Зареждам...
Послание на Живототворчеството

Послание на Живототворчеството

Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция!

Всяка звезда е дала своите лъчи да направи едно небе звездно; всяко слънце е дало своите лъчи да направи една планета живителна. Така и Учението Път на Мъдростта предостави едно прозвище на тези, които трябва да направят „човекът бог в развитие“, прозвището „Деца на Деня“.

Бъдете благословени в този голям Ден – Ден на Посланията! Тъй като те са самата същност на Мировата божественост, нека тяхната енергия да бъде с вашия Път и нека вашият Път направи с тяхната енергия това, което нарекох Служение. Защото с новото Послание вие ще правите Живототворчество! Оплодете света, като се пожертвате заради човека бог в развитие. Мир и Път!

Деца на Деня, изправен съм пред себе си, за да си търся съзнанието. Много е трудно човек да намери съзнанието си тогава, когато е казал: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението!, или когато е дал едно назидание, че служение се върши без себе си. Аз не зная кой може да измери отговорността на служението ми, но продължавам да се търся като съзнание, защото без себе си съм правил всичко. Така че когато ме бележите като признание – това, което като звание и обръщение го правите, знайте, че може би много пъти отсъствам. Но когато ме питат: „Защо Ви наричат Учител?“, винаги ще отговарям и отговарям: „На никого не мога да сложа поведение на признанието, което носи към този, който дали има име, или няма...“ Много добре е направила бъдната мисъл, когато не е дала имената на тези, които са оставили мъдрост, а е сложила: „народна мъдрост“. Народ, като колективно съзнание, мъдрости не ражда – ражда ги личността. Отделен е въпросът дали тази личност се губи в пространства, времена; дали се губи в някои свои дадености.

Затова и сега – искам да вляза в съприкос с вашата присъственост, за да изразя дали наистина това, което Посланията са, е една култура, която някои малко или много усвоиха, други малко или много прилагат, трети са под въздействието им, за да направят мироглед и да създадат битие. Аз обаче, когато се търся, се търся в отговорността, че вие присъствате и дали някой, в идеята си на това присъствие, не се изживява в тревожност, че не е получил всичко, и в съответна отговорност на себеобвинение. Но аз се търся в тази преценка на голямата жертва, която сте направили – да дойдете, както се казва, от Дунава до Бяло море и от Черно море до Охрида. От вси тези краища сте дошли за една трохица, която като съставка на великото причастие носи целостта на Логоса и не само Неговата цялост, но и една голяма идея – идеята за Единосъщието. Няма по-велика култура в света дадена от идеята за Единосъщието! Защото сега тя, като оплодена даденост – че човекът е един бог в развитие, не оскърбява онези, които не искат да я приемат. Никой нямаше личната будност и социална отговорност да го каже – ние казахме, че човекът е един бог в развитие и вече няма място за упрек, когато говорим, че сме единосъщни. Отделен е въпросът доколко в своята пътека човекът е извървял един еволюиращ бог, един зрим теогон, един овладян бог и един единосъщ Човек с Бога.

Всичко това, което можа да сумира битието на присъствието ви в годината на Посланието на Присъствието, даде и една реална опорност на историческо право на признание и утвърждаване. То е една малка част от радостта, която имате. За мен тя не играе толкова голяма роля, колкото за вас: че не сте заблудени, щом започва да ни търси онова, което бележи деня на културата, възхода на историческото време и пътя за бъдещето – Третото хилядолетие. А когато искаме да отбележим Третото хилядолетие, не може да отречем двете хилядолетия, в които присъства не само една Личност, присъства една Същност. И тогава се питаме: С какво се изгради Детето на Деня в неговата голяма пътека в основанието си за служение, за да се лиши от всички други дребни радости на всекидневието? С една голяма идея за свобода от себе си, с идеята, че сме успели да поставим динамика в извеждането на Бога у нас – на ограничения Бог, който свидетелства за свободния човек, а свободният човек трябва да отвори път на ограничения Бог.

Всичко това, което обучението създава в продължение на години, ведно с общите културни условности, изгражда възможността да се приемат великите енергии на Мировата даденост – познанието, за което бе обвинен човекът; познанието, с което се тръгна по пътя на еволюцията. Затова говорих за тази голяма битка между мисъл и откровение. В идеята за единство и в търсене на Единосъщието човекът, който има копнежа за знание, го направи воля на усвояване (снемане знание от това, което наричаме биология, от това, което наричаме въображение, което митологиите са създали в свои преобрази) и в края на краищата – битка за откровението, което го прави единосъщен. Чрез какво? Чрез смелостта, чрез дързостта, която е основен белег на копнежа, на жаждата за знание. Това ми е дало основание да сменя в Молитвата на Любовта щението Дай ни! Дай ни хляб... с Научи ни! Защото сега идеята е не да имаш, а да бъдеш! Всичко това е давано в тези двадесет и пет Послания, представени в Алманаха1. Всичко като наслоение на съзнанието ми е стояло и затова ви казвам, че търся себе си.

  • Посланията са една поточност в основната ритмика на космичното Себеусвояване на Бога в съзнанието на човека и на човека в признание на Бога!

Основателно ми бе поставен въпросът: „Защо тези Послания в една такава ритмичност и ускорена формула идват всяка година, когато в света едно Послание е идвало само с прокламирането на Словото на определено Учение и след това вече се предоставя на една апостолска воля или на школите на посвещението да обучават.“

Идеята на Сътворението на човека бе осъществена. В идеята на възпитанието – изграждането на Адам като мисъл, той трябваше да слезе на земята, за да прояви и усвои културата на трудолюбието. След това ще го видим в предпоставките на наградата в лицето на гостолюбието, което изгражда морални поведения. Не може да изгониш от себе си богосътворения, когото аз наричам събожник. Идея за гостолюбие и култура за гостолюбие, която Отец прояви в цялата Своя вселенност – да рече на Своя Син Моят Помазаник и след това: Ела и седни от дясната Ми страна! Голямата култура, изграждала гостолюбието, трябваше да мине през йерархиите на моралните възпитания, на готовността за жертвите, на овладяването на стихиите-богове, за да може човекът да не бъде подвластен на водата, на огъня..., първом като се пази от тях. Следователно, човекът е изграждал себе си в поведение към стихии и към морал. Затова се дава едно Учение и след това се търси приложността.

Учението Път на Мъдростта донася нещо съвършено друго. То говори за един бог, който е в развитие. Една богозримост, както нарекох, е човекът; една потреба, чрез която Бог се съзнава. Какво е тогава Христос? Живяно човечество и въплътено Божество. Така че идеята за цялостната промяна на битието на планетата не можеше да дойде с Учението на Правдата като възмездие и казън с камък да убиваш; не можеше да дойде с Учението на Любовта, с моралното поведение да обичаш врага си; не можеше да дойде преди да дадем идеята за свобода от грях (не че човекът е съвършен, но не е извършил грях, когато е искал да познае и себе си, и Отца).

  • Посланията са енергия на превратността в Мировото съзнание на Космоса!

Космосът се променя. За битието на школите, както ви казах, навремето ключовете Христос ги хвърли. Светът наистина трябва да се познае в едно ново поведение: Научи ме!

Поставен ми бе въпросът: „Ще имаме ли обрат в молитвата, която е към трансцеденталния Бог, а ние, както казвате, Го имаме вътре в себе си?“ Да, направил съм го още преди повече от четиридесет години в Молитвата на Мъдростта, която дадохме на света: Научи ме жив да бъда в Тебе, светъл в Дух и душа, целомъдрен в мисъл и тяло и с братска любов към всичко! Тогава на кой олтар ще отидем да правим моление? На олтара на иманентния Бог у нас, олтара на Книгата на Живота. Това е голямата тайна! И затова тези Послания идват със своята енергетична даденост, със своята динамична приложност. И всяка година, когато ги имахте, ако връщахте зрение към изминалото, щяхте да видите този ръст, с който влизахме в живот. Особено последната година! Затова тазгодишното Послание на Планетния Логос е наречено Послание на Живототворчеството. Присъствахте, и то с една отговорна историческа даденост и с едно неизмеримо поведение в цяла България, а и вън, с това, което направихме.

