Зареждам...
Прогласи за Историята и Културата

ПРОГЛАСИ
за Историята и Културата

 


 

Проглас

от Нур 1/1997 за темата

ЧОВЕЧЕСТВО, ИСТОРИЯ, КУЛТУРА

„Господи..., що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?“
(Псалом 8:1,5)

За Христовото съзнание и за Духовната вълна на Мъдростта човечеството е изявеното и еволюиращо Адамово начало и потомство. Само човечеството има история и битие за култура – те са неговата биография.

Конфликтът е между сътворения Адам и Дървото на познаване „добро и зло“ – „Адам стана като един от Нас“ (Битие 3:22), т.е. бог.

Проницанието ни говори, че човечеството греши не защото нарушава закона, а защото иска да е с култура и да е праведно – съизмеримо с Бог. Но никой още не е казал: „Ето човека бог!“, макар да е речено вече: „Ето Сина Божий!“

Трагичното в историята е, че търси само минало, което банализира в безплодния израз: „Историята е учителка на народите“; търси само факти, убили личната памет и социалната динамика!

Трябва да се знае, че йерархията на човечеството е дело на Учителите – те дават универсалното в религиите, които търсят бъдещето. Да, едно напътено бъдеще! Но в навик на съскърбие човечеството се изживява в непреходност. Затова религиите най-дълго стоят стари.

Човечеството в историята е религия на Учителите, както Бог е религия на човечеството!

 

Историята и културата са биография на човечеството!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 2/1996 за темата

БЪЛГАРИЯ – ДУХ И КУЛТУРА

Културата не е рефлекс на мислене,
тя е душевно развитие!

Един народ възмъжава чрез култура и бран, макар че боговете имат само едно оръжие – Словото!

Културата е обществена молитва, а молитвата е изповядан дух пред личен и Миров олтар. Духът като национален израз е характеристика на Божията щедрост и личната воля на народ и държава. Малко са народите, които могат да се похвалят с харизматичния дар на белязани чеда, както нашия. Историческото време извежда концентрирания обществен дух в школи – Преславска, Охридска, Търновска, и възрожденски тенденции, след като се е съхранявал с вегетативно безмълвие в робски дни. Не е риск да наречем българския народ дарен със знамения: „Азбучна молитва“, „О писменех“; Бог и България – единство в двойна плът...

Културата е идея за предвара на злината и свобода от малоценност. Обидно е, когато един народ живее по съображение за оцеляване, но низост е, когато оправдава безличието си с чужда воля. Никоя култура и ничий дух не могат да избягат от историческата правда, социалната отговорност и своята еволюция!

България като битие е дом на духовното възмъжаване – Път на Мъдростта!

 

Културата е обществена молитва!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 2/1997 за темата

ДЕН НА БЕЗСМЪРТНИТЕ БЪЛГАРИ

Само българите имат седмолъчна звезда!

Единственият народ на планетата, който не може да живее нито миг без Небе, е българският. Слязлото Небе, слезлият Танг Ра, е неговият земен олтар и неговата тържествуваща и тъжна песен. Свещен е човекът, а не институцията! Затова не пагодата, кханът носи Орендата. Ето защо древните българи не са оставили многолики паметници, а личности – пътуващи богове, оставили са Мадара.

Душевността на българина се е измъчвала и се измъчва, че всичко трябва да усвои и приложи в измеренията на римо-византийската култура и след това в измеренията на европейската етика за истина чрез разум, а не чрез откровение. Въпреки материалните и културни постижения душевността ни остана мистично зрима и приложно ирационална, т.е. живот легенда и преценка, че е време да се сменят божества, които са лоши човеци, с човеци, които са добри богове.

Робствата ни налагат чуждо и колективно съзнание и продължаваме да изживяваме психоза на страх от личности. Склонни сме още към обща молитва и утешителна взаимност край Стената на плача вместо към лична Голгота.

Време е духът на българина да бъде преценяван в приложна воля и изявено светителство. Кхан Аспарух, цар Симеон, св. Йоан Рилски... са личности, които не следват, а предварват живота, които не отразяват, а предричат!

А ние вече имаме 13 човека, които са добри богове за Род и Родина, за да направим Ден и Дом-светилище на тези безсмъртни българи (поименни). Те не почиват в мир, нито са минали в друг полк, а работят в историческия ни път за тържеството на националния ни Дух!

 

Жертвата не е лична, личен е актът на жертването!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 2/1999 за темата

КРИШНА, ХЕРМЕС, ХРИСТОС –
ДУХОВНО РОДСТВО

Само Реалното винаги съществува...
(Бхагават Гита)

Когато човек обезсили изкушението, разтълми чудото и пожертва царствеността, той познава Мировия образ на съвършенството в дрехата на Божествения. А божествеността е псевдоним на еволюиращия зрим теогон.

