Зареждам...
Върху Посланието на Планетния Логос

Върху Посланието
на Планетния Логос

Посланието е идея за обожествяване!

Деца на Деня! Нека с благослова, с който Планетният Логос ни отпъти за действие тази година, неуморно и, както е речено, неотречно да направим Мъдростта живот!

Затова в Посланието лежи като наш кръст въпросът: „Вярваме ли в Живота?“ Вярваме ли в Живота, за да можем да изпълним първата повеля на Посланието – Мъдростта да стане наш живот? А единственото и безспорно нещо е, че Животът е приложен Бог.

  • Животът е най-неопровержимата същност и най-реалният образ на Бога във видимост и невидимост!

Само той е неотменен, само той е без свършек. За смъртта всички Учители са казвали, че е победима. И Христос рече: О, смърт, къде е твоето жило! Ето защо когато говорим неотречно да изпълним обета Мъдростта да стане живот, и въпросът е „вярваме ли в Живота“, това е да се питаме „вярваме ли в Бога“. Този, който не вярва в Живота, за чиято непреривност свидетелстват милиардите години, той не може да каже, че вярва в Бога. Друг е въпросът, че човек има навика да си има идоли; друг е въпросът, че неговата памет е претоварена и от каменни, и от некаменни божества. Но има нещо, което винаги съм казвал: това е човек да няма чувството на страх, че е митичен, защото митичността е най-добрият израз, че е бил човек. Страхувайте се от хиперболи, но не и от митичност, защото митичност създава само онзи, който върши дела. Митични бяха митологичните богове, но те вършиха дела, и то съвсем човешки. Сега обаче, в Духовната вълна на Мъдростта, трябва волята ни в изпълнение да се освободи от божества. Възхищавам се от думите на Орфей: Аз умирам, боговете остават да живеят (едно потвърждение, че Животът е непреривен и несвършен, а човекът – умира), но вече можем да кажем: боговете ще умират, Бог ще живее! И тогава ще видим колко логична последователност се крие в тезата, че човекът е един бог в развитие.

Така че ако вярваме в Живота, няма защо да полираме душата си с „да“ или „не“, с вяра или колебание, че Мъдростта трябва да стане живот, че духовната енергия, която Мъдростта като просветление дава, трябва да стане божественост. Защото Бог е Живот и Христос го изрази: Аз съм Вечният! Друго всичко може да бъде подложено на тление, но Животът – никога! Само той е непобедим, смъртта му служи; смъртта е врата на друг живот. Това, което окото вижда, не е достатъчно. Окото е нужно, но интуицията е дълг за бъдещ живот! Това е йерархията, която човекът е отработвал, за да може да се лиши от тъгата за слънчев бряг – когато дойде интуицията, тъгата отстъпва. Затова казах, че Посланието не е за ума, който се нуждае от демонстрацията на света – то е идея за обожествяване![1] Ето защо Посланието носи свобода – свобода от страх, че сме грешници. Точно това искам да направя трапезен хляб на човечеството – свобода от страх и будност, че трябва да се обожествява. А това вече е идея да сградим нов дом на светителство, в който да правим все по-мъдро служението си, защото Учението на Мъдростта е свобода от догми и обреди. Орфей се освободи за живот, като призна безсмъртието на боговете, но ние ще се освободим от догмата за боговете, за да остане само Бог.

Ето защо в света е легнал един ясен път за човечеството – към един Бог! Съзнанието на човека е минало през много божества – да удовлетвори очите, за да ги съсредоточи, да овладее стихиите, за да се освободи – докато дойде до идеята за един Бог. Този Бог в най-съвършената Му изява (Христовата тайна) е троичен, триипостасен. И Христос за първи път отвори врата за единството ни с Бога. Не е важно колко е бил божествен човекът, важното е, че му се отвори врата за единосъщие!

  • Единосъщието човек – Бог е първата ни сигнална система, а Посланията се дават, за да се надкрачи разликата между човека и Бога.

Човекът е Божествен – един бог в еволюция! Ето другата тайна, която е оставена – идеята за развитието, вложена в закона на тление и безтление, отиване и връщане. Как религиите ще разглеждат този проблем, няма никакво значение. Волята на Твореца е една: „Вие трябва да се върнете в Моето лоно.“ Някои ще кажат – чрез прераждане; други – чрез възкресение; трети – че ще стоите хиляди години горе, докато дойде някой и ви прецени. А един Ориген рече: И на дяволите ще бъде простено. Големите послания, които са слизали до човека, са го учили, че той ще върви от раждане към гроб, от гроб към раждане, но ще става божество. И всичко това се ръководи от една Всевисша, Всемирна, Всеразумна, Абсолютна воля. Разбира се, когато сме невежи, можем да я отречем, но когато сме поне малко разумни, не можем да не приемем, че битието се води от един висш закон за съвършенство и правда и че човекът е признат от Всемирността да бъде съвършен и божествен.