Астрономическата година за нас, разбира се, винаги е година на Посланието. Условностите, които времето е сложило, ние ги ползваме. Но става въпрос ще ги осветим ли; ще имаме ли нови астрономически години? Щом има ново съзнание, ще има ли промяна в космичните и виждания, и ред? (Да не говорим за онзи социален и научен грях, когато се сложи геоцентризъм, а не хелиоцентризъм!) Явно е, че ще има. И затова, както знаете, в тази условност на началото на астрономическата година – 21 срещу 22 декември, едно бдение в Мировия храм ви дава единство с Мировото съзнание. Това са неща, които са чудати, невероятни, нереални, но знаете, че най-нереалното е най-реално. Защото има ли Мирово съзнание? Има! (Добре че древността е дала едно име – Пуруша, а християнската църква една икона – Пантократор...)

На бдение в Мировия храм в часа на благодатта... – наистина е голяма благодат! Не може дори да се намери дума, с която да се даде изживяността на Мировото присъствие и съзнание. Човек се е учил от разни съногадания и други подобни, че ще му се случи еди-какво си. Да, това са знаци, с които той трябва постепенно да навикне. А когато ще има само едно око, и то с него не се гледа, а се знае, тогава ще може да си представи какво е това, което тук се нарича благодат.

В щедростта на тази благодат, Посланието тази година към Децата на Деня и към света, защото той е тяхната отговорност, е:

  • Деца на Деня – освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция!

Най-голямото неудовлетворение, което човекът получава, и за което, разбира се, си търси извинение, това е, че не е намерил трона на щастието и че са го сложили в преизподнята. Не търси своята отговорност във възмездието, което му е дадено, а винаги намира извинение, когато му се подадат известни енергии да се освободи, че такава му е съдбата – скръства ръце и чака благоволение. А еволюцията? В неизмерността на услуга на Живота! Не Животът обслужва еволюцията (както бяха написали някои модерни европейски мислители и окултисти), а Животът е, който се обслужва от еволюцията. Онова, което някои наричат воля на предопределението, други карма, както и това, че щяло да има възкресение (ама след хиляди години...), или прераждане, са спътници на голямата река, наречена еволюция, но тя не е океанът на Живота. Така че тепърва трябва наистина да се освобождавате от този спътник, наречен от една европейска култура предопределение, или от една източна култура карма: да сгърнете ръце и да се предоставите (както в гръцката култура трагичните сцени завършваха с решението на богините на възмездието не толкоз, отколкото, както е казано, на екс-машината) на великата воля на съдбата. Идеята е ясна – освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция! И тогава ще разберете защо това е Послание на Живототворчеството.

Освободете! Разбира се, това не става както на черната дъска – с една навлажнена гъба да изтриете и най-голямата тайна, която някой е писал. Защото съдбата в своята грижа, съпровождайки еволюцията, е писала в това, което тепърва ви казах, че е вашият олтар – Книгата на Живота. Тази Книга на Живота има сенките на съдбата, има законите, има лъчите на Слънцето, има бледоличието на Луната (защото на нея са живели една част от хората). Всичко това е в личната ви тайна, в голямата ви знайност, че сте деца на Отца. И затова в това първо обръщение е казано: Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция!

Когато разглеждаме другите култури или религии, можем да намерим поотделно какво са давали и доколко е била необходима съдбата. Но каква е голямата идея на Властника в сътворението и изграждането? Силата. Със сила се взема царството Небесно! – каза Христос, но не рече с насилие. Упражнете силата! Не се извинявайте с навика; не се извинявайте с концепциите, които изповядате; не се извинявайте с тамяна, който кадите; не се извинявайте със страх от анатема. Когато надсловът на това Послание стане изповедна в приложение, тогава вече идва първата точка:

  • Имате Знанието на Мъдростта, приложете го в битка за Единосъщие!

