Зареждам...
Шест години списание Нур (тържествено слово)

Шест години списание Нур
(Тържествено слово)

Да бъдеш – не да имаш!

Много е трудно човек да поеме всичката отговорност за едно пратеничество в пътя на бъдещето. А „Нур“ е идея за бъдещето без да е идеология. Пътят на Мъдростта не създава нито догми, нито идеологии, а призовава на Служение. Служението не е изпълнен дълг, защото Мъдростта не повелява.

  • Тя, Мъдростта, ви волеизразява в идея за Осъществяване, тя ви дава енергии за Себенадмога, тя ви жертва в пътя на Възкресението.

Духовната вълна на Мъдростта има свой реален живот в Децата на Деня. Живот, който изгради Обществото „Път на Мъдростта“. Път, който иска чрез Мъдростта да осъществи идеята за Учение на бъдещето. Защото така писа „Нур“: Няма зло, има нееволюирало добро! Идеята за бъдещето не е отрицание на настоящето или на миналото. Тя успява да градира в потребата на еволюцията това, което можем да наречем молитвена броеница, за да се сътворим като един зрим теогон, като един бог в развитие.

Безспорно, извървяната еволюция според доктрината на духовните вълни започва от идеята на Сътворението, а след това се упражни волята на страха, за да се прави социална формация. Запретиха се тайните на цялата цивилизация на митологичното знание, които може би до свършека на планетната еволюция ще разгадаваме. Ще разгадаваме идеята, която Хермес остави – че боговете са безсмъртни човеци, а човеците – смъртни богове. Трябва да разтълмим тайните на тази култура, която даде вълшебно килимче и ние с ракета се качихме на други планети. Това са йерархии на възможностите на вложеното Дихание, което трябва да изведе, а не само да сътвори – да изведе вложения бог в човека. Битката за сътворения, битката за човека с „Ecce Homo“ на един Пилат свърши. Човекът бе изведен на поселище. Гея бе негова майка, но тя ще пощади своя син Кронос. Ненаситността на Кронос в идеята на нагона в Сътворението и страхът за загубената власт създадоха това, което малцина можаха да сложат в потреба – съборим трона на отрицанието.

Нищо не е творение на сатаната. Люлката на отклонението е несъсредоточеното още битие на човека в божествеността му, защото му бяха сложили идея за изкупление и идея за съвършенство, а го бяха лишили от път за божественост. Това сега прави Учението на Мъдростта, това върши и „Нур“ като страница от Книгата на Живота в Космичността и безспорно, благосклонността към тази страна, за която малцина, непознавайки тайните на нейното бъдеще, си послужиха с хлевоустия. Тя е наситена с определена божественост и българският народ изповядваше с хилядолетия един бог без ангели и без сатани. Амон Ра със сълзите си роди човеци, Танг Ра с динамиката на коня направи държава и създаде олтари – олтари на святост, която даде правото на човека да се изведе като бог в развитие.

Какъв ще бъде този чакан човек в третото хилядолетие? Не е ли време да се създаде една нова теогония? И Учението на Мъдростта я прави! В тази Книга на Живота можете да четете, за да намерите мястото на новите богове. Без страх, разбира се, че те още не са овладели божествеността си – но тези богове са теогони. Стихийните богове вършеха много често лоши човешки неща. И затова казах – когато боговете станат лоши човеци, тогава човеците трябва да ги сменят като добри богове. Така Пътят на Мъдростта, Учението на бъдещето, дава една нова теогония: земният човек в бог. Битката за човека свърши, започва битка за богове!

Имаше едно дързостно въображение в културата на човечеството, което сложи още в митологиите идеята за тази победа. Зевс победи Кронос, отпрати Времето, за да ражда енергии. Но Христос победи Зевс, а третото хилядолетие ще победи с една теогония нова.

Какъв ще бъде новият човек? Този човек ще носи идеята да бъде, а не да има. Той ще се освободи от натрапеното му, че е грешник, а и никой не е създавал грешници. Когато Бог е едно осъзнато човечество, тогава защо трябва несъвършенството да наречем грешност? Защо трябва да правим сравнение в идеята на един вложен страх, когато можем спокойно да приемем, че наистина злото е нееволюирало добро! Персоналното божество на злото дори в официалната религия на дуализма бе с определено битие и години на живот. Защо не се изведе тази тайна, за да не се люлее човекът в хилядолетия и да не се оправдава едно невзрачно битие, че той е една бестиалност, както го нарече Ницше? Колкото и да се възхищавам от идеята му за свръхчовека, че човекът е мост между животното и свръхчовека, все пак той му предостави волята на бестиалното. Не! Учеха го така тези, които искаха да го направят покорник. Това бе трагедията на хилядолетното човечество, но ние не можем да не сложим в идеята на Мъдростта битка срещу грешната теза, че материята трябва да се отрича, както да се натрапва непрекъснато. Не, материята трябва да се одухотвори, ако искаме това, което ни остави като образец на победа Христос – да възкръснем. Това прави „Нур“. И ние трябва в третото хилядолетие да можем да кажем, че животът е една овладяна смърт, за да се освободим от непрекъснатия страх и да позволим на Кундалини да се събуди. Науката се опитва усърдно чрез клонирането да продължи живота, но в третото хилядолетие всичко, което трябва да направи тя, е овладяването но мисъл-формата и одухотворяването на материята.

