Г-н Толев, на миналогодишния Събор сменихте текст от Молитвата на Мъдростта. Коя е духовната тайна на новия изказ: „със събожническо служение към всичко“?
Съборите, както знаете, са не само духовно сродяване, а и социална взаимност – за надмогване на кармична несъвместимост, което най-добре се извършва чрез молитва. Затова коригирах Молитвата на Мъдростта.
Новата формула – за събожника, е, че сме идея на Сътворителя си, а не на раждането. Това обуславя тезата ни, че човекът е съ-Сътворител, т.е. носи дълг на служение към всичко, а не само към брат и сестра.
Има един факт, че богинята на мъдростта е родена от главата на Бащата бог – тя няма пъпна връв. Затова нарекох Учението „Път на Мъдростта“.
Децата на Деня на тазгодишния Събор коя страница от Книгата на Живота да отлистят?
Тазгодишният Събор ще пише страницата на бъднината от Книгата на Живота – служение без Себе си!
Има сила, която ви обучава – това е енергия на еволюцията;
Има сила, която ви посвещава – това е дълг на смирението;
Има сила, която ви жертва – това е служение без Себе си!
Каква да бъде стратегията на бъдещите Събори на Общество Път на Мъдростта?
Най-важната стратегия – поносимостта да ограничава неограничимото без принижение, т.е. – отговорност! Аз не мога да жертвам Пътя си, заради грижата! Защото грижата е карма.
Изведено от Нур 2/2007
Жертвата е потребна за служение!
Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Малко е да се каже, че човек се радва, но не бива да се лиши от радост. Бог, който не се ражда за радост в света, а за отмъщение, не е Бог. Затова човечеството си е сменяло боговете, но боговете не могат да сменят човечеството.
Нещо в живота си мога да забравя, но отговорността си – никога. Отговорността ми е служение! И тази година темата на Събора ще бъде „Служението – без Себе си“. Без Себе си... Тогава бихте разбрали защо човекът е сменял боговете си, а боговете не могат да си сменят човека. Но много е трудно да се приеме такова служение.
Честитя ви Седемнадесетия Събор (от II цикъл Четвърти Събор) на Общество Път на Мъдростта!
Да напуснеш дом, родни простори,
да заскиташ тъй свободен, сам...
Това е голямата жертва, за която наистина много, много съм ви благодарен! Но знаете, че вие сте, които ще сменяте боговете си, а не Бог да си смени човечеството – защото няма начин. Научете тази велика тайна – тайна на Третото хилядолетие!
Деца на Деня! Никога не сте били Деца на Нощта – вие винаги сте изпреварвали епохите, вие сте давали плът на епохите. А посредствеността само ги отбелязва, и отгоре на това се подиграва над човечеството... Христос беше казал, че лозата дава плод, когато са се погрижили – когато са прекопали лозето си, когато са го напръскали и в края на краищата, когато са го благословили. Онзи, който хвърля камък върху лозето, никога няма да има виното на Причастието за бъдност!
Изведено от Нур 1/2008
28.07.2007 г., Пловдив, Дом на Мъдростта
Отговорността ражда жертва!
(Приветствия от председателя на сдружение „Общество Път на Мъдростта“, от председателите на модулите Пловдив и София, от представителя на модул Варна – Георги Кючуков, и представяне от главния редактор на списание „Нур“ 2/2007.)
Ваклуш Толев: Добър ден, уважаеми гости! Добър ден, избраници, пратени в Третото хилядолетие да направите слънчевите лъчи достояние на човешката духовност. Да направите зората пладне на духовния ваш обет, за който сте подготвени.
Добре дошли на Седемнадесетия Събор на Общество Път на Мъдростта! Наистина радостта е усмивка на Мъдростта! Радвайте се и поемете онази отговорност, за която винаги ще говоря – че чуждата вина не е наша невинност! Защото е трябвало ние да се погрижим. Това е дълг на вашето служение – дълг, с който ще отработите една правна доктрина.
Понеже винаги говоря за отговорност, съм се питал: жертвата ли осмисля отговорността, или отговорността ражда жертви?
Отговорността има Миров характер! Тя не е кодифициран правен закон, нито етично правило. Отговорността си служи със социална общност, чийто духовен път е определен, и изгражда социални единици, които се вписват в историята на духовните анали. И именно отговорността ми налага изключителното чувство на благодарност за това, което се прави в служението чрез списание „Нур“!
Ще се качим на върха на планината, където не по принуда, а по потреба трябва да започнем своя Седемнадесети Събор, за да изпълним там своето предназначение.
Бъдете благословени!
Изведено от Нур 1/2008 (с допълнение)
28.07.2007 г., Пловдив, Технически университет
Откриване
Кундалини е вашият Път!
Ваклуш Толев: Скъпи Деца! Добре дошли във Всемирния храм на освещаващия се, но осветен ще бъде от вас – като храм на Мъдростта! И не търсете осмисляне на жертвата си, защото тя няма да има порива на откровението, ако е интерес.
Обръщението, което правя, трябва да бъде и към това, което наричаме душевни властници, и към онова, което наричаме Духовни Учители – признателност за родения просперитет в предназначението на човека.
