Зареждам...
Послание на Битието – Повеления и Искания (1/2004)

Послание на Битието – Повеления и Искания

Радвайте се! Аз победих света!

С къпи Деца на Деня! Това, което ви отпраща към вашия Сътворител, това, което ви отрежда и Послание на Битието, вие го имате с Молитвата на Мъдростта. Тя започва с "Научи ни" – дверата, която ви дава право да ползвате израза, който казвам: Знаещият е повече от безгрешния!

Свобода от грях; път за единство с Този, Когото наричаме свой Сътворител! Благословени в Пътя, който сте избрали; достойни в поведението, което ви брани за святост и отговорност! Няма по-властно нещо от това да осъществим свобода от минало и свобода от спомен за човека. Защото вие, като бъдни Съсътворители, имате основание да пожертвате едно битие за това, което ви определи Мировата Същност.

Тази година Посланието е на Битието, след живяното Послание на Бдението. Имаме и Мировата радост, която Онзи, Когото нарекохме Син на Бога (разбира се, че всеки е син на Бога), остави с може би най-смелото в световната култура, когато Боговете и човеците делят съдба, за да оставят Път: "Радвайте се!"[1]; "Аз победих света."[2] Безспорно, няма по-голяма радост от това да победите света – когато в него вие сложите онази духовна енергия, която обновява и личния, и социалния, и националния, и Мировия път на човека; когато сложите онова Съзнание, което можем в превод на нашето съществувание да наречем Съзнание на Бога.

Така че Радвайте се!; Аз победих света! А дадохме в Новата доктрина: Радостта е усмивка на Мъдростта, или усмивката на радостта е Път на Мъдростта. Ако някой е победил света, това е Той, Христос, защото остави един белег, с който трябваше да се заключат в бъдеще дверите на ученията за добродетели и Божии заповеди, за да се отгърне азбуката на Знанието. Това е голямата тайна. И Учението Път на Мъдростта даде азбуката на Знанието, което направи един свой друг олтар. Христос нарече този олтар, така както е писано в Откровението, Книга на Живота. Названието, което ние є слагаме, това е: Съзнанието на Бога. Следователно молението на човека става вече вътре в него, не вън от него! Затова предшестващата година беше Послание на Бдението – когато можете да излезете от себе си, за да се върнете свободен в себе си пред един олтар, който нито ви иска поклонения, нито има вещи, на които вие трябва да направите коленопреклонение, а е Съзнание на Самия Бог в човека – Книгата на Живота.

Това предшествие – именно с Бдение, извика тазгодишното Послание, като последователност и като талвег, който разделя бреговете; изиска една характеристика на това, което нарекохме Битие.

  • Битието е същността – то е Живот!

Много пъти повтарям, че живее само Бог, човекът още съществува. Но в нас Бог е вложил Себе Си, за да може в своята еволюция (разбира се в търсенето и молението във вътрешния олтар) и човекът да направи Битие – Битие, което по същност ще изразява вложения в него Бог. И с това, което като еволюция сме прибавили към общата характеристика човекът бог в развитие, да приемем отговорността, която с една дума се изразява: служение без Себе си – за да можем да направим Живот, а не само съществувание. Именно затова Посланието тази година го нарекох Послание на Битието!

В това Послание Децата на Деня ще изходят една пътека – от онова Бдение, с което са могли в своята бдителност да уловят тайни за Битието, за да ги направят реален бит. И затова казвам, че на човека могат да се припишат много божествени качества, но не мога да приема, че на Бога могат да се припишат човешки недостатъци – този конфликт е същината! Защото на човека прииждат (така, както сме направили с десетките Послания) енергии от Мировото съзнание, а сега от това Съзнание на Бога, от Книгата на Живота – олтарът на бъдността му, приидват много енергии, които са прибавка на човека от Божествеността – от Божията човечност и Човешката божественост. Но не можем на Бога да приписваме недостатъците на човека, за да намираме оправдание и да правим култура на недоимъка. Затова съм казал свобода от ум – не се опитвайте с ума си да живеете Бог. Не се опитвайте!

На човека са дадени много пипала, за да може да намира свободен път към Божеството – както вътре в себе си, така и вън. Ние имаме и зримост, и незримост. Но кое е реалното? И двете: обучаваме пътуващия за съвършенство и Боголичие и другия – вътрешния, в който правим единство, Боговластие!

Ето защо към Посланието на Битието първото обръщение на Мировия Логос в тайнството на храмовата потреба е:

  • Деца на Деня, извървете своите Голготи!

Извървете своите Голготи! А извървяването на Голготата е зримост. И тогава вече търсите онова, което нарекох "тайнство", и онова, което нарекох "Път". Защото как може да се извърви една лична, една социална, една национална, една Мирова Голгота?! Ето защо в Повеленията Планетният Логос рече:

  • Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството!

