Зареждам...
Послание на Битието – Повеления и Искания (Допълнение) (2/2004)

Послание на Битието – Повеления и Искания

(Допълнение)

Радвайте се! Аз победих света!

Казал съм, че радостта е усмивка на Мъдростта. А Мъдростта стана школа – Път. И нейната жизненост не може да бъде определена с това, което се нарича време. Мъдростта е неизчерпаема по време и дълбоко същностна по предназначение! Нека отворим дверите на Учението Път на Мъдростта, което в продължение на повече от 13 години е вече в живот. Това, което създава трайност, е, че то в човека събужда вложеното, което нарекохме: Човекът е чакан Бог!

Започвам с това Послание на Христос: Радвайте се! Аз победих света! Защото Посланието е една религия, която човечеството изповядва, но то всъщност е енергия, която дават Коренните раси. И в същото време то е, ако можем така да кажем, диханието на Духовната вълна. Коренните раси излъчват енергията. Щом излъчват енергията, те движат еволюцията; щом те движат и хранят, много естествено е да се обуслови, че това, което правят Коренните раси върху Духовните вълни, е тяхното дихание.

Без диханието на Духовната вълна енергията не може да получи звание и да учреди устойчивост. Защото много енергии минават, които са подвластни на еволюцията. А еволюцията не носи грешките. Както казвам: На човека може да припишете Божии добродетели и качества или възземане, но на Бога не може да припишете нито един човешки недостатък! Тази съпоставка, която ни изгражда именно в лоното на Божествеността, е основа на пътя на еволюцията. А еволюцията в края на краищата носи принципи или, както съм казал: еволюцията е анатомия на бъдещето! Тя има очи, тя има мозък, тя има крайници...

Така че Посланията са енергия на Коренните раси, но с диханието на Духовните вълни!

Тук ще видите колко силна е тезата ни, когато дадохме доктрината на Духовните вълни – заради самата реалност, ако искате да я познаете, заради онази тайна, която именно в Посланието сме казали. Там е сложен един от най-важните надслови, за да може това, което наричаме Послание на Битието, да има реална приложимост. Кой е този надслов?

  • Деца на Деня, извървете своите Голготи!

Възкресение е имало и преди Христа, но не това Възкресение, което прави Той, защото не е имало Голготски път. Голгота е свидетелство, за което казвам, че там е сложен черепът на Адам, за да могат да се срещнат с Кръста на Христос. Тук Олтарът е ясен – той е Миров вече. Той не е оня връх, който е в Ерусалим, не. Той е Миров – и трябва да бъде вестен и осъществен чрез Учението Път на Мъдростта.

Затова в Посланието първото повеление е:

  • Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството!

Рождеството е осъществена идея на Възкресението, т.е. и извървян Път. Значи раждането е тайна, а Рождеството (както говоря, съм ги разлъчил), или Възкресението, е извървян Път. Без наличието на извървян Път вие пак може да имате възкресение, но то да не е Път!

И пак ще кажа – какво е Пътят, какво е раждането? Имаме ли реален Път за Рождество? Имаме. Точно това е Битие! Трябва да имате раждане, но то не е достатъчно, за да станете Път. Пътят е Дихание. И затова Иисус става Христос.

А Диханието на Пътя, това е именно: „Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях: Възкресението!“[1] Вижте, всички тези неща са предшествали, за да се дойде до тази тайна сега. И се попитах – дали навреме е било казано „Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях Възкресението!“? Но това е стъпалото, предвара (знаем, че за Иисус е казвано, че ще възкръсне). Но въпросът тук не е за оная реалност – Христовото Възкресение. Защото Възкресението е проблем вътрешен – всеки ден трябва да правиш бдение, всеки ден можеш да възкръсваш. Трябва да се научиш да възкръсваш, трябва да се научиш самокръщението да ти е енергия за излизане от гроба! Защото кой е гробът ни? Тая велика плът – това е гробът. Ако ние се научим да я самокръщаваме, лесно можем да я пръскаме и събираме.

Идеята за Възкресението е идея на Самокръщението! Затова няма в Озирис или в Дионис тракийския да видите Път. Вие ще видите битие, но не Рождество; те възкръсват, но не оставят Път. Ето защо Голгота е нарицателно на Христовия път. Другите възкръснали, всички са извървявали стълбицата на посвещението, и то, безспорно, е предшествано от тайна – тайната на раждането. Това е една от големите енигми, които трябва наистина да разберем: едното е тайна, другото – Път!

Когато искаме тази година да направим Посланието свое битие, ние трябва наистина да потърсим имаме ли други Послания, в които да направим йерархия за достигането му? Безспорно. За да се дойде до Битие – Битие без Възкресение няма, има съществуване – трябва Бдението да предшества. И Христос отиде в пустинята 40 дни да бди.

Така Посланието за 2003 година беше Послание на Бдението[2], което е вътрешно съзерцание, което е кулата на знанията. То обаче не е приложен Път, не е извикана воля. Не беше дадено, че човекът е един чакан Бог, макар че бях казал, че е един еволюиращ бог. Той е чакан Бог! И точно тези Коренни раси дават своите енергии и ведно с еволюцията правят неговото раждане. Защото Коренните раси определят характеристиката на еволюцията, която е отбелязана, но не и на еволюцията, която чертае физиономията и търсената будност осъществява. Търсената будност идва от това, че след като енергията на Коренните раси ви изтласка, Духовните вълни определят физиономията. Физиономията се определя от Духовната вълна, а вълната е Дихание – Дихание на Отца, но Дихание и на сътвореното. Така физиономията се определя от онези сили, които съответната Духовна вълна чрез своите еманации дава: Духовната вълна на Сътворението, Духовната вълна на Митологията, на Правдата, на Любовта; Духовната вълна на Мъдростта сега; Духовната вълна на Истината в бъднина и Духовната вълна, която няма да има характеристика, защото създава Свобода. А Свободата не може да бъде сложена в рамка, защото тогава чаканият Бог е дошъл, защото еволюиращият човек е станал Бог! И онова, което ще му създава физиономия, което ще създава характеристика, вече не е пулсът на Културните раси, нито на Диханието, а животът в Бога!