В Учението на Любовта се извърши неимоверният подвиг – посочи се пътят на обучението, изнесе се социалният кръст на Голгота и се каза нещо, което даде първата страница на бъдещето за Единосъщието: Прости им, те не знаят! Затова ние започнахме с Научи ни! Това е голяма тайна, с която тръгваме. Затова сега е казано: Имате Знанието на Мъдростта... Децата на Деня с урока на Мъдростта имат само едно голямо предназначение – прозрението като знайност е всекидневно. Четете, четете и Посланията, и списанията. Някои от вас точно това прозрение оттам вадят и правят своята заслона под Пътя на Мъдростта. Христос направи тази голяма битка – изнесе кръста. И изрично съм сложил в тазгодишното Послание от Евангелието на Лука, гл. 9:23, където се казва: „... нека носи кръста си всеки ден...“ Не само вземете кръста и го носете – всеки ден го носете! Това е култура на промененото съзнание. Другото е властността на земното притегляне, навикът и най-страшното – традицията. А съдбата е част от традицията. Идея за свобода! С това знание присъствеността на Мъдростта ви дава основание да водите една битка за Единосъщие като насоченост (не като цел) в идея на служение. Затова е казано:

  • Осветете новите си олтари и обезгрешете пътищата на човечеството!

Имате ли представа защо именно Живототворчество се прави? Прави се заради това, че трябва да обезгрешите пътищата на човечеството. И точно това ме попита една журналистка: „Нали Христос дойде за спасение?“ Да, дойде, но Църквата още ви държи неспасени. Не е проблем на това дали една институция има основание, а проблем е дали едно Учение може да бъде така, както пак Христос казва: Взехте тайните на знанията и ги заключихте, а обирате вдовиците и страдалците.

Една от тежките, разбира се, бъдни стъпки на вашето служение е това обезгрешаване пътищата на човечеството. Затова е казано „Осветете новите си олтари“. Знаете ли какво значи да освободите, да обезгрешите човечеството? Точно това – да му дадете едно ново Учение. Така както Пътят на Мъдростта, когато не спря, а напротив – захрани динамично енергията на ръцете на човечеството, насочени с Вавилонската кула към Небето. Някога ги спряха. Защо? Защото хората нямаха морала и отговорността; защото нямаха осъществено Единосъщие, за да могат да кажат: „Да, ние имаме ръце, които могат да вземат звезди от пътя на бъдното ни!“. Сега имате! Имате силата и знанието, имате динамиката, която всяка година Посланията хранят, за да можете спокойно да вземате това, което се казва Небе. Защото какво ще получите според Откровението? Ново Небе и нова земя! Затова вие като знание трябва да приложите обезгрешаване пътищата на човечеството, след като сте осветили, както е казано, новите си олтари – Книгата на Живота. Битие! Едно Мирово съзнание се предоставя и една Мирова енергия ви захранва. Какво остава? Остава да сте свободни от себе си. Това, което повтарям много пъти, но за нерадост твърде често виждам – че ходите със себе си. Не че не гоните съвършенство, но не е достатъчно съвършенството. Защото съвършенството е потреба на всички религии. Но човекът бог в развитие е констатация на Учението Път на Мъдростта.

И третата точка от това Послание с надслов „Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция“ е:

  • Дерзайте! То е последие от Възкресението!

Кой може да дерзае? Причестеният с ново знание, с нов мироглед; човекът, който е изказал недоволство от всекидневието; човекът, който има Възкресението, за да повтори думите на Христос: Дерзайте, Аз победих света! По-голяма магика в духовната лаборатория на човека не е извършвана от този повик, който можем да търсим дори при един Адам: Адаме, где си? Това е голямото дерзание на Адам, а не че е ял плода.

