Зареждам...
28 август – Ден на безсмъртните българи (3/2011)

28 август – Ден на безсмъртните българи

Йерархията на събожника е йерархия на Истината!

Деца на Деня, длъжен съм да благодаря за поведението ви, за събуденото чувство на присъствие и правото ви на лична преценка за това, което днес – 28 август, празнуваме. Безспорно за мен, а разбира се и за Децата на Деня, това е един голям не само олтар, но и трон в правото на народа ни.

Историята ни има основание без скрупули да утвърди Ден на безсмъртните българи − заради приложната им жертва, освещаваща род и Родина. 13-те безсмъртни българи са изведени и алманахирани от тази свещена клада България!

По енигмите на заника ни чакахме предназначения изгрев. И затова Будителя – Отец Паисий, извика миналото като идея за национална свяст и съдба; затова един народ плака над погребано безсмъртие на Обединителя – цар Борис III! Ние сме единственият народ, който има Икона на свободата – Васил Левски. Кое тайнство е единило свободата (Левски) и безсмъртието (Цар Борис III)? Събожничеството! Ние сме единственият народ, който има поет рекъл: Бог и България единство в двойна плът!

Затова вашата отговорност е с прозвището събожник! Сега имате неудобството да казвате събожник, както човечеството е имало неудобството да казва човек, преди да има Иисус в тезата Ecce homo. А тя е изречена от Пилат чрез съновидението на неговата жена: Ето човека! Много е удобно сега да казвате: „човекът, човекът...“ Както наистина много е трудно да се каже „събожникът“, защото събожникът е една от най-големите метаморфозни формули на планетната даденост. В настоящето за Олимп говорят остатъците на културата, а той е бил неудобна реалност, каквато и вие сега срещате… Но идеята за събожника предшества всичко!

Налице е една много странна формула – човечеството не може да има отговорен живот в присъственост и в усвояването му, защото не е имало истина. Истина! В живота няма още истина! И много добре е казано от Иисус: Само истината ще ви направи свободни! Когато се видите в стадия на събожник, тогава вие можете да вземете поне ключа на това петолиние истина. Няма в живота още истина – и затова шикалкавят.

Тази тайна трябва да се отбележи – никой не вижда, че место за истината още няма, защото няма още събожника! Ако вие не станете събожници, как ще разберете истината за човека?... Събожникът е, който ще ви даде истината, и тогава може спокойно да кажете: „Аз и Той сме едно!“.

Знаете ли колко е мотивирано, а пък всъщност излиза неразбираемо тайното знание на Мъдростта. Смешно е хората да говорят за неща, до които не са се докосвали, и да искат да дадат определение за истината, а место за нея още няма. Но това не значи, че не може да се живее с таблицата на Поведението и таблицата на Знанието. Това са помощни неща. И вие можете да изграждате йерархия на отговорността си. Отговорността е вашето вседневно задължение! Затова не се извинявайте, че няма истина, защото имате пък чувство за отговорност. Не значи, че когато няма истина, може да се лъже! Не може да фалшифицирате жертва за спасение на някого – ако се дави, хвърлете се да го спасите.

И много добре Яворов казва: „Дий, воле, дий...“[1] Ако ти, воле, не направиш браздата, аз няма какво да жъна. Направихте ли бразда в живота на отговорността, за да жънете пълните зърна на благодатта на жертвата? Затова се прераства не от трудолюбие само, а и от жертва. Йерархия на жертвата!

И точно с това този Ден днес отново ме събуди за моето чувство на признателност и благодарност към вас – осъзнатата принадлежност при тази плитчина, в която съществуваме. Защото онези, които трябваше да се преродят в столетието, което току-що сме минали, бяха от най-първично естество и не им се сърдете. Може човек да ги упрекне в престъпленията им, но не може да ги упрекне в преценките им. Не. Преценките им са без стойности, но защото няма откъде да ги вземат – това е техният ръст.

Сега няма по-голям храм от храма на Мъдростта, няма по-голяма тайна от олтара, който сменя тезата на Добродетелта с тезата на Знанието. Знанието! И много фигурно и хубаво е казано в Библията − Стар Завет. Старецът може да ви разправя нещо за бойните си действия в някоя война, но когато няма мъдрост, той никога не може да ви каже и дума за истината. Аз и Отец сме едно – ето това е голямата Истина! Представете си каква дързост е имал Иисус, Който отрича цялото Старозаветие! Старозаветниците не дават да кажете името на Господа, а Той ви рече, че е едно с Отца Си!

Това е тайната на този празник днес.

  • Денят на безсмъртните българи не е само наш, той е планетен!

Но вие сте, които трябва да го внесете във взаимност в пазвите на историята. Какво тя крие – крие олтар, но ако липсва трон, тогава олтарът няма просперитет. Разбира се, олтарът се опита да държи трона три дни в Каноса (оттам идва изразът: „Отивам в Каноса“) – когато императорът е трябвало на колене в снежна нощ да чака благоволението на папата. И както виждате, сега примирението още не е постигнато, защото признанието е фалшификат. В този смисъл Източното православие поне има една безспорност – идея на съчетанието, идея на взаимността. Ние нямаме кръстоносни походи, но имаме кръсто-носци!

Терзанието на душевността е наложило т. нар. добродетели, а добродетелта винаги иска подчинение. Но Знанието иска дързост да ви разпнат! С това идеята за свобода е единство със смъртта. Свободата е голямото богатство и Учението Път на Мъдростта крие точно тази тайна. Разбира се, то не е уловено в неговата цялост. Но няма отрасъл, който в Учението да не е разгледан, в който да не е сложено онова едно око. Идеята за едното око на циклопа е предвара на двете очи. Двете очи направиха точно добродетели, но едното око в бъдеще ще дава прозрение за пътя на развитието. А прозрението е голямата съкровеност, която крие Учението Път на Мъдростта.

И аз се радвам, радвам се на вашата преданост, която след това, вече уплътнена в жертвата, безспорно дава на добродетелите стойност за присъствие. Иначе те няма да присъстват. Когато имате огледалото на Истината, няма нужда от това, че сте се научили да давате. Даването е свобода от Себе си. И естествено първото даване е от джобовете, но да давате онова, което ви съхранява, вече е предшествие на възкресението. Никой не може да възкръсне, когато няма какво да наследи, а вие наследявате каквото давате. Какво дадохте на света – Път, Пътя на Мъдростта! Това е вашата благодат, която трябва тъй или иначе да осъзнаете, за да не се страхувате, когато се жертвате. Който се страхува да жертва величие, той не може да получи и достойнство дори!

Тези, които имат някакво прозрение и искат да получат награда, никога няма да получат Себе си! Защото, щом продавате Себе си за награда, няма да се намерите никога! А когато намерите Себе си, трябва да се освободите от Себе си! Тогава никой не може да ви унижи. Никой!

От сърце ви благодаря, че днешният хубав Ден можа да ни събере с поднасянето дан пред онези, които считам наистина за много голяма жертва – не изкупителна, а дарителна!

Нека този, който дава, да няма измерения, и нека онзи, който взима, да няма неудобството да благодари!

Благодаря ви!

 

28.08.2011 год., София, Читалище „А. Стоянов“

 

[1] На нивата. Яворов, П. Стихотворения. София, Български писател, 1963, с. 45.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993