Вижте колко ясно са разграничени – човешкото от Божественото и Божественото от човешкото, за да можете наистина, когато познаете тази тайна на раждането и когато направите Пътя на Рождеството, да станете пътникът, който може да извърви своята Голгота.

И именно по този повод – Познайте тайната..., трябва да кажем, че раждането е една последица на Сътворението и че на Голготския връх черепът на Адам направи среща с Кръста на Христос. Виждате какви потенциални сили излизат из пещерата на Посветените! А кръста световната култура смята за мъчителство, счита го за позорен знак на наказание. Никой не се досети за тази приложна битка между Дух и материя – Кръстът е победа на Духа над материята! Но това бяха Учения, това бяха култури, които изграждаха таблицата на Добродетелта. Те още не отваряха учебника на азбуката за Знанието.

Тук е именно голямото тайнство, което Иисус направи – извървя Голгота. От раждането, което безспорно в своята същност, както казваме, е една много интересна тайна – човекът е сътворен, а е упълномощен да ражда! Това е Адам. А Иисус Христос е човек, но също така делегирано Му е да стане Бог. И в същността на Своя Сътворител да е от дясната страна на Бога – не от лявата. (Затова, когато възкръсналият Христос отива при учениците Си и иска да яде, а те нищо не са уловили – не могат да уловят, защото хвърлят мрежите в ляво, т.е. в миналото, какво им казва? Хвърлете отдясно! Трябва винаги да се знае, че дясната страна е бъдещата идея – за забрава на миналото и разгръщане новата тайна! И когато хвърлят отдясно, бяха пълни мрежите им.)

И така, Адам носи пълномощие да ражда. Защото сътворен е андрогин; разделят го и той ражда. Ражда с какво – с карма и прераждане! Тайната на раждането е под пулса на еволюцията – с карма и прераждане! Затова в една от студиите в Списанието ще намерите пола[3] като енергия, която възпроизвежда. И това е дълг – с право да ражда. Дълг!

Тази необичайна тайна трябва да се разтълми, а именно – право да ражда. Защото е бил андрогин и защото трябва да изпълни дълга на живота, в който вие започвате своята еволюционност под закон и принципи – законът на еволюцията и принципите на кармата и прераждането. Ето ви обобщения образ на Адам. Затуй казвам, че Адам се пита: Адаме, где си? Казва го самият Адам, за да се освободи от повелението да дава имена. (Той даде имена на света, които са още властни!) Адам се търси като бог, като божество в развитие! И е под действието на тласъка на еволюцията и познанието, което трябва да го освобождава в бъдните култури, за да се срещне с Оня негов потомък, потомък от това, което той ражда – Иисус е роден. Той е роденият Човек, който може да получи именно благоволението, понеже у Него е събудено – вижте колко странно! – събудено е в Него това, което Адам търси! Защото Адам му го е дал – Адаме, где си?, т.е. бог в Адама къде е. Какво казва Христос: Аз и Отец сме едно!

Ето голямото тайнство на раждането, което от своя страна прави това, което бъдещето ни поднася – прави Голгота. Той тръгва към Голгота, тръгва към върха, за да може там да направи едно от великите знания – Разпятие. Голгота е Път, а раждането е тайнство! Виждате ли, че трябва да имате тайнство, а след това да изходите един Път, за да можете да направите белег в света – белегът на Възкресението. Но то минава през Разпятие – двубоят между Дух и материя. Затуй Учението Път на Мъдростта взе горната част на Кръста, а именно победилото началие на Духа над материята и в него сложи азбуката, учебника на азбуката даде Знанието, с което може да се разчетат енигмите на тайната на раждането.

Така дойдохме до тайнството Разпятие – сложиха Иисус в гроба и Той има смелостта да извърши Самокръщение. Няма нужда от кръстник; в гроба Той се самокръщава – самокръщава се за Възкресение. С какво? С Огъня, който носи. Какво казва Иоан, когато кръщава в реката Иордан? Аз ви кръщавам с вода, а Оня, Който иде подире ми, ще ви кръщава с Дух и огън![4]

Когато извървите Пътя на Голгота, когато извършите Разпятието, когато направите Самокръщението, какво ви остава? Възкресението и правото на Единосъщие! И с тази идея на Самокръщението, когато нашата планета привърши своята култура в цялост, когато Културните раси създадат знамето на бъдността и вие направите своето Възкресение, тогава, в идеята на Единосъщието, вие ще бъдете, както казвам, бъдните Богове на планетата Земя. (Както говорим за Слънчеви Богове, за Лунни, както говорим за другите Божества в различните планети.) Защото, знаете ли колко е властно един Дух да може да напои с енергия материя, която почва да ражда живот... Тази голяма идея – да бъдат Децата на Деня бъдните Богове на планетата, е може би това, което каза Иоан за Христос: Той ще ви кръщава с огън и Дух!