Дерзайте, това е последие на Възкресението! Възкресението е голямата тайна на човечеството, реалната тайна. И затова, когато ме питат за обреди, за тайнства: в съвършено ясни, ограничени формули, казвам. Защото този, който иска обред, се улеснява в служене, не в служение, и не се развива в знание. Удовлетворението е една обида, дерзанието е една потребна смелост в изграждането на човека – бог в развитие.

Така с тези три повеления на Посланието и с неговия надслов се извършва молението в 0, 6, 12 и 18 часа със заставане в четирите посоки на света. Защото Адам значи „изток“, „запад“, „север“, „юг“ – това е човекът.

Както знаете, винаги към Посланието включвам текстове от четирите Евангелия и по няколко параграфа от „Агни Йога“, с които можем да кажем, че трансформираме една енергия (както тази на водата да ни даде електричество) да ни направи магията на голямото преображение на човечеството. Такива енергии Христос нарочно ги направи демонстрация, за да се разбере, че може да се видите във вашата търсена Единосъщност като демонстрирана Троица – Той и двамата до Него. (Въпреки че за мен, знаете, нито Моисей има място там, нито пророк Илия, а Кришна и Хермес.) Тук е обратът, тук е прощението с миналото.

Така Посланията се захранват от това, което миналото ни е дало, а дори някои от евангелските текстове ще останат като глас на Съдбата, на бъдещето, докато изцяло се простим.

Ще намерите в параграфите от „Агни Йога“ към Посланието констатации, които удовлетворяват и малко по-висшата мисъл, в идеята на която трябва да отдадете своето бъдно служение. Там ще намерите, че „най-нисшето чувство е чувството на задоволство“; там ще намерите как посветеният се обръща и казва: „Брат, можеш ли ти да се решиш на вечна неудовлетвореност?“ Тогава ще разберете защо не могат да открият perpetuum mobile с наличните цивилизации и достижения. Неудовлетвореността е основата на бъдното Сътворение. И тогава вие можете да кажете: Ето човека бог в развитие! Защото се сътворяваш в идеята на един овладян бъдещ бог.

В параграфите от „Агни Йога“ ще намерите и: „Ще ви запитат – кой ви даде право да бъдете смели? Кажете: смели сме по правото на еволюцията.“ А когато и еволюцията привърши, няма нужда от смелост, защото сте съ-Творител. Но тя, тя е, която ви дава ръка, тя е, която ви казва „Бъдете смели!“, тя е, която ви преобразява. Разбира се, ще намерите още много неща, с които тези параграфи са потребни в устойчивостта. Още в параграф 17 пише: „Противопоставянето срещу Учението има обратен удар и действа върху противопоставящия се“. Това обаче не може да бъде употребявано. (Аз нарочно го поставих.) Защото, ако вие излъчите енергия на противопоставяне към противопоставящия се, с уж добрата идея да го преобразите, вършите една голяма пакост. Засега житото зрее под слънце. Когато сте слънце, бъдете сигурни, че зърното, което е поникнало и изкласило, ще узрее. Но когато сте луна, няма да може. Луната е по-скоро символ на любовта в нейния аспект на ревност. Колко много неща ще трябва в отработването на мирогледа да прецените и да сложите в своята Книга на Живот!

Това, което винаги съпровожда Посланията (виждате, те винаги са разпределени в някаква особена гама), е приложността, личното искане, с което правите валентната си връзка с Мировостта. И то започва винаги с „Дай, Господи!“.

  • Дай ни без болки да се простим със старите престолнини на своята мисъл, на своята душа, на своя Дух!

Престолнините, с които сме били награждавани, с които сме се утвърждавали, с които сме завоювали – престолнини на мисълта, на душата, на Духа. Не че Духът е бил толкоз беден, та да не знае бъднините си, но той е в невъзможност да стигне да промени мисълта, защото, когато тя е удовлетворена, и той става жертва в това ограничение. Битка срещу старите престолнини на мисъл, на душа, на Дух!

Второто искане е:

  • Дай ни нови пътища и в нови Домове на Мъдростта да ходим и осветим!

