Зареждам...
Динамиката на деня е бог в развитие

Динамиката на деня е бог в развитие

Посланията са хлябът на Отца!

Най-великата тайна, оставена у нас, е Диханието и то извежда човека като дете на Бога! Другото е еволюция – път, който трябва да ни върне в Единството. Ние имахме дързостта, родена именно от Божието Дихание, да отрежем санитарния кордон на всичко що е било, на съдбата, която е минало. Радостно е, че миналото е носено, защото то ни е дало път да се изживеем в боговете на всички времена – да се изживеем в стихийните богове, в идеята на Правдата – в миналите поколения, в милионите клетки на собствения си организъм. Достойна радост е да се търсим и във вековете на великото служение обичай врага си – това, което Христос изрича на света. Този Син на Небето и Син на Земята се осъществи между два полюса: Ето Моя възлюблен Син, Него слушайте! и Еcce Homo! Пилат съди Божеството – такава е еволюцията на човешкия род – човекът съди Божеството заради тайната, че То казва у нас повече от това, което знаем. То ни освобождава от игрите на въображението, от каменните божества; То ни освобождава от веригата на греховете, от възмездната правда, която не познава прощението, не познава събудения Бог. Пилат съди Бога в живот, признавайки, че това е човекът! Еcce Homo – да, но над него стои и винаги ще стои: Това е Моят възлюблен Син, над Когото е Моето благоволение! Изведете Го, дайте Му живот! Защото Правдата е надкрачима, Любовта – приложима; след Мировата Любов идва Мировата Мъдрост и после кръщението на Истината, която ще ни направи свободни. А свободният е вече дете на Отца си и няма нито карма, нито прераждане. Мъдростта е светлина, Истината – знание, Свободата – живот в Бога!

Няколко години изживяваме благодат. Първо се изживяхме като хляб на Мъдростта. И с какви плахи стъпки детето на човека, синът на Бога, идваше, за да си отчупи залък от хляба на Мъдростта. Това е дързост – да се скъса санитарният кордон на Правдата, на Любовта, защото не дотук е битието ни! До Бог е нашето битие! Затова макар и с плахост си късаха от хляба на Мъдростта Децата на Слънцето, които бяха на път.

Духовната вълна на Мъдростта е благодатна воля за бъдеще и прозрението ни служи като приложно всекидневие. Така минахме към неотречността на своя обет – Мъдростта живот и след това направихме Учението житейска съдба, защото Мъдростта като духовна вълна трябва да бъде изведена в таблица на осъществяване. Миналата година имахме дързостта и извършихме предостатъчно. Радостта на Небето е голяма – по-голяма от усещането на човека. Винаги ще бъде така, защото и Витлеемската звезда я виждат трима, а сега за нея говорят милиони. Дори астрономите я търсят на небосвода, но тя не е там, Витлеемската звезда е само във вътрешното прозрение, прозрението на тримата влъхви.

Децата на Деня са вече повече от влъхви. Затова Учението през изминалата година стана житейска съдба, а съдба не се прави без мъдрост, без воля и без жертва. Жертви вековете са взимали, но сега трябва в собственото си съзнание да ги правим – жертви на довчерашните радостни мисли. Изповядали сме богове като стихии; вълнували сме се, когато сме слагали своята лодка в житейския път да бъдем деца на двама богове. Две весла тогава са карали лодката ни – на доброто и на злото. След това вдигаме флага на Правдата в единобожието, което обаче бе хвърлило котвата на греховете. Христос ни изведе и от лодката на астрала (от водите), като ни качи в сферите на Небесата! Така фигуративно казано полетяхме с аероплан. Няма вече добро и зло, има Любов – любов към врага! А съществуват ли в действителност врагове? Не, има отношения, които йерархията ни донася. Свобода от тези отношения, свобода от астрала, свобода от злото – път на верността – това е Любовта като прощение! Така идваме и до този велик ден на благодат, която не може да бъде измерима и на която не можем да даваме име.

Човек извинява своята немощ с това, че говори с Бог и боговете. А нима когато митологичните богове ни гостуваха, не бяха по-лоши и от човека. Само когато сме присъствени в своето божество – тогава осезаваме стойността на Отец! Това дава Духовната вълна на Мъдростта. Затова благодатта е бледост, но тъй или иначе и бледата Луна, и забуленото Слънце показват кога е нощ или ден. Дойде вече нашият нов Ден, Ден на една нова, излята в душите и пътя ни бъдност – бъдността не вече на обречените и далите обет да правят в живота своето учение, а приложност, която ни вика!

  • Призованите на бдение в Космичния дом на Планетния Логос – Посветени мъже, Войнство на Любовта и Децата на Деня – взеха осветения хляб на Мъдростта и тръгнаха на светителство.

