Зареждам...
Нур — негаснеща, нетленна светлина

Нур – негаснеща, нетленна светлина

(Представяне на списание Нур)

Нур – осъществена мъдрост!

Дверите на нашата взаимност са отворени – не само, за да представим списанието, а за да ходим един път, изречен и написан като скрижала в небесните тайни: пътя на Мъдростта!

„Нур“ буквално значи светлина – светлина негаснеща, защото е свръхсила; светлина, която не се храни от биология. Като белег на духовност светлината, която не гасне, ще я намерим във всички религии, понеже „Fiat lux“ сътворява света. Тя, като огнена сила (както огненото семе в Зороастризма) предшества формирането на религиите, предшества кладите духовни на весталките, бранителки на огъня. Безспорно, намираме я и при прабългарите, които са носили в душите си само един бог. Те са най-чистите монотеисти в историята на човечеството. Докато в юдейската религия се роди Сатаната като антипод на Бога, то в прабългарската религия Тангра няма отсрещен бряг. Няма друго божество, което да оспори присъствието на Тангра в душата и живота на прабългарина. Сатаната се възправи срещу Бога, Сатаната дава на хората изпитания, а Тангра вижда и дава правда, защото той е огън, той е слънчевият и вечен бог.

Следователно нетленната светлина има йерархия. И в Християнството я наричат „свети Нур“, понеже е светлина от гроба Господен. Негаснеща е, защото е нематериалното светлеене, светлината на Възкръсналия, Който няма материално тяло. Затова нарекохме списанието „Нур“ – светлина негаснеща, светлина възкресенска. Ако можем с тази светлина да ви зарадваме – както като знание, така и като вътрешно усещане, като начертан и бъдещ път – то сме изпълнили един дълг, най-напред пред Небето, а след това и пред нашата земя.

Тази земя – Тракия, още от древността историци и философи са наричали свята и тя е наситена с много духовни енергии, родени в едно далечно минало и чакащи едно решаващо бъдеще. В нея е бил големият опит и приложната воля на Аполоновото начало и на Дионисиевото прозрение, които един велик Учител – Орфей, съчета в единство. Той даде и две големи тайни – като плодоносие чакащи в земята ни да дойде ръка да ги откъсне – Живата Евридика ме дари с любов, мъртвата Евридика ми посочи пътя на истината. (Ето идеята на безсмъртието!) В свещена Тракия Орфей остави главата си, т.е. своето учение, а то е учение на посветените. Страната ни е имала много мъдреци, и в нея е чертан път, който да даде изход и духовна храна на човечеството.

Древните са казали: „Когато фактите говорят – боговете мълчат“, но или фактите не са били достатъчно подвластни, за да бъдат коригирани, или боговете не са били богове! Един факт ако не е концентрирал в себе си тайната на провиденцията, си остава свидетел само на онова, което е мъртво и тогава фактите стават гробари на истината. А боговете са, които остават да живеят; легендите са, които ни дават основание за въображение.

Шепицата прабългари тук бяха доведени от ръката на съдбата, а малко преди да направи своето царство на тази земя, Аспарух беше минал през тракийските посвещения. Затова казвам, че с ръката на съдбата този народ е доведен в земята ни, която и преди това неговите генетични начала са освещавали, защото в много далечни времена прабългарите са били тук. И в прабългарите, но най-вече в траките, личи идеята за един реален живот в отвъдността. Това се е изразявало в обредите на двата народа. Например, когато се е раждало дете, траките са плачели, а когато някой е умирал, те пеели песни на възхвали. Ето една друга обективност – за духовна реалност, а не за плът! Това не значи, че тези народи са отричали идеята за сътворението – не, но са правили преценка на стойностите (материални и чисто духовни). Копнежът на генетичното начало, свързано с духовната същност, връща прабългарите тук, след като минават своя и биологична, и социална степен на развитие в далечните азиатски земи. Те идват с една изумителна устойчивост, както като култура, така и като биология, което говори за предназначение. Една шепа народ направи в огромната Византийска империя свой храм, свое огнище, своя земя и устоя до IХ век с тангристката си религия. Милионите срещу стотиците! А устойчивостта къде е? В духовното предназначение! И този народ даде ли култура на другите? Да. Културата ни се състои в непорочността на един Дух да има прозрение за азбука на собствен език, а то не е само въпрос на дарби, а и благодат за предназначение.