И така, чак сега, в Послание на Битието разбираме смисъла на броениците в съответните предишни религии – как зърно по зърно са пущали някои от тези афоризми, ако мога така да ги нарека, а те всъщност са енергиите на това, което учим. Безсмисленото съществуване на нещо сега не отрича еволюцията – тя е давала живот. Давала е тайнство, макар и не Път с главна буква. Точно това остави Христос на времето – вие сте били в едно тайнство, но оттук сте в един Път. Христос не прави Себе Си, Той прави планета – човечество, на което дава една въплътена Божественост! И това е тезата на Учението Път на Мъдростта, че човекът е един бог в развитие.

Децата на Деня, когато имат вече знание, могат да определят колко „безсмисленото“ е било потребно в еволюцията. Колко потребна е съответната Духовна вълна, давала оная букварна истина, каквато са оставили Ученията – Ученията за Правдата (макар и вече даже престъпни в известни отношения), Учението за Любовта. Така че много безсмислено изглежда нещо, а всъщност енергията на еволюцията и пътят на Духовната вълна са изграждали това, което ви дава основание сега да усвоявате Учението Път на Мъдростта. Колко неслучайно е сложено – Пътят, Път на Мъдростта!

И затова казвам, че Децата на Мъдростта са онова, което създава предпоставките за прощение с добродетелите и отваряне азбучника на Знанието, че Децата на Деня остават бъдната тайна: Богове на Земята! И тогава ще видите, че няма безсмислие в това, което митологиите са правили – напротив, много реално изглежда. Те са подготвили съзнанието на бъдещия човек да бъде Бог на Земята, след като стихиите на тази планета са правени богове.

Богове на Земята! Колкото и властно да звучи, то иска повелята на признанието на всичко сторено досега. Колкото и да го обсъждаме, както и да го отричаме, трябва да знаем, че е даден Път!

Ние сложихме тезата на служение без Себе си. Но имаме едно предшествие – Пътя на Рождеството. Преди него обаче сме имали тайната на раждането – в сътвореното. За първи път сега се поставя реално тази тайна. Тайната на раждането е скрила всичко, каквото Планетната воля е дала в сътворения човек, а там какво ли няма... Именно в сътворението на планетата има всичко (дори онази малка необходимост да създаде рогово вещество, за да даде форма на красота). Тайната на раждането е: планетата в нейната пълнота и нейната плът в ръцете на Сътворителя, Който от нея прави един образ, т.е. дава на сътворения една енергия, но и нещо, което е много странно – дава му и Диханието Си, подобие, което той трябва да осъществи. Така го извиква и го слага в еволюцията, за да може чрез Този, Когото е натоварил с отговорността (когато прави Учение на Обичай врага си), да чуе, от собственото Си сътворение да чуе: Аз и Той сме едно! Без този израз не можеш да поемеш Път – той е ликът на тайната раждане. Но когато ти казваш „Аз и Той сме едно!“, създаваш едно божество. Затова казвам, че Боговете не правят молитви – Боговете творят! Молитвата е за онзи, който трябва да извърви Голгота – Боговете творят!

И какво става? Става тъй, че сътвореното получава една от благодатите на своя Творец: Идете и се плодете! Получава правото да ражда. Първом го създава андрогин. При него я няма още Ева, Ева е живот, астралът. Животът у нас се поддържа от астрала – без астрално наличие няма живот. И това, което се излъчва от човека, когато напуска тялото си, това е най-приближената материя до физическата – астралната, четириизмерната материя. Бог го създава с възможност да ражда, затова той е андрогин. След това прилага един от великите закони – съня: Заспи, за да те разлъча. Когато заспива, Бог отлъчва от него Ева, астрала. Така е създадена идеята да бъдеш единство с Оня, Който те е сътворил; още тогава е сложена идеята, че човекът е един бог в развитие. Единство да бъдеш с Него, а единството трябва да те доведе до какво – до Единосъщие!

Така Духовната вълна на Сътворението създава предпоставките да има човек, който носи не само образ, но и подобие. А подобието е Диханието! Без това наличие на подобието ние не можем да осъществим тази бъднина, че човекът е един чакан Бог. Ето защо Посланието на Битието прави своето обръщение: Деца на Деня, извървете своите Голготи! Няма по-властна потреба от това искане. Имало ли е при Сътворението образец за ходен Път? Не. Имало е тайна, която ти е вложила единство и приложност; приложност и концепция. Така се събират две неща. Концепцията е „да знаеш“. Пред очите ти се изпречва Дървото на знанието. Битка! Не е проблем на добродетели – проблем е да знаеш!

Но тогава ръката на еволюцията спира Ева и Адам да ядат плода на голямото Знание. Остава им само отговорност, че са научили един закон – добро и зло. В тази битка между добро и зло върху човека се изсипват еволюционни вълни, за да го изграждат в добродетели, но не и в Знание. Ето защо тук е казано „познай“ – Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството!

Тайната на Сътворението е магика, в която Знанието липсва. Повелята на водещото начало е въображението, което обаче не извежда мисълта, а създава стихия – тя става бог. Стихията е дело на астралното ни поведение, но е изключително реална, когато я разтълмим чрез ума. Виждате колко е реално въображението – защото през него може да мине Диханието, умът още не му пречи. Но Адам в битка за знание (а Адам за мен е събуденият ум) какво прави? Дава имена. Адам дава имена и те досега са властни: ти си лъв, ти си крава, ти си ...Но тази властност на ума не можеше да разкрие всички тайни, не можеше да мине в по-ниските полета, за да ги освети още. Тогава търсещият Адам остана огорчен и огорченият Адам потърси това, което астралът, Ева му донесе – желание и апетити. Но и друго, най-същественото Ева му донесе – идеята за съблазън, за да има продължение на рода. Адам не познаваше съблазън, той не познаваше удоволствия. Но беше доведен от Ева, от желанието беше доведен до радостта на удоволствието, за да продължи рода. Тази съблазън тогава е била положителна, сега е много отрицателна. Защо? Защото вече Адам, умът, се срещна с прозрението, което му позволява да работи в по-горни полета.