Синове Божии и Синове Човешки е имало и ще има, защото третото дърво в Рая, в същината на човека, е Дървото на Мъдростта. То открива тайната на присъствието в Космичния дом. През всеки четири години от този дом над избранници се изливат енергии, хранещи нашата планета. Това е велика благодат над онези, които могат да я приемат със своята астрална или ментална същност, за да умножат плода на развитието. От Космичния дом на Планетния Логос още към пещерния човек са идвали лъчи, които са осенявали водители. Скитничествата на Авраам, сънят на Иаков, сложил върху камък главата си, пустинните търсения на победа над хляб, над чудо, над власт... Това са Посветените мъже. Те са скриптирали тайни в египетските пирамиди. След тях идва Войнството на Любовта – това с нищо несравнимо апостолско деяние. Разбира се, апостолите са предшествани от свои братя, защото любов винаги е имало, но Любовта като духовна вълна дава само Христос. А сега – Деца на Деня!

Йерархията Деца на Деня е числител, който още не е слаган под знаменател, защото извършеното от тях дело, т.е. изпълнената приложна воля на Духовната вълна на Мъдростта, ще сложи знаменател. Сега те са числителят и тук е отговорността им! За да не се смалява числителят, жертвата им трябва да е приложната воля на Мъдростта! И нека не се загубим в блуждението, защото, колкото и да е голям числителят, ако знаменателят клони към безкрайност, резултатът е нула!

Ние сме приложна воля в настоящето, макар че винаги когато говоря за Вълната на Мъдростта, говоря за бъдеще. Но сега, когато прерязахме санитарния кордон, ние правим знаменателя на осъществена Мъдрост: Децата на Деня взеха осветения хляб на Мъдростта и тръгнаха на светителство.

  • А Той рече: Деца на Деня,
  • Извикани сте на Мирово битие с неотложна воля по пътя на Мъдростта и принесена жертва на служението.

Извършено е! – принесена е жертвата на служението; имате не веригата на дълг, а повелята на изпълнението, защото жертвата е дадена!

  • Не търсете спомен за човека, а живейте с динамиката на Деня – бог в развитие!

Защо трябва да се търсим какви сме били, как сме били родени? Мъдростта има едно знание – човекът е бог в развитие, неприето или отричано от невежество или от други безумства. Не търсете спомен – той е верига! Най-добрият израз да не се търси спомен оставя Орфей – казва му се: „Не се обръщай!...“ Още по-силно Христос изрича след това: Всеки, който не се съмни и каже на тази планина да се хвърли във водите, тя ще отиде! Това е пътят ни – безсъмненост и никакви спомени. Няма място от рояка на миналото да чакаме нов пчелен кошер.

  • На тази планета никой не може да спре изгрева и пладнето, пътя и делото на Духовните вълни!

Христос с дванадесет апостоли и седемдесет ученика извиква милиарди изповедници. Можаха ли да го спрат?! – Никой на тази планета не може да спре пътя и делото на Духовните вълни. Прозрението на Гамалиил (защото беше посветен в тайните) изрича: Ако това дело е Божие, то ще победи, ако е човешко, само ще се разруши! Ето пристан, от който човекът може да взима своя летателен въздух! Аз благодаря на подвига човешки, който се живее без спомени за човек, а в идея за божественост!

Посланието дойде като канен гост и като трапезна необходимост на нашето живеене в настъпващата година. Казва се, че гостът е такъв само три дни. Ако в три дни успеем да направим от това планетно гостуване хляб насъщний, с който да възкреснем, целите ще бъдем същност. Тогава Планетното Послание ще бъде плът от плътта, кръв от кръвта ни – ще бъде битие! Няма да е вече гостенин, а наша същност!

Не може да бъде изразена благодарността ни – тя е човешко отношение. Много елементарно е да кажем на Бога: „Благодарим Ти“ – особено когато сме получили молитвен дар, който сме искали. Тези благодарности – милиарди тук и милиарди горе, къде да ги сложи Бог?! Но така се образува една велика тайна – тайната на единосъщието. Затова благодарността не може да бъде предавана като отделна теза.

Ведно с това всяка година има лични искания, които са благословени от волята на Планетния Логос, за да може личността, обществото, духовното братство в личния си шепот и в социалната си молитва да се изграждат в приемане благодатта на Посланието в неговата цялостна идея. Човекът чрез тези лични искания в социално служение се подготвя за целостта на Посланието. Затова те са много съществени. Всеки ден и всяка нощ, всеки миг, щом ги знае, човек може да ги повика, за да мине моста на единството.

  • Дай ми /ни/ жизнепотребата на осветено всекидневие.