Това е Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството! Ваше право наистина да се върнете в оня инкубационен период, когато като Адам се търсите – търсите се като богове в развитие – Адаме, где си? Това е да осъществите срещата между Божията човечност и Човешката божественост!

Второто повеление е:

  • Познайте защо Вашият Олтар е бог у Бога!

Това наистина е една много странна енигма, наистина много странна – малкият бог! Вашият Олтар е бог у Бога. Тази Книга на Живота – Съзнанието на Бога, тя сега е Олтарът. Ако ние не загубим това Съзнание... Защото мнозинството още няма този олтар. То има олтар вън от себе си – тотемът, който е едно звероподобие, но в същото време (и в превод) е покровител. Така извикват физическата сила на мечката и тя е техен тотем, извикват хитрината на лисицата или вълчата потреба да си чистят път безогледно...

Ето това са пътища, с които човекът е вървял – за да стигне до тази голяма тайна, до този нов олтар! И когато можете да отлистите една страничка от него и да видите вашата непокорност към стихийни богове – не е богохулство; и вашата непокорност към едно учение за правдата – както Христос прави, също не е богохулство (а те го осъждат за богохулство!).

Нима олтарът, който имат юдеите, нима олтарът, който имат митологиите, не са олтари на очите, а не на Духа?! И евреите с очи са искали да видят Господния стълб, който ще ги води през Червено море. А в същото време Моисей ще изколи три хиляди души, защото играели около Златния телец... Но в Съзнанието на Бога като олтар, ако отидете да дадете своята потреба, кой ще ви упълномощи да избиете хиляди души?! А има ли индийски бог, който да не ви накара да се окъпете, та да оздравете?! Водата всякога е целебна, защото, казал съм, тя е астралният образ на светлината. Но водата като божество има измерение; затова е казано: Аз с вода ви кръщавам; Бъдният ще ви кръщава с огън! Ето ви още един олтар – олтарът на Огъня.

И вижте колко ясно е дадено: Познайте защо Вашият Олтар е бог у Бога. Когато имате в себе си олтар Книгата на Живота, тя вече е писана! Там има азбука, която букварът на Знанието ви е научил да четете. И в същото време – най-голямата благодат: свобода от веригите на миналото! Няма по-властно нещо от това да намерите ключа, за да свалите веригата на спомена и миналото.

Има една особена фраза – това е, че политиката не се занимава как е сътворен човекът, но тя трябва да направи така, че да го съхрани като ценност, която ползва превенцията на охраната, на защитата му. Разбира се, Лъчите на еволюцията[5] с универсалната си възможност ви охраняват: Лъчът на Жизнелюбието, на жизнеструенето например, ви защитава; макар и диференцирано, той върши една голяма услуга на оня Лъч, който ви дава молението. Значи идеята е да бъдете съхранени, за да може да приложите ценността да направите човека бог в развитие!

Божията човечност ви е направила малкия олтар в големия Бог (Който ви е сътворил и ви е дал Диханието Си) – именно това, което казваме: човекът бог в развитие. И неговата Човешка божественост, с благослова на Божията му човечност, излиза както в моление, така и в път на социална осъществимост. Тази тайна в човека, която ние наричаме бог в развитие, е малкият олтар в големия Бог. И това е много важно! Много важно е да познаете защо Вашият Олтар е бог у Бога. Тогава вече знаете ли колко изчистена е мисълта за Бог? Макар че, както казах, никога не решавайте проблема за Бог с мисъл. Съображения се приписват на божествата, а съображенията са на хората в кореспонденция с Всемирността. Но ние носим в себе си и Всемирността: ето този малък олтар като олтар на Големия, на Бога у нас. Това е кореспонденцията, чрез която безспорно можем да контактуваме!

Каква е тогава тайната да съхраним човека? Тайната е, че тази превенция, това право е да правите Битие. Битие! Кога може да правите вече Битие? Когато сте минали всичко; когато човекът е повече от онова, което светът го третира – защото наистина човекът е малкият олтар в голямата тайна на Бога. И оттам той взима причастност в своята еволюция, за да изведе Бог. И когато природата не може със своята мощ да трансформира това, което един човек е нагнетил в себе си, го пращат в условия на развитието, когато сам ще си извика божествеността.

