Откриване
18.12.2000 г.
Домът на Мъдростта е първообраз на храма на бъдещето – без олтар и обреди!
Светлозар Нанов (организационен секретар на сдружение „Общество Път на Мъдростта“ и управител на Дома на Мъдростта): Уважаеми Учителю на Мъдростта! Приятели и гости! Има моменти, които дълбоко ще се врежат в нашата памет и ще се историзират в душите ни. Такъв момент за нас е и днешният, в който ще се открият 13-те тематични дни под надслов „Мъдростта – присъствие в Третото хилядолетие“!
Чрез тези дни – чрез филмовата програма, организираната фотоизложба, срещите-разговори, чрез всички обществени прояви – като приемането на Посланието на Планетния Логос, Коледната вечер с Учителя, тържеството по повод Рождество... ние правим Учението Път на Мъдростта същност в същността ни.
Кирил Коликов (председател на сдружение „Общество Път на Мъдростта“): Уважаеми Учителю, скъпи приятели! Само преди около 50 дни ние открихме този Дом на Мъдростта. Тази институция – наша институция – е вече като сграда, като понятие и като същност.
Заедно с наситеността на различните прояви през тематичните дни, ние отново ще имаме възможността на живия контакт с Учителя тук, в Дома на Мъдростта. Аурно присъствие, което като различни идейни, тезисни, нравствени и пр. вълни от Мъдростта ще ни облива и ще ни помогне както в личен план, така и в утвърждаването на институцията ни.
Ваклуш Толев: Мили Деца на Деня! Това, което ви е родило, е неизбежно, но за някои неразчетено още. Неизбежно е било и онова преди столетия или хилядолетия, когато сте принадлежали към една и съща духовна общност, сложила своята подкваса в потребата да създава култура в тази благословена планета.
В тези далечни хилядолетия или столетия всеки от вас е носил белег на една голяма школа, която след това ви събира в едно. И безспорно, както казва Христос: „Никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец“[1]; „Мнозина са звани, а малцина избрани“[2]. След това мнозинството прави пътеки на церемонии, поклонения, курбани и тям подобните.
Децата на Деня имат Учение и то се казва Път на Мъдростта. Пълен преврат в битието – не само на личността, а и на бъдната социална формула, наречена човечество. Оттук стои най-големият въпрос – отговорността. Отговорността като поведение за изпълнение на предсетения дълг в жертва на това, което ни предостави – служение. Отговорността, която стои пред вас, е белязана със знака служение без Себе си. Наистина много е трудно. Защото идеята да се подчертаете е част от един остатък.
Учението Път на Мъдростта даде много генерални не, бих казал, взривни вещества, чрез които, можем съвсем откровено да кажем, сме в конфликт с културата на света. Ние не можем да не я почетем, но ще трябва да я преоценим. Коя ценност в нея ще продължи в нашето битие и кое трябва да бъде хвърлено в забвение?
Ето защо, в идеята на жертвата, тези 13 дни ще играят една съдбовна роля в смисъла, че ще набогатявате с реална стойност Деня на Посланията – определен за празник. Това, с което трябва да се занимаете, е необходимо да е с едно поведение, учредено за образец, с една жертва, служеща за път на последование. Другото е това, с което продължава човечеството да се занимава, или онова, което с пърхащите си още крила учещите се да летят искат да демонстрират. А не знаят, че когато пърхат, могат да паднат от гнездото и няма кой да ги качи обратно. Този, който не е отгледан в гнездото, няма да има криле, с които след това да може да лети.
Така че тези дни ще послужат – чрез филмите, чрез разговорите и чрез другите прояви в програмата, за отработване на убеденост, която не е проблем на декларация, а на устойчивост. Всички могат да изкажат поведение на убеденост и да избягат от приложността. А след толкова години възпитание, след толкова много знание, приложността е знакът, с който се тръгва в служението. Но ако убедеността е бедна откъм прозрение и знание, тя става нещо, което е рисково. Защото човек, когато иска да я наложи, преминава в другата крайност в идеята на съдбоносното – на фанатизма.
В настъплението на тези 13 дни при всяка среща трябва да се роди нещо ново, не да се повтаря това, което може да бъде взето и научено. Но има и друго, на което държа – това, което сте получили, трябва да бъде много прецизирано. Има енергетични тенденции в определяне на понятията или на формулите. Една формула, която Айнщайн създава: E = mc2, решава голям енергетичен проблем. Така че искам в бъдеще да бъдем наясно. Не може да се излиза на екрана на културата с неуточнени формули, защото и най-малката тайна, казана неточно, създава ереси! Опитите да се умува по понятия и формули са много рисковани. Понякога те могат да бъдат внушение, понякога могат да бъдат илюзия, но внушение или илюзия – рушат.
Сега ще имате възможност в продължение на 13 дни да сложите на проверка това, което сте понаучили. Но на проверка чиста, отговорна, съпоставена. А не да се говори: „Ама аз така го мисля, ето оттука мога да извадя една формула, с която подкрепям...“. Не! Нещата ще трябва да бъдат уточнени, за да няма съмнения. Защото бъдещето не се връща! А този, който пък иска да го върне, значи вече има съмнение. И когато има съмнение, се създават двуезичие, двумислие, несъвместимости.