Всичко това е дело на Мъдростта и тя ще ви освободи, за да можете да кажете, че човечеството е едно живяно Божество, както Христос е едно живяно човечество. Той остави Своята духовна вълна на Любовта. А ние с идеята за нова теогония създаваме в третото хилядолетие една потреба от нов Логос, от нови духовни таблици, от нови причастни идеи.

И ирония, и трагедия на човечеството е да започне да се храни със виагра, за да бъде „мъжествено“, разпилявайки най-святата енергия, която Бог ни е оставил – за възпроизводството. Защото сътвореният Адам роди! Един голям закон стои във всички окултни знания – не пилейте енергията! А човечеството не само я пилее, но и поощрява разпиляването в земни разточителства на сладострастие. Това не можаха да прозрат вековете. Когато в потребата на възпроизводството сътвореното се раздели, трябваше да се събуди щение и тогава размерността взе без измерение в потребата на съблазън с последици на сладострастие. Това не може да бъде плът от плътта на новия човек. Защото е стрес да събуждаме и да пилеем най-висшето си. А искаме прозрение и се страхуваме от апокалипсиси! Защо? Бог никога не е бягал от нас, човекът се опитва да бяга от Бога! Но кой човек? Поощреният и уплашеният. Поощреният от илюзията на реалната преходност и уплашеният, че ще бъде безпотомствен. Затова Иисус се разгневяваше. Някои много лошо тълкуват, че бил казал: „Който се гневи, върши грях.“ Не. Той рече: Който безпричинно се гневи… А причинността не идва от това, че можеш с брат си да не бъдеш в добри отношения – с Космоса трябва да бъдеш наясно. Така че: Който безпричинно се гневи, той върши грях. Но когато Иисус се разгневи, рече: Идете и кажете на тази лисица Ирод какво върша. А когато искаше да иронизира, каза: Варосани гробници – знаменитата фраза върху цялата религия на юдейството, върху всичко това, което изграждаше потомци. Варосани гробници! – за цялата култура на садукеи и фарисеи. И тогава няма защо да се чудим, че столетия потомците на Исмаил водят жестока и неумолима битка с потомците на Исаак – уж братя по чреслата на Авраамови… Това не са нито подстъпите, нито одухотворената материя. А поощряването или подлудяването с пробудите чрез виагри?! Как няма една съвест запалена? Могат да създават съдилища дали трябва да клонираме човек, а не се възправят срещу това да не подлудяваме човека, най-ценното да му изземем!

Затова казвам: История се прави (и безспорно бъдещият човек в третото хилядолетие ще я прави) от волята на цезаря и молитвата на жреца. Волята на цезаря трябва да запали светилника на съвестта. Това е държавникът. Ако той няма светилника на съвестта си, прави теокрация, за да оправдае расовия принцип. А пътят на духовника, пътят на жреца е да се качи отново на Голгота и да види там, че от трите кръста един стои още. Христос възкръсна; добрият разбойник бе прибран в рая, както му обеща Иисус. Но третият кръст – на разбойника, на лошотворния, още стои. И именно прагът на третото хилядолетие трябва да направи това – да даде енергия злосторникът да бъде нихилиран в идеята на доброто. Това е, което трябва да стане плът от плътта; това е, което трябва да даде характеристика на бъдещата епоха.

Наситихме се на биографии с кръщелни свидетелства и актове на смърт. Характеристиката предполага предреченото, водителството и следсмъртната властност. (Древността е правила поклонение на домашни богове, но и не всеки от домашните е бил бог на поклонение.) Това е, с което трябва да влезем и което трябва да осъществим в своето служение на новия човек – човекът свободен от себе си. А може да служи само този, който може да се освободи от себе си, от ненужното, което нарекох ехо на съдбата. Тя е свършила своята песен. Песента на веруюто, която бе оставил победителят над бога на злото в Зороастризма – 21 думи, изречени, донасят трансформация на злото. Така, свободен от себе си, човек трябва да създаде онова медоносно питие (разбира се, сега няма да бъде наречено амброзия), питието на Духа, който прави човеците богове, защото те чрез одухотворение на материята доказват Вечния в себе си, доказват Безсмъртния.