Но хората се страхуват да бъдат божествени! И този страх идва от това, че когато те са имали за тотемен бог едно животно, една мечка, този тотем (както казах) се е възприемал като покровител, но когато разгневите мечката, тя ще ви разкъса... Имате един естествен страх от нещо, което е по-съвършено, по висше от вас. Така се е йерархирало и Бог е оставал някаква далечна мечта на човека, някаква добродетел невъзможна... А виждате Христос, Който взима и бича дори, но малко след това казва: Аз и Отец сме едно и също!

Тайната е да освободите човека, за да освободите Бога. А иначе човечеството е създавало култури на съображенията, каквито са различните нравствени таблици, с които по съображения е било възпитавано. Но за съжаление хората и днес не само лъжат – повече лъжат; хората крадат повече... Защото какво следва от тези таблици? Съображения, с които властникът (както казах, политикът) не се интересува как е сътворен човекът, а трябва да му даде сигурност. Но по пътя на тази сигурност той изопачава Божествеността със съображения на ума: създава му нравствени таблици, с които той да битува в историята, но да не прави още Битие.

Голяма тайна е Битието! И това е първото докосване – Учението Път на Мъдростта ви дава първото докосване до голямата идея Битие. Защото Битие прави само Бог, а човекът съществува! Освободеният човек, обаче, този който е дал път на Бога, почва да прави Живот. Върху тази тайна мога да кажа, че по този Път човекът е един чакан Бог. Затова повтарям: освободете човека, не търсете спомен за човека! А това е най-обидното, когато имате посредствен ум и посредствена култура. Можете ли да си представите в Африка да отидете да освобождавате човека от тотема? Даже някакъв анекдот има, който е съвсем реален. В една африканска държава решили да сложат пътните светлини, но когато светвало "зелено", всички се вковавали, вместо да вървят. Понеже зелено е знамето им и те правят поклони... Виждате ли каква култура? Ние трябва ли да го освободим тогава този африканец от властта на тотема, от властта на "тотема" на господаря? Защото ето, и господарят на социалната реалност е безсилен пред тотемния за поданика свят. Виждате ли властта – било на тотема или на таблиците, с които господарят трябва да работи! Идва време, когато властникът е безсилен. Учението Път на Мъдростта прави този голям скок – край на еволюционните потреби, край на защита, която ви прави роб!

Ето защо според второто повеление трябва да се знае, че малкият бог, а именно това, което е олтарът на Книгата на Живота, е олтар в големия Бог! Защото вие сте същината, вие сте големият вложен Бог, Който трябва да мине и през малките божества, и през тотемите, понеже тази плът на планетата е у вас. Тя е, която винаги ще говори, но и винаги ще се захранва от бъдната еволюция с една голяма битка: прощение с миналото – знак на еволюция. И щом Книгата на Живота е вашият олтар, тя е същността. Като цялост тя е Мировост, но в отделния човек е този олтар, който в Учението Път на Мъдростта вече е не тайнство, а посветеност – когато няма да давате удовлетворение на очите си, нито пък ще правите жертвоприноси. Не може да отидеш да заколиш сто добичета в знак на признание – признателността е вътре.

Чрез Книгата на Живота цели култури, през които е минал човекът, в бъдеще могат да бъдат разнищени. А самата тя ще свидетелства за цялата еволюционност като идея за свобода от еволюция и като идея за свобода от съдба – как се е тръгнало от една първична Словестност – Fiat lux! (Да бъде светлина!), до днес да имате един Логос малък, който от Големия Божествен Логос си взима своето. Така че от тази Книга може да разчетете всичко – какво е ставало в една планета и в един Миров свят. Защото тя още не е личен олтар – сега става личен. Олтарите са били вън от нея, но са писани в нея! Какво е лична Книга на Живота? Въпреки че Книгата на Живота е Мирово съзнание, в нея като олтар вече започваш ти да пишеш. Тогава тя става лична. Лична, както подвигът на един национален герой – той е, който след това става достояние на един народ. Личният Олтар на Христос е Любовта – тя става обаче Мирова, Учение!

И сега, когато свободно можеш да погледнеш на тази Книга като на личен олтар, там правиш приноса си, там пишеш, там вече можеш да разчетеш за всяка личност какво е била и какво ще бъде. Това е голямата тайна. И затова казвам – Познайте защо Вашият Олтар е бог у Бога. Това е. А безспорно в Доктрината на Свободата няма да има олтари и богове!

И третото от повеленията е:

  • Кажете на света за новото Битие!

Аз не зная по-голям глашатай от еволюцията, която показва и тика, понякога твърде жестоко, в познание на бъдното! А бъдното безспорно трябва да бъде ново. Но има нещо друго. Колко простичко Христос го рече: Ново вино в стари мехове не се слага! Но какво да ги правим старите мехове? Безспорно, че има нужда от огън, който да изгори старото. Хората не са приели теза, която липсва и в Библията, в Старата ни Книга; която липсва и в юдаизма; която липсва и в мюсюлманството – идеята за еволюцията. Християнството също не е приело еволюцията. Това е трагедията, с която винаги ще се сблъскват. Защото ето, поставям въпроса – какво да правим със старите мехове? А Христос казва, че носи меч и огън...

Така че, когато искаш да се простиш – това е част от голямата еволюционна насилственост, но когато искаш да направиш стъпка – нужна е жертва. Жертва! А какво трябва да кажете на хората – за новото Битие. Кажете им, че могат да сменят съществуванието си! Колко силна е фразата, че ново вино в стари мехове не може да се сложи!

И затова "Агни йога" (§410) съветва да не се ограничавате в колибите, отминавайки дворците, нито в дворците, забравяйки хижите. Това е много съществено за Децата на Деня. Една изключително проста истина. Ако вие направите такова ограничение, то е като кастовото разпределение, което Индия още има. И опитът на Буда да победи кастите не успя – макар и да се опита нещо да даде, не можа. И затова добре е казано: Кажете на света за новото Битие!

Кастите не бяха победени, защото никой не даде ново. Продължават да правят един изходен път. Буда тръгна просто да търси, но не можа да намери; а Христос, с намерената тайна за Самовъзкресението, посочи Път. Ето голямата разлика! Това при Буда и будизма (и другите подобни учения) дойде само като крепителна сила – че трябва да се прави нещо, че не може да се стои на едно и също место. Но не начерта Път! Макар че там имате широкия път, тесния път и пр., и пр... Не, това са тавтологиите на отживени култури, което е много рисковано. Както у нас един предишен се опита да прави учение... Да правиш учение от християнството с нещо ново – да; но да направиш християнството само разширено с окултизъм – не! А хората много лесно се съгласяват на това, което е било, защото не могат да извършат стъпка напред.

Никой досега не откри този олтар – Книгата на Живота! А този, както казвам, азбучен учебник отдавна е написан. Затова, когато се отива и се говори за новото – за Битието, трябва първо да се обясни тайната на предишните Послания. Като почнете от Изобилието, Служението, Присъствието, Живототворчеството, от Приложната Молитвеност през миналогодишното на Бдението – от всичкото това богатство, което те ви носят – до тази най-съществена сега тайна, дадена в Посланието на Битието!

Битието не може да бъде опростено – то иска да не бъдете ограничени, когато го осъществявате. То не иска и изкупване. Защото Моисей (който е под властта на Лъча на Администрацията), за да направи ред и еволюция, заблуди света в една от най-съществените му пътеки. Направен бе човекът грешен, за да търси път на прощение и да се моли – било на животното-тотем, било ако щете и на най-модерния олтар (който също е пълен с празноти).

Тайната е да имате идея за безсмъртие! А идеята за безсмъртие трябва да има в себе си идея за Битие! Иначе за какво безсмъртие можете да говорите? Вие още на първия опасен завой ще се страхувате – принудително ще приемате, че в отвъдността с хиляди години ще чакате.

Макар Източните култури да имаха и прераждане, те пък не бяха го осмислили с това, което Сътворението остави у тях – Да бъде светлина! Кой каза "Да бъде!"? Сътворителят! И Той никога няма да бъде свален от трона, защото "бъденето" не може да бъде взето! Днес Учението Път на Мъдростта, ние казахме: да бъдеш, а не да имаш! (А предишните учения си говореха, че само Той може да каже: "Да бъде!") "Имането" може да бъде взето всякога! Какво искат хората да имат? Добродетели: не кради, не лъжи, на убивай! Ами натрупаха ги – много таблици има такива, но и убиват, и крадат, и лъжат, и какво ли не... Как искате тогава Път!?

Път черта Христос! Черта Голготския път – ето извървете своите Голготи! И всяка стъпка по този Път там, в Йерусалим, е отбелязана, на всеки сто метра стои знак. Но тези белези също станаха кумир на дребното мислене. А няма нужда от предходните кумири, когато олтарът ти вече е нетленен. Нетленен! Той е вашата азбука на Знанието!

И така, трябва да имате идея за Битие, за да можете да имате поведение за безсмъртие. Ако нямате идея за Битие, не можете да направите безсмъртие! А как го регистрира Христос: Аз и Отец сме едно! Има ли идея за Битие? Има, защото Онзи, Който е създал Битието, и Той Самият са едно и също. Как искате тогава да угаснат в Него пламъкът на жертвата и идеята Пътят му да стане Път на безсмъртие! В този смисъл Пътят на еволюцията е свобода за бъдеще!