Така се стигна да познаеш тайната на раждането (разбира се, сложено е, както казах, съблазън и удоволствие), но нямаше още Път. Пътят е благодатта, която Христос остави на света. Духовната вълна на Любовта ви каза: Обичайте врага си, но тази обич на врага обезоръжи не враждуващите, а Правдата –противопостави Любовта срещу Правдата. Той победи чрез Любовта, но Правдата не си отиде. Тя стои и досега със закона „око за око, зъб за зъб“. Тогава?!...

Ето защо казвам, че Духовната вълна на Мъдростта е вододел, талвег в еволюцията на Коренните раси и в пътя на Духовните вълни. Това е голямата раздяла – раздялата с енергии, изграждащи добродетели, от които нищо не се получи. Имате Десетте Божии заповеди: Не убивай!, Не кради!...; имате Дванадесетте таблици на римляните; имате какво ли не, но нямате добродетели осъществени. Не лъжи! – всичко лъже; Не кради! – крадат; Не убивай! – убиват (и то в ХХI век!). Защо? Защото Ева, като даде съблазън, умът влезе в категории на съображения – съображения за сигурност. Когато нямате сигурност, вие чрез ума си оправдавате действието на насилието. „Великолепна“ формула и теза: „Убивай, за да не те убият!“ Къде е стойността на добродетелите тогава?! И ако трябва да бъдем откровени, всички институти сега в Европа са просто подвластни на сигурността, а не на знанието и прозрението. Това е голямата беда!

Не беше извървян – добре, но извървя се Пътят на Рождеството! Кой беше най-жестокият институт? Синедрионът – онова, което създаде култура на религиите. Защо тогава ще се оплакваме от Инквизицията?! Синедрионът беше събран в един град, Инквизицията беше пък в цяла Европа, в голямата Римска империя. Защо ще се учудваме от това отмъщение; защо ще се учудваме от масовия характер на кръстоносците? Идея за сигурност чрез насилие – това беше и това е голямата трагедия!

Пътят вече е извървян – Христос изходи Голгота, създаде идея: Път – Рождество, Възкресение – зримо и незримо, Единосъщие – сядане отдясно на Отца! Оттук нататък голямата отговорност е върху вас; голямата отговорност е върху това, че Голгота всеки трябва да я извърви. И то – тя се ходи и денем, и нощем; и в празничен, и в непразничен ден. Голготата е у нас – тя е битка за свобода от човека, за да може да дойде Божеството; битка за свобода от човека, за да може да излезе този голям Творец.

Така Пътят на Рождеството е даден. Отделен е въпросът сега Учението Път на Мъдростта, когато поставя ударението върху Знанието, колко много голготски постове ще има. Пред всяка добродетел човек трябва да се спре, за да я махне от себе си. Знаете ли къде е властта на добродетелите? Че с хилядолетия те са правили свои огнища и са погълнали много жертви, и са употребили много насилие.

Следователно най-тежката отговорност на този вододел, за който говоря, се пада на Учението Път на Мъдростта, когато трябва да дойде свобода от добродетели и да влезе Знанието. Затова казвам, че знаещият е по-цялостен и по-отговорен, и много по-свят отколкото безгрешния – каква свобода! Христос рече една смела мисъл: Ново вино в стари мехове не се слага. Но трагедията е, че апостолите сложиха новото вино в стари мехове – в цялата еврейска култура! Макар и да търсеха понякога съпровода на големите страни, където отидоха да вършат кръщение, същината на Учението бе не обогатена, а оскърбена с това, което еврейското културно битие и Учението за Правдата постави в християнството. Един апостол Павел дори се моли сам да бъде анатемосан... Какво значи това!? Затова казвам – този Голготски път трябва да се изходи от всеки от вас! И то с такава будност, че за всяка добродетел, която е изграждана (Не лъжи!...), трябва много часове да пожертвате и много болка да изживеете, за да зачеркнете този лист, та да можете наистина свободни от тях, Знанието да ви направи ходещи към Голгота. Самокръщаващи се, самовъзкръсващи, за да можете да направите Знанието битие!

В този смисъл, именно повелението Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството е най-силното и най-потребното, ако искаме наистина да осъществим Учението Път на Мъдростта. Толкова е тежка тази отговорност... Тя е преврат във Вселената, в Мировото съзнание е преврат! И вие ще намерите опорност как да победите, но съзнанието ви наистина трябва да направи преобрат. Къде и как? Казано е:

  • Познайте защо вашият Олтар е бог у Бога!

Кой е олтарът на молението и кой е олтарът на Знанието? Кой олтар ви дава причастие в Учението Път на Мъдростта? Няма ги вече маймуните, лъвовете, вълците, които са били олтарът, покровът, тотемът на човека. Казахме, че новият Олтар, това е Книгата на Живота, а тя е вътре у нас. Оттам преводът, който дадох – че Книгата на Живота е Съзнанието на Бога. Но и тя не е още Бог Отец; човекът не може да твори още, той обаче може да ражда. (Затова последствията идват.) И тук, когато се говори за Адам, чиято еволюция започва от някакъв олтар, трябва първом да навикне съзнанието на човека, а не Съзнанието на Бога в човека, което е тази Книга на Живота, от която той още не може да чете.

Но има нещо друго – не трябва пък да унифицираме, че Съзнанието на Бога в този смисъл става ваша Книга на Живота, когато направите Христовото Възкресение. Защото Възкресението не е само единичният пример на Иисус. Не е длъжен човекът, който има още да върви път, да направи Възкресение. Но аз казвам, че винаги може да правите вътрешно възкресение, защото смисълът на гроба е победата над материята. И когато може да я победите, тогава гробищата ще загубят стойност. (Трябва да се разберат тези неща в тънкостта им; да не се увличаме в страницата на формули-догми.) И Книгата на Живота, в този смисъл, в който е дадена, е затова – да ви подготви вътрешно възкресение. А Възкресението като единичност е универсално, за да може всеки да го направи като победа на Духа над материята. (И ако отидете на гробищата, няма да видите хора, които да възкръсват, защото човек възкръсва вътре в себе си – до момента, когато еволюира като бъдещ Бог!)

