Зареждам...
Представяне на книгата „Седемте Лъча на еволюцията“

Представяне на книгата „Седемте Лъча на еволюцията“

Седм`ицата е свещената тайна на планетната еволюция!

Няма по-благодатна болка от тази да се ражда култура; няма по-достойно богоречие от словото, че човекът е един бог в развитие; няма по-същностно битие в жертвата, за която казваме, че трябва да я направим без Себе си в измеренията на тайнството човекът, който може да възкръсне.

Култура се прави тогава, когато гръбначният стълб е вече изправен, когато Божията човечност у нас е осъществила връзка с Човешката божественост. И ние се намираме под купола на културите, т.е. без да искаме сме в присъствие на Седемте Лъча, с които Мировото Съзнание чрез белязани свои пратеници прави това, което се нарича труд на молението – написани са книги за божествеността, или това, което с общо име се нарича Лъч на Религията; има трудове, които са под Лъча на Изкуството, на Философията, на Науката, за да правим Делотворство.

Така че ние сме в реално присъствие под купола на Седемте Лъча на еволюцията и дай Боже всички те да са направили своето върховно достижение както в молитвата, така и в ръката, която ще извайва образци на Богоподобието. Защото ни е оставен образец за Боголичие и моето чувство на благодарност е под това покровителство.

Разбира се, ние трябва да имаме неизбежното чувство, че правенето достояние на книгата „Седемте Лъча на еволюцията“ не е проблем само на пропаганда или на представяне. То е едно вътрешно задължение, за да се създадат стъпки, по които след това може да се направи пътека, а когато човечеството узрее – да положи Път към храма. Обществото Път на Мъдростта направи точно тази стъпка!

Така трябва да погледнем на този труд. Тук формулата е Седм`ицата – свещената тайна. Защо? Защото основното, което трябва да излезе като мотивация, не толкова като аргумент (аргументът е условността на ума – да може да даде на другия упование, когато прозрението липсва), е, че имаме седем центъра, или чакри, на вложеното Дихание на Бога у нас – на тази велика сила, за която Христос се пребори във Възкресението Си и сне печатите от Книгата на Живота. За първи път човечеството получи олтар вътре в себе си – олтар Книгата на Живота, а не олтар на тотемното животно, не олтар на виночерпците (нещо, което Олимп поднасяше или пък което съвременният индийски културен свят още предоставя). Седем центъра, на които досега само Христос можа да снеме печатите, за да отвори листите на Книгата на Живота, в която е писано!

Учението на Мъдростта вече може да каже това, което отворената Книга на Живота ви предоставя – голямата идея да имате ново небе и нова земя; идеята сами да си светите – че този Бог, Който е вложен в Диханието, Той е вашата бъдна светлина (както в Евангелието на Иоана, още в гл. 1, е казано: Словото е живот и животът беше светлината на човеците).

Човекът е извървял пътя на своята трансцендентална услуга и търсен Бог, но Бог вън от него. Затова време е той да изведе Бог от себе си – иманентния Бог. И трябваше да дойде това велико знание – как в човека е работено като Адам, като ум; как след това в него – в тази негова душевност, идват приливите на знанието от Духа и как интуицията му дава прозрение; и как чрез будността на своята пророческа институция идва до Универсалното съзнание Аз и Отец сме едно и също. Добре, имаме и плът – но плът, която трябва да одухотворим! Защото какво е казано на Адам: Слез долу и обработвай това, от което съм те направил. Започва обработването на това, което нарекохме тяло, с хиляди богове вътре в него.

  • Започва работата – кой – умът;
  • започва молитвата – кой – душата;
  • започва откровението – кой – Духът!

Идва познанието – трябва да направиш концепция, раждаш философия; идва довеждането на образ – отражение на красотата, на естетиката на света, която е отработвала преценка (преценката може да дойде от ума, но откровението – не); идва тайната на звездоброенето; идва потребата да организираш дом, да изпееш молитва – трябва да направиш олтар... Всичко това е от този универсален, всебожествен свят на енергии. И със своите различни вибрации и дължини те действат на различни тела в нашия състав. (Оттук е тайната, че човек има седем тела, че има седем чакри, или центрове.) И мироулавянето на тази Мирова енергия е според възможността и вибрационността. Една от най-тежките вибрации ще ви даде червения цвят; една от най-бързоходните и леките ще ви даде виолета, т.е. Духът ще работи, и т. н. А вие в преценка започвате да усвоявате енергията, в която чертаете, рисувате, пишете, мъдрувате...

Ето така се явява нуждата от Седемте Лъча. От цялата тази универсалност на Мировото съзнание всеки, в даден час на свое историческо битие, наречено прераждане, взима онова, което в съответния момент принадлежи към неговата вибрационна цялост. Един ще упражни Лъча на Волята и ще му дадат корона и трон. Но добре е казано в нашата поезия: тежка е царската корона! Представете си колко много отговорност трябва да има, когато искате да сложите корона. Друг като Сократ ще мете улиците и ще прави философия в Лъча на Проницанието. А хората ще му се надсмиват: „Сократе, метеш, а?“ Във величието си Сократ ще отговаря: „Да, аз мета улиците на Атина, както с моите знания ще измета и праха във вашите души!“ А какво носи Лъчът на Предаността? Естествено, ще ви донесе клада. „Sancta simplicitas!“ – „Свещена простота“, ще каже Ян Хус за бабата, която отива да хвърли съчки в огъня...

  • Всеки Лъч е потребен – без един, както и само с един не може!

Роди се и нуждата от обяснение не толкова, колкото от илюстрация на Божественика у нас – че е трябвало да извървим пътя на човека; до Божественика осъществяваме Лъчите. Ето това е ролята на Лъчите – да изградят един Бог!

Всеки Лъч е същност и ако вие стигнете до умението, когато станете Единосъщие, да бъдете освободени от човека, тогава само на една струна може да се свири и само на един Лъч – човекът, осъществен Бог. Това е голямата тайна! Затова казвам, че всеки Лъч е съществен, но без другите не може. И в съпоставка съм завършил Предговора към книгата: Читателю, ако знаеш или откриеш по-голяма идея за свобода от Себе си (защото наистина във веригите на еволюцията вие не сте свободни в Себе си, а се изграждате – изграждате се в Себе си, за да дойде другата тайна, когато трябва да направите служение без Себе си) – ако знаеш или откриеш по-голяма идея за свобода от Себе си в служението, кажи!

Това е ролята на Лъчите Жезнелюбие, Молитва, Проницание, Предсказание, Доктрина, Цялост, Делотворство. Всички те са целостта ви. Но целостта да може да извървите един голготски път, да може да направите едно социално разпятие, да ви доведат до една Мирова тайна на възкресение – именно вашата бъдност на голямата идея на себекръщението. Само когато влезете в гробницата, когато всички тези Седем Лъча са работили във вас, когато сте направили от Себе си, от един Син Човечески – Син Божий, тогава вие нямате нужда от Иоан да ви кръщава с вода, и нямате нужда от гълъб! Тогава, когато сте влезли в тази гробница, вие извършвате великото себекръщение, за да можете да простите: Те не знаят... И Онзи, Който ви казваше: Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, сега да рече: Това е Моят Син Божий, Който е Единосъщ с Мен!

Всеки Лъч е имал място, но всички те не са достатъчни, ако не направите от тях това, което Иисус направи – Христос, Който е себекръщение в идеята на победената смърт. Тогава ще Го чуете да рече: О, смърт, къде е твоето жило? Затова дързостно казвам, че може би няма да мине и едно столетие, когато човечеството ще пее един нов химн – химн на смъртта като път на безсмъртие! Затова повтарям, че има два фактора – Сътворение и Знание, и две сили – Любов и Смърт. И когато увлечението на човека надмине будността, трябва да се върне към посвещението и той да разбере необходимостта за прощение с онова, което го е заземявало – за да тръгне в пътя на своето възземане!