Така ние трябва да направим идеята за Сътворението своя. Казахме го преди години: човекът не само е бог в развитие, а може да стане и Съсътворител! Защото Бог е вложил в него Своето Дихание. А Той не може да се губи. Съсътворител! Тогава защо крадем онова, което ни е дал; защо не приемем дара, вложен в наша отговорност като Път на Битието ни...?

Една от големите, но вече лични тайни, които трябва да сложим на Мировата сцена, ако искаме да направим човека бог в развитие, е да приемем идеята за свобода от минало. И точно в Исканията, в първото от тях, това е казано. Защото, когато поискате, вие излъчвате енергия, която ви праща в Мировия свят. И тази енергия, когато откликне в един обратен знак, тя вече иска от вас...

  • Дай ми (ни) свобода от минало!

От кое минало трябва да се освободим? Първом от минало, в което чрез страх и депресия е граден един човек, който е социално стадо, но не е личност. Личността е битка, тя трябва да се освободи!

Безспорно миналото е било някога настояще, и то настояще, което впоследствие става спомен. Ето защо съм казал, че историята е фиксирани, отживени идеи. Те са спомен. Опростено латинците казват, че историята е учителка на народите. Разбира се, че тя никого не е научила – това е хубава фраза, но е нереално. Защо? Защото споменът става по-властен, ако изобщо си научил нещо.

Страхувайки се да нарушите олтара, вие оставате в спомена на това, което ви е изградило. По този начин историята, макар да е карта на записа, който сте извършили като ходене, в по-голямата си част тя е социална енергия за утвърждаване на формули, чрез които ние регистрираме присъствие – присъствие в зримост, а не в незримостта. И точно това е странното – будизмът три века чака Ашока[6], за да го наложи той като официално мислене и религия; християнството – също. Значи историята не е била наука, а едно съществуване, което институциите упражняват, за да създадат реално историческо присъствие и оттук да се наложат практически. Или както казах отначало: голямата политика не се занимава как сте сътворени и кой ви е сътворил – тя има за задача да създаде институция, която ви създава съхранение, за да можете да правите развитие.

Има и нещо друго – как да се разбере стойността на проповядваната насилена идея за безбожие. Вместо да упрекваме тези, които искаха да ни вземат Бога, ние трябва да им бъдем благодарни, защото цели поколения нямат идеята за един лъжлив Бог! Това е голяма благодат. Затова не говоря хулни думи срещу насилниците. А и те трябваше да отживеят миналото си! Сега, когато имат беда, вече търсят Бог. Но Бог не е утеха за бедата – бог е еволюция за познание бедата как да се надкрачва! Затуй аз не мога да осъдя предишните формули, в които изглежда, че човекът исторически е бил измъчван, а фактически той е пригаждан да надмогне условия, които го мъчат, и да знае, че той е господар и че го придружава една природа от зверове и дървета.

Ние в никакъв случай не отричаме и миналите учения. В Мъдростта ценностите не са забравени – не, те са включени. Но историческото наличие в хилядилетията не е било прогресът. То е било осъществяване на институции и лични идеи, с които еволюцията тласка реализирането на потреби, задоволяването и събуждането на отговорности. Защото какво е рицарството? Жестокост. И в същото време – жертва. Изумителна жестокост и жертва! Какво е Инквизицията? Неизмерима жестокост и внушен страх от налична власт. Тук жрецът ползва жезъла на проклятието – светкавицата, която пали кладата. Виждате ли защо трябва да извикаме "дай ни свобода от минало"!

Но само това ли е миналото? Миналото е много по-страшно, когато стои с известни нормативи у нас. Така е с хората, които Моисей принуждава, на които дава Десет Божи заповеди... Понеже никой не го е слушал, той счупва плочите, но се връща, носи им нови Десет заповеди и безмерната жестокост. Как няма да искаме свобода от това минало!? То е било потребно, за да се направи един юдаизъм, който обаче в приложността си е неизмерим със своето наказателно битие. Битие на вечния страх, че ти си грешник и че ще бъдеш вечният роб на своя Саваот. А Саваот какво е? Идеята на отмъщението.

Това са култури... И искате за един ден да ги махнете! Вие може да ги свалите от стената, но не може лесно да ги махнете от себе си. Миналото е старите формули, с които човечеството още се влачи. И вие виждате, че има континенти още с много първичен олтар – тотемният, има религиозни олтари – юдейството, будизмът и пр., доктрини на Правдата. При наличието на Учението за Любовта, при наличие вече на Учение за Мъдростта да изповядате един олтар на Правдата, в който възмездието и наказанието са помиренческата или удовлетворената потреба, е твърде обидно.