Затова човекът е започнал с олтара на дървото, на мечката и пр. – за да навикне вътрешната ни същност да преценява стойностите, енергиите на олтара. И тогава, когато тази будност е с удвоено вътрешно зрение, може да познаете Книгата на Живота като Олтар. Затова е тази йерархия от добродетели. Всички минали Доктрини или Духовни вълни са имали за цел да отработят човека. А когато вече може да има знание, което да прилага, няма само да проявява добродетел. Да не говорим, че добродетелите, колкото и много да го възпитаваха, не направиха съвършения добродетелен човек. Ограничението не значи усвоена добродетел! Все пак, те са имали задача да обучават, а прозрението е вече да ви даде вътрешния Олтар – Книгата на Живота.

Тайната на всичко това е едно потвърждение на тезата, че имаме седем Духовни вълни, които са седемте печата. Кой може да ги счупи? Който ги е извървял, който ги е осъществил като Христос: идеята да прави Възкресение и свобода от минало. Това е голямата тайна: Седем печата. Той може! Старците, които стоят около престола на Господа там и пеят: Свят, свят, свят..., не могат да счупят печатите. Защо? Нямат извървени тези Духовни вълни. И тогава човек може да се пита – тази святост, която придаваме на някои предшествия, святост ли е в пълнотата на човека бог в развитие? Не, не! Но тези неща, когато станат вътрешна истина, няма да будят институтите, които да ви правят анатема. И затова всяка предпоставка в тези Вълни се бави – удря по един печат във вас, вътре. Тук е силата на Учението Път на Мъдростта, което ви дава вътрешната будност и организираната, волевата сила на този цезар у вас, който върви в развитие. Но пак още не е Сътворител. Не е Сътворител още – затова: малкият олтар в големия Олтар. А това никак не значи, че човекът губи стойност, напротив – човекът осъществява дадената му стойност!

Трябва да се прави разлика, когато се композира марш и когато се прави симфония. Разбирам искането да направи симфония със знанието, но дали разполага с всичкото вътрешно откровение човекът, за да може да напише симфония? Виждате, че Бетховен е наказан да бъде глух, но написа най-хубавата симфония! На Бетховен не му е нужен слух – той има живяно жречество и затова пише Деветата симфония. Пишете маршове сега, оставете симфониите на жреците, които са посветени. Учете сега – сега е време да учите! Когато получите целостта, тогава напишете симфония. Защото има риск. Не се опитвайте още да я пишете, за да не се получи така, че вместо изящната симфония, да станат тези смехории, които сега прави светът с композициите си. Вие виждате колко много е изхабена същността на Твореца в угода на, ако мога така да го кажа – културното простолюдие. Така че може да се търси, и това е хубаво; да се търси, да се върви към голямата композиция, но пак казвам: малкият бог в големия Бог! Разбира се, няма по същност малък и голям Бог, но тук става въпрос за изявата на боговете – Единият сътворява, другият отива към идеята да стане Сътворител.

Книгата на Живота зрима ли е? Естествено, че е зрима. Отделен въпрос е дали имаш очи да я видиш – фактът е, че можеш да приемеш, че имаш Книга на Живота. (Три са Книгите у нас, така както изведохме от Откровението[3].) Този Олтар е едновременно и самата Същност, и Световност! Не може да няма Световност. Защо? Защото Онзи, Който извървя Път, стана Единосъщ с Отца. А Отец Миров ли е? Миров! Всесветовен ли е? Всесветовен! Така че едновременно с Неговата същност стои и Неговата всемирност. В този смисъл човекът има Олтар, който е Всемирен. Оттук също получава енергии, и още един път можем да кажем, че човекът е бог в развитие.

Но когато трябва да култивираме в себе си взаимната будност за среща в Божието съзнание между Божията човечност и Човешката божественост, събуждаме лъчите или търсим поточната енергия на Кундалини. Кундалини е представител на Божеството у нас и затуй за него трябва да се подготви човекът. Този преход между Божията човечност и Човешката божественост е именно еволюцията! А тази еволюция, тя е, която подготвя будности, за да отработим тяло, пригодно да поеме енергиите на Самия Бог. Тя чрез Кундалини, защото Кундалини е Диханието на Бога, подготвя у човека будност като работи в седемте чакри. Кундалини изразява пълнотата на усвоената еволюция в йерархии. И вече будността на Кундалини, когато изразява Божието съзнание, дава възможност да се пише в Книгата на Живота. Диханието на Бога олицетворява у нас Съзнанието на Бога! Затова казвам, че Книгата на Живота е Съзнание на Бога – не е още Самият Бог, но е Негово Съзнание! Тя е еволюцията, с която Божеството Си служи. Затова става олтар!

Когато обаче човек стане Единосъщ, той вече няма нужда от олтар. Тогава чрез Кундалини става Съсътворител! Следователно ние разделяме Бога на Съзнание във възможностите на приложност в човека. След като този човек извърви пътя, който наричам „еволюция за Бог“, тогава идваме до единството и Синът, Който е бил лик и Който вече е Кундалини събуден в действие, става Единосъщ! Значи няма да се загуби идеята за Единосъщието – че имате Кундалини и Бог, Бог Отец. Няма никога да се загуби, защото Кундалини като Дихание на Бога и действието на Съзнанието на Бога върху Книгите, започват да вървят в едно единство. И в края на краищата това единство прави Сина единосъщ на Бащата. Синът! А ние какво сме? Синове на Отца. Ето сега тази тайна именно е много съществена – Кундалини у нас ни приготвя. Този Огън е енергията, Диханието на Отца, и той е, който трябва да отработи онова, което ръцете на Сътворителя са направили!

Така че същественото в новия олтар е свобода от тотема, свобода от многобожията, които безспорно са били култура и, както казах, необходимост, защото не може без огън, не може без вода, не може без слънце. С основание човекът ги е правил богове, но сега отведете ги в тяхната музейност. Стойността им е била – тук е голямата битка на Децата на Деня – ето ви сега Книгата на Живота. Малкият бог у нас става олтар на големия Бог или големият Бог ви е пратил малкия олтар с малкия бог – човекът бог в развитие. Това е Олтарът – идея да се освободите; преврат, който Космичната даденост на Духовните вълни, който вълната на Мъдростта трябва да направи. И ние наистина се прощаваме с всичко, на което сме правили толкоз много метани, преливали сме толкоз много вино, давали сме толкоз много хляб насъщний. Затова и Молитвата в този нов олтар е: Научи ме, жив да бъда в Тебе! Събуденият, малкият – той е вече жизненост в Съзнанието на Бога. А не в олтара, който е вън, на който след това ще се донесе чашата и ще се каже: Паки, паки миром Господу помолимся. Битка между вяра и Знание. Трагедията е, че когато се говори за вярата, не є предоставят поточността на прозрението на интуицията, а само: „Твоето благоволение, Господи!“ Тогава Знанието може да свали дрехата!

И затова, ето как разтълмявам онази мисъл в Евангелието, когато Христос отива за Ерусалим и Му довеждат магарето (не коня!). „Намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна“[4] – това е да си свалиш дрехата на отминалото и да я сложиш на пътя към Голгота, към Ерусалим. Свалете дрехата си и я сложете на своя осел; Извървете своите Голготи! Това е голямата тайна. Тогава вече и в малкия бог, който е олтар на големия Бог, във вашата Книга на Живота, в която Той е писал, и вие сте писали. Не е важно, че искаш да те запишат в тази Книга – важното е да не те отпишат. Това е важното. Писан си, щом си сътворен, но не прави така, че да те отпишат!

Това е Битието! Това е Приложната молитвеност в по-предишните Послания. Принадлежиш на Себе си като бог в развитие – не се отписвай. Свали дрехата си, качи я на осела за Ерусалим (разбира се твоя Ерусалим, не онзи, в който се самоубиват...)!

Ето затова второто повеление е Познайте защо Вашият Олтар е бог у Бога – за да не бъде отписан човекът от тази Книга на Живота. А тя за мен е не само Божие съзнание, както я нарекох, а и азбуката, която ти можеш да четеш. Тя е Божия азбука – на твоя ръст за Бог, на твоето повеление да изпълниш Космичната си предназначеност!

Третото повеление е много странно:

  • Кажете на света за новото Битие!

В Евангелията Христос на няколко места казва: Идете и кръщавайте в Мое име; Идете и кажете на всички народи... Вижте, това е една много особена потреба, тя е човешка потреба – да кажеш. Да кажеш една мъдрост, да кажеш една истина, да кажеш „Аз и Той сме едно!“. Тази потреба отваря двери, за да отидеш в храм, но в същото време е една тежка болка, която трябва да се научиш да понесеш. Защото, когато казваш на незнаещия, ти можеш да извикаш негодувание; когато казваш на фанатика, ти можеш да бъдеш застрелян; когато казваш на своя баща, ти можеш да бъдеш прокълнат; когато казваш на твоята майка, ти можеш да бъдеш отлъчен от гръдта на родовото начало. А ако се откажете от майка си и получите отлъчване от тази гръд или получите проклятието на баща си, или низвержението на една несподелена любов, това носи казън, болка. Ето тогава защо съм казал, че служението е без Себе си. Без Себе си! За да нямате болката, за да не изживявате огорчението на отлъчен, да не носите проклятие, да не страдате от несподелена любов. Тук е голямата тайна. Затова: Кажете на света новото за новото Битие! А то е какво – знание за раждане, Път за Рождество!

За да кажете тази тайна за Битието, трябва да имате Приложната молитвеност, но не правете йерархии. Трябва да имате и Бдението, с което сте видели – след това да направите Битие. Така че искам да се научите да разграничавате – затова говоря за маршовата стъпка – да разграничавате приложността от родилността: Приложна молитвеност, Бдение, Битие – идете и кажете за новото Битие! Когато отивате да кажете за новото като приложна молитвеност, ще покажете Знака – Триъгълникът със Змията. Така се събужда търсенето на другия: „Защо сте сложили този триъгълник и змия?“ Тогава му давате идея за Бдението и му разкривате тайната за новото Битие!

Човек сега може да гледа на дадени Свещени книги със знанията, които има от Учението на Мъдростта. И недостатъците в тях може да ги открие, но те са били еволюционен етап. Тогава има оправдание за поведение, което не е било свойствено по будност; и не е могло да се прилага друга молитва освен „Отче наш!“ – молитвата в Евангелието. Там има онова, което онзи момент е налагал: Насъщния ни хляб дай ни днес! Този хляб, безспорно е духовният хляб на Христос и положително сега абстракцията така ще го интерпретира. Но тогава хората не са разбирали това. И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си! Ако така се прощава, светът никога няма да се освободи от грехове... Защото, попитай се колко прощаваш. Но ако ти се научиш да прощаваш, лесно ще приемеш обвинение. Така че отиването да се каже сега за новото – то е вече Битие и затова молитвата на Мъдростта е: Научи ни!

И така, това е и вашият Олтар – малък, бог в развитие – Олтар на Бога-Сътворител. Имаме ли тогава възможности човекът (да повторя тази мисъл и да се приеме) в своята бъднина да е Съсътворител?! Съсътворител! А то не дава ли основание след това да го видим Бог на Земята? Не е ли вярно тогава, че Боговете не правят молитви? Значи трябва да стигнете до положението, че Боговете творят! Творите какво? Деца на Деня! Виждате, вие имате едно прозвище, което го нямаше – Деца на Деня. Както е имало Деца на Слънцето (още преди повече от двадесет и пет години съм говорил за Децата на Слънцето). Ето ви йерархия на осъществяващия се бог в развитие, който трябва да намери свобода от минало!

А безспорно тази свобода от минало съм я сложил в първото искане:

  • Господи, дай ни свобода от минало!

Но въпросът е – кога имате минало? Защото не всяко съществуване създава минало. Едно първично съзнание няма още осенение на ум, а в края на краищата умът даде имена. Ако нямате дадено име, име на едно поведение, как ще имате тогава минало? И затова тук е много добре казано: Дай ми свобода от минало!, но ние първом трябва да се попитаме имаме ли минало. И то е сега освидетелствано от Бдението. А Бдението прави констатацията, дава ребусното решение и вие казвате: „Да, ето това е част от Битието.“ Всеки поотделно има битие, но едно е Битието в името на Вечното. (И затова в школите на посвещение не са правили уравниловка – понеже има Седем Лъча на еволюцията.) Но това, което можем да поискаме, е взаимно да ни измие дъждът на благодатта; събожникът ни има нужда от нашето рамо, на което той да разчита, за да мине своята голяма Голготска пътека.