Ето тази велика теургия, тази наука за богове е отбелязана в листите на „Седемте Лъча на еволюцията“. Затова казах, че за тази книга не може да има катедра, че тя е един спектрометрен образ на Седемте Лъча. И може да се направи една илюстрация, като се съчетае със знанията, които окултизмът е оставил в лицето на една изключителна личност – бог Тот. (Всички тези богове са реални личности. Умението на съзнанието на човека е било чрез въображението си да улови стихиите, които след това да направи божества и олтари и да им служи до момента на единобожието.) Този Тот, мъдрец, го виждаме да присъства на Олимп под името Хермес – кореспондентът на боговете, син на Бащата на боговете. След раждането си, макар и на един ден, той решава да открадне златните крави на брат си Аполон. Златните крави! (Не свещените, които индийците имат.) Разбира се, той е на един ден и майка му го е сложила в пещерата, повила го е. Но нали трябва да ходи да върши дела, той завива коруба на костенурка – това е тайната как да ходите. (Има една приказка, че само костенурката могла да превари Ахила бързоноги.) Така Хермес, направил своите хитрини, открадва кравите – защото е бог на мъдростта, бог на ораторското изкуство, бог на крадците, бог на всичко. И го извиква на съд брат му пред техния баща. След упрека, Хермес прави един много интересен правен отпор, една рефлексия много странна: „Може ли едно дете на един ден да краде?“ Баща му отговаря: „Щом е бог, може!“ Тогава е натоварен да отиде да върне кравите, но той от корубата прави седемструнна лира, с която съблазнява Аполон. Понеже е бог на мъдростта, знаел е какво значи тази свещена седм`ица. Защото има седмосвещник в еврейския олтар, има седем дни на Сътворението, има седем ноти... Всичкото това е енергия на Седемте Лъча. Тя отработва не условната, а реалната, пипаемата възможност на всеки Лъч да създава култура. Така се ражда седемструнната лира, ражда се седемнотното отпечатване. И умението на будния, на посветения е да направи от тези струни нотираната песен; от тези цветове баграта; да прави звездоброене...

Учението на Мъдростта дава на Седемте Лъча една друга разцветка. Не е проблемът вече на културите, които се създаваха, разбира се, от утробата на религиите, а религиите – върху добродетели. За първи път трябваше да се отработи тайната на знанието – знанието, с което правите култура. Проблемът вече не е само до добродетели. Защото не може знанието да бъде осъдено в щението му – да бъде осъдено за грях, а Самото Божество да ви изгони, че вие сте станали богове, защото познавате добро и зло! И виждате какъв отпечатък се слага на бъдните религии – моралната преценка стои по-властна от пробуденото знание. Затова, когато някои от последните векове, уж посветени, се опитаха да направят характеристика на Лъчите, казах една изключителна фраза – сергиен окултизъм!

Голямото знание е неизбежна необходимост, но то налага бъдна отговорност. Такова знание е йерархията на Духовните вълни, за да не се държи във верига повече битието на човечеството, да не станете жертва не само на културата на философията, която може да ви даде категории или да ви наложи принципи, а и да не изпуснете дадени сили.

  • Духовните вълни йерархират и сътрудничат, Лъчите обработват!

Духовните вълни са и целостността на енергиите. Така Вълната на Сътворението, в което има енергията Да сътворим!, създава приложната воля на Лъча на Жизнелюбие. Значи Лъчите вземат енергии от Духовните вълни и ето сега в Лъча на Делотворството казваме Приложна Молитвеност. Значи Лъчите сега трябва да взимат енергии от Мъдростта, за да може изграденият мироглед да създава и образци, които наричаме творчество на Мъдростта.

Когато исках да направя съпоставка, обзор на Седемте Лъча, се спрях на един от модерните посветени сега, в който има дадени тези, които говорят за прозрение, но повечето от нещата му са копирани. Разликата между това – умът да ражда категории или да прави принципи, и това – да имате прозрение, е изключително голяма. И ние сме жертва на култура, която е идеологии, защото отдавна не са родени идеи. Христос роди една велика идея, но не можаха да я направят социология – не можаха да направят Възкресението нова психология! Направиха го чудотворство – това, което идеологията на миналото налагаше. И затова, когато четете книгата, вие ще видите известни съпоставки, които правя с Джуал Кхул, който наименова Лъчите, но съвсем в контекста или енергията на ума.