Верният не се уморява в надмога, знаещият е с надвластие пред безгрешния, а служещият се жертва за света! Ето защо изповеданията ги разделят, йерархията ги води до безсмъртие и животът ги събира в Единосъщие. Така се раждат Химните на вярата, Свещените скрижали и Синовете Човешки и Божии – една симфония на Космичната еволюция.

Така се ражда богоречие: Мъдростта не скърби нито за живите, нито за мъртвите (Кришна); Устните на Мъдростта са затворени освен за уши, които могат да слушат (Хермес); Бъдете мъдри като змията и кротки като гълъба (Христос)!

 

Кришна, Хермес, Христос – Деца на Космичната еволюция!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 3/2005 за темата

ОТГОВОРНОСТТА НА МИРОВИЯ УЧИТЕЛ И ПОВЕДЕНИЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ

Учителството е оазисът на живата вода!

Учителството е Конституция за отговорност и поведение!

В Конституцията на Българското княжество – 1879 г., има чл. 61, ал. 2, която гласи: „Всякой роб, от какъвто и пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия“.

Това е вече Конституция на битието, това е вече светилище – идея за бъдеще! Затова наричам България школа за предназначение – школа за среща между Божията човечност и Човешката божественост.

Инициираният е отговорност, обучаващият се – поведение! Отговорност е Учителят да остави Път, да освети жертва, да направи Самокръщение и Единосъщие; а поведението се себеобрича на свобода от минало и приложно служение без Себе си. Свобода от минало – пътят на посветените! Всичко ново творя, рече Христос.

Хилядолетията са оставяли свещени образци, но еволюцията и сакралните революции са ни дали Бог за свобода от богове.

Достойнство е Учителите не само да се самокръщават, но и да се самоосвобождават в протяжността на времето в името на сакралната революция човекът бог в развитие.

Спирайте само пред оазиса на живата вода, където спряха тримата мъдреци!

 

Учителството е история без автор!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 4/2005 за темата

ОТИДЕ ЛИ СИ ХРИСТОС?!

„Нека бъде Твоята воля.“
(Матей 26:42)

Иисус е съзнавал двете Си естества – да не отрича Божията Си човечност, носена от Човешката Му божественост.

Христос е знаел как да изяви Твореца – и като Бог-Сътворител, и като Син Човешки.

Раждането е тайнство, Рождеството е Битие, т.е. „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение!“ (Матей 3:17) и „Където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега...“ (Иоан 13:36).

Затова Иисус прави раздяла, а Христос – Път!

Иисус прави раздяла с майка Си (която остава вечната Богородилница) – Иоане, ето майка ти; жено (майко), ето син ти; раздяла с учениците Си – Тайната вечеря: измива им нозете – приготвя ги за Път; раздяла с принудата – причисляват Го към грешниците и престъпниците; раздяла с културата на отживени съзнания, чийто нарицателен образ е Стената на плача.

За Духа гроб няма – има Път!

Христос – т.е. Помазаничеството, като благодатна дан в служение на тази планета, няма да Си отиде като посвещение; няма да Си отиде като Голготски Път, Разпятие, Самокръщение, Възкресение, Единосъщие; няма да Си отиде като Съсътворител и като Пантократор!

 

Гроб има преходността – Духът гроб няма!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 2/2009 за темата

УЧИТЕЛЯТ КАТО ЖИВОТ

Учителят е Мирова необходимост и планетно историческо битие!

Учителят е освободено съзнание за жертва! В този смисъл Бог, в идеята Си за Син, е човек и се ражда феноменът всесъжение, т.е. жертвата. И за Учителя няма по-тъжна и по-скръбна забрадка от безотговорността – тя нихилира достиженията на жертвата!

Човекът като Учител е осъществена пулсация на Мировото съзнание. Затова като социален живот Той е идея, като духовен живот Той е откровение – като идея е Път, като откровение е Свобода!

Кое легитимира Неговото служение? Битието на саморазпната личност. Саморазпятието е битката между платното на плътта и савана на смъртта! Учителят опровергава насилието, като дава Възкресението – ирония над съдбата. Учителят е повече от Учението, защото е неограничен в битието на своя Планетен Логос. Той е тайна, макар да повелява тайнства, чрез които разкрива подстъпите до трона на Свободата.

Само смирението – което нарекох Знание, а не добродетел – не е обидило съдбата и Господа! Тези, които проиграват съдбата като лична жертва и поругават Господ като Миров път, са погребана еволюция (както някои ученици на Буда и Христос).

Най-тежката обида за планетния живот на човечеството е идеята за грехопадението – акт на административна нужда и верско внушение, т.е. на статика и отречена еволюция.

Духовните вълни са проекция на Себеосъществяващия се Бог и на живота на Учителя!

 

Всемирността е Неговото битие,
служението е Неговата реалност,
последованието наше е Неговото потвърждение!

(мото на темата)

 

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993