Ето в този контекст се изливат силите на Планетния Логос към човечеството, към отделната личност с нейните лични дела, към индивидуалността, която хармонизира света (но няма още лични дела). А индивидуалността е, която дава служение във Всемирността, за да може във всяка една планетна и зодиална формула да се служи.

В Посланието за миналата година беше даден знакът, че Денят започна[2] и той наистина извърши своето озарение. Наистина годината, която отмина, посочи, че Денят е в своя изгрев – отговорността стана много по-голяма и служението много по-изискващо.

Планетният Логос и тази година съзва в Своя Космичен храм Синовете на служението, Посветените мъже и Децата на Деня (йерархия, която от десетилетия вече влезе в служение). С този триъгълник – Синовете на служението, Посветените мъже и Децата на Деня, Планетният Логос е изливал и излива Своята благодат над планетната цялост. И пак ще повторя: астрономически години е имало и ще има, защото Космосът си има свои закони, вложени и в нашата душевност, но онова, което като излив на Послание се дава за една духовна вълна, става през хилядолетия.[3] Тогава именно са съзвани Синовете на служението, Посветените мъже и Децата на Деня.

Дадох кратки наброски, че Синовете на служението бяха онези велики служители, които създадоха митологията.[4] Преди тях имаше т. нар. Слънчеви деца, които извършиха един голям акт – да приближат Божественото с човешкото (и с това претърпяха известни разслоения). Много ясно в Библията е казано: Когато Синовете Божии започнаха да се женят за дъщерите човешки, настъпиха смущенията и грехът.[5] Това е слънчевият период, когато са изградени известни духовности и е работено върху мисловния свят на човека. Тогава т. нар. (в древноиндуската култура) сури ръководят вече човечеството в третата и четвъртата коренни раси.

Така че Децата на Слънцето чрез дъщерите човешки трябваше да влязат с поточната си енергия и със знанията, които имаха, в изграждането на една нова основа за друга коренна раса. А защо в Посланието липсва тази йерархия за слънчевите деца? Тя не липсва, а вече е освободена.

Другите, които присъстват в такова храмово моление, са Посветените мъже, чийто огнен храм и несменен олтар си остава Египет. Те дадоха на света много повече, отколкото можем да преценим, и затова като Посветени още изпълняват пратеничеството си, съхранявайки великия огън на Изида, на могъщия Ормузд, на събудения и роден сред многото божества Атон (единобожническото начало на Аменхотеп IV). Те още са на служение и още работят. От техните огнища си взеха огън такива култури като древногръцката, която след това не в подражание, а в служение сгради също мистични огнища за посвещение – Елевзийските мистерии. (Още в книгата „История на религиите“ казах, че Египет остави на света мистериите, в които се посвещаваха велики мъже.) Никога не се е късала връзката на приемствеността – могат да отминат известни ценности, но впоследствие ще ги видим кристализирали в нови.

От десетилетия вече в йерархията на Мировото и Космичното служение са призвани и Децата на Деня, които носят отговорността за една нова духовна вълна, и както е казано в Посланието – трябва да дадат светителство, братство, мир. Мир и в небесата! Ако някой мисли, че в Небесата всичко е така миротворно, както са го написали разни религиозни мислители, се заблуждава. Големи битви се водят и там – за душевност, за всемирно братство, за осъществяване на еволюцията. Ето защо искането към Децата на Деня е да сътрудничат за мир, светителство и братство.

  • Молитвата, колкото и малка да е, е атомна енергия – и тук, и в царството отвъдно.

Още древните са казали: „Каквото е горе, такова е и долу, каквото е долу, такова е и горе.“ Това е речено от един от най-посветените мъже – Хермес Триждивеличав! А имаме ли на Земята мир?! Не става въпрос за човешките стълкновения само, а и за душевната хармония – носим ли я, постигнали ли сме я?! Следователно не можем да я търсим и в Небесата. Затова светителството ни трябва да бъде и горе, и долу.

