Зареждам...
Прогласи за Човека – бог в развитие

ПРОГЛАСИ
за Човека – бог в развитие

 


 

Проглас

от Нур 4/1993 за темата

ИНТУИЦИЯ, БОГОВДЪХНОВЕНИЕ, БОГООТКРОВЕНИЕ

Откровението е Слово на Всевишния,
изречено чрез устата на творението Му!

В тревожни дни битието на човека е хранено с манна Господня;

В дни на развитие профети дават заповеди и правила на живот;

В дни на тържество Откровението свидетелства за пришествие на нова Духовна вълна!

Такава е йерархията на еволюцията, пътят на Божествения живот – предсетен, определящ и животворен, т.е. интуитивен, боговдъхновен и богооткровен.

Взаимно тези степени не се отричат, както и всички царства на Универсума, но взаимно се освобождават по лествицата на осъществяването. Те са очите на Знанието, защото Бог чрез Естеството Си ни учи, а чрез Откровението ни дава тайните Си!

Има една тъжна песен, с която светът не бива да остане. Това е песен, писана от ръката на отрицанието: Рече безумец в сърцето си: „Няма Бог“. Наша отговорност е да сменим този ритъм.

Навикът да се композира само на петолиние не е обречен дълг за избраника: Ново вино – нови мехове!

 

Човекът е един подвижен храм на богопознанието!

(афоризъм от темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 5/1993 за темата

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Роденият Христос работи в сътворения Адам!

Когато противоречията станат повече от знанието, тогава човекът търси просветлението – сменя йерархията!

Величието е нужно, но не е достатъчно за предназначението.

Историята не е достатъчно знание за битието; истината няма род, няма дом; тайната е в служението.

Потребна е дързост, за да се отхвърли траурната дреха по миналото, както направи Моисей – „Като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря“ (Евреи 11:24).

Потребна е жертва, която надкрачва прага на предопределението, както направи отиващият Иисус на Кръщение – „Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!“ (Марко 9:7).

Потребно е преображение като изявено предназначение – Ти си Синът на живия Бог, рече ап. Петър. Чуйте гласа на Небето, повярвайте на апостола!

Адам е предопределението, лична съдба, а Логосът е Космичното предназначение Аз и Отец! Осъществявайте се като предназначение!

 

За вечното Пътят е труден,
достойна съдба го отрежда
и често човекът принуден
чрез чужда ръка се отвежда...

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

(Непубликуван)

от Нур 6/1993 за темата

ЙЕРАРХИЯ НА ЖЕРТВАТА

Цялостната идея за жертвата е еволюцията!

Жертвата е път, по който е трябвало да мине и минава човечеството, в идеята за съвършенство и свобода. Тя ще сменя своя характер като приношение за изкупление и като благодарност за награда.

Първата жертва е Мирова – Бог в Сътворението: „... и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“ (Битие 2:7).

Втората жертва е лична – човекът, който „стана като един от Нас (боговете) да познава що е добро и зло“ (Битие 3:22) и слезе като съзнание на земята да спасява човечеството, т.е. себе си!

Тотемният и езическият свят като обредно служение подсказват, че човекът е един видим бог;

Авраам казва на света, че жертвата е право на Отца: Иехова-ире – Господ ще предвиди;

Христос рече: Милост искам, а не жертви.

Това е йерархия на поведението!

В Духовната вълна на Мъдростта жертвата не присъства като омилостивяване или като награда, а само като деяние на Духа!

 

Йерархията на жертвата е съдействие и участие в
Мирозданието!

(афоризъм от темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 1/1994 за темата

ЙЕРАРХИЯ И ЕДИНