Зареждам...
Седем години списание Нур

Седем години списание Нур

Тайната на Нур е Небето!

Скъпи Деца на Деня! Ние не сме медиуми, ние сме реална божественост!

Като школа „Път на Мъдростта“ нито сме от древните школи, нито правим церемониите на школи. Аз казах преди десетилетия, че когато Христос направи Своето Възкресение (това, което безспорно тази година получихте: Бях, за да Ме няма, няма Ме, защото бях – Възкресението[13]), Той остави на света най-голямата убеденост за духовната реалност и хвърли ключовете на школите, в които се обучаваха посветените. Той даде една открита школа!

Не сме и академична школа, нито мистична. Ние сме реална мистика в нейната безспорност! И не правим тържество, не правим тържество днес. Ние правим Служение! А какво е Служението, кой е нашият нов олтар? Книгата на Живота!

И знаете ли с какво ме наградиха днес, когато ми честитиха юбилея? Едно Дете на Деня ме награди с най-ценното – една сълза! Не мисля, че някой можеше да ми даде повече от това, което даде това Дете на Деня – когато каза „Честито седем години Нур“, отрони една сълза... Не жаля, че нямах съд, за да я съхраня. Имам достатъчно проницание и достатъчно много ковчежета, за да сложа това, което няма никога да излезе от моето битие – сълзата на наградата, сълзата на признанието, сълзата на благодарността! Нищо повече не можеше да ме направи награден! А знаете, че казвам: Нямам цел, имам Служение! Следователно наградата е награда за вас, които, скитайки в различните хилядилетия, дойдохте сега, именно в щастливо определеното дарение да бъдете в Третото хилядолетие Деца – Деца на Деня!

Наистина е учудващо това, което ми се даде. И тогава вече можех с нещо повече да искам от себе си. Добре, знакът на жертвата е направен, фактически кръговратът на Деня[14] е направен. Даде се трапезен хляб. Защото списание Нур е наистина една трапеза, която хилядолетието не може да консумира така добре, че да я свърши. Не! Тя ще има хилядилетен живот.

  • Нур е страница от историята на българския дух, страница от Духовната вълна на Мъдростта!

Ние имаме това голямо щастие, че живеем в епохата, когато кореспонденцията не е проблем на стотици дни, за да стигне някъде, а само на секунди – тя е тук и след това отвъд всякакви граници. И не е проблем дали дължа благодарност за приложено трудолюбие, когато то не чака награда, защото е плод на вдъхновение с вътрешното предназначение, че Нур е трапеза на Мъдростта и безспорно светило на бъдещето. Нур е идея за бъдеще! Но Нур не би било нищо, ако не бяхме родили идеята за доктрината Път на Мъдростта. Нур предостави не само на своите Чеда на Деня голямата тайна на знанието, че има йерархия в Духовните вълни. Тепърва светът ще ги разучава, тепърва социологията ще има наистина какво да взема.

Да имате идея за света, това значи да сътворявате. Един ще твори с пророчество – институция, която отмря. Имаме и боговдъхновение, което една голяма Духовна вълна ни предостави – Вълната на Митологията, където е вложена неизбродността на тайните на цивилизацията. За съжаление културата на света прави постижения без да е преценила извора, който ражда цивилизация. Цивилизацията е сложена в доктрината на Митологиите. И аз винаги съм казвал, че не се страхувам от митологичност, защото там са големите енергии; страхувам се от хиперболичност, която е наистина болезненост, когато я имате.

Безспорно Нур е хранен от йерархията на Духовните вълни и списанието дава своето в отговорност пред олтара, който ви остави. Изживяха се тревожни дни; имаше много безсъния. Ако някой си мисли, че едно списание се прави тъй – само от пробудена готовност, без да се раждат тайни на нови знания и без тези тайни да бъдат част от усета да предоставиш знание на света... Сега може да храним хиляда души, може да храним и десет хиляди. Но бъдете сигурни, че и след столетия светът ще има какво да взема, за да нахрани своята душа; ще взема лист от Книгата на Живота за прочит както на обикновения, така и на посветения!

Така че нашата школа е школа на социалната реалност. Две големи тенденции ще продължават и една страшна битка в света. Това безспорно ще бъде битката срещу страданието, което ние отрекохме и битката срещу греха, който, както казах тази година в Посланието, трябва да бъде поставен на кладата, за да изгори. Защото знаещият, знаещият в Учението на Мъдростта, е повече от безгрешния. Идеята за свобода е първият знак на Мъдростта, защото тя научи един Херкулес как да победи заземяването на човека – Антей е победен, защото е изведен една педя над земята. Ние ще победим страха тогава, когато с Мъдростта направим това, което казахме – да бъдеш, не да имаш. Нека майка да ти бъде Земята – Гея е, която покровителства Антей, но Небето е, което извика своя син Херкулес и му предостави правото да победи земното притегляне!