Всеки е толкова ценен за всички, колкото и всички за един. Всеки е една атомна сила и на нея се дължи просперитетът на човечеството в дух и душа, в мисъл и тяло. В планетната обител всеки със собствената си валенция е участвал в това велико Послание, което тази година трябва да направим плът, трябва да направим живот. И Планетният Логос го внася в душите ни без да повелява, защото в Божествения свят няма заповеди – има живот! Заповедите са дадени за човека, който още е желание и мисъл, но не и за Духа. А кога човекът ще се надмогне, за да стане божествен, е проблем на Еволюцията и на личното му прилежание в социална и Всемирна отговорност, в отговорност пред планетата и пред Небето. На такава отговорност – пред планетата и пред Небето – бяха призовани Децата на Деня с Денят започна. Щом започна, той отвори седемте врати на Тива, отвори дванадесетте врати на един нов Иерусалим. Хората очакват да погине светът при Апокалипсиса и тогава да дойде новият Иерусалим – не! Физически Апокалипсис няма да стане, но Апокалипсис винаги човек може да направи в душата си; винаги се гради нов Иерусалим, когато идва една нова духовна вълна. (Иерусалим значи „град на мира“ и той неслучайно има дванадесет врати; неслучайно е имало дванадесет апостоли, т.е. дванадесет посветени. Тази цифра е и белязан знак за Мировите учители – на 12 години те ще омайват със знание и мъдрост света.) Така че новият Иерусалим е в душите ни и той е зидан хилядолетия. Ако някой мисли, че с вълшебна пръчица за един ден ще си направи храм на мира и обител на съхранението на Мъдростта, много се лъже. Хилядолетия сме работили! Не може да се гради без минало, макар че трябва да се освободим от върнато минало като отживяна потреба и изживяно упование. Наистина, тежка е дрехата на едно минало, в което сме имали живяна потреба и живяна устойчивост!

Ето защо с Денят започна беше дадено, че волята за мъдрост е вече битие. А тази година Планетният Логос рече:

  • Деца, Денят направи своя кръговрат!

Какво значи това? Не става дума за кръговрат на Духовната вълна на Мъдростта, а че в продължение на една година Денят, който започна, направи един кръговрат. Това няма нищо общо и с Нощта и Деня на Брама. Когато се касае за продължителността на Деня и Нощта на Брама, се изчисляват огромни числа – но кой може да каже какъв е животът на Божеството?! Друг е въпросът, когато разглеждаме коренните раси, които трябва да извървяват определени периоди. С един потоп може да привърши живеенето на отделен период, но след това животът продължава, защото, както казах, Животът е Бог. Ние не можем да отречем неговото битие, нито да го ограничим, когато искаме себе си да съизмерваме. Не можем да поставим знак и на определение колко битие ще има светът и кръговратът на Деня. А колко ще бъде кръговратът на една духовна вълна вече, това е съвършено друг проблем.

Духовните вълни през хилядолетия се сменят. Религиите им още съществували! – да, но като вегетация. Изповедниците им правят „чудесни“ обреди?! – още със заколения на жертвени животни... Това е вегетация и понеже в историята годините имат неизбройност, такива обреди продължават да се повтарят. И за съжаление Синовете на служението в индуската религия още не са се освободили от символа – те са синове на всеотдайното служение, но без йерархия в Еволюцията вече! И наистина е трагично, че те не могат да се освободят – още си слагат гирлянди и пудри, още имат храмове, в които отдават почитанието си на маймуни. Това живот ли е?! Тежка е веригата на тъгата, която не иска да мине на другия бряг и остава да прави дом само на познатия бряг на живота си! Ето защо идва смяната на духовните пулсации; ето защо идват Юдаизмът, Зороастризмът, Будизмът, Християнството. Така и Мъдростта идва – с поръките, с енергиите, със знанията. Безспорно, те ще бъдат дадени на тези, които могат да ги понесат и приложат. Но това не значи, че Децата на Деня – тази нова йерархия на служение, имат някаква привилегия. Напротив – те носят товар и отговорност! И в този смисъл в първата повеля Планетният Логос рече:

  • Бъдете неотречни от своя обет: Мъдростта-живот.

Защо неотречни, а не клетвени? Защото за клетва могат да ви принудят, но неотречността е само лично дело – вие сте, които решавате! Следователно не клетвата е важна, а неотречността. И затова Иисус упрекна фарисеите и книжниците, че дават клетви не в същината – Вие се кълнете в златото на храма, а не в олтара, не в Светая Светих. Този вътрешен обет на неотречност трябва да е непоколебим и без намесата на чужда воля. А щом сме неотречни от Мъдростта-живот, тогава въпросът „вярваме ли в Живота“ е излишен. Разбира се, трябва да различим Мъдростта като духовна вълна от онази човешка мъдрост, която умът ни дава. Умът има нужда от предметност, за да се възхити на цялото строителство, но само интуицията може да даде преценка. Затова Мъдростта не е психология, която е ориентиране – Мъдростта е естествената проява на Бога в човека! Някой е много умен, друг е гениален, но Мъдростта е естествена, чиста – рефлекс за Истина. Тя не е онзи биологичен рефлекс, за който философите в своите учения говорят – не! Мъдростта няма друг образ, освен лика на Бога! Напълно и изцяло ли Го е изявила? Да, за този, който е изцяло божествен, а онзи, който се учи на божественост, също може да бъде мъдър, но не и още мъдрец. Защо? Защото имаме богове и Бог. А когато мъдрият е станал мъдрец, боговете ще са умрели, за да остане само Бог.