Не е проблемът да наплодите Домове на Мъдростта във всички градове, не. Вътре! Тогава когато този Дом е вътре в нас, тогава ние наистина имаме един нов път и наистина бихме могли в този Дом на Мъдростта да отидем и безспорно да го осветим. Най-прекият Дом, това е, както казва Христос: Когато двама души са събрани в Мое име, и Аз Съм там – ето два нови дома за Христос. Това е, което трябва да направите.

И третото искане в тазгодишното Послание:

  • Дай ни не забрава на културите, а отговорна преценка на забравата!

Някои с много лека ръка говорят за културите, но не са направили преценка на това, за което искат да забравят. Преценка на забравата! Това не е проблем на идеологии социални или верски. Преценка на забравата, отговорна преценка може да направи само духовно Учение от ранга на мировост. Другото е сепаратизъм, другото е, не в лошия смисъл разбира се, сектантство; другото е лекота, каквато идеологиите правят. Вижте расовата доктрина... Или идеологията на болшевизма, на безбожието. Те не са направили преценка на забравата. С какво искат да заменят наслоеното неимоверно богатство в една душа, па макар да е и на мужик? И го довеждат до това да забрави една култура, и правят от един човек нищожество, правят го пияница.

Винаги съм казвал, че трябва да чуем гласа на Съдбата, а не ехото. Но проблемът е именно, тук както е казано: отговорна преценка на забравата! А не попътен вятър на една идеология, която отъпи за десетилетия битието на европейския континент; друга пък създаде безсмислие в модерната цивилизация; трета продължи да прави харакири, когато не може да се победи. А в Индия (която Европа изнася във възхвалност) религиозният фанатизъм, по-точно фундаментализмът, взима по няколко стотици жертви, когато влезе в чужд храм; да не говоря за юдео-мюсюлманската нестихнала жестокост като расов принцип, сега облечен малко в дрехата на религиозен фундаментализъм. Представете си какво ви стои! Не зная какви очила трябва да сложите, когато правите не забрава на културите, а отговорна преценка на забравата! Те действително са за погребение, но с каква церемония? Кое тление е сигурно, за да можете наистина да кажете: „Ние сме Деца на Деня!“?

И може би точно това богатство е в Пътя на Посланията, които са, ако можем да кажем, и стрелата на Зевс, и копието на петата рана. А събудената идея да ги съберете в Алманах е наистина част от една отговорна преценка не на забравата, а на Живота. Това е разликата. Алманахът с Посланията е отговорна преценка на Живота. Тъй или иначе, човечеството ще изповяда Мъдростта като живот. И във всяко едно от Посланията, постепенно, всеки с ръста си ще носи дрехата на това голямо служение. Така че ето как се разминаха в мировото пространство преценка отговорна за забравата и преценка отговорна за живота в бъднина.

С пожелание да се осъществите в своето предназначение, та да не намерите тревожен миг, че не сте били достатъчно просветени и също тъй достатъчно отговорни! Когато човек си поставя тези задачи, не бива в никакъв случай да казва, че е грешен – той просто трябва да знае. Знание, извървяно в хилядите години, за да му даде прозрение и да определи предназначението. Вашето предназначение е определено – с дързост в пътя на Служението. Няма място за разкаяние пред чийто и да е олтар. Има място за жертва като път на Служението. Затова и в текстовете от Евангелията в Посланието е казано: Вземете кръста си!, но всеки ден. Защото в Евангелието на Матей, гл. 16:24, е казано само да го вземете и да го носите, но не е казано всеки ден. А когато имате олтара Книгата на Живота, която казвам, че е съзнанието на Бога, Бог не може да отсъства и един ден от вас. Когато Той отсъства от вас, вие сте само със себе си. А аз искам служение без себе си – с Него!

Честито ви ново Послание! Има една благодат, която без измерение се дава – това е благодатта, че Творецът никога не се е ограничил във възможността да се види в обожествения човек. На добър Път!

 

[1] Толев, В., Алманах 1976 – 2001 г. Послания на Планетния Логос, Пловдив, изд. Нур, 2000 г.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993