Така ние ще направим това, което иска Пътят на Мъдростта – иска един нов Пуруша, един нов Миров човек, който носи цялата Космичност. Човекът, наречен в нашата християнска култура Пантократор. Той освободи телесната мъка и душевното терзание на Атлас да държи на раменете си земята. Този Христос освободи раменете на човека, като сложи в ръката Си цялото земно кълбо. Пантократорът е Освободителят! Свалете от рамене си земното притегляне, обезземете се, създайте (както Дедал в потребата си на безизходие) идея за криле. Тогава ще се реши най-големият въпрос, който ни е оставен – да бъдеш, а не да имаш. Това иска „Нур“ да осъществи.

„Нур“ е на шест години. Аз не се колебая дали да го запиша в основно училище, не бих го дал и в някакъв колеж, за да има репрезантивност, когато води преговори. Едва ли бих го сложил и на някаква студентска банка. Просто го оставям свободен, защото само Свободата ражда богове. Другото е ограничение на биология и битология. Свободен е „Нур“! От всичко, което може да го направи приземен и подчинен, ако щете дори на отживените таблици на морала. Една е повелята – Човек и Бог, това, което рече Христос: Аз и Отец сме едно! А един обикновен египтянин преди пет хиляди години, когато е напускал земното си поселение, е казал: Аз идвам при вас, богове, прострете ръцете си да посрещнете един равен вам бог. Това е Мъдростта.

„Нур“ ще остане верен на себе си. За него не съм предвидил погребение, защото Светлината не може да бъде погребана. Аз дължа непроблемната словесност – благодарна дума на това, което редакционният съвет и хората по места в отговорност като Деца на Деня, причастени в живота на зримия теогон, вършат като свои потреби. Ние казахме, че Мъдростта не повелява, а волеизразява. И те волеизразиха своето действие в това, което получавате. Ние им дължим идея за поощрение и отговорност в служението. Нямаме устав за награди, но имаме отговорност пред онова, което културата на бъдещето, т.е. Мъдростта, ни оставя. Тя не отрежда никакви адови кръгове, както ренесансова Европа сложи в тях мъченически милиони човешки същества. Възхитата на човека беше родена от една потреба да живее под заслона на скръбта и тогава можеше по-висшият или по-нисшият кръг на Ада да го удовлетвори или пък единственото поле на Рая. Не, Мъдростта няма кръгове на възмездието – има отговорност в служението! Без цел, без таблици – с причастие! Причастие на Божествения Дух или това, което са нарекли Кундалини. Право на божественост – това е Кундалини, който е лицевият образ на Вечния божествен огън, вложен в неговата човешка избранност. Човекът е богонеобходима зримост! Благодаря от сърце на всички, които надмогнаха чрез воля и потреба, за да бъдат присъствие тук.

Разбира се, не може в минутите, които са отделени за това тържество да се даде пълнотата на една нова духовна вълна. Но идеята за тази нова теогония ще трябва да бъде молитвен път в човека. Потребата от молитвата не е само това, което молитвеникът прави. Затова съм сложил и категориите на приложната молитвеност. Каквато и приложност да направим с думите, с които сменихме враг и анатема, те трябва да бъдат молитвено дело, молитвена приложност. Защото чистотата не може да се дели – наполовината чист, наполовина нечист. За нея няма везна. А тя е възможността Кундалини да се събуди и влезе в живот.

Свалете от трон онзи, който никой не го е създал, освен човешката плахост, свалете от трон Сатаната! Човешката плахост го създаде и водаческата мисъл го употреби за социални подчинения и формули. Хилядолетия той е ваш властник. Свалете го от трона, за да имате най-възвишенното – свободния!

Аз винаги ще се възхищавам от прозрението на Пенчо Славейков, един син на българското дарение, който не се смути да каже, че Бог и България са единство в двойна плът. Някой има ли кураж да го обвини, че е похулил Бога, като Го прави плът на една държава като територия и като битие в името на националния исторически дух? Не. И това е величието. Оттук ще разберете защо тази земя е белязана и защо този народ има не само историческо, не само културно, а и божествено предназначение. Изпълнете го!

Тържеството на нашето списание има за задача да ви доведе до събуденото трето око, което не се ограничава с крилете на Икар. То не може да бъде ограничено нито във време, нито от пространство. Имайте тази дързост, която дори човекът с криле си позволи, за да се освободи. Път, който е път за съвършенство, може да умори (това показа човешката психология), но път, който е за божественост, не може да умори никого. Боговете не се уморяват. Сега сте зрими теогони. Станете овладяни, за да дадете най-възвишеното – себе си в жертва заради бъдещата култура на Мъдростта и Истината, която, както каза Христос, ще ви даде Свобода, а Свободата е единство с Отца!

 

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993