Дай ни свобода от минало! Защото цялата тази йерархия на Духовните вълни не само е формирала човека с таблиците на добродетелите, но е създавала олтари, които подчертано имат власт над човека. Човекът има земно притегляне. Именно тази култура на олтарите е неговото земно притегляне в еволюцията му, в Духовната вълна в която се намира (а някои още стоят там). От това земно притегляне в добродетели и други прояви, с които човекът е уловен, Децата на Деня трябва да поискат свобода, свобода от минало. Нещо ново се роди и то не може да остане нито нечуто, нито невидяно. Това е, което имате да правите. Трябва: Идете и кажете за това ново! – именно свобода от минало.

Ето и Евангелието – и в него има някои безсмислици, които просто ме учудват. Евангелията са написани един век и половина след Христос и явно някой си ги е дотъкмявал. Безспорно е, че не са разбирали цялата същина на Учението на Христос, а от друга страна са остатъците в съзнанието им. Затова говоря за свобода от минало. Нито един от апостолите, с изключение на Иоан, не се е освободил от него. Всички така са били властно уловени от миналото, че виждате как Евангелията са пълни просто с юдаизми – с цялата тази доктрина дори на отмъщението. Как ще получите тогава свободния човек? Именно чрез това, което Учението Път на Мъдростта дава за бъдещето, ще видим вече един съвършено друг човек! Но свободата не идва изведнъж. Не може да решиш и да кажеш: аз махам моето минало! Не. Има закон за кармата. Но когато дойде възмездието ви, няма да реагирате, че сте наказани, а ще знаете че изплащате дълг.

В този смисъл – на свобода, свобода от хляб, Христос какво прави? Когато има изкушение, Той казва: Не само с хляб ще се живее. А сега можеш да вдигнеш тълпите, защото били гладни...! Фактът е обаче, че една стойност, глад за божествена потреба не ги съблазнява, защото никой не им я дава, никой не им я казва... Или на свобода от власт – да не се качиш на трона? „Ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. Иисус му отговори и рече: – Махни се от мен, сатана!“[5]

А какво направи мюсюлманското изповедание – та то с неговия Исмаил не можа да махне кавгите с еврейството. И страшното е защо продължават? Защото от евреите, които имаха културата на Правдата с нейното „око за око, зъб за зъб“, мюсюлманите буквално направиха копие (такава е тяхната религия – същата, юдейска с малко прибавки). И сега продължават... Понеже нямат свобода от минало. При това никой там нямаше будност! Те не бяха годни за нова Духовна вълна. Христос я беше дал още преди 630 години. Имаха ли будност за друга култура? Тя беше дадена, но те не можаха да Го приемат – защото Исмаил носи кръвната група на Авраам.

Кръвната група на еврейството става кръвна група в изповеданието на мюсюлманите. Тогава какво трябва да направят? Свобода от минало, свобода от кръв! (И съм казал тази теза, че няма да има различни кръвни групи – ето японците дадоха известие: ще има универсална кръвна група.) Кога мюсюлманите ще си сменят вече групата, кога евреите ще си я сменят е проблем, който в Третото хилядолетие стои. Ето голямата идея – свобода от минало! Ами тези съкровища, които си заключил в главата, в сърцето, тази голяма култура, която е написана в милиарди книги... Добре, мюсюлманите твърдят, че това, което го има в Корана, го няма никъде в света. Защо не поискаха забрава на миналото? Защото нито Духовната вълна на Правдата, нито тяхната лична удостоеност да направят битие можеше да ги доведе до Доктрината на Любовта, камо ли до Пътя на Мъдростта. И виждате колко много остатъци. Те са като кафез за птица. Но тази птица, за съжаление и мюсюлманите не я познаха, и другите религии също. Не познаха, че тя има крила и че когато и да е, кафезът все ще си остарее, а птицата ще се подновява – защото това е фениксът. Ще търси птицата и ще излезе от кафеза! Фениксът е същество, излъчващо тази светлина, която го изпепелява, и в същото време, от пепелта, която остава от него, излиза новият феникс. Значи, крие се идеята за безсмъртието. Имате идея за безсмъртие – изпепелявате се и след това пак се явявате!

Така че, когато става въпрос за вътрешния ни Огън, имаме неговият пренос в образ – Фениксът, Иисус Христос. Идеята за Възкресението е Светлината! Не се казва, че е Огън, но Огънят отработва Светлината – това, което Той даде: възкръсна като Светлина. Следователно какво е тя? Тя е, можем да кажем, сестрата на Огъня. В същото време обаче какво сме казали – че водата е образ на Светлината, астралната светлина. В този смисъл, щом водата е астрална светлина, ние можем да видим Иисус като Светлина. Той носи в себе си водата, която е именно светлина, астралният образ на светлината. Затова Го виждат след Възкресението, виждат Го като Светлина и не могат да Го познаят. Добре, тази Светлина от кой Огън е – от този, който прави мъртвия феникс жив. А той всъщност не е мъртъв, нито жив. Това е само образ, че има преходност – имате налична смърт, която ви дава безсмъртие. И този Феникс никога не може да умре, защото е Огън, който ви изгаря, и в същото време е Светлина, която ви връща – отново се ражда.

Ето в този смисъл може да се говори, че преходността, с която сме свикнали, а която в същото време ни внася и много страх, не е вечна. Не е вечна! Преходността е зримост към онова, което е непреходно. А чрез какво става то – чрез Възкресението. И затова Възкресението става с образ на Светлина!

Сега разбирате защо казвам, че Учението Път на Мъдростта не създава вяра, а е Знание. Можеш да си позволиш да дадеш вярване, което е невъзможно хората да разберат, но тогава създаваш догма. Сега обаче, когато знаете тайните, догмата е нещо ужасно, защото тя ограничава, тя не ви позволява да вървите напред. Нарушителите на догмите биват наказвани заради знанието, както един Галилей, защото догма е, че Слънцето се върти около Земята. Да, в съда той потвърждава, но излиза и пошепва: „И все пак, тя се върти!“ Това е голямата тайна пък на искането, където е личното ви поведение за свобода от минало! Когато не можеш, качен на върха на наказанието, да издържиш страданието, ти и тогава просиш свобода – „И все пак тя се върти!“, но скришом.