Българският народ живя седем века в робство и чрез огън си съобщаваше тайната на знанието (с т. нар. „машала“, което значи огън на персийски). Разгаряйки огньовете (при Заговезни Великденски), българите са си сигнализирали за своята духовна устойчивост. Следователно огънят е излязъл от религията им, но не и от тяхния бит. Това говори, че робство сме имали, но роби – не! Българинът никога не е бил роб! (Всички обвинения, че нашият народ е робски са, за да се извинят в малоценността на историческо битие сега.) Предназначението му беше да издигне един олтар на култура сред всички онези, които нямаха още душевна свяст. А още по-великото бе, че погълна инвазията (като необуздано нарушение) на азиатщината, за да може Европа (защитена от България пет века) да прави цивилизация! За съжаление обаче, европейците не можаха да направят култура. Европа има много учени, но нито един Учител, има много философи, но нито един мъдрец. А от ядрото прабългарско тя си взе духовна храна. Значи именно тук, на Балканите, е било сложено генетичното семе на предреченото – ще бъдете, ще давате, защото сте единствени в света единобожни. Ето защо чаканото хилядолетие, обещаващото бъдеще ще бъде олтарът на Мъдростта. И затова трябва да изпълним словото на Христа – Там, където има запалено светило, не го слагайте под шиник.

Списание „Нур“ е запалената негаснеща светлина. То – чрез Мъдростта – ще докосва всяка будност, която носи отговорност в своята всеотдайност към Бога. А Мъдростта е най-сигурният път, който може да ви отведе на брега на служението, „Нур“ е открехнат олтарен път, предназначен за служение.

Кое наложи битието на списание „Нур“ и какви са тенденциите на неговото развитие?

  • Когато противоречието е по-голямо от знанието, което човечеството има, тогава се ражда потребата от просветление.

Такъв е пътят на йерархията за усвояване на Божествеността. И точно в този смисъл списанието носи надслова „Няма зло, има нееволюирало добро“ – надслов, който е една взривност, сменяща оборотите на душевната ни възможност. Този надпис вече е смутил и Европа. Но това е откровение и наша радост – че има някой, който може да бъде смутен! Време беше да се смути Европа; време беше да се събудят тези, които са люлнати в приспивната песен на традициите; време е и за тези, които не предвидиха, че религията винаги ще ражда. Няма зло, има нееволюирало добро е вложената позитивна сила в отрицанието, в тази неперсонална енергия. Така се освобождаваме от т. нар. първороден грях с чакане само на изкупление и спасение. Мисля, че човечеството се умори в чакането си и наистина противоречието вече е по-голямо от знанието. Затова трябва да се потърси пътя на просветлението – нова духовна вълна, която трябва да даде ключа за олтарно служение.

Списание „Нур“ дава Мъдрост, с която освобождава човека от онова, което се наричаше ерес. Дързостта да се яде плода на познанието не е ерес, а свобода както в небесните поселения, така и в нашите земни присъствия. Затова този надслов е една истина, която ще бъде вековна – позитивна сила, освобождаваща потенциалната даденост, че човекът е един бог в развитие!

Списание „Нур“ постави взрив в Небесата! Адесът вече е далеч. Идеята е да се освободим от хилядолетния камък на бремето „зло“. Това бреме доведе до двубоя между Дух и Материя. Но след като Христос извърши Великото Разпятие, Духът надмогна Материята! Тогава защо доктрините на злото, тези тежки вериги на нашето съвършенство, още продължават да бъдат толкова ценни?!

Злото като принцип, злото дори като божество в дуалистичните тенденции имаше ограничено време и следователно това можеше да изведе само до монотеизма, до единния Бог. Но тук идеята не е да остане един Бог (както Иехова, както и в Християнството) със зло и добро. Не! Идеята е да взривите отрицанието като персоналност и да вложите пулсацията на еволюционното възземане, за да прерасне злото в добро. По този начин полярността може да върши еволюционната си дейност.

Правдата в учението на Моисей даваше възмездие чрез принципа „зло и добро“. Принципът на Любовта в Учението на Христос донесе прощение, омекотявайки казънта с Прощава ти се, но повече не греши! Но в света на Бога, в Божествения свят няма заповеди. Те са потребни за очите ни; те са потребни за доктрината на сърцето ни, но не са в новия коловоз. Сега идва идеята на Мъдростта – тя е великото знание, което ще трябва да надмогне възмездието на Правдата и прощението на Любовта (а те ще живеят още).

  • Мъдростта е знанието, което освобождава злото чрез позитива „нееволюирало добро“ и така го лишава от присъствения знак минус. Това е взрив, който дава свобода!

Този взрив лишава злото от персоналност (не го прави божество) и му дава само потенциалната възможност да сътрудничи. Ето как се отварят вратите на Духовната вълна на Мъдростта. (Религиите са преходност и затова аз говоря за Духовните вълни на Правдата, на Любовта, на Мъдростта, които нямат свършек.) Човечеството се освободи от дуализъм, освободи се от стихийни божества, но трябва да се освободи и от злото като енергия. И точно тук е живецът на надслова на списание „Нур“. Аз без стеснение говоря, че някога на Аполоновия храм имаше надпис: „Познай себе си и ще познаеш боговете!“ Но същността на Няма зло, има нееволюирало добро е олтарът на свободата! Всички божества досега са искали кръвни жертви, но олтарът на свободата приема само една жертва – човека!

Когато се прави сравнение между злосторство и съществуващо неусъвършенствано битие на човека, нека не се забравя, че и онези, които изповядат религии без полярността, също имат неосъществено съвършенство. Там, на Изток, осъществяването е предоставено на една доктрина, която се нарича прераждане и карма. Следователно не може да намерим оправдание за несъвършенството като казън за грях. Нали Бог обеща, че ще прати на човечеството Спасител! Дойде, разпнаха Го, но Той ни даде принципа „Обичай врага си“. Добре, но продължаваме да не се обичаме... Човекът, ако изцяло е усвоил една духовна вълна, щеше да бъде съвършен досега. Но беше ли усвоил изцяло вълната на Правдата, която Моисей и Буда дадоха? Не. Въпреки това Христос даде Учението за Любовта. Не може да се приеме, че с една нова духовна вълна се слага бент на прииждащото минало, макар че човек трябва да хвърли скръбната дреха по миналото. Нека се освободим; нека от планината на миналото си битие и предстоящата стъпка на дълг към световното битие със своя жезъл, наречен Дух, да ударим канарата, за да пием вечните живи води, които ни правят богове.

Всички учения, които идват след един тотемен свят, стават все по-съвършени, защото удовлетворяват все по-висши същности у нас. Има йерархия на религиите като йерархия на съзнанията, като йерархия на възможностите. За религията на тотема астралът е важен, за религията на Любовта, безспорно, че доктрината на сърцето е съществена, но за една бъдеща религия на Мъдростта, доктрината на причинния свят ще е властна.

Разбира се, никоя духовна вълна няма да привърши, няма да се изчерпи, но това никак не значи, както споменах, че нова не може да дойде. Неправилно ще е да се мисли, че когато е дадено Учението за Любовта, е осъществена изцяло Любовта. Любовта като духовна вълна ще плиска бреговете на човешкото битие, но не можем да кажем, че е напоила цялата му природа. В хилядолетията човечеството е слагало по капчица от Христовите добродетели. Но нека не ги схващаме само в статуквото им, а и в тяхната динамика. Ценностите ще се променят според духовната вълна, която ги озарява. Законът на Правдата определи – „Тя е грешница“, а законът на Любовта рече: „Да, но кой от вас е безгрешен?“ Това е огледалото на взаимната харесаемост – когато всеки го постави пред себе си, тогава разбира къде е неговото място. Не бива да считаме обаче, че поведението на социалността е винаги престъпно и безпочвено. Отклоненията на един поток в извивките към океана нека не определяме като пагубни, защото има и подземни реки (у нас има сили, които наричаме съвест). А когато храним мисълта, че „човечеството е престъпно в същината си“, ние не помагаме на еволюцията на дадените възможности – просто херметизираме.

Безспорно първом трябва да изживеем враждебността вътре в себе си, за да може да изпълним „Обичай врага си!“ А Любовта е Светлината, която чертае пътя на Мъдростта, защото Христос беше рекъл: Радвайте се, Аз победих света!, а ние казахме: Радостта е усмивка на Мъдростта! Ако това благовестие на Мъдростта успеем да дадем чрез списанието, тогава наистина сме намазали с калчица очите – лични или обществени. И можем дързостно да твърдим, че има един нов Силоам, където може да отиде човек да се умие, за да прогледне за трапезата на Мъдростта.

Списанието започва с един стих от Евангелието на Матея: Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Матея 5:48). Ето вложената сила на динамиката, за да не стои едно единствено битие – битието на консумираното зло, на безизходността и на хилядолетно чакане на „огнената геена“ или „райските радости“. И тъй като противоречията са повече от знанието, Духовната вълна на Мъдростта ще даде един нов път. Той е знание за бъдещето, като идея за Свобода чрез Мъдростта, и води към Бъдете съвършени, както е съвършен Небесният ваш Отец.

  • Една епоха си отива – епохата на страха на човека от човека, на човека от расата, на човека от идеологията. Нужни са нови коловози – да се приложи една воля на достойнството, която е път на Мъдростта.

Още в нулевия брой на списанието е казано нещо много странно: Само Животът е непобедим, другото е сенки на отживени актуалности. Всеки за своето време е мислил, че е една актуалност, която брани битието и като исторически път, и като национален дух. Но това са отживени актуалности – единствено непобедим е Животът! Затова понасяме страданията, иначе щяхме да рухнем под тяхното бреме. Когато пък един грях можем да трансформираме от страдание в развитие, той ни е дал знание. Стратегията на страданието е тайната на евристиката. Ако в една религия няма тази стратегия чрез страданието, т.е. чрез развитието да се даде нова тайна, то само се преповтаря. Затова сме свидетели на това, което много религиозни общини правят – предъвкват отдавна казани неща, защото новото е благоволение, новото е провиденция, новото е откровение! Безспорно, в човешката душа имат пристан старите религии. Дори и тези, които не могат да приемат теорията за прераждането, все пак признават теорията за наследствеността. Така поколение след поколение, син след баща вървят и носят в себе си напластяването хилядолетно. Няма по-скръбно нещо за човека, когато намери някаква раковина в своята душевност и в нея търси стара музика и започва да живее с нея. Но най-страшното е да имаме печал по навика. Той е най-тежката верига, която в модерния смисъл на философия или на история се нарича традиция. Уякчаването е проблем на традиция, която нищо не дава. Тогава обредът става по-властен от духовността. Ако един човек има религия, която е концепция, и има вяра, която е идея за осъществяването като приложност, той може и трябва да открива божествените царства. Другото е обрядност, другото е без необходимост да носим очила. Учението на Христос не трябва да се гледа с очилата на Старозаветието. Историята не се повтаря. Тежко на онзи, който не знае какво да степенува и какво да коренува. Да коренувате греха си е добре, но да го степенувате като се връщате назад, е наистина неразбиране как се сваля веригата от консервативното битие на човека!

Списание „Нур“ не само поднася изводи на минали духовни учения и религии, слова на Учители и Пратеници Божии, но свидетелства за нови скрижали – лъчи от Космичния океан на Мъдростта, които хранят личното битие, социалната отговорност и мировото ни съзнание за светителство пред Олтара Господен!

Винаги човекът е имал своя Господ, защото Бог е вложен у нас. От тотемното божество до разпнатия Христос много имена искаха да останат в историята, но някои си отиваха опозорени, други погиваха... Само една звезда не залезе – Витлеемската! Това е белегът на ненадминатото, Олтар Господен! А Бог не може да въвежда другаде, освен в служение за обожествяване. Това е не въображение, а реален духовен хляб на Мъдростта.

  • Учението на Мъдростта трасира и отваря дверите за Вечната истина, чакана бъдеща потреба за единство на човека с Бога.

Мъдростта не е само теология, а и нова приложна етика. Тя не е нито упрекът на Правдата, нито само прощението на Любовта. Мъдростта е повече от кладата на Дидона (която трябваше да изгори любовта си, за да отвори път на Еней да основава нови царства), тя е Възкресение! И когато говорим в списанието за Мъдростта, казваме: Мъдрост, която няма да смути светостта на Вашето моление и няма да свали от Историческия иконостас нито една икона, на която и да е Вероизповед. Това не е само идея за толерантност, защото Учителите са не само религиозни олтари, а и Всемирни дадености. Така трябва да ги схващаме, а не да ги сложим в клетка. Учителят не е един религиозен олтар, който се брани, че само от неговата святост причастието е божествено – не. Учителят е идея за едно ново бъдеще! Нека никой не живее със смут, че когато чете страници на Мъдростта, някой иска да му отнеме божеството.

Тук трябва да направим разлика между човешката мъдрост и Духовната вълна на Мъдростта, която взема своята пулсация от Духа. (Затова корицата на списанието е във виолет, който е цвят на Духа. Неслучайно първожреците носят виолет или пурпур според ранга си, а и в одеждите на светците ще намерим съответните оцветявания, които отговорят и на ранга, и на посвещението им.) Човешката мъдрост е мъдрост на ума и ето защо Давид казва: Човешката мъдрост е глупост пред Бога. А интуицията е единствената, която се храни от Духа, за да даде знание, което не е мисловно, защото има своя извор в причинността.

  • Мъдростта е осъществена Любов, реализирана Светлина, която има един извор – Духът.

Само светлината може да даде просветление! Светлината е обаянието на събудената интуиция, тя е вулканическият взрив и затова списанието е Нур. Всяка негова страница е клада от огън жив, от вяра и знание.