Така дом на светителство трябва да градим с мъдрост, а този, който няма дори малко светлинка, че Животът е всичко, той не може да гради. Това е голямата тайна, която Планетният Логос ни даде с Бъдете неотречни от своя обет: Мъдростта-живот!

Неотречни, т.е. толкова далече във всеотдайността си, че да не позволим дори и на най-лекия ветрец на колебанието и съмнението да ни докосне. А само свободният от съмнение може да овършее житото си. Другият ще каже: „Вятърът ще мине и ще го събори“, или: „Ще минат пилци и ще го изкълват.“ Той все ще си намира колебания и различни поводи как да унищожи сигурността си. Пазете това, което Бог е вложил във вас като сигурност – не го подхвърляйте нито на ветровете, нито на птиците – дайте обет на служение! Тогава животът е мъдър, а мъдрецът ще го направи хляб на всички. Затова – неотречност!

Когато човек даде клетва, той я дава пред другиго. Но когато изрече неотречността си, той я обвързва със себе си и бъдната си устойчивост. При клетвата колебание има, защото тя може да бъде и родена, както казах, от чужда воля, но за неотречността – никога! Неотречността е вътрешен гост на всеотдайна жертва!

Втората повеля, която Планетният Логос като идея на Духовната вълна на Мъдростта поднесе, е един изключително странен момент в живота както на настоящия, така и на бъдния човек:

  • Търсете собствения си знак като битие в хармония с космическия хороскоп и планетен дълг към Учението.

Всеки има своя огледален образ в собствения си знак на битие не само като зодиакалност, а и като йерархия – като дете на Пътя, като дете на Деня. Ето колко естествено е тогава да потърсим собствения си знак като битие в хармония с космическия хороскоп. Какво показва това? Да сложим далекогледната тръба, космическия хороскоп, в който влизат родината ни, континентът ни, цялата ни земя; в който влизат и отделният човек, и неговият род, и народът му, и човечеството. „Ама ние сме толкова малки, какво ще направим за едно човечество...“ Точно това, което то не осъзнава да направи за себе си – дори и като отделна личност. А когато се осъзнаваме и като отделна личност, когато сме намерили собствения си знак, тогава бихме дали своята валентност на космическия хороскоп. А той за какво ще ни употреби или какво ние ще вземем от него, това няма значение – важното е, че има прилив в океана на Всемирната еволюция. „Ама какво сме, една капчица...“ Да, но целият океан е от капки! Значи дали сме, напълнили сме океана – океана на мислите, на желанията... Достатъчно е едно нечисто желание да спрем, за да направим в океана на всемирното желание една противоотрова. Ето това е великата тайна да направим хармония с космическия хороскоп!

Така всеки според своята даденост ще допринесе – един ще бъде солта на земята, друг – водата, трети – желязото..., всичко онова, което сме и с което богатим света. Всеки е достатъчен да обслужи другия, както другият се слива с него, за да създадат хармония с космическия хороскоп. Тогава няма да има вътрешни земетръси. (Но и когато ги има – пак трябва да благодарим, защото тогава нещо не е добре сградено или нещо се нуждае от проверка.) А тази хармония как ще бъде приложена – като планетен дълг към Учението! Човекът в личната си градация със собствения си знак ще се хармонизира с космическия хороскоп, но той трябва да го направи като планетен дълг към Учението, защото Планетният Логос изгражда една нова духовна вълна. Така че когато се яви „земетръс“ или „вулканическо изригване“, те са, за да ви намерят точно мястото, та струята ви да влезе в улея, който мели житото, а не вършее само сламата. Това е много съществено и трябва да се знае, за да не бъде смутена душата ви, че в дълг към Мировото учение ще имате свои вулканически размествания.