Тринадесет дни! Тринадесет е нашето число, с което работи Учението Път на Мъдростта. И в такъв един Път ние можем съвършено открито да излезем на сцената. Но в никакъв случай идеята за сътрудничеството с Мировостта не може да ни позволи волности и неясни неща! Така че тези 13 дни са една проверка на вашите знания тук на срещите. Ние трябва да си кажем известни неща, за да не могат да се вършат внушения или да се правят илюзии. Не може въображение, което има някаква подкладка, да създава основни тези. Не може. Такова нещо – не! Оттук нататък организационно ще трябва да сте наясно, школски трябва да сте наясно – целостта на Учението с тези 13 дни очертава граници вече и безспорно присъствие – присъствие с определени валенции. Волности – не! Тепърва имаме да се срещаме със света. И не можем да излизаме със своеволия.
Аз искам да ви кажа и какво е направил проф. Захари Стайков. Той обичаше да говори за капитал, но никой не разбираше, че той говори за капитала на едно Учение, което трябва да стане дислокация в пътя, Учение – капитал. Този човек (не е проблемът само до титлите) е специализирал в Германия, в бившия Съветски съюз, в САЩ и т. н. в специалностите социология и икономика. Той не си сложи неудобството от това да напише в книгата си „Време – Капитал – Бог“ посвещението:
На моите учители
Христо Попов, Живко Ошавков и Ваклуш Толев
и на ДУХОВНАТА КЛАСА НА БЪЛГАРИЯ!
Някой да ви е дал това прозвище и да е отработил това звание – „Духовната класа на България“? Разбирате ли какво направи този човек?! Ето и встъпителните му думи:
„Безброй са хората, от които съм се учил и от които продължавам да се уча, но трима са моите учители. Живко Ошавков е моят учител по социология (това беше една голяма личност); Учител по политическа икономия ми беше Христо Попов; Учителят ми по теология се казва Ваклуш Толев. В сравнение с тези, аз не съм създал нищо, само съм ги събрал в едно... Тримата в мен и за мен са три страни на един и същи процес. Три истини, три пътя събрах и разбрах много нови неща. Техните Учения са Единосъщни. Те са своеобразна конституция – цялостна система от закони за обществото:
Христо Попов дава конституцията на политическата икономия;
Живко Ошавков дава конституцията на Обществото – социологическата структура;
Ваклуш Толев дава конституцията на Бога – структурата на Мъдростта, Духа и Морала (моралът е инструментален; Бог е субстанционалното. Редът в обществото се въвежда от Бог чрез морала)...
От Учението на Ваклуш Толев се раждат теориите на мъдростта – теориите на отделните сфери и Духовни вълни на Божественото. Изхвърлят се старите дрипи на религиозността и се осъжда всяка глупост и лъжа на Църквата. От синтеза на трите учения, от съвършеното знание се ражда знанието за истината, за пътя и живота като Световна хармония...
Христо Попов, Ошавков и Ваклуш служат за осъществяването на Световната хармония. Младото поколение трябва да ги опознае, защото то ще изгражда своето бъдеще.
Новото общество не може да се съгради, без да се разруши старото – старата социология, старата политикономия, старата религия – без да се открие пътят на новото хилядолетие.“[3]
Така че някои, които имаха някаква лека насмешка към него, нека разберат какво е знаел. Това, което той е осъзнал, го караше безпрекословно да крачи – и с болестите си, и с операциите – от место на место да идва на Събори и лекции.
Това е, което трябва в тези Дни наистина да прекипи – да смените лакмуса, да смените съдържанието на този голям разтвор – битие за Третото хилядолетие. Една фраза прочетох в списанието, че съм казал: Боговете не се уморяват. Вярно е. Може да свидетелствате понякога, че сте уморени, но ако кажете, че сте богове в развитие, умората ви няма да бъде властна.
С пожелание всеки ден да бъде плоден! С пожелание да отгледате птицата, която ще ви отнася от брега на миналото към брега на Дома на Мъдростта. Не може човек да бъде равнодушен от това, което се направи, не може да не бъде благодарен, не може да не бъде отговорен. Защото няма радост, която може да бъде измерена с това – днес сме тук, т.е. в Себе си. Може да нямаме достатъчно средства, но имаме предостатъчно богатства. И ние сме тук, в Дома на Мъдростта!
Трябва ли да бъдете бедни при наличие на толкова голямо богатство!? А тези богатства не са моя собственост, те са Всемирна собственост, от която вие може да си взимате. Но нямате право на непризнание в името на Учението, а не на г-н Ваклуш Толев.
Благодаря за тези 13 дни, за които ви пожелавам осъществяване и усвояване на това, което ще видите, ще чуете, ще размените помежду си.
На добър Път! Желая ви успехи, срещи на събожници!
Със съкращения, гр. Пловдив,
Дом на Мъдростта
[1] Иоан 6:65.
[2] Матей 20:16.
[3] Стайков, З. Време – Капитал – Бог. София, Балкан Прес, 2000, с. 7-9.