Списанието не е профилирано, и поради това в него има място за всичко. Но то не е хетерогенно, а е хомогенно. На всички религии Бог е дал достатъчно жизнена пътека да осъществят своята същност (и още ги изповядват), но вече те не са предмет на бъдеще. Вярно е, че всяка религия съхранява по една семчица за бъдещето, но като цяло плода е вече яден от човечеството. В Учението на Духовната вълна на Мъдростта онова, което световните религии дадоха, има място в раклата с ценности и то няма да бъде забравено. Но ако някой иска да спомни едно минало, ще облече стари дрехи, за да посрещне гостите (както сега посрещат новите си водачи). Когато говоря за Кришна, защитавам го в най-съвършената му чистотата. Но можем ли сега да изповядваме епичността на Индуизма или всички ценности на Будизма, въпреки че са играли много голяма, бих казал, решаваща роля в историята на човечеството? Нито митологичният свят, нито Правдата могат да имат отново своето битие. В пътя на списание „Нур“ всички тези учения са разглеждани като ценности, но не са обект на препоръка за изповедание. За да нямаме вече илюзията на очите, трябва да имаме прозрението на Духа; за да нямаме измамата и фантазията, ще трябва да потвърждаваме с реалността.

Това, пред което сме отговорни, е Еволюцията! Трябва да се развиваме – да освещаваме материята, а не да я отричаме. Онези религиозни изповедници, които я отричат, нищо не разбират от божии дела. Великата тайна на Христос – Радвайте се, Аз победих света бе, че изнесе Голготски кръст, влезе в утробата на земята, за която беше дошъл, и не отрече материята Си, а я одухотвори! Затова казвам: материята не може да бъде отричана, а трябва да бъде одухотворявана. Това е една реална истина, която човечеството ще сложи в своето битие. Безспорно, винаги ще се отричат тайни, за които обикновеният ум няма доказателства – но какво от това, че той не иска да приеме откровение?! А Откровението е възможно знание на висшата ни духовност чрез материята. Ако материята не ни беше обслужила, нямаше и ние да обслужим Земята.

Така Животът е не в оцеляването, а в развитието. Това може всеки да го сложи и като социална мисъл – не да се оцелее, защото мнозина чрез оцеляването намериха извинение да слезнат от стълбата на нравствената отговорност. Времето на страданието е благодатно, когато се развиваме!

  • Човек е жертва, принесена пред олтара на Еволюцията. Небесният Отец е Живот, който няма идеята за оцеляването, а за развитието!

Това е най-същественото и ако ние познаем страданието като развитие, учението за свобода от страдание няма да има вече стойност. Тогава Правдата като възмездност ще отстъпи място като потреба на развитието; тогава Любовта като прощение с готовност ще бъде дадена, за да може преобратът в душата на „грешника“ да стане път за съвършенство.

Списание „Нур“ има за задача да създаде духовна будност за свобода! И затова в него писахме, че Пътят вече не е Голготски, а Божествен; че Възкресението е свобода за битие в небесата, а не тревожност и скръбно оплакване. Списание „Нур“ чрез идеята за свобода от страдание взривява една дълго натрапвана на човечеството мирогледност; ние освобождаваме Иисус Христос от идеята за страданието, защото иначе къде остава величието на Възкресението? Голготският път е извървян – чрез Възкресението ние се освобождаваме от него. И затова казвам: ако можем да трансформираме страданието в приложно развитие, сме постигнали най-великото в света – това, което Христос направи. Той рече: Обичайте враговете си! Ще каже някой – нима хората се обичат?! Не се обичат, защото още не са Христови. Но сложи ли се духовната пулсация „Обичай врага си“?! Защо тогава да не кажем: дайте еволюционност на злото, за да стане добро! Ето това е да свалим дрехата на страданието, за да имаме не Прости им, а Научи ги! Тази е ролята на списание „Нур“ и затова то ще продължи да живее.

Ще има Духовна вълна на Мъдростта, ще има Духовна вълна на Истината, ще има Свобода – Вълна на Себебожието ни служение (когато няма да се разграничаваме).

  • Духовните вълни поднасят съответни принципи и нравствени добродетели, за да задвижат човечеството в душевното, нравственото и социалното му служение.

Духовната вълна на Правдата искаше възмездност по отношение простъпъка и затова там има повече биологическа същност и социални изисквания, отколкото нравствени категории. Тя обслужи един теократичен водач да образува мощна държава с тенденцията да изпълни волята за богоизбран народ, който ще даде монотеизма. Религията е служила като социална сила за депресия, за насилие. И Моисей наистина така я употреби, като даде принципа Око за око, зъб за зъб. Това трябваше да бъде отречено от Духовната вълна на Любовта, която има съвършено други пулсации, за да се работи с едно друго духовно тяло.