Така трябва да се погледнат тези неща – в една друга енергия, енергията на прозрението, което отработва характеристика на Лъча, а не биография на историчността.

Чрез Седемте Лъча човекът ще намери за себе си знание защо принадлежи някъде и доколко това знание е пригодно за жертва. И нека си позволи освен очите, да отворят страница и умът, и сърцето или интуицията му да познае един велик закон – да познае събожника си. Когато сърцето или интуицията, водени или илюзирани от очите, намерят достатъчно кураж да отворят страница от тази книга, достатъчно е това, че ще намерят, че той – човекът (който и да е, независимо от пол), е един еволюиращ бог! Това е измерението, с което можем да осветим всекидневието – когато илюзираните очи могат да направят духовни реалности, когато събудената отговорност не се спира само пред жертва и изпълнен дълг. Защото изпълненият дълг не е поведение, а е отговорност!

Разбира се, не може да бъде изчерпено едно съзнание, когато има право на присъствие в Мировата тайна. Ето защо това знание аз съм нарекъл Богоречие. Ако можете от обикновения дракон на всекидневието по няколко минути дори на тези 24 часа да направите себеразговор с това, което наричам Богоречие... Защото то у вас чака! Голямата битка е да изведете Бог, вложен в човека, с онази фраза, която казвам: В културата на религиите Адам беше изпъден от Рая, но никой не изпъди Бог от Адама! Целият път на себеосъществяващия се Адам е път именно на неизгонения Бог, Който го търси в едно Богоречие, както е писано в Библията: Адаме, где си? Това е гласът на Бога у човека, за да може той след това да каже на този викащ в него Бог: „Аз и Онзи, Който те остави в Мене, сме едно и също!“ И това едно и също е от поколението на Адама, от синовете човешки, да изведете Единосъщния на Отца.

По същност човекът е универсален, много цялостен. Той е направен от цялата плът на планетата, в която са водата, дървото, животното..., и след това Диханието на Сътворителя. Затова му предоставяме бъднина: освен идеята за Възкресението, оставяме му тайната – когато осъществи тези Седем Лъча, да мине култура на Съсътворител. Защото подобна култура намираме още в първа глава на Битие, когато Бог Отец казва: Да сътворим! Значи неизбежната принадлежност на подобието, което работи със своето Богоречие, е да изгради Съсътворителя!

Съсътворителят е онзи, който може да направи служение без Себе си; той е онзи, който може да каже: „Аз съм достатъчен на Себе си“. Когато сте достатъчни на Себе си, вие може да се освободите от Себето. Тогава сте Мирова същност и Мирово съзнание.

Това са големите тайни, за които човечеството нямаше достатъчно дързост или както съм казал: за съжаление, християнството е закопчано в дрехата на юдаизма. Закопчано е в дрехата на юдаизма, макар че като метафизика е недостигнато. То надкрачи няколко Духовни вълни и няколко големи култури. Оттам дойде това основание в идея за свобода от минало; оттам идва дързостта да направиш служение без Себе си, защото Христос го направи – Образецът е налице, Пътят е извървян, Разпятието е извършено! А Разпятието е социален акт – акт на прощение с минало и довчерашно: да пожертвате майка си, която е и лична, и Мирова – Иоане, ето майка ти! Те имат още плът, в която трябва да работи Богоречието, а Той има принадлежност, в която трябва да направи Мировото Си въздействие – Възкресението!

Светът обаче остана далече. Христос разкъса завесата, но този символ никой не го използва. В Евангелието е писано, че когато Той на Кръста казва Свърши се!, завесата на Йерусалимския храм (зад която са сложени т. нар. тайни на Завета) се разкъсва[1]. Но служението продължава в културата на юдаизма, а не в този храм със служението на Христовата знайност и посветеност – затова тази завеса разкъсана не дава знание на човечеството. Езотеричното знание на заветите остана в ковчезите...

