Зареждам...
Възкресението – надгробна властност

Възкресението – надгробна власт

Възкресението съхранява паметта на Откровенията!

Христос воскресе, мили приятели! Христос воскресе, Деца на Деня! Планетният Логос, в ответ на нашето искане като деца на Мъдростта в Пътя на Служението, ни отвърна тъй: Бях, за да Ме няма, няма Ме защото бях: Възкресението.[2]

Осми април! Това е вярната исторически мистична Христова дата на Възкресението.

Светът го отчете вече и в своите енциклопедични трудове. И световният съвет на църквите трябва да реши този проблем на обществото и на изповедниците Христови.

Христос воскресе! Това е една реалност, може би най-голямата реалност от всички мистични реалности, израз само на Христовото Учение и на Христовите вероизповедници. Възкресението не е феномен, то е самата истина, защото тържеството, което Космичността изживява, а след това и последователите на Христос го възвръщат като знак на признание, е, че е победена материята, че Духът може да възкръсва. Това тържество става знак на служението и знак на обожествяването. Хората обаче имат навик да правят празници и това все пак е една част от голямата истина да имаш добродетели в душата си, защото добродетелта е пък необходимостта да направиш признание. Признанието е също тъй част от импулсите на Мировата еволюция в това, което културата и доктрината Път на Мъдростта оставят в Третото хилядолетие: човекът – бъдещ Бог!

И всекидневието има своя знак, защото то е, което йерархира. То се води от еволюцията, която човекът, обществото и Всемирността осъществяват – като глъбина, излязла от Отца, за да може Той да Си ги прибере след това в Своята сънност. А за мен Мъдростта е сънят на боговете...

Възкресението винаги ще бъде едно от най-големите мирови тайнства, които съхраняват паметта на Откровенията. Откровенията са съхранени в това велико тайнство, наречено Възкресение, защото човекът е цялостен в достиженията. Само той е свещен, институтите са услуги, които създават култури; той е, който дава образ на паметниците. Институтите, разбира се, никой не може да отрече. Трябва също тъй, както не можем да отречем тялото си, да ги одухотворяваме и осмисляме, но в никакъв случай техният знаменател да не бъде по-важен от това, което се нарича личност – тя е свещена!

Ето защо, когато ще говорим за Възкресението, ние ще трябва да разграничим: на тази личност какво Сътворителят дава и какво след това обществата или пророците му вземат. Отнемат му правото да бъде бог в развитие и му предоставят изповеданието на грешник или кръвната необходимост на расовото отмъщение. Затова когато разглеждам предвъзкресенския Голготски връх, за него винаги говоря, че е черепът на Адам и в същото време – Кръстът на Христос. Раждането и възземането към богове – това е голямата тайна, това е Голгота! Затова казвам: В сътворения Адам работи роденият Христос. Ако това човечеството не може да разбере, тогава ние наистина със смирение бихме му позволили да бъде „грешно“. Но време е в Третото хилядолетие да не се влиза с доктрината на първороден грях. Няма по-голяма отговорност, която да стои пред тези, които направиха грешен човека!

Там, на Разпятието, се срещат три доктрини. Първата е доктрината на юдейството, която предписва на човека първороден грях, дава му богохулство и го разпва. Първороден грях! Затуй след това цялото Учение на Христос минава пътеката да търси спасение, вместо обожествяване.

Втората доктрина това е доктрината на Рим, която е правда и закон. И те са по-достойни, отколкото пророчеството на грехопадналите.

Третата доктрина е доктрината на Христос – доктрината на прощението, доктрината на Любовта, доктрината на Възкресението! Това е голямата битка – да отрече кръв и да начертае Път; в този Път да остави пристана на Истината и да ги отправи в онази океанност, която се нарича Живот. Аз съм Пътят, Истината и Животът!

Възкресението обаче е там, на Разпятието. То е вложено във великата тайна – в тайната за надгробната властност. Достатъчно Го оплакваха, от което Той няма нужда; достатъчно дълго се говори и се убеждава човечеството във великото страдание на Голготския път, а той е път на обожествяване, път за Възкресение! Онова, което като повеля Христос остави там, не отидоха да го довършат...

На Голгота имаше три кръста. Кръстът на Любовта ни остави това, което се нарича Възкресение: Аз Съм Възкресението и вечният Живот. Тази следгробна властност след това създава милиони и милиарди изповедници, а Иисус е разпнат, защото бил „богохулник“! Човечеството не се усеща в идеята на тази оставена в него парадигма, че Изповедникът му е „богохулник“. И крайно време е да се освободи! Защото в отрицанието към личността винаги стои идеята за богохулника. Личността е разпвана, ограничавана; личността е пращана на заточение, унищожавана. Това е голямата тайна, това е болката на човечеството! Винаги се е проповядвало онова, което Ана и Каиафа[3] оставиха като мотив – по-добре е да бъде унищожена една личност вместо всички. Колективното съзнание и безотговорната тъпота! „По-добре една личност...“, а тази Личност, Този „богохулник“ след това е изповедание на милиарди! А хората продължават да Го оплакват, въпреки че Той рече: Радвайте се, Аз победих света!