Тази хармония – да се намери собственият знак като битие в Целостта, е давана във всички времена от всички Учители: Познай себе си и ще познаеш боговете; Аз върша това, което върши Моят Отец; Аз и Отец едно сме. Сега под давлението и ръководството на Планетния Логос трябва Духовната вълна на Мъдростта да стане, както бяхме казали, „трапезен хляб на света“; тя трябва да стане „обител на съхранението“[6], в която ще сгърнем тревогата на случайния, но винаги божествен човек. Тази обител трябва да бъде щедра към всеки. Именно на това са учили Учителите – на всемирно добро. Ето защо Христос рече: Простете; Обичайте врага си; Който напусне дом, род, майка, баща..., себе си дори, той е Мой. А кой е този някой, който трябва да напусне себе си дори? Нашият минал собствен знак, на който сме служили хилядолетия. Време е да му кажем с благодарност: „Хубава дреха беше, но те свалям.“ В този смисъл е мисълта ми: не хвърляйте дрехата на миналото – свалете я с благодарност и мир, че е била толкова закрилно ваше божествено дело. Една дреха, т.е. един мироглед, е ваше защитно дело, ваше упование в йерархията на служението и не бива да бъде хвърлена, защото нейната ценност е това, което казвам: едно потребно някога минало. Но сега – не! И това е най-трагичният момент – на разкъсаната гръд!

Един Гьоте не можа да се освободи във „Фауст“ и каза: О, миг свещен, поспри! Не! Делото ви може да е много свято, волята ви – изключително динамична, сърцето ви – безкрайно щедро, но това е отживяно минало, изживяна опорност. Променливостите на деня не го лишават нито от изгрева му, нито от пладнето му, нито от свечеряването – това е и човекът, начеващ Деня си. И той е, който трябва да послужи, така както иска Планетният Логос. Някой ще възрази: „Това са въображения...“ Никога не е имало въображения, когато Планетните Логоси дават Своята духовна енергия! А че някой не знае как да я употреби, а друг иска да се извини, че това са фантазии, е въпрос на душевна зрялост. Фантазия ли са били боговете, макар и езически? Не, жива реалност! Всеки носи в душата си тези зевсовци, афродити, аполоновци... Те са живи, стига да има кой да ги изведе. А кого и как ще побеждаваме, е отделен въпрос. И точно това иска Планетният Логос в нашето служение сега – хармония с космическия хороскоп и планетен дълг към Учението. Не се просвещавайте само за себе си – планетен дълг! „Ама аз малко зная...“ Когато си повикан на служение, не се извинявай, че малко знаеш, а послужи! Защото Христос рече: Когато ви викат на съд, не се тревожете какво ще кажете, защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който е във вас. Ето колко изчистено е казано. Изпълниха ли планетния си дълг апостолите? Да. Но някой може с основание да попита: „Станаха ли те такива, каквито искаше Христос?“ А всеки пита ли се станал ли е такъв, какъвто иска Христос, за да вини другия?! Аз винаги съм казвал: когато видите в другия себе си, тогава няма да имате врагове!

Третата повеля на Планетния Логос започва с:

  • В Мъдростта пътят се ходи като просветление.

Озарението е начало, пламъкът е надежда, но волята на служението в Мъдростта ходи пътя като просветление. А просветлението какво е? – вътрешно откровение! Буда трябваше да прекара в безмълвие под дървото Будхи, за да стане просветлен. Но с Учението си той даде просвещение! Това направи и Иисус – когато получи просветление, Той се качи на Планината, за да даде просвещение: Блажени гладните за правда, защото те ще се наситят; Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога... Ето как Христос отваря врати – като дава правила, като дава ключове. Точно тази задача има Духовната вълна – малцина ще имат просветление, но мнозина ще получат просвещение. Духовната вълна на Любовта просвещава и този, който иска да отрече Иисус. Щом Го отрича, Той стои в съзнанието му – значи Го признава! Бил митичен... Но говори ли се за Него, търсят ли се в различните теории съпоставки и сравнения с Него? И можем ли да отречем волята Му на живот; можем ли да отречем пустинното Му живеене?! Било фантазия на човека, човешки измислици... Добре, но защо не измислиха някоя глупост, а такова съвършено нещо? И остави ли Иисус образци; следват ли Го като Го отричат? Следват Го! И всеки, който иска да се победи, трябва да отиде в една пустиня и там да победи трите големи принципа – хляба, чудото и трона. Ето реалността на фантазиите! Това е битие, а онзи, който няма антени за ултракъси вълни, не може да хване тайните на даваните учения. И затова е казано: Пътят ще се ходи с просветление.

Тези, които през изминалите години ходиха път и градиха трапеза на Мъдростта, сега трябва да влязат и в тайната на просветлението и да послужат за просвещение. Идете и кръщавайте в името на Отца и Сина, и Светия Дух, беше рекъл Христос на апостолите Си! Но какво още им каза – Тази притча, що рекох на другите, ще я разтълмя на вас. На тях – притчата, на вас – разтълмената тайна. Ето и просвещение, и просветление! Така е и в Мъдростта – пътят се ходи с просветление и Духовната вълна с „научи ни“ ще направи в живота на човечеството просвещение. Научи ни да живеем с Мъдростта като светлина и с Любовта като знание!

Втората съставка от третата повеля е:

  • В Мъдростта знанието се живее като откровение.