Роди се идеята за Мъдростта – трапезен хляб. И така стана. Неуморността не бе поведение, не бе и определение, тя бе една готовност за жертва. Йерархиите на жертвите също тъй са много властни и потребни. Един се научава да жертва своя ден, друг се научава да пожертва своята нощ. А аз казах, че в Служението се влиза без себе си. Този, който може да пожертва себе си, той може да служи! А Служението е част от божествеността ви и неговият олтар е Книгата на Живота, която нарекох съзнанието на Бога.

Ето как Нур предостави не само на Децата на Деня, а и на Космичната трапеза, на онова Пурушево начало, на онзи Космичен Адам предостави всичката своя благодат, дадена му чрез Диханието на Отца. Христос освободи човечеството в идеята за страха, но за съжаление и Той бе поставен във веригата на ограничението, така както Достоевски написа в своя роман[15] (в главата за великия инквизитор).

Човечеството избра удобството да живее под скръб и да има стена на плача. Трябва да се разбере, че Съдбата като глас вече победи това, което бе наречено „мирова скръб“. Ето в какво е голямата благодат на Децата на Деня. Те могат да получат упрек, който да им донесе страдание, но лист от Книгата на Живота, както и Нур, ще им каже, че няма страдание, а има развитие.

  • Във всяка страница на Нур вие може да намерите опорността; във всеки ред на Нур – динамиката!

Така както ми казват, че когато четат Нур, оздравяват! Някой ще пита: защо други, които го четат, не са оздравяли? Защото не могат да намерят ритмиката! Оздравява онзи, който е намерил ритмиката, или (връщайки се към доктрината на Любовта) както Христос казва: Вярваш ли, че мога да те изцеря? – Вярвам! – Стани! Но къде е онзи, който може да извика: „Вярвам!“ Него трябва да намерите в себе си, а и вън от себе си. И когато не може да достигнете тайната на своето възземане, не се сърдете, че Небето ви е дало малко – потърсете се в пътя на собствената си еволюция, потърсете се в жертвата, за да кажете: да, това е моят ритъм!

Колко хора работят с ритъм? Или само правилата на поезията създават ритми?! А защо личният ни живот да не е ритъм? И тогава, когато човек има всичката благодат, той има свободата да няма страх от смърт. Ето това е голямата тайна! А да упражниш страха и да дадеш чадъра на скръбта, за да направиш от човека едно социално животно... И човекът живее в своя страх. Да, но ние стъпихме в Третото хилядолетие с един нов надслов над битието: човекът – зрим теогон. „Ама имаме болки...“ Разбира се, ще имате! Болката е растеж, смъртта – свидетелство за безсмъртие! Безспорна нагледност във философията на човечеството на Земята е умирането, което е и най-добрият свидетел за безсмъртие, а всички се плашат. Но когато могат да кажат: да, човекът е един бог в развитие (въпреки че не е още бог, който може да възкръсва), тогава страхът ще си отиде. Социалната общност, която е градена със страх, ще търси гроб, за да се научи да възкръсва!

Най-безспорният свидетел кое е вярно и кое невярно в историята ще остане огледалото на съвестта, която е образът на Бог у нас. Това е безспорната субстанция на Несубстанциалното, което ми послужи в тезата да искам бранене на душата. Всичко у нас е субстанциално, щом може да събудите Бог в живот.

Така Нур предостави една от големите тайни за Третото хилядолетие – парадигмата, с която влизаме и с която искаме нова таблица: Няма зло, има нееволюирало добро. Направете го! Не само когато го споменавате, а когато го ритмирате, за да може да извикате в себе си промяната. Тогава чак може да се разбере защо казвам, че не е важно раждането, а Рождеството; чак тогава може да се разбере защо казах в Посланието: Бях, за да Ме няма, няма Ме, защото бях: Възкресението!

Нур на седем години се освободи от пъпната си връв. Както знаете, през седем години се сменят телата в човека, в Космоса – за нови съзнания, за нови посвещения. Направете ги вътре; не търсете вън от себе си! Затова е казано, че ще влезем с нова доктрина; ще влезем с нов орган на посвещение и знание; ще влезем с нова енергия; ще влезем с нова култура! Ще изглеждаме чудати... И все пак, трябва да се знае, както рекох изначало: ние сме реалната мистичност, но не бива да оставаме на нивото на медиумите. Изумен съм, когато гледам посланията на медиумите и съответните предсказания, които пращат. Вижте, игрите на астралните образи и на етерните двойници ще си останат игра на малкото знание.