Пилат не е това, което казват изповедниците Христови за него – беглецът от отговорност. Той не си измива просто ръцете, той показва кои са ония, които трябва да носят отговорност: Аз не намирам вина в този праведник! Имате обичай да пущате един разбойник – Варава ли да пусна или Иисуса? – Варава! Защо? Защото вилнее в тях духът на разбойника! Как искате тогава Рим да се въздържи, след като неговите чеда пък са кърмени от Капитолийската вълчица?!

Ето какво имаше на този хълм: Кръстът на Любовта, който възкръсна и остави следгробна властност – защото непобедим е Духът; кръстът на доброто, на добрия разбойник, на когото Христос обеща: Утре с Мен ще бъдеш в рая. Но още един кръст стои там – кръстът на злосторието в образа на лошия разбойник.

И аз не се учудвам, че Исмаил и Исаак продължават да се убиват... Не се и учудвам, дори съм оскърбен, че Папата отиде пред стената на плача (Христос 33 години стоя и не отиде там) да си пусне писмото! Разбирате ли с какво живее човечеството?! Със стената на плача и чадъра на скръбта. Да търсиш утешение и спасение, когато го лишаваш от божественост! Това не е Възкресение! Възкресението е Дерзайте, Аз победих света! Другото е всекидневие и неговият знак е еволюцията.

Една тайна остави Христос, за да може сега доктрината Път на Мъдростта да каже: Битката за човека свърши! Не може в Третото хилядолетие да се влезе с идея за очовечване! Милиони години има битка за човека, хиляди години – учение за очовечване. Изтокът признава феномена, че човек е във възможността бог в развитие (защото така е според тяхната доктрина) и му предоставя пособия и методи да го изгради. Културата на Запада отрича феномена, но цивилизацията `и, която достигна до неимоверност, го доказва в лицето на ракетите, компютрите и другите постижения. Какъв ужасяващ сблъсък, който има една и съща тенденция – да намери място на човека в бъдната култура на Мъдростта, за да му представи правото, че е един бог в еволюция. Затова в Третото хилядолетие, в което влязохме, най-голямата тревога, най-благородната болка, която човечеството може да изживее, ще бъде тази, че трябва да предостави място на зримия теогон, на еволюиращия човек в бог.

Тогава вече бихме могли да кажем: ето голямата заповед, която остави Христос – да обичаме врага си. Ние не употребяваме дори думата „враг“, защото не може в Учението на Мъдростта, което говори за извежданото божество, да има врагове – има събожници. Виждате как тогава е сложена потенциалната възможност за възкресение на онези персонални или неперсонални богове и стихии – да се преобразят в образа на Този, Когото наричаме Христос, Който пред цялата световна култура изрече: Аз и Отец сме едно! И сега когато чуят тази фраза са смутени онези, които не искат да позволят на човека да бъде бог, а отвръщат с репликата: „Но Той е Син Божий, Той е Бог!“ Да, но Той беше и Иисус, син на Мария и дърводелеца...; Той беше Онзи, Който измина път: бе кръстен и мина под ръката на покровителството Това е Моят Възлюблен..., след това на Преображението и накрая на Голгота и Възкресението! Така че идеята за Синовността е Път, за който Христос каза: Аз Съм Пътят! Добре, проследете Неговия Път! И тогава ще дойдете до това, което като друго стъпало поставя – Истината. Да, тя, Истината, ще ви направи свободни. И след това – Бог в Живот и животът на човека като Богоосезаема необходимост!

В това е величието на християнството, което е единствената религия с учение за Възкресение. Това не е хленчът, който обикновено чуваме в цялата колосалност на неговото изповедание: via mala – пътят на злото; Mater dolorosa – Скръбната майка... Че как щеше да има тогава изповедници от пет милиарда, ако нямаше тази майка, която Синът `и също накара да възкръсне, и в идеята срещу това, което се нарича расова кръв, каза: Майко, ето сина ти; Иоане, ето майка ти!

Разбирате ли, че Възкресението е вседневната еманация на Пътя на Христос в осъществяването Му и демонстрацията, която направи!

Възкресението съхранява паметта на Откровенията!

Защото в Откровението на Хермес е казано, че човекът е един смъртен бог. Бог! Това ще го намерите и в свещените книги на индуизма, ще го намерите и в „Книгата на мъртвите на древните египтяни“. Навсякъде ще видите, че хората са с вложено божество, което чака отверижване. Другото е забавление – да приготвим тлъстото агне, да приготвим червеното вино...; да направим молитвата за опрощение и след това да се наклеветим.

Трябва да се смени феноменът! Богатството на новата култура на Мъдростта има за задача да йерархира съзнанието на човешкия род в идея на обожествяване. Дързост! Зная, че е много голяма дързост! Дързост беше и когато преди 46 години известих празнуването на Възкресението Христово на осми април. Дързост ли е да кажем на света, че е време да се освободи от игривите гирлянди на колесниците на Шива или на Кришна, да смени многоръките богове. Нека с две ръце създадат повече благодати, отколкото с осем не можаха да дадат! Нека да си сменят и четирите лица – с едно лице да останат, за да може тази многодуховна Индия да направи нещо в идеята за свобода от мисловно лентяйство, което продължава там. Това казах в моето обръщение към света при навлизане в Третото хилядолетие.

Позволих си и другото обръщение: към казусите за правата на човека – правото на душата за свобода от анатема. Анатеми използват още религиите, и то уставно, а не догматично, и нямат нито социален, нито верски кураж да освободят душата. Какво искате да възкръсне тогава, когато сте оробили, оверижили и тяло, и мисъл, и душа?!

Учението на Мъдростта трябва да предостави един нов храм. Ето защо тази година в Посланието[4] е казано към Децата на Деня: Дайте на света името на Богобъдното изповедание – на Богобъдното изповедание, не на вероизповеданието, защото ръката на еволюцията е движена от дързостта на знанието.

Разжарете огъня на знанието и тръгнете в Пътя на Служението! [5]Ако не беше дързостта на Ева за знание, аз наистина още се чудя какво щяха да правят в градината Едемска. Тази дързост е засвидетелствана (никой не чете тайните, с които са написани свещените книги, а само букварната истина). В Рая има две дървета: Дървото на познанието, което им даде именно пътя за еволюцията – що е добро и що е зло, и Дървото на Живота, към което те не можаха да протегнат ръка. Но Бог им освидетелства идеята за безсмъртие, а след това им предостави живот.

Там обаче, в Едемската градина, няма дърво на вярата! Защото вярата е само метод на работа, както метод на работа е и сънят. Сънят в бъдното поколение ще е настолен урок в храма на Мъдростта, където олтар ще бъде Книгата на Живота!

Книгата на Живота е съзнанието на Бога. И нищо общо няма със сказания и писани книги, че това били Акашевите анали. Тези, които дращят такива небивалици, нека се поослушат и малките им знания от ниските светове да не са мотиви за дребно величие и човешко унижение. Книгата на Живота е Божие съзнание, тя не е акашева писменост.

Учението Път на Мъдростта ни предоставя голямата тайна на Възкресението като тържество на Служението и безспорно – на обожествяването ни.

Трябва да кажем, че през всички времена е вървяло това, което се нарича Учения, учили човека как да стане божествен.

Но сега, в Третото хилядолетие, човечеството с Учението на Мъдростта ще се възправи срещу Кронос и ще му каже: „Престани да си ядеш чедата!“ А защо ги ядеше? Защото му беше казано, че един от неговите синове (също тъй Кронособожествени) ще му вземе властта. Страх за власт и подлост да си ядеш децата... Заради властта! Кроносе, време е да спреш да си ядеш чедата! Затова Планетният Логос ни предостави едно Послание за присъствието на човека, на този който осиротя в идеята за моление. Великата тайна на Сътворението остана без храм на молението освен традиционно утъпканата пътека... (И с кукери да гоним зло – това са такива недоимъци!)

Трябва най-после един народ в националната си доблест и историческо предназначение да излезе с нещо, с което да каже, така както Христос рече: Дерзайте, Аз победих света!; така както Мъдростта казва: Бях, за да Ме няма! Изведете Бог от себе си; дайте Му това, което се нарича „човеците са смъртни богове“. Сменете парадигмата зло-добро – няма зло, има нееволюирало добро!

Две хиляди години светът изповядва една и съща проповед да търси доказателство за Възкресението и да отчита само белега, че има следхристово живеене, че и след Възкресението има една следгробна властност, която Христос като идея на Възкресението изведе от преизподнята! Той слезе долу и изведе поколенията от преизподнята, предоставяйки им Небесно царство, предоставяйки им отгробване от грях и съзнание за едно ново раждане, за една реална мистична присъственост. Разберете, че е време – време е една идея за спасението да бъде спасена от олтарните моления; време е една идея за жертвоприноса с хиляди животни да бъде отменена; време е да се потърси не само съвършенството. (Христос не можеше да даде повече от това, защото, както каза: Има много неща да ви кажа, но вие не сте готови; дори забрани на присъстващите апостоли на Преображението да казват кой е Той!) Трябва вече да се върви към обожествяване!