Правдата и Любовта са направили вече свои пробуди в душата на човека, но сега проблемът е как би трябвало да метаморфозира идеята за социалните отношения в Мъдростта като нова духовна вълна. Прощението е изразено в цялата същност на Христовото учение – Прости им, те не знаят що вършат, но Духовната вълна на Мъдростта не може да извини отсрещния с това, че не знае какво върши, защото тя именно събужда в него принципно нова възможност за възприемане и познание. Мъдростта не е проява на един орган (сърцето или ума), а е израз на причинност. Следователно трябва да освободим незнаещия, за да се излее това, което наричаме интуиция. Това е повелята на Космичността! Трябваше от Закона за правдата, т.е. от възмездието, да се намери прощението – в лицето на другия да не виждаме враг. Сега Мъдростта като светлина на знанието ще ни даде вече просветност, за да не грешим. И затова белязаната словесност е Научи ги, а не Прости им. Така думите на Христос ще бъдат реално осъществени: Ако не бях ви казал, не бихте имали грях – Прости им, те не знаят що вършат! Мъдростта не прощава, тя учи. Научете се да не мразите – няма врагове, само когато не се гледа с преценката, че ги има! А щом в лицето на всекиго видим своя брат, можем да снемем дрехата на негодуванието, да разкъсаме завесата и в олтара да имаме своята молитва – молитвата да обичаме всеки.

И така – Просветли ги! Но трябва да правим разлика между просветлението, което дава Буда и което дава Мъдростта. Буда не стигна до Мъдрост, дори до Любов. Той искаше да надмогне жизнеността с права мисъл, с право дело, с право вглъбяване. А както казах, Животът е непобедим!

Идеята за човека като космична цялост е давана във всички векове, но осъществяването е чрез духовните вълни, които го приближават към Единството. Чрез Мъдростта човекът трябва да се научи да знае, да не чака само благоволение и съчувствие. Съчувствието е сложено в разряда и градацията на добродетелите. „Добрият самарянин“ е образец – образец на съпоставка между обречения за богослужение и добродетелния човек, но не и живот още. Само Възкресението е идея за Живот. А живее, както казахме, само Бог – ние съществуваме. И затова Христос беше казал: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Бог е цялостен, другото са елементи на развитието – не Той се развива, а ние, като Негови деца. Тази тайна е дадена и пътят е посочен. Бог чрез естеството Си (т.е. чрез целия Универсум – от звездната бездна до земната плодност, от малката животинка до божествения човек) ни учи, а чрез откровението Си ни дава тайните. Това е пътят, който трябва да изминем, и затова казвам, че Откровението е слово на Всевишния, изречено чрез устата на творението Му.

Това са пътеките, които са сложени в списанието, и те могат да бъдат извървени. Не говоря за съмнението, с което човек ще бъде люшкан, за горчилките, които ще пие, и за радостите, с които ще се увенчава (а след това ще се разочарова) – говоря за оная духовна будност, която всеки притежава. Всеки човек носи в себе си възможностите на това, което се нарича ясновидство, яснослушане... Има феномени – като телепатията, телекинезата, които вече и науката не може да отрече. Изследвания в това направление са правени много. Друг е въпросът за т. нар. контактьорство, медиумство, които са въздействия на същества вън от физическото поле, и за истиността на знанието, което дават. Затова трябва свобода от невежество, трябва будност. Не е страшна обидата от неграмотност, страшен е ужасът от невежество. (Неграмотността може да има чувствителността на интуицията, когато няма нахалството да решава проблемите с невежество.) Но както съм казал – Пътят е един, улиците са много. Тези, които са по улиците, също могат да дойдат на трапезния хляб, защото за мен Мъдростта е обречена съдбовност. Да си спомним Евангелието – понеже поканените на трапезата имаха работа, т.е. доктрината на очите им беше сложила веригата на земното пристрастие, Христос рече: Идете на мегдана и извикайте всеки, който е свободен в себе си, който не носи веригата на земното притегляне, да дойде на Всемирната трапеза, за да се насити.

Списание „Нур“ има своето определение – чрез него се търси просветлението за едно обещаващо знание на бъдещето. Ние освобождаваме от воденичния камък на злото, сложен на шията на човечеството; не плашим човека със „Страхувай се от Бога!“ Това е да се развиваме и Христос го рече: Аз съм Пътят, Истината и Животът. След като се усвои човекът като Път, след като реализира Духовната вълна на Истината, тогава ще живее. Тогава вече ще можем да кажем: „Ето, ние живеем Христово“ или „Ние живеем Божие“.