Кой е най-хубавият ден да се правят молитви?! Няма „най-хубав ден“ – всеки ден трябва да е молитвен, не да се отделя определена минута или час, или празнично тържество. Само на Коледа ли се е родил Христос? Не, Той се ражда като духовна вълна всяка минута, всяка секунда. И онзи, който не може да живее с духовната вълна, чака Коледа или Възкресение, за да яде прасе или агне... Не – жизнепотребата на осветено всекидневие! Това ни дай, а не натрапената воля на обреда. Живейте човека като бог в развитие! Не час на молитва, не молитвеност – както в мохамеданството пет пъти на ден, както и нашите християни... Жизнепотреба на осветено всекидневие! Това е да носим в себе си огледало.

  • Научи ме /ни/ на прозрение и признание на всеки личен дом и свят.

Под дом не трябва да разбираме тухлената къща, а да имаме прозрение и признание на оня вътрешен свят, в който няма нужда от икона и от бремето на обреда, щом Бог ни освети. Човечеството хилядолетия се влачи в ритуали. Християнството се напълни с обреди, с юдаизми. Отидоха си каменните божества, а остана пеенето на петела, който само събуди съвестта на Петър. (Иначе в петела Сократ видя признание за достатъчен дар и го принесе в жертва на боговете преди своята смърт.) Когато пропя, тогава Петър се усети, че не е живял осветено, а три години ходи с Учителя си! Прозрение и признание на всекиго! Цялата общественост си има храм, цялата Космичност си има храм. Да ги признаем като потреба в еволюцията и в личното ни служение!

  • На забвение прати моите /нашите/ тревоги и чужди клевети, та недостойно слово и дело да нямат присъствен ден.

Прати ги, защото чуждите клевети и личните ни тревоги се легитимират на живот. Забвението – това е приложната воля на еволюцията. Тя ни кара да забравим всеки миг. Овдовейте без болка, без да пророните сълза. Не казвам да се загубите! Недостойно слово и дело да не присъстват в деня ни. Така ние ще изградим своята домност, в която ще направим тържествения си обяд – ще ядем от хляба на Мъдростта и ще пием от кладенеца на знанието живи води. И тогава ще разберем, че Бог е Дух и с Дух и Истина иска да Му се покланяме! Това е дързостта, която вършим. Ева е смела, за да даде живот, Христос е смел, за да разчупи веригите на миналото и да даде Любовта, а ние сме дързостни, за да извършим едно молитвено пробуждане на човешката душа в идеята за знание. Будността на интуицията и служението на Всемирността, за да създадем Мирово битие – за него сме призвани!

Осветеността, този искан дар, е дар на отговорността, дар на чакания път, извоюван от всички. Никой не бива да живее с тревогата, нито с неудобството кога е дошъл. Всеки идва тогава, когато трябва да даде своята дан. Христос разкрива това в една великолепна притча: господарят изпраща работници рано на работа, след това праща други по-късно, трети – следобед. В края на деня плаща на всички поравно. Оскърбени са първите, защото окото им е завистливо. В това донякъде е и смисълът на фразата, че първите ще станат последни. Не! – всеки е на мястото си, когато е дошъл, и никой не може да каже, че е по-богат от оня, който се е приближил последен, защото последният носи и последните страдания, с които човечеството трябва да се раздели.

Трябва да си отиде битието на миналото! Понякога в тревожност се питам какво ще се каже горе – „Какво направихте?“ Много е лесно да се вземе кадуцеят и да се рече: „Възкресни!“; много е лесно тоягата на Моисей да стане змия, за да уплаши фараона. Мина онова съзнание, което можеше да бъде учудвано. Сега то, съзнанието, трябва да класи с посева на Мъдростта, а той е: Научи ни да бъдем!

Мъдростта е светлина. Затова кръстихме списанието „Нур“ – Мъдростта е приложен Нур в живота! А Посланията са хлябът на Мъдростта! Краката на Христовите ученици бяха измити, но когато ги упрекват, че с немити ръце ядат и не постят, Христос изрича: Сега Женихът е сред тях, когато Го няма, тогава ще постят. Той им измива краката, за да понесат Учение и цитира Старозаветието с думите: Когато Давид огладня, влезе в Божия дом и яде от хляба на предложението, от който никой друг не може да яде, освен свещениците. Значи и иудеите са нарушавали! Защо? Защото има духовен глад, който е повече от повелите!

Идете и свършете своето дело! Дързостта на служението в пътя на Духовната вълна наистина отряза санитарния кордон на запретата, за да влезем в храма на служението на Мъдростта! Мъдростта е жива, а ние сме в благодатта `и! Човекът у нас е хубаво да бъде смутен, но не бива да се страхува! Когато е смутен, той променя своята кръвна картина, а нашата кръв трябва да бъде устойчива срещу всички микроби на съвремието и на миналото!

 

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993