Безспорно човечеството иска нещо да промени. Самият ентусиазъм внася енергии, с които приповдига, но като не можете да се освободите от парапета на стари Учения, или по-скоро изповедания (защото те са по-властни), прилича ми на това, когато една революция иска промяна и в края на краищата самата революция се отказва от себе си. Следователно трябва да има пълен, така ако мога да кажа, погром над миналото, от което много трудно човек се отказва, защото това е утешната му възможност да не се самолиши, а да каже, че живее.

Така че свобода от минало и една вътрешна будност, с която бихте имали прозрение, а не констатации!

И тук е именно голямото тайнство:

  • Научи ме (ни), че жертва без Път не е подвиг!

Как идва възпитанието да правим жертви чрез Път? Първото, което е било, е, че в идеята да се направи държава, трябва да се мине битка. Битката е поведение на път, за да се направи от социалната общност държава. Защото може да имаш племе, може да имаш общество, но нямаш ли държава, ти нямаш закон. А законът на държавата кой е? Че тя има власт, за да прави еволюция на един народ, като го сложи в идеята да осъществи историческата си необходимост: да дава блага, да дава свободи (макар и тези свободи също да са насилие – но и това е йерархия).

Така че жертва без Път не е подвиг! Много пътища може да извървите – наляво, надясно... Но не е ли осмислен пътят ви така, както Христос го казва: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът!"[7]... Вземете например една жертва в устояване на социалната потреба, приложена с жестокостта на Саваота, на божеството: да имате и враг, и приятел – това не е Път, това са блъсъците на еволюцията. Или пък в дадени моменти, когато историята извиква някакво тайнство, което трябва да бъде бранено, виждате как идва и идея да бъде употребено насилие (каквото са, да кажем, кръстоносците). И независимо колко валентност на добродетели има тази идея за жертва, ако е безпътна, тя не прави подвиг и не ви освобождава! И затова е казано: Научи ме, че жертвата без Път не е подвиг!

Когато човек целенасочено направи своята жертва, тя е вече Път! Както често посочвам Дидона – Еней трябваше да изходи един Път, ако искаше да направи Рим. Дидона отиде на кладата – тя направи първата жертва, за да освободи Еней, той да върви и да направи Рим. Пожертва любовта, пожертва онова, което се нарича човешка радост, но го направи с Път! Защото този, когото носите като любим, иска жертва с Път. Неговият Път е твоят Път – твоите лични съображения са безпътица! Това е великото в нея.

Къде е безпътицата? В Медея. Пътят на Медея е безпътица, защото той е път на отмъщение, на отмъщение към онзи, който има Път! И тя посяга на двете си деца...

Колко уточнено трябва да се направи Път, за да може жертвата ви да бъде, както казвам тук, подвиг. Подвиг! Другото е скиталничество, обучение. Безспорно историческият човек има нужда от обучение, дивакът има нужда от цел. В размери с неговия ум и с неговия морал това може да изглежда велико в еволюцията. Но когато ние говорим от висотата на едно бъдно Учение, трябва да кажем, че този, който иска да направи подвиг, трябва да има Път!

Христос наистина прави възхвала на оная вдовица, която имала две лепти и ги пуснала – защото тя се лишава от всичко, ако щете и децата си лишава, за да направи благодат на някого; прави възхвала, за да каже, че съществува добродетел, когато може да се жертвате! Тя наистина е жертвала лептите си, но Той жертва живота Си!

Така направи Христос. Неговото Възкресение би било нищо и Той не е първият, Който възкръсва. Но Пътят Голготски, Разпятието, Самокръщението – те са Път за Единосъщие! Това са големите неща. И така трябва да бъдат схванати, ако искаме да се прави подвиг! Тогава жертвата е смислена – когато е Път, който ви води към Олтар! Другото наистина е само обикновено развитие.

И третата точка от Исканията е:

  • Дай ми (ни) битка, която ражда мир!

Човек може да си пожелае да води една битка именно с тази вехтория на своите хилядилетни раждания и прераждания, но битка, която трябва да роди мир. Мир, а не войнстване, което обикновено се прави и се изхабяват енергиите на цели народи. Макар че това в сферата на еволюционното развитие пък създава в човека опитност. И тук е конфликтът между опитността и новаторството. Опитността ви дава традиционност вече банализирана. Затова казвам, че е нужна битка, в която може да родите мир. В този мир вече имаме отцеждане – кристализация за нови идеи!

Всички искат битка с победа. Но победата може да бъде употребена за насилие и налагане на твоето виждане (така поне е прието в закона на военните). Странното, голямото, дълбокото е, когато можеш да водиш битка – не война, а битка, която ражда мир! Победа, която налага мир, е преходна. Даже в историята има "пирова победа". Не, не! Битката е поведение и тя може да бъде приложена със своите закони – битка, която ражда мир във вътрешната същност, в поведението на човека, в неговата изповедалня, в неговата готовност!