Ние ще трябва да приемем жребия на Третото хилядолетие. А той е Свобода. Тя трябва да храни отговорността за Мъдрост. Не Мъдростта трябва да охранява Свободата – тайната на Свободата е друга, Свободата е Живот на човека в Бога. Тя е, която трябва да извежда от него онзи вложен Дъх, който го направи Подобие, за да има основание да възкръсне. Трябва да имате дълбоката тайна за Възкресението, която Диханието ви е дало, а отговорността ще трябва да смените с идеята за Свобода. Тогава когато дарението на третото ви око работи, вие ще трябва да направите съвестта си да отмине в живота на миналото. Защото тя е, която само свидетелства, а когато вие сте всичко, нямате нужда от свидетели. Така както Христос, когато Го упрекнаха в съда, че нямал свидетели, каза: Аз Съм и Моят Отец! Всичко е  толкова божествено и за съжаление толкова малко хора са ходили при Христос с калчица да

им намаже очите, за да ги лиши от слепота. Една нова Витезда[6], това е храмът на Мъдростта!

Така Възкресението днес е една от най-големите тайни, станала реалност. И това е в целостта на развитието – когато сте всичко и всичко е това, което сте. Иначе човекът ще е само един еволюиращ, след това един zoonpolitikon, след това един sapiens, след това един Homo – Ессе Homo! Но той трябва да бъде вече Ессе Deus! Това свидетелства Сътворителят и чака чрез вътрешното възкресение всеки да си свали булото на съскърбието (тази утеха на човешкия род) и да отиде в сътворчество с Отца си. Това са хилядилетията, това е тържеството, което ви обещава и чака Третото хилядолетие.

Когато един човек Ме попита: „След десет години ще мога ли да възкръсвам?“, беше неудобно да кажа, че човек дори не може да износи за десет години едни обувки, камо ли да износи в себе си идеята за очовечването, за да стане идея за обожествяването. Да, за десет години някой може и десет пъти да възкръсне – не само като възпоменаването, което правим 2000 години: „Христос воскресе!“ И аз съм възхитен от психиката на българския народ, който отговаря на тази формула: „Да, воистина воскресе!“ Това е неговата тайна в историческото и националното му предназначение. Няма друг народ, който да има толкова доблест по отношение идеята за Бог. Няма! И никой не е вършил по-голям акт на дипломатичност от това, което българинът върши, когато чрез учение и религия прави история.

Ние говорим с оскърбление за българина, което е явно непрозрение. Но трябва да се знае, че не може да правите история без волята и ръката на цезаря и никога тя не може да бъде осветена другояче освен с молитвата на жреца. Мъжество и молитва! И тогава когато българското духовенство през 1860 година прокламира независима църква, това не е проблем само на безумна смелост, а е една от големите идеи на дипломацията, каквато никоя история не пази в своята памет! Какво направи този българин? Възхвали поробителя си – султана, и се изказа срещу молитвеника си – патриарха, рушител на националния ни път. Такава дипломация може да прави само българинът, на когото никой не може да му вземе вярата. Да възхвалиш поробителя си и да отречеш фанариота! И кога го правят? На Възкресението! Това е голямото прозрение на българина – да знаеш, че те чака Възкресение и в националния ти, и във верския ти път. Това е голямата тайна на нашия път исторически и на нашата национална доблест. След това ще се намерят поругания, ще се намерят отрицания, ще замразят мисленето на човека и ще го лишат от молитвен дом, външен обаче. Доблестта на българина е, че вътре – в себе си има храм!

Затова приканих Децата на Деня в тазгодишното Послание да посочат на света къде е новият храм и кой е новият олтар. Новият храм е на Мъдростта, а олтарът или антиминсът е Книгата на Живота. Нейните печати в душата на човека и в Мировата даденост можа да счупи само Христос!

Христос воскресе, мили приятели, уважаеми дами и господа и Деца на Деня, извикани на Служение и отговорност! Христос воскресе! Благодаря за вашето присъствие и за една воля, която може да послуша сърцето, когато иска да отиде на велико Служение. На добър път, честито големия празник!

 

8 април, 2000 г., гр. Пловдив,
Музей на Съединението

 

[2] Нур 3/99, Послание на Планетния Логос за 2000 г., с. 13.

[3] Първосвещеници в Йерусалим. (Бел. ред.)

[4] Нур 3/99, Послание на Планетния Логос за 2000 г., с. 13

[5] Пак там

[6] Вж. Иоан 5:2

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993