Служението е битка, ходена хилядилетия във вашето предшествие, но вашето предназначение е това, което днес тук ви събра. И тази радост с нищо не може да бъде сменена. Казал съм, че радостта е надмога над скръбната всекидневна песен.
Знанието е най-великото посвещение! Затова вашият предшественик Адам беше изгонен от Рая – защото искаше да знае. И отиде към Дървото на познанието. А го обвиниха в грях, че е станал като боговете... Богове, които ги е страх да имат богове, са още много дребни. Затова изгониха Адам. А той беше дал своя плът, за да изведат Ева. Ева, която взе плода на знанието. Чрез кое? Чрез Мъдростта, чрез Змията. Така ходът на това, което наричаме духовност, ни доведе до символния знак на Мъдростта – Триъгълника с вписана в него Змията – на устремения човек и събудения Кундалини.
Пожелавам ви лека творческа работа тези пет-шест дни! Бъдете ранобудни! Това не значи да ставате, когато първи петли пеят, както казва народът. Не. Но когато Той е буден у вас, когато Той ви извика, когато вашето пътуване в Учението Път на Мъдростта ви извика, не жалете своята физиология, а още по-малко навика си с една психология!
Бъдете радостни – това е усмивката на Деня!
Изведено от Нур 1/2008
29.07.2007 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
(Теми: „Посланията – събудена бъднина“ – представил Кирил Коликов, „Нур“ – прелом в планетната социология“ – представил Кръстьо Ламбев, „Служението в Духовните вълни“ – представил Георги Кючуков.)
Ваклуш Толев (коментари): Учението Път на Мъдростта е утроба на всички бъдещи култури. Затова – без страх, че може да коригирате съществуващи сега предмети на поклонение.
Учението не е религия, то е Мъдрост, то е Атина Палада, а всичко друго е свързано с пъпна връв. Атина Палада няма такава връв – следователно тя не е зависима от планетната култура. Затова Обществото Път на Мъдростта трябва да твори и да преобразява.
Така че е даден образ за раждане без пъпна връв. Но само от главата (като на Зевс) ли се ражда без нея? Адам също е роден от утробата на Бога без пъпна връв и той дава възможността да изведат от него Ева, която също е без такава връв. Те, ведно с богинята на мъдростта, са без пъпна връв. Защо има пъпна връв, ще ви го каже науката. Но науката е добрата услуга за свобода от невежество – не на Знание обаче, а на отражение. Науката още не носи короната на Знанието. Тя доказва еволюция, а този, който се опита да гадае еволюцията на Бога, ще се загуби. Бог е творил еволюции в грижа, в Себеизлъчване, за да освети Себе Си. Но това са други тайни...
Човечеството трябва да усети разликата: дали то разбира от теорията, от творчество, или знае само да смята – че две по две е четири и четири по две правело осем. Във всяка дисциплина има дадености, отговорности и безспорно преценки. Но те са дисциплини на планетата Земя, не творчество на Космоса. Те са приложност тук – че две по две е четири. Но горе може да не е четири. Както трите шестици не са на дявола. Дявол е потребен на институция, която краде божествеността ни, за да ни я дава след това с причастие. А човекът е, който си е създал боговете.
Големият конфликт къде е? Този, който ражда идеи, може да бъде осакатен, но онзи, който трябва да го потвърди, е необходимо да се ползва от идеите. Както аз изключвам в духовността двете действия: минус и деление, защото, когато разделите човека от Бога вътре у него, какво остава? Но когато прибавите Бог в човека, той става божествен! Аз разбирам от идеи. И се радвам, че Обществото има възможност в своето осъществяване точно да спази действието между Божията човечност и Човешката божественост. Когато ги извадите едно от друго, нищо не оставяте. (...)
Различни са душевните властници от Духовните Учители. Приоритет винаги са взимали душевните властници и са работили с душата, но те не са Духовните Учители. Служители са на институти, които играят роля за социалност. В социалността личността човек-бог трябва да направи храм Себе си, не външен. Обаче душевните властници правят храма вън от човека: било Църква, било община – протестантска или дъновистка, или каквато искате. Не правете паневритмии, а правете божественост вътре! Омръзна на човечеството чакането. Ако човечеството имаше идеята за йерархия на Духовните вълни, нямаше да пъпли. А то мисли, че живее. Не, съществува още! Лази, но не се одухотворява. Затова по две-три хиляди години трябва на едно Учение. Отнели са собствената му божественост и ето защо човечеството си смени десет пъти вече боговете. Но Бог не може да си смени човека. А човек може да си смени боговете – от тотемния бог до Христовия Кръст. (...)
Човечеството е свикнало с обикновеното да бъде благодарно, както например с откритието на електричеството (макар че отдавна го е имало). Но човекът е живял и без електричество, защото има Слънце. Лошото е, че когато изкуствената светлина почва да го осветява, човекът започва да признава изкуствената тъмнина. Тогава чак осъзнава, че тъмната нощ може да бъде и обект на тъмни дела. Този двубой е откакто светът съществува.