  • Не да наложиш мир, а да родиш мир – това е битката!

Тя не е война за победа. Битка, която иска победа, не подбира средства. По време на Първата световна война употребиха отровен газ, за да имат победа. На бойните полета умряха обгазени хиляди хора... Не е там тайната. Това, което общата социология и историята ни дават за битките или за победните войни, е страница от еволюцията, но то не е идея за мир.

Тепърва започват да се търсят култури, чрез които можеш да направиш мир – но с битка за мир, а не с победа, която налага мир. Защото за този, който ви ограничи след победата, има един исторически израз: когато вие влезете в чужда столица, гответе се в бъдеще врагът ви да гостува във вашата. Колко ясно са преценявани нещата и колко безотговорно са ги вършили!

Голямото сега е това, което Децата на Деня в служение без Себе си трябва да направят; тази съизмеримост, с която ние освобождаваме човека, не вече обичай врага си, тя е събожникът – понеже имате един и същи Творител. А това, което е епицентърът на взаимността в обществата и между народите, винаги ще бъде молитвата. Затова казвам, че история се прави винаги и с молитвата на жреца. Ако жрецът прави проклятие, тогава няма защо да се учудваме от безжалието на меча на цезаря.

Идеята е наистина да сменим тезите, идеята е свобода от минало. Защото споменът на една психология на културите е да намират оправдание в институциите, които са създали. Както сега – еди-кой си международен съд трябвало да даде санкция... Аз питам: вие с какво помогнахте на този, на когото искате да наложите санкция?! Дайте да накажем държавата в злоупотреба с власт спрямо част от един народ – примерно казано ромите. За тях сега това, че са роми, а не цигани, е вече величие. Вижте, когато циганията стои у вас, и ром да си, и каквото и друго да си, циганското е видно! И не е проблем на обида – проблем е на будност и отговорност. А ония господа с тогите, осъждат цяла една държава, че наказала един апаш!...

Тогава можем ли да обвиним оня цезар на времето с волята му?! Колкото и да не ни е потребна подобна култура, ние не можем да не приемем съображенията, които е прилагала волята, за да прави организационен живот – да налага закони. Но нашата задача е не на закона да намерим оправдание в приложната жестокост (а и не е законът, който е жесток); ние трябва да видим идеята, която нарушава закона, и смутеното поведение на властника, който иска да бъде господар. Това е, което трябва да се научи!

И така: Дай ми битка, която ражда мир! Не "дай ми победа" – няма такъв мир, който да е наложен от победа. Има поведение, което ражда добродетели – милостиня или милост. Но милостта като идея на състраданието не се прилага всякога от онова, което не е "ново вино" – културите наказват "новото вино", като си служат с методите на "старите мехове". Това не е бъднина!

И затова с Повеленията, които дадох, искам да не окуцеете в знанието за раждането като тайна и Рождеството като Път. Безспорно трябва да се опрете на своя нов олтар – олтарът Книгата на Живота, азбучникът на Истината и Знанието! И тогава вече имате основание в бъдна отговорност да отидете и да кажете на света: има Път, защото знаем раждането, че е тласкано от еволюцията! Има Път и имаме енергиите на Знанието за бъдеще да изходим своите Голготи. Не като страдание, а като посвещение!

Само Посветеният може да изходи Голготите без отричане правото на жертва, защото Кръстът одухотвори материята. Тогава вашето искане да сте свободни от минало, това е да сте намерили своя посветен Адам – този, който в неизбродно леточисление ви е дал имена. Когато вие вече познавате Пътя, може да родите мир – Моя мир ви давам, казва Христос!

Всичко, което вашата духовна потреба иска, ще го намерите – ще питате и ще продължавате да творите! Имате начертан Път с едно прозвище – Деца на Деня, и с един знак – Триъгълникът със Змията.

Оттук нататък вашата приложност и вашата приложна молитва са това, което ще ви освидетелства в историята на тази планета!

 

Мъдростта е битка на Знанието
срещу страха!

 

[1] Матей 28:9.

[2] Иоан 16:33.

[3] Нур 4/2003, Полът – Енергия и Принцип, с. 25.

[4] Вж. Матей 3:11.

[5] Вж. Толев В. Седемте Лъча на еволюцията, Общество Път на Мъдростта, 2002 г.

[6] Цар на Маурийската държава в Индия (273-232 пр. Хр.), приел и разпространил будизма. (Бел. ред.)

[7] Иоан 14:6.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993