Проглас
Да бъдеш,
а не...!
Личната собственост, най-вече правото на живот, е обявена за свещена и неприкосновена. Божествеността като собственост е сакрална азбука, на която е написана Книгата на Живота, която наричам съзнание на Бога.
Тя, божествеността като собственост, е културата на бъдещето на Третото хилядолетие. Тя е усвоена и приложена идея за безсмъртието, т.е. конституционен текст за непреходност. Синът човечески е син Божий, екзистенция на Сътворението, което дава и Дух, и плът!
Кое лично тайнство прави човека властник на божията си собственост? Тайната Вечеря!
Всеки притежава собствена божественост не като дар, а като еволюция на Божията човечност. Няма вечна собственост, защото всичко се освобождава от преходното, тъй като в Нищото няма Времена.
Затова поставихме въпроса – кога настъпва свободата на Бога от човека? Когато човекът повече не умира – безсмъртен е вече! Това е битка срещу касти, карма, предопределение, прераждане – битка на новия Олтарник!
Божеството не може да бъде оскърбено, че зачитаме творческата Му воля – сътвореното Му дете да стане неговият единосъщ Син!
Божествеността не е харизматичен дар!