Всяка Духовна вълна е наистина една пищна трапеза и едно йерархирано съзнание се храни с това, което много често казвам – сухоежбина на културите. Било е потребно, но в Третото хилядолетие да се влезе със сухоежбина, каквато цялата култура на нашата планета ни предоставя, е само събудена скръб в потребата човекът да не обижда своя Сътворител. Затова в Трихилядолетието ние стъпихме с явно Възвание към човечеството – с какво може и с какво не може да се влезе в него. И сме свидетели, че това, което казахме, е не само реална необходимост, но и наистина светът продължава да се самоубива в убеждението на грешници и праведници, в изповеданието на гневен бог с кръв и раса! И ние го казахме в 2000-та година – не в 2001-та, както някои астрономи искат да кажат, че започвало Третото хилядолетие. Не, то започна в първия ден след свършената 1999 година!

Така културата, която Учението на Мъдростта оставя, е трапезата на битието – както исторически, така и Мирово, на света от Третото хилядолетие! А кой го е казал? Това е проблем на вътрешната будност – когато не е смутена човешката признателност, проблем на будността на Бога у вас, а не когато идва съображението или когато уставът повелява поведение. Затова и когато ме питаха: „Някои Ви казват „Учителю“...?“, отговорих, че на никого не мога да определя поведение на отношение.

Неудобството е част от измерението на себичността с отговорността на Мировото съзнание! Когато човекът не иска да направи служение без Себе си, тогава той си пришива крила и както Икар прави, а не както баща му Дедал. Бащата предупреди сина си... В културата на Мировата тайна стоят тези неща – Дедал, когото са заключили в човешкия корпус, трябваше да излезе чрез идея за крила! (Кога ще си ги изведем...?) Той даде и на сина си крила, които съши и залепи с восък, като го предупреди: не отивай към Слънцето! Дедал, бащата, прекоси пространството, оцеля в идеята за крила и свобода; Икар, синът, в търсено величие (както Фаетон – синът на Слънцето, който отиде да разязди конете на баща си) погина. Ако тази тайна не могат да изведат хората, които искат да правят път и искат да направят трапеза на Мъдростта, те винаги ще падат!

Затова идеята е служение без Себе си! Някога себето е било най-потребното нещо. Аз съм казвал, че егоцентризмът е най-мощната енергия – да се освободите от колективното съзнание, от Аргусовите очи – за да имате едно око. Но след това то става егоизъм!

Така че признанието за автора не е нужно – нужна е вашата будност! Нека никой да не бъде смутен, когато някой от Лъчите не може да докосне неговата същност, но е работил в неговата будност. А будността е великият момент, когато се събужда Бог в живот. Позволете си тази благодат – будният да стане един събуден Бог! Тогава вече няма да бъдете смутени дали Лъчът на Делотворството, дали Лъчът на Жизнелюбието и пр. могат да бъдат ваша препречка в целостта, с която сте пратени. Но в еволюционността, с която се осъществявате, тяхната потреба е неизбежната ви необходимост. И тази еволюционност завършва с една голяма тайна, която се нарича жертва. Жертвата е не само проблем на достойнство, тя е да не се ласкаете от величието, което времето ви е дарило. Защото, когато се поласкаете във величие, можете да оскърбите достойнството си за жертва! И ще ви кажа един стих от великата „Махабхарата“:

  • Каквото има в тая велика епопея,
  • и другаде го има,
  • каквото няма в нея, приятелю, да знаеш,
  • че никъде го няма.
  • И, слушай я, та равен стани на бога Брама.

Знаете ли колко дързост се е изисквало – „та равен стани на бога Брама“. Но при тяхната култура е позволено.

Аз не мога да разбера защо ключът не отключи вратата, когато Христос не само го даде, но отвори и земната утроба, за да създаде психология на Възкресението. Аз и Отец сме едно! – още по-ясно, още по-категорично казано в светото Му Евангелие, а не само в „Махабхарата“.

С кой ключ ще отключите, кой Лъч ще ви даде отпечатъка на ключа – това е вашата йерархия, когато Божията човечност е събудила Човешката ви божественост!

Из слова на Ваклуш в София, Пловдив, Варна, Благоевград

Ако нямаше Бог – нямаше да има човек,
ако нямаше човек – нямаше да има кой да говори за Бог!

[1] Вж. Лука 23:45.

Нур 2020
НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993
Нур 2021