Зареждам...
Осми събор от II цикъл Събори Заключително Слово (3/2011)

Осми събор от II цикъл Събори

Заключително Слово

Индивидът е потреба,
човекът е същност,
събожникът е служение!

Скъпи Деца на Деня! Нека денят ви да бъде благодатен! Колкото тронен, толкова и свещен! Благодаря ви от сърце! Да бъдете бранени в делото, в което имате безупречната радост да служите!

Не може да бъде измервана радостта с достиженията. Достиженията са признание, че радостта е основателна, но в никакъв случай тя не е достатъчно измерима. Радостта е чаканата и събудена, осъществимата и реализирана корона на битието на Мъдростта! („Ода на радостта“ е писана, разбира се, от много големия композитор Бетовен...)

Радостта ми е, че видях лика на Мъдростта, без да се гримира. Когато гримирате Мъдростта и с нея искате да изразите радостта си, тогава личността е повече от предназначението. А Мъдростта като Учение е много повече по предназначение във вашето служение на битие, не служение на индивидуалност. Индивидът е потреба, човекът е същност, но събожникът е служение! Това е, което нашите Послания поставят.

И затова радостта ми беше изключително не смутена, а просто поласкана от това, че можах да ви видя в тази неизмерима жертва.

  • Когато няма смут, жертвата е свята!

Когато има смут във формата на пресметливост, жертвата е обидна. А вашата жертва беше жертва на приноса без измерение за страдания или смут. Затова благодаря от сърце, че Децата на Деня имат своето искане да осветят Път, да създадат храм, в който да сложат олтара на това, което Мъдростта дава: Аз и Той сме едно! Но това „едно“, когато е повелено отвън, е само служение на обреда. При нас няма обреди. Единственият обред е, когато се обречем! Да се обречем – това е обредът, в който няма пресметливост, че можем да дадем Себе си. И тогава тезата ни за свобода от Себе си е толкова равностойна на онова, което Предшественикът беше казал – че Той и Отец едно сме.

Без Себе си! Тогава, когато осъществите това „без Себе си“, ставате Всемирност. Всемирността е Пътят на Учението Път на Мъдростта, което безспорно вече след това ще отвори дверите на храма на Свободата. А Свободата в никакъв случай няма да има пътен лик. Няма да има напредвара в илюзиите, че някой има свобода, когато е оверижен в своята минала човешка философия, или пък приоритетно в това, че неговата професионалност го прави „герой на деня“ и му дават знамение. Не! Единственото знамение, на което има право човекът, това е прирастът – когато от индивид е станал човек, когато от човек става събожник и когато от събожник, в дверите на отворената Свобода, той е Съсътворител. Това е казано в Учението!

Така че присъствието ви беше наистина едно събожествено сътрудничество в това, което направиха вашите представители върху Учението – в неговата същност, която, както казвам, е трон и олтар в единство. Когато делите човека още, вие сте му отнели венеца на бъдност. А Учението Път на Мъдростта ви дава идея за бъдност, за бъднина!

От сърце се радвах, когато чувах вещината на вашите вестители от различните краища на България. Разбира се, това е предвестие, че понякога макар и светулчица само е достатъчна, да покаже къде е пътят. Той трябва при вас да стане не пътека, а Път, който е посветена даденост на идеята, че носи Възкресение!

Човекът в предопределението си на съ-Божественост изживява феномените в различните прослойки на своята посветеност, за да стане Съсътворител. Това е тайната на Учението Път на Мъдростта, което носи в себе си ключа за храма на Свободата!

Уровенът на културната контактност тук, пред вас, беше достоен за признание, че можете, без да тръскате плодното дърво, да късате плодове – плодовете на посветеното ви знание. От сърце ви пожелавам да няма смут в сърцето ви, когато се завърнете, а с осветената храмност на вашата присъственост да занесете приветствие на онези, които ви чакат. Учението не е трапеза, още по-малко е мегдан, където се играе хоро...

Моля ви от сърце, приемете моите признания за това, което в този Събор можах да видя, и не спирайте идеята на служението, предвождана от отговорност за Пътя на човека-събожник!

Приветствие и на онези, които под съображения различни не са могли да бъдат тук! Не си купувайте огърлия, когато сами знаете как се правят. Идеята за Учението Път на Мъдростта е събудената ви даденост, а не пазарът, откъдето може да ги купите!

Благословени ми бъдете! Поздрави във вашите домове и на вашите съпридружители в битието ви на тази планета!

Благодаря ви, Деца!

 

05.08.2011, Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993