Ние имаме и социалния, и личния, и вътрешния кураж да кажем, че не е съществено медиумството. Не отричаме пророчеството като феномен, макар че то по нареждане, но и по съдбовност бе освободено като феномен в християнството. Онези, които го имаха дори като институция, не го приеха, въпреки че не дадоха нищо друго. Този феномен е реален, но той е отгоре надолу! А събуденият Кундалини е Диханието на Отца и ние казахме, че той е в Триъгълника. Това е нашето битие – Кундалини! Не медиумство, не диктат, за който не знаете кой ви диктува! Девет истини и една лъжа, девет лъжи и една истина ще ви кажат – защото това са феномени на еволюцията, но не и на откровенията. Има пророчества – да, и то понякога толкоз неверни; има дори боговдъхновения, създали митологиите, които са нещо изключително, но не са великата тайна. И само две Откровения – на Хермес и на Христос (Който го даде на Своя любим ученик Иоан). Хермес каза нещо, което е много странно: боговете са безсмъртни човеци, а човеците – смъртни богове! А ние не се страхуваме да кажем, че сме богове в развитие.

Това е вашата благодат, това е и вашата бъдна отговорност. Аз зная, че на човека много му е добре, когато има занимания, които се наричат разсейване на посветеността му; много му с радостно, когато му изпеят някаква детска песен... Да, човечеството още с играчки се занимава. Срещу това беше битката на Христос във времето на юдейството. Трябва да разберем, че Третото хилядолетие ни носи най-голямата битка, която беше Христовото посвещение – победата на Духа над материята! Кръстът беше разделен!

Нур предостави на всички ни своята наистина голяма трапеза – трапеза на знанието, не на вярата. Никой не може да отрече вярата като пулсация на еволюцията. Тя е онзи щастлив бяг, който реката прави, ограничена в двата бряга. Но ето че някои дори в техниката измислиха еднорелсов влак – намериха равновесие – талвегът да бъде, не бреговете. Талвегът на бъдещите култури с Културата и Доктрината Път на Мъдростта! Мъдростта е знание, което е повече от безгрешността!

Така на седем години пъпната връв на детето Нур е прерязана. Встъпваме в една друга олтарност. Тя не е шатрата, която мести олтара си; тя не е молитвата, която се прави дори ако щете с това, което нашият исихазъм проповядва – с безмълвие. Не! Тя има един олтар, който е вътре у нас, и има само една молитва – признанието, че човекът е един еволюиращ бог. Страшно е наистина – страшно е и като констатация, и като облечена дреха, и като улична упречност; страшно е и срещу клеймото, което могат да ни сложат тези или онези, но това няма значение! Христос рече: Аз правя това, което прави Моят Отец! Сега ние можем да кажем, че правим това, което нашият изведен Бог иска. А Той ни дава Своята култура и ние чрез нея ще се осъществим в идея на служение, а не на работа. И затова съм казал, че боговете вършат служение, човекът работи. Изведете оня бог, който е у вас, за да извърши това служение, за което ви призовавах преди десет години (а някои и преди петдесет-шестдесет години)!

Не е улицата, която ми е дала знание; не са книгите, които са ме напълнили с посветеност; нито пък приятели, които са ми открехнали врати за живот. Не. Събуденият! Големият и неспорен олтар – Книгата на Живота! А нейните печати счупи само Христос.

Нур даде на своите Деца на Деня и тяхната социална присъщност, и тяхната национална отговорност. Ние наистина сведохме Доктрината за Духовните вълни, която е причастието, потирът на посветените, на събудените. Но в същото време казахме, че носим национална отговорност; носим историческа присъщност и реалност и следователно – Мирово жертвие. Онзи, който има страх да се жертва за личния си дом, т.е. за този вътрешен олтар, как го искате в националната олтарна светиня?! Случайно ли поисках тринадесет безсмъртни българи поименни? Не! Поисках ги като потреба за нашата отговорност в битието на тази страна! Защото всеки от тях е имал достатъчно основание да се пожертва. А който се е пожертвал в личната си посветеност, той отива в националната си история, а оттам и в Мировото служение, защото чертае път и защото издига олтари. Никога нищо случайно нито съм казал, нито съм писал! Това, че някой не знае валентността на известни феномени, не е достатъчно като основание за отричане или аргументиране с онова, което умът му позволява. Аз не оспорвам будността на ума, но искам осветеността му чрез интуицията. И ако това Децата на Деня не могат да вземат от Нур, тогава те няма да могат да скъсат пъпната си връв със своите седем години в едно тяло, с което са работили – било с астрала, било с ментала, било с душевността си!

