Зареждам...
Ден на Съединението (Пред гробницата на Александър Батенберг) (3/2011)

Ден на Съединението

(Пред гробницата на Александър Батенберг)

Себежертвата е Духопринос!

Днес Децата на Деня, в изявена признателност към онези, които са строили нова България, присъстват на гроба на един от избраниците, който направи не само жертва – той освети идеята за служението в чувството за отговорност!

Чувството за отговорност в 500-годишното ни робство беляза хора, но някои нямаха подквасата, за да направят хляба на идеята за свобода. Идеята за свобода има своите етапи. Първият етап беше прокламацията на една война, чрез която ние след турското робство трябва да кажем, че бяхме освободени, но не бяхме свободни. Защото съдбата в ръцете на престъпността отне правото ни на онова, което няколкостотин години народът ни имаше и то се наричаше държава. Под егидата на Русия бе разделена България! Тази престъпност се крие от обществеността! И затова днес не бях изумен, когато по националната ни телевизия в продължение на часове никой не спомена името на княза, основател на династията на бъдна България – Александър Батенберг Съединител! Представете си принесената жертва в непризнание – било на недоимък мисловен, било на идеологически недоимък. Но историята не се определя от недоимъци. Когато на нея се даде някого да обеси, онзи, който се е пожертвал, той има паметник. И ние имаме чувство на признателност към ония, които в жертва създадоха една от големите тенденции на бъдеща България – идеята за нейното съединение!

  • Имахме освобождение, но нямахме свобода – свободата я донесе Съединението!

И днес дискутират дали 3-ти март е по-велик, или 6-ти септември!? Ами ако нямахме 3-ти март, никога не можехме да имаме 6-ти септември! Така че, когато на везните трябва да сложите кой е първият празник за освободена България – логично е да бъде прокламираният ден на Освобождението, а след това – идеята за Съединението.

Искам в своята си трезвеност всеки да знае, че този белязан син Александър Батенберг, който даде своя принос, загуби не, а даде короната си заради съединена България. (Не ни се разреши обединена България, но извоювахме Съединена България.)

Затова съм сложил Съединителя в броеницата на 13 жертвеници в името на България. Това са жизнените олтари, на които тепърва, разбира се, ще се отива... И все пак, тронът беше освободен, но на трон никога не се стои без жертви! И дойде друг, който принесе други жертви. Ако не себе си, Фердинанд принесе своя син – Борис. Това е идеята за величавия трон, който винаги ще иска жертви. Защо? Защото идеята за свободата се храни от Дух, а не от материя. А себежертвата е Духопринос!

В този смисъл на днешния ден Децата на Деня имат своя приносен дълг да поднесат тук признателността си и безспорната си благодарност на един от тези 13 избраници, които сме посочили[1]. Той загуби трон и династия, но пред идеята да види един народ в път на свобода! Нищо, което може да ви даде корона, не може да бъде по-властно от жертвата за свобода и път на един народ – те стоят на върха на всяка бъдност. А бъдността се прави точно от непресметнатите жертви, от жертвата, която е наречена Агнец Божий.

Ето защо идеята за свобода в смислената жертва на загубен трон и династия не е скръбно събитие. То може да е историческа обида, но не скръбна душевност! Затова народът ни тръгна на своя поход за една трета България тук, на тази благословена и избрана земя, наречена Тракия. България е била винаги благословена, страната ни е била винаги водена!

Благодаря за вашето присъствие! Всяка ваша стъпка в Пътя на благословеното служение е принос в онова, което нашият поет Пенчо Славейков нарече Бог и България единство в двойна плът. Това световната култура не познава, защото другаде не е имало плът, която може да стане единство с Бога. Българският народ има и плът, и Дух, за да бъде единство!

Ето затова сте тук – защото сте единство с предназначението си. И вашият предшественик на първия трон на освободена България го пожертва, за да бъде това единство несмутено! Жертва, в която има пресмятане, е смутена.

Благословени в избрания Път! Нека това единство, което Пенчо Славейков – както съм го нарекъл – „неслепият Омир“, прозря: Бог и България единство в двойна плът!, да бъде в душите ви!

 

06.09.2011 г.

 

[1] Ваклуш Толев. Ден и Дом-Светилище на 13 поименни безсмъртни българи. Албум. Сдружение „Общество Път на Мъдростта“, 2003.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993