Има, разбира се, известни съображения – ценността на Галилей да даде наука, да даде култура в знанието, и може би Небето го съхранява, и недобродетелта, че лъже, да му е простена. Но това в никакъв случай не значи да лъжеш, и че лъжата може да бъде простена. Защото има един израз на Христос, че може да се сдобиете с неправедно богатство, но с него да си купите пък минало. Наистина, Той го казва, но явно не го разбират тези, които се опитват да го тълкуват. Защото кое е неправедно? На Галилей тезата ли, или с оставането жив, е работил, за да си „купи“ бъдещото величие? Фактът е, че Галилей казва „Тя се върти!“ и че светът след това го доказва. Но това е грешката на религиите – сложените догматични печати. Догмата за едно вярване може да е наистина достатъчно достойнство да кажат: „Градим!“, но догмата в Мировото съзнание, без да се знаят йерархиите на Духовните вълни, е една убийственост. Така че, когато буквоядецът е до теб, това е много опасно; когато Мировото Съзнание твори – това е добродетел!

Свобода, свобода от минало! Това са големите битки. Не може да гоните зли духове, като сте си сложили маски на зли физиономии и звънци – не! Оставете ги тези неща вече, станали плът от плътта ви. Защото това са хилядолетия – хилядолетия се натрапва идеята за отмъщението, за анатемата, която е влязла и в нашата църква с безпринципност – молебсваш някого и му оставяш за цял живот белега „Този е низвергнат!“. А защо? Защото е имал поведение вече. И обявен е човекът за какво? Една „важна“ догма е сложена: грях и чудо; един е грешник, друг – чудотворец!?

А Той им каза, че винаги трябва да хвърлят мрежите от дясната страна, ако искат да ловят риба – това е тайната на Христос. (Никой не я разтълми досега!) Те не могат да уловят риба цяла нощ – отляво хвърляли. Лявото е минало. Хвърлете отдясно! – и не могат да изкарат мрежата. Виждате колко неща трябва да знаете в практична приложност, които са вътрешно прозрение. Лявата ръка – не върви; дясната ръка – носи. Хвърлете отдясно! И дори се казва, че тази мрежа не може толкоз много да изнесе, но не се скъсва. Не е въпросът дали са ловили риба – въпросът е, че се дава една голяма идея. От това вие може да правите констатация в приложната си молитвеност, а в същото време може да говорите за собственото си здравословие, за собствената си психология – коя страна кога боледува и дали изплащате карма или чрез болка съзнавате свобода от страдание.

Път за освобождаване е и самотността. Сам! Човек трябва да се освободи от поселниците си. Когато искате да творите, колкото човек е по-сам, толкова повече може да твори. Панаирщината е за забавление, тя не е за творчество! И затова в годината два-три големи празника е имало – панаири. А сега всеки ден е панаир (говоря за телевизията). Това е ужасно!

Самостта! Тя е предпоставка за свобода – когато не се страхувате, че около вас няма друг. Това е липса на страх, което в същото време е и голямата идея на свободата. А когато искате да направите свобода на света, вие правите програма, в която все пак я ограничавате. Проверете на революциите обръщенията. А сега още по-реален пример имате – всички говорят, че в Хартата за свободата на човека и на словото всичко са предвидили, но не са предвидили най-важното – свобода на душата. Това, което пледирахме пред Обединените народи, е защита правото на душата. А кога я защитаваш – когато е лишена от нещо. Тя е лишена от право на битие в културата на човечеството и не я признават. Религиите я признават, но кой приема сега религиите за статукво, което ти дава път? Никой. Хората се преструват, защото човекът от простолюдието търси олтара за утешение на себе си – че е грешен... Така културата на света не приема идеята за свобода. И те вписват в Хартата клауза за свобода на съвестта, а не искат да признаят за реална субстанциалност душата, след като достатъчно прояви има сега от различни учени, че тя е реална субстанция.

Така че голямата теза на бъдещето е свобода от минало! Разбира се, това е една много малка рамка, в която слагам интерпретациите на тази тайна.

Другото искане, което също така е много съществено – второто, това е:

  • Научи ни, че жертва без Път не е подвиг!

И най-голямото достижение, което може да ви даде нещо, ако е без Път, не става подвиг, а самоцелност. Безспорно, когато сложим достиженията на трапезата, всеки самоцелно взима онова ниво, което е за него. Но тази обща аура, която създава Учението Път на Мъдростта, тя е, която ви прави свободни, а не само взели своето.

Жертва без Път не е подвиг! Пътя имаме ли го? Вие не можете да направите Рождество, ако нямате Път; и не можете да направите Път, ако нямате знание за раждането. Как искаме тогава да направим подвиг, когато не сме изходили Път? Даден ли е той?! Но не вече както в християнството, защото трагедията е, че Пътят на Възкресението там не стана Път, а остана оплаквачка. Човечеството прави скръб и плачене, а това е Път на радостта: Радвайте се! Аз победих света! Той казва, че победата е над света, защото изходи един Път, а те оплакват и Него, и Пътя... Пътят е засега смятан за мъчителен, а не за освободителен. Той им показва как човек се освобождава, а те Го качват на разпятие, и то най-позорното – кръста. Кръстът е бил, в знака на Римската империя, не само като мъченичество, а като позорно наказание. Въпреки че християнството го прие, за да прави молитви и кръстене, не го освети както трябва, за да може извървяният път да е подвиг – той не стана подвиг. И си служим, когато искаме да правим съпоставка, с позорността: „Този трябва да бъде разпнат, трябва да се качи на голгота...“ – да има мъченичество.

Как не можа да се разбере това, което прави Сизиф? Сизиф е обявен за престъпник, наказват го да изкачва един голям камък на върха на планина. И той го тика, но камъкът постоянно се връща. Какво обаче казах? Трудът на Сизиф не е в безсмислието, както цялата история световна говори, а в липсата на отчаяние! Имаме ли вложена такава даденост? Имаме. Тази даденост се казва смърт, която ви ражда безсмъртие. Сизиф го прави – настоящето още не го е разбрало...