Когато видите как се извървява Пътя, ще разберете, че умора няма, както и насита в духовната ви властност, защото тя е идея за Свобода. Когато развържете ръцете на пленника, той трябва да ги събере за молитва. Молитвата е осветеност, не е чуждо признание. Това, на което учеха човека, е еволюционна, да не кажа, непотреба.
Еволюцията е много бавна. Човечеството отдавна можеше да бъде освободено като божественост, ако не бяха фалшификатите за ангели, архангели и тям подобните. Този, Който им`а дързост да каже в очите, че е божествен, както знаете, Го нарекоха богохулник. Иисус Христос е наречен богохулник, но не се смути Човекът. По-добре е да си богохулник, отколкото да поругаеш Бог в себе си. Да не оскверниш собствения си олтар. И Той взе бича, за да изгони печалбарите от храма. Сега няма нужда от бич, те сами се гонят с порнографията, с дребните гимнастически упражнения или подобни други забавления. С евтината радост, че са направили нещо. Дори в отркритията не можаха да обяснят кристалите на водата, нито къде е пъпната връв на кристала... А ние казахме, че водата е астралният образ на Светлината.
Задачата на психологията ще има една нова теза – че водата е психология, защото тя е астрал, психология е във физическата материя. Това е проблем, върху който ще бъде работено.
Учението Път на Мъдростта ви прави амалгама на огледалото на Истината, която ви прави свободни. Не си купувайте обикновени огледала, не се ласкайте от това, което прави човечеството! Изкорубената култура на съвремието ще ви помогне да дадете тайната на Учението.
Когато ние изказваме несъгласие с нещо, това не значи, че то може да се отрече. Несъгласие както със статиката, така и с другите формули, с които е възпитаван човекът. Дошло е вече време да си отидат. Както войната не може да бъде отречена, но трябва да прерасне в духовна война. Другата война е изграждала онова, което предишните учения са изграждали: нравствената таблица – дързост, смелост, жертва и пр.
Всяка будност има измерение. И точно това дава различната духовна възраст на човечеството. Както знаете, има континенти, на които хиляди години още са им нужни, за да могат да имат вибрации на мъдрост. Но нека не забравяме, когато преценяваме, че йерархиите позволяват да се изпълни онова, което съм казал – проблем на поносимост. Поносимостта на боговете не можа да понесе Кронос. Защото Кронос се хранеше с чедата си. Тогава му дадоха камък, та Зевс да стане баща на богове, които ще направят култура на митологията. Така че много са странни нещата, чиято дълбочина е потребна, за да направи това вълнение, това вулканическо вълнение не, а взривяване. И аз съм възхитен, че вие имате не само поносимостта, а и загрижената отговорност да сделите потребата така, както казах – че Децата на Деня са богове в развитие.
Официалното общество направи психоболни ония, които имат гениалност, но Обществото на Мъдростта трябва да разбере, че в човека е вложен Бог. И тук беше великата жертва на Твореца, че сложи Себе Си, а ние защо да не понесем Неговата отговорност да дадем Път на човечеството?! Творецът на човечеството се пожертва. Защо Обществото Път на Мъдростта да не се пожертва за Пътя на бъдното човечество с това, че човекът е поносим? Защото казахме, че той е божествен! (...)
Когато освобождаваме Себе си, ние освобождаваме бъднината. Затова човечеството в личната си история, наречена социална, има жертви, които е кръстил за свобода. Сега, обаче, ви е нужно огледалото на приложността – да се видите в Учението и да направите служението без Себе си.
Когато имате опит, трябва да го прецените с оня термометър, който може да понася смърт. Но в човечеството има и друг термометър – безсмъртие. Термометърът на безсмъртието прави човека Бог!
Със съкращения
29.–30.07.2007 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
Учението Път на Мъдростта е Мирова даденост и планетна необходимост!
Ваклуш Толев: Вашата роля да бъдете Деца на Деня е именно в това искане на Молитвата на Мъдростта – да бъдат научени Децата на Деня в служение на своето предназначение.
Ние дойдохме пред прага на нашата раздяла, но раздялата в никакъв случай не значи, че трябва да се загубим. Тя е точно затова, защото трябва отново да се намерим. Нашето общо дело ни дава основание да се намерим, за да можем да извършим своето служение с тази Молитва, която казва не само на вас, а на бъднината: Научи ни! Казва го в света наистина.
На този Събор се потвърди една идея – Учението Път на Мъдростта е Мирова даденост, или с други думи, то е Божия човечност. Второ, тук наистина се показа, че Учението Път на Мъдростта е една планетна необходимост. И в тази необходимост Децата на Деня са приложната воля, т.е. те са израз пък на Човешката божественост.
Ето го Триъгълника – емблемата, която сме сложили на Учението. Символният знак на Мъдростта съчетава три формули за Учението: Мирова даденост, планетна необходимост и приложна воля на Децата на Деня.
На добър път, скъпи Деца на Деня! Щом времето ни съхрани, Небето ще ни повика на служение. Благословена да бъде вашата присъственост! Благословени да бъдат вашите дела в пътя на служението!
Изведено от Нур 1/2008
03.08.2007 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“