В света винаги ще се явяват будности. Всяко знание е една йерархия, а казахме, че списание „Нур“ ще свидетелства за пътя на Мъдростта. Всяка духовна вълна създава тревога в образа на една концепция (било религия, било философия, било окултно учение) и така дава ново огледало, в което човек може да види себе си. Това, което не ви дава огледалност, не е знание, а само информация. (Информацията преминава, тя не става подкваса на довчерашното знание.) А Мъдростта е най-освобождаващото знание на утрешния ни ден. Бъдете достатъчно отговорни в присъствието си на това, което нарекох съдбовна орисаност – съдба на съдбите ни! Дори когато човек се осъществи като божество, пак ще живее – ще живее в същината на Бога. Има една тайна, която вековете дадоха: Няма религия по-горе от истината. Това прокламира Теософското общество, но то е формула, а не път на действие. Научи ги – ето път на действие и развитие!

Всяка религия е едно стъпало към Всемирния храм, който не може да бъде на това или онова божество, но докато съзнанието ни се дели на духовни вълни, то ще има назовани образци. Къде е целостта обаче на духовните вълни? В това, че са достояние на душевността като религиозност. Защото една концепция на философа е усвоима само за учещия философия, но една религия като идеология е достояние на всички – от най-обикновения, до най-гениалния. Човек не може да създаде културна концепция, ако няма идеологическата подкваса на религията – културата е сбор от мисловни ценности, произтичащи от духовни откровения. Религията е универсална (по отношение ценностите), докато социологичните и философските доктрини са само тълкуване на реалностите. Олтари се правят само на религиозните водачи, от концепциите на които безспорно изхождат и духовните ценности. Можем да се попитаме дали едно религиозно съзнание в даден момент е изживяно като потреба за възмога или още има в себе си потенциалните възможности да храни преобразяването на човека. В мнозинството то още ще храни! А това, което мотивира поведението към религията, е домът. Той изгражда психологията на човека – както като моление, така и като нравствено поведение. Имате едно съзнание, възпитано как да гледа, т.е. имате едно було, което трябва да махнете. То е по-страшно от онова, което слагат на невестата, защото в края на краищата женихът ще отбули своята невеста, докато булото на възпитанието или на собственото незнание много трудно се сваля. Но има и нещо безспорно – това е личното ни присъствие в личния ни живот, степен до каквато сме се себеизградили, като сме тъкали дрехата си на защита и съществуване, а оттам вече – дали има благодат и колко ще бъде. Самата теза, че е предречен Иисус да дойде – Ще се роди Син, Който ще бъде наречен Емануил – не говори ли за съдбовност?! А защо тогава и мъничкият човек да няма също съдба? Не да стане Христос, а просто да има съдба за себе си. Доктрината на прераждането по безспорен начин свидетелства за това, но и Християнството не може да отрече правото на лична съдба. Когато Христос излекува десетте прокажени, защо само един се върна да благодари? Къде отидоха другите? Разсеяха се... А този, който отива да благодари, прави част от съдбата си. Както разбойникът, който каза: Спомни ме, когато отидеш в Царството Си! Ето лична съдба – гради, сам гради! А другият се надсмиваше: Като Си толкоз голям, защо не спасиш Себе Си и нас? – и остана. Първият направи съдба, наречена в Християнството „добрият разбойник“ – „разбойник“ стои, но е добрият! Значи, градим, ковем собствената си съдба! Иначе много е лесно – скръстим ръце и чакаме благоволение.

И така, списание „Нур“ дава светлина – светлина, от която нищо не може да се скрие, и, както е казано в светото Евангелие, тя се дава и на лоши, и на добри – Слънцето грее над всички! Този, който иска да отрече „Нур“ заради това, че не го е огряло, нека почака да узрее за него – защото според йерархията е и усвоеното! Колкото и малък да е пламъкът, поставен в това списание, едно е вярно – че е устойчив и никаква буря, и никаква чужда мисъл няма да го угасят. А който иска да получи повече познание – да го чете. Дали ще бъде удовлетворен, това е проблем. Човек не бива да задоволява само любопитство. Всеки може да бъде удовлетворен, когато е получил отговор на нещо, което го е смущавало и го е държало буден. Не защото като получи отговор може да заспи, а защото още един прозорец слага на крепостта си, за да види, че има повече светлина, отколкото в неговия личен дом. Ние не можем да не изграждаме личния си дом, но трябва да знаем, че сме деца на Всемира и в служението носим отговорност за него. Много често казвам: по-добре да сте капка в Океана на Всемирната еволюция, отколкото бисерна капка на личния си цвят, която най-малкият трепет на вятъра събаря. Но Океанът се състои от капки! Това е религията, това е личното ни кандило; това е носената вощеница – а дали е великденска с Възкресението или рождественска със звездата Витлеемска, е без значение. Съществена е идеята да вървим към безсмъртие и съвършенство – да работим за бъдещето. И именно списание „Нур“ открехва тази врата, за да изходим своя път с идеята няма страдание, а еволюция. Учителят не дава леката съблазън на радостта от победата – научете се на лична жертва в космичен план! Така Учителят дава на учениците Си път, а вложената тайна в човека е Бог, Който го събужда за лична среща и единство. А кой е символът на Бога? Човекът! Човекът е символът на Бога, както гълъбът е символ на Светия Дух! И пак ще повторя: боговете искаха кръвни жертви, свободата иска човека! Освободеният човек е Бог! Но нужна е динамика. Това каза и Христос на юдеите – Ако някой не намрази баща си, майка си, братята, сестрите си, себе си дори, не е Мой! Той искаше да скъса с кръвта, за да остане Духът!