Някога с дързост Ева взе от Дървото на доброто и злото знанието (вменено като казън върху човешкия род), но то има градации. Ева го получи чрез очите, защото рече: Този плод е многожелан. Плодът беше многожелан, ръката – достатъчно дързостна, но насладата – временна (а проклятието за съжаление като че ли искат да им остане вечно). Мъдростта обаче няма нищо общо с очите. Очите бяха дадени от природата, за да освободят човека от колективна душевност.[7] Но интуицията не е свобода от колективна душевност – тя е прозрение, тя е идея за битие!

Това е голямата тайна и в същото време и голямата разлика – знанието в Мъдростта не се получава, не се краде, то се живее като откровение, дошло от вътрешната ни същност или изпратено като гостенин от Всемирността, а не като аргумент от впечатления, понятия, представи. Знанието, получено от очите, е редицата от усвоеното, но в Мъдростта знанието не се натрупва, то се живее. И затова Мъдростта трябва да стане живот!

И третата съставка от тази повеля е:

  • В Мъдростта волята се прилага като служение.

Утвърждението е личен живот, а в Мъдростта волята се прилага като служение – във всеотдайност на Всемирността! Няма място там за личност. Разбира се, не трябва да се страхуваме, че ще се загубим. Човекът в лабиринта на себичното може да се загуби, но в свободата на Божия си живот – никога! Във Всемирността няма място за: „Аз съм кралят!“ Няма! Беше нужно някога на Цезар (преди да мине реката Рубикон) да каже: „Atea jacta est!“ – „Жребият е хвърлен!“ Но оттам нататък той трябваше да послужи на една цялост. И понеже показа себичност, неговият последен израз беше: „И ти ли, Бруте, сине мой!“ – и мечовете го прободоха.

Така че дългът ни към Учението е служение! Затова на въпроса „Каква е вашата цел?“, отговарям: „Аз нямам цел, имам служение!“ Целта е себеутвърждение и онзи, който има цел, който иска утвърждение, като претърпи крах, ще се уплаши и ще наруши обета си. Така няма да направи Мъдростта живот – трагично разминаване, от което трябва да се пазим.

Планетният Логос даде тези три същности, с които през годината ще трябва да ходим път неуморно, да имаме служение велико в достойнството си и жертва, която заслужаваме. Когато на някого не му дават възможност да направи жертва, значи не е още готов. Това е великата тайна на Посланието тази година!

Ведно с тази космична хармония има едно лично гнездо, в което човек отглежда своята мисловност и своите дела. А когато една птица отглежда в гнездото си своите пилци, тя има радост, но те не са предназначени само за нея. Тези нейни рожби са дар в природната цялост, красота и множество в живия живот. Следователно, колкото и смирено в този собствен дом да сме отглеждали и искали своето, с какъвто и труд да сме го вършили, все пак трите лични искания (които се обричаме да изпълним), дадени от Планетния Логос, не могат да се чуждеят от идеята – когато пилците излязат от гнездото, майчината радост е двойна. Тази радост е не защото ще ги познае в множеството, а защото е направила множество. Когато човек извърши една благодат в името на своето искане и в стъпената смелост да го извърши прави социално добро, той прави планетно добро. Ето това е, което трябва да вършим. А гърчове и смутове в нашата душевност безспорно ще има (но не и в Планетната цялост), защото когато една Духовна вълна трябва да влезе в живот, тя размества всички пластове в душата на човека. Но Той – Логосът, е несмутен, защото йерархията си има служители!

Ето защо в даденото ни служение, което тази година в доброволност трябва да извършим, ни е предоставен изборът на своя потребност, която всеотдайно Логосът оставя в потока от сили за Мировото пътуване и съвършенство. Всяка година исканията се дават, защото сме част от Мировата воля и като такива не можем да не потърсим една хармонична гама в песента на Планетния Логос. Дори само като приказ да бъде нашето искане, то е частица от обречената ни достойност да бъдем с Него! Затова първото моление, което човекът може да отправи като лично искане, е:

  • Господи, дай ми свобода от върнато минало, като отживяна потреба и изживяно упование.