Следователно идеята е да извървите Път, който да ви даде от поведението подвиг, не хула. А какво гледаме за Великден в Католическата църква – един дървен кръст на някой як гръб (Христос не е имал толкоз як гръб) го качват и зад него вървят с бичовете и го бичуват. Това е ХХI-ви век!! Две хиляди години бичуват – позорът, който връщат като памет и тя стои с челюстите на хищника. Кое не са махнали у човека? Поклонението му пред звяра. Поклонение на звяра, който му е бил тотем – „иначе тотемът ще те изяде“.

Ето всички тези излишества, които въпреки грижата на религиите да възпитат – не стана; въпреки грижата на Божиите Десет заповеди – всичко лъже. Ами как няма да лъжеш, след като Моисей, когато слиза долу да донесе Десетте Божи заповеди и вижда, че играят около Златния телец (те и досега си имат златен телец), повелява три хиляди души да бъдат изклани! Как няма да лъжат?! Ами нали идеята е била да сложиш страх, че човекът е грешен, за да ти бъде подчинен!

Затова: Научи ме, че жертва без Път не е подвиг! Ето това сме казали и трябва да бъде ясно – няма смислена жертва без Път! (И човекът трябва да взривява мостовете за връщане към миналото, защото той най-добре се утешава с направен някакъв подвиг от миналото – когато еволюцията му е дала право да бъде – например войник, и то жертвен войник.)

И така, това, което взеха за позор и след това стана изповедание на Възкресението, е Голготският път. Там Духовните вълни си правят своята среща! На Голгота трябваше да се срещне тайната на раждането – черепът на Адам, с Кръста на Христос (горната част на който ние сложихме в символния знак на Мъдростта) – голямата победа на Духа над материята!

Колко много човекът е отдалечен от своето предназначение! Колко много... И ако ние трябва да го върнем, ето защо в третото искане съм казал:

  • Дай ми битка, която ражда мир!

Идеята за Духовните вълни ви дава потенциална възможност за битка; не война – битка. Битка, която ражда мир – не победа. Защото обикновено, когато се води битка и се иска победа, имаме сатрапията на неовладяното благородство. А неовладяното благородство е сатрапия на жестокия. Битка, която ражда мир! Затова е казано, че и най-лошият мир е по-добър от една война. А битката е вътре у нас! Не е нужно да имаш друг противник, защото бъдещето е на това, което казахме – горната част на Кръста. Победата на Духа над материята трябва да стане у нас – не може да бъде вън от нас! Христос в този смисъл рече: Смирих се до смърт! Колко властност има! Смирението не е да ви направят снимка и да изглеждате меланхоличен – не! Смирението е Живот! Защото смъртта, в края на краищата, е преддверието на безсмъртието. А какво е безсмъртието? Битие във Вечността. И затова Той казва смирих се до смърт – признава, че тя е бъдещ живот.

И когато се опитва Петър да Го защити, какво му рече: „Върни ножа на мястото му; или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели“[6]. Той води битка за мир: Моя мир ви давам! Не казва „Моята победа“ – Моя мир! С това смирение, когато не прави противопоставяне на властта и жестокостта, Той изтръгва: Радвайте се! Аз победих света! Ето ви триъгълника: Мир; Радвайте се; Аз победих! Сега слагаме към него Мъдростта, която може да даде интерпретация на злината. И ако това осъзнаем, ние тогава ще дойдем до онази първа фраза, която съм казал: Няма страдание, има развитие!

Виждате ли колко последователно, с десетки години сме правили тази теза, тази доктрина – няма страдание... И ако благородството ни може да надмогне в даден момент болката на развитието, никога няма да помене страданието. Усещаме го, това е логично, но ние нали затова водим битка за свобода, за свобода от минало! И тогава ще обезоръжим онзи, който иска да извърши беда. Когато иска някой да ви убие, ако познава тайните на закона, че смъртта ви прави безсмъртни, и принципа за прераждането, той е обезоръжен. Човечеството се изживява в един много нисш проблем – за отмъщение търси възмездие. А представете си какъв санитарен кордон трябва да поставим в идеята на отмъщението, след като имаме натрупани много карми в единомислие или в единораздорие, т.е. в битка един към друг!

И какво трябва да вземе човек от целостта на Христовото Учение, за да каже: „Аз водя битка за мир и наистина правя мир!“? Ето това, по-горе: Дай ми свобода от минало! Когато имаш свобода от минало, ти тогава можеш да кажеш, че даваш нов път, нов мир. Защото Христос дава мира на Любовта с едно изречение: Обичайте врага си! Тогава не можеше да не каже: Аз ви давам Моя мир! Отделен е въпросът достатъчна ли е тази идея? Правилна е констатацията, че не се постигна нищо, защото не взимаха – Христос дава, ама те не взимат. Почнаха ли да обичат врага си? Не! Цялата християнска доктрина можем да кажем, че отровният газ на учението на еврейството я събори, направи я мъртвец. Не обичат врага си. Но за да няма тази мъка – да обичаш принудително врага си, ние я освободихме с идеята на Сътворителя: събожници! Затова и толкова властно казахме: не е проблемът да обичаш врага си – и към най-далечния си много длъжен, и към най-ближния си много длъжен; и към най-обичливия си много длъжен, и към най-мразещия си много длъжен. Длъжен си, за да се сложи санитарният кордон пред зломислието и злодействието в миналите ни времена.

Трябва някой да сложи санитарния кордон! А това е съзнанието ни пред нашия нов Олтар. Няма нужда да се отива другаде освен вътре у нас. Там е малкият бог – Олтарът на големия Бог, там е Книгата на Живота. А Животът е непобедим, само той е непобедим! Всичко друго може да бъде победено, но Животът – не! Затова е казано: Fiat lux! (Да бъде Светлина!), която е Пътят на човека, която е Живот! Да бъде...! Затова и в Молитвата сложихме „да бъда“: Научи ме, жив да бъда в Тебе! – навсякъде сложихме: Не да имаш, а да бъдеш!

Така че, когато искате да направите битка, осветете я с това, което тя трябва да роди – мир!

Моя мир ви давам!

 

[1] Нур 3/99, с. 13.

[2] Нур 1/03, с. 21.

[3] Вж. Нур 3/99, 1/00, Книгата на Живота.

[4] Марко 11: 7.

[5] Лука 4: 7-8.

[6] Матей 26: 52-53.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993