В списанието ще намирате проблеми, за които световната мисъл е отделяла духовна енергия, за да поддържа будността на човека и да го кара да върви от олтар към олтар. Ще намирате чертани пътища, но най-важното – трябва да се освобождавате от страха и отчаянието. Ето защо за енигмата в образа на Сизиф казвам: трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние. И когато владеете тайната, че отивате и се връщате, ще разберете че всеки има един свой камък и една планина, където трябва да направи личната си проповед на планината. Блажени, чистите по сърце, защото те ще видят Бога е най-съвършеното, което можеше да се даде, за да се изведе след това вложения Бог у нас и да се видим в Него – Аз и Отец едно сме.

Нищо без болка не е идвало, но за нас болката е това, което огненото слово чертае върху каменните плочи – повеление на божествата. Затова тези, които работят в списанието, наистина са удовлетворени. А когато човек е удовлетворен, той има йерархия да иска да върви. Който има пулса на тази йерархия, той е изпълнил волята на Еволюцията!

Списание „Нур“ има вече възраст и аз честитя не прохождането, а присъствието му, защото присъствието е потребност на съзерцанието, чрез което ние познаваме Бога у нас. Това дава списанието на света. Този свят има свои поделения и в небесните сфери и писаното в скрижалите на Небето никога няма да изчезне. Колко наслада е доставило не е важно, а колко тревожност е събудило!

За „Нур“ не сме предвидили погребален обред – няма още церемония измислена за погребване на светлина! Затова не бива да се гасят свещи, щом искаме да има години. Може ли да се отрече някой от битието си?! Особено когато е достойно и величаво! Някои се опитаха да погребат Христос, но не знаеха, че е Светлина и Той възкръсна! Така че онзи, който иска да погребе „Нур“, трябва да знае, че той ще възкръсва!

Мъдростта пее песента на Сътворението, затова списанието не може да бъде броено в годините си – „Нур“ ще живее, „Нур“ е съдба, „Нур“ е път на Мъдростта! Докато не се кажат всички тайни за Мъдростта, в него ще се градят кейовете (ако мога така да кажа) на Учението на Мъдростта. Сред толкова много книжнина, при толкова много периодика и вседневни вестоносци, се иска наистина голяма мъдрост – мъдрите да са направили мъдър избор! И действително, в списанието вие ще намерите Мъдростта като трапезен хляб. Ние въззоваваме, без да смущаваме душите, да придружите отрока до Египетския сфинкс, където е вкована волята на човечеството – смълчаната мисъл на битието ни. Този сфинкс е едно развитие на нашата божествена предназначеност. Днес имаме ключ да освободим човешкия дух, вкован в материя, за да може, както е казано във всички сказания, Бог да повика Своя Син от мястото на посвещенията. Затова казвам, че Мъдростта е неписана икона на посвещението и тепърва ще се ходи път с нея. Мъдростта е от Вечния огън, от Fiat lux – онази същност на Волята на Отца, с Която светът започна развитието си.

Оставяме на окото на читателя да намери тези знания, които ум и сърце желаят, душа и дух искат, път и живот трябва да осъществят. Това е негово право и той е, който ще посегне. Въпреки че трябва някой да я принесе, жертвата не е лична, личен е само актът на жертването! Дано всеки от вас има частица от кандилото на Нур.

Насладата е ваше право, а когато Духът тържествува, цялата природа е негова. Имайте я! Когато човек е свободен от себе си, той е достатъчен на себе си! А когато сте достатъчен на себе си, никой не може да ви победи. И ако с това знание трансформирате доктрината на насилието, ще видите, че то наистина ви плете венец! Когато направите страданието еволюция – не да страдате, а да осмисляте, тогава смирено можете да кажете това, което рече Иисус: Отче, Аз изпълних делото Ти! Поискайте присъствието Му, за да бъдете достатъчни на себе си!

 

Из слова на Ваклуш по повод представянето на списание „Нур“
в Пловдив, София, Казанлък, Бургас, Шумен, Стара Загора

 

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993