Всяка минута дава знака на отминалата, но нека не се връщаме, нека се лишим от носталгия към миналото: „моят дом беше разкошен, моята църква – великолепна, моите рожби – най-красиви...“ Това е върнато минало, което оправдаваме с евтини показатели, а истината е, че вътре в себе си още не сме се освободили. Колко нашата домност е била красива; колко нашето знание е било голямо, философско; колко нашата поезия е гениална и колко божеството ни е било божествено – това е, което прави земното притегляне. Ето защо е нужна свобода от върнато минало, което сме отживели, щом отиваме другаде. Възхитително е, че Цезар имаше дързостта да мине Рубикон, за да основе друг Рим. И когато беше далече и когато беше близо, той казваше: „Veni, vidi, vici“ – „Дойдох, видях, победих“, а не повтори: „Жребият е хвърлен.“

И така, свобода от върнато минало, като отживяна потреба и изживяно упование. Нашият Рубикон е идеята ни за величия. Но който е велик, не търси величие, той не се сравнява – „аз съм голям“. Не! На големия това не му е нужно. Казвал съм една интересна контратеза: мери се малкият. Малкият винаги ще говори за величието на другия, когото иска да надмине.

Така че не връщайте отживяно минало, не искайте изживяна упорност. Разбира се, човек не бива да осквернява онова, на което е служил със святост, след като се е събудил за нещо друго. То е било потреба, за която всеотдайно е давал всичко. То е било равно на този обет на неотречност, с който Планетният Логос ни призова в първата Си повеля. Така че едно върнато минало е било отстоявано независимо дали е било съзната, или несъзната грешка, волева или неволева. Затова Христос каза на хулещите Го на кръста: Прости им! Те не знаят какво вършат. Той искаше да ги освободи за едно ново служение. Тези, които викаха срещу Него – Разпни Го!, отстояваха едно върнато минало (и още го имат в съзнанието си). Но то е отживяна потреба и в същото време – изживяно упование, че ще бъдат наградени от Саваота, когато пазеха от „богохулието“ на Иисуса. (Все пак трябваше тълпата да свидетелства за жестокостта, която евреите сториха.)

И така, свободата от върнато минало е потреба, за да си отработим новата дреха, за да изходим новия Път и за да изпълним новото служение. Служението е голямата тайна, която трябва да положим в исканията си на тазгодишното ни пътничество ведно с повелите от Посланието.

Второто, което човек може да поиска, е:

  • Господи, научи ме сам (а не Пилат) да надпиша символния знак на Мъдростта в моя видим и невидим храм.

Не позволявайте някой друг да надпише символния знак на новото ви служение. Каква дързост е да не предоставите на друг да ви надпише тайната, йерархическото място! Някой сега ще се затича да го разпнат, та да му напишат: „Цар Иудейски.“ Не може – мина времето на Пилат! Ако човек намери символния знак на собствената си йерархия в Мъдростта, тогава нека сам да го надпише, да не вика Пилатовци. Все пак само на Един в света беше надписано: Jesus Cristos Rex Judea! Разпнати дотогава имаше много, а и с Иисуса бяха още двама, но не ги нарекоха царе. Пилат надписа това на кръста, за да раздели две доктрини, оспорвайки едната. И затова когато Синедрионът му каза: Защо пишеш Цар Иудейски?, той отговори: Писах каквото писах! Трябваше да се отрече доктрината на насилието чрез ръката на Пилат. Но сега е казано: Научи ме сам (а не Пилат) да надпиша символния знак на Мъдростта в моя видим и невидим храм. Сам да го надпиша!

Всеки ще прецени дали може да надпише „цар“, защото когато иска такава възхвала, трябва да носи царствено битието на страданието и жестокостта на времето (която никой не може да отмине). А когато го надпише в смирение, ще понесе и със смирение знака, който е сложен. Голяма е тайната да намерите своя символен знак на Мъдростта и дързостно е, според готовността си, сами да го надпишете. Тогава сте вече цялостни в служение и видимият и невидимият ви храм ще имат своята устойчивост и своите пасоми, т.е. поклонници. Това е една от най-тежките задачи, защото ние сме в правото да искаме и ние сме в отговорността да го изпълним. Не друг – ние сме! Защо? Защото искаме да влезем в хоровода на хармонията на Мъдростта. В този хоровод някои ще бъдат най-отпред, но и тези, които са накрая, са в него. Това е личното ни искане, това е служението в личния ни храм – далеч от показ, далеч от Пилат. Не става дума за Пилат като отмъстител или за Пилат, който, както евтино се извиняват, си умил ръцете. Не!

За мен Пилат беше мъдрец, независимо от това историята какво говори и християнската религия как го оценява. Много ясно той каза: В този човек не намирам вина! Но Пилат не можеше да спази неотречност да защити новата идея, защото не беше дал такъв обет. Той имаше клетва към Римската империя и с колебание я изпълни. Затова си изми ръцете – за да се надсмее над империята и да унижи еврейството за хилядолетия. Това е тайната на Пилат! Така че този, който иска при Пилат да отиде да му надпише кръста, трябва много добре да размисли, да прецени кой е Пилат и дали е готов за него!

И третото лично искане, с което имаме право на обречена достойност да бъдем с Него, е:

  • Господи, не оставяй очите ми без житейски олтар, заради нас, които сме в Тебе, и Ти, Който си в нас!