Така че светът ви вика на нещо, което е безспорно, и за което ние в Новогодишното си послание казахме. Сменихме терминологии; поискахме да няма страх да се яде от още едно дърво – Дървото на Мъдростта; поискахме зов за обожествяване, което е част от Служението; поискахме и една нова екзистенция – да бъдеш, не да имаш. За съжаление, човечеството се бори да има, и то не събуден Дух, а пълен джоб и пълна банка. Ние искаме „да бъдеш“! И когато споменавам за Всемирната екологична отговорност, не говоря дали някои с известни препарати е напръскал или бомбардирал – говоря за една вътрешна екология, която, ако приложите, тогава идеята ви за жертвата ще разшири кръга си от личната защита до социалната ви присъщност в битка, до националното ви отговорно битие и до Всемирната ви грижа. Защото всеки от вас, дошъл в тази школа, рано или късно ще се връща за своя събрат, когато той е закъснял или уморен. А боговете не се уморяват...

Ние не изключваме себе си от социалната присъщност. Затова тазгодишното Послание нарекох „Послание на присъствието“. Да, ние присъстваме със същата тази своя субстанциалност, с екзистенцията „да бъдеш“ – тук и във всички селения. Затова и молитвата „Отче наш“ завършва с това: „Ти си сега и във всички времена!“

Деца на Деня, това е вашата обетност, дадена във вашия храм с глътка от потира на посветените! Небето и Земята ви чакат! Ръката на еволюцията има невидима съдба – не защото самата не знае какво да върши, а защото когато я освети отговорността, тогава тя надмогва скръбта. Дайте път на своето Служение!

Честито ви тридесет и първи брой от списание Нур! Не скривайте радостта си, че утре ще имате първия ден от осемгодишното начинание на списание Нур, и то в Третото хилядолетие. Това развитие, безспорно, като „осмица“ трябва да бъде равновесно. Трябва да смените опорността си, на която сте правили по-голямата си устойчивост, за да я направите равновесна, защото човекът е освободен от своето земно притегляне в идеята на служението на Небето, т.е. на събудения Бог в себе си.

Нур чака вашите ръце, вашата будност, няма да се срамувам да кажа – и вашето спонсорство. Защото тук е моят дълг – да благодаря на незнайни и знайни ктитори, както ги нарича Църквата. Както като биографичен образ, така и като характеристика – култура и даденост, Нур не може да бъде хванат като риба в реката. А и когато искате да хванете риба, трябва да благодарите, че Бог я е сътворил... Така и Нур не може просто да се вземе. Но щедростта на някои хора е изумителна. Аз им благодаря от сърце!

Благодаря и на онези, които наистина до късни часове жертваха част от личното си благополучие, част от личното си удобство, за да се направи колкото може с повече отговорност и по-бързо достояние Културата на Мъдростта; на онези, които прилагаха своето умение, даже и когато биваха упреквани. И аз съм си позволявал да упреквам, че някои от статиите не са доведени до онова съвършенство, че някои още не могат да направят добрата фигура... Но не може да се отрече, че те правиха, че те творяха. Аз им благодаря от сърце! Благодаря и на тези, които със списание в ръката или с раница на гърба го носиха до всички, които искаха да се докоснат! И все пак, трябва да ви призная – първом Нур съществува като скрижала на това, което наричам Небеса, а след това като ч‘тимо списание.

  • Тайната на Нур е Небето!

Аз благодаря и на онези, които са могли да сътрудничат в това голямо дело – Нур на живот!

Това, което мога да пожелая на списанието, е обилието на природата, или на целостта на Бога в Неговата зрима и незрима тайна (защото никой не може да изгребе Небето), да бъде доведено до човечеството, минавайки границите, които наричаме физическо поле.

Благодаря на всички ви, които можете в своя дом да го внесете като потребна свещеност! Благодаря на всеки, който може да каже, както Христос казваше, блага дума за добрите дела на човека! А колко по- добре е да се каже блага дума за събудения бог! Това е вашата отговорност, това е вашата пътнина! Аз наистина не мога да намеря най-доброто слово, да ви се отблагодаря, че ходите Пътя, който извървявам. Даже и се питам – дори да измисля най-добрата формула на благодарност, достатъчно ли е? Това е една утешност! И все пак, казвам понякога: Благодаря ви!

На Път сме! Ходете го!

 

Словото е изнесено в
гр. София, Дом на архитекта,
по повод 13 февруари – годишнината на списание Нур.

 

[13] Вж. НУР 6/94, Послание на Планетния Логос за 1994/95 г.

[14] Вж. НУР 6/94, Послание на Планетния Логос за 1994/95 г.

[15] Достоевски, Братя Карамазови, Наука, 1976 г., с. 260.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993