Това е човешкото. Когато се излива благодатта на Планетния Логос, може да няма човекът олтар, но когато върши нещо като своя потреба, за очите е нужен олтар! И затова казвам: няма религия без олтар и няма олтар без обред! Мъдростта ще се освободи от догми, но тайнство трябва да има в душата на човека. А когато той сам си надпише символния знак на Мъдростта, когато се е хармонизирал с космическия хороскоп и планетен дълг към Учението, когато волята му е приложена като служение, тогава може да се освободи от олтар. Но не оставяй очите ни без житейски олтар, когато още не сме направили Мъдростта живот, защото тук, на тази планета, в този локален свят, Децата на Деня вършат своя вътрешен обред. Но заради какво? Заради нас, които сме в Тебе, но още сме човеци, и заради Тебе, Който си в нас, защото чрез олтар ние Ти даваме признание.

Това е великата тайна, това е битието, с което сме съпричастни с Планетния Логос в астрономическото откровение, дадено на 21 срещу 22 декември. Ние сме съгости, сътрапезници на тази космична трапеза от благодати и пътища нови. Колко будна отговорност ни е нужна, всеки може да прецени, защото натрапената преценка и чуждата воля могат да смутят човека, че не е достоен да бъде син на Бога.

  • Колкото и да е малък, всеки е божий и всеки трябва да се осъществява като битие и като живот!

Човекът много често бяга от Бога, но Бог никога не е бягал от човека! Човекът се изкушава да се прави на оригинален, на изключително умен; той може да бъде и безбожник дори. Но Бог не Го е грижа – „Ще дойдеш, дете Мое!“ Затова казвам: няма по-скъпо дете на Бога от човека. Има ангели, архангели, херувими..., но те нямат цялата еволюция. Ето защо е речено: Заради нас, които сме в Тебе, и Ти, Който си в нас!

Аз не зная в тази жива песен, предоставена ни от Планетния Логос, каква трапеза ще предложим, но най-малкото е – да не обеднее трапезата, която досега сме давали!

Ведно с повелите и личните искания са дадени и съответните текстове от четирите Евангелия и четири параграфа от „Агни йога“, също така хармонично свързани с тазгодишния призив на Планетния Логос.

Това обаче, което е най-съществено и което никога няма да отмине, и бих казал, че е утрешната ни отговорност, е изреченото от Христос: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.“ (Матея 5:16). Ето един изряден образец – Тъй да светне светлината ви, че да прославят Небесния ви Отец. Съчетано е всичко – делата ви са светлина, добрините ви са пример, но прославата на Бога е задължителна! На Него се служи, а делата ви са да свидетелстват, светлината ви – да няма тъмнина. Забележете съчетанието: пътят се ходи с просветление, знанието се живее като откровение, волята се прилага като служение!

И така, основният въпрос в цялото Послание е „вярваме ли в Живота“, тъй като Животът е единственият и най-плътен израз на Бога! Друго всичко може да отмине, но Той – не. Схеми за това са давани във всички Учения: едни ще кажат, че Бог е Един Единствен; други – че Той е троичен, но единосъщен; трети – че и над човека има йерархии; четвърти – че човекът има божествен произход и той се разгръща и осъществява като Бог чрез преражданията; пети – че човекът вярва в една Абсолютност, Която е винаги Правда, която е винаги Светлина и чрез нея той може да постигне пълно съвършенство, т.е. обожествяване.

Това е, което поиска и с което ни дари Планетният Логос!

  • Всеки може да върши своето дело и когато го е свършил с достойнство и величие, то става дело за всички.

А щом Океанът си е свършил работата, капката и да не се отдели, е направила Океана божествен, защото всяка една е била божествена! Искам с това, което Планетният Логос даде, и това, което като лично моление сме направили, да сложа тази велика виолетова аура над бдящото човечество и Синовете на Деня!

Духовните вълни дават просвещение, но човекът трябва да се просветли!

 

Ваклуш

 

Възкресението е един непреривен вечен закон в нашия душевен свят!

Възкресението е цялостен живот в Космичността.

 

[1] Вж. НУР 6/94, Слово върху Посланието, с. 12.

[2] Вж. НУР 6/93, Послание на Планетния Логос за 1993/ 94 година.

[3] Вж. НУР 6/94, Слово върху Посланието, с. 13.

[4] Вж. НУР 6/94, Слово върху Посланието, с. 13.

[5] Бит.6:1-2.

[6] Вж. НУР нулев брой, Послание на Планетние Логос за 1992г., с. 18.

[7] Вж. НУР 6/94, Слово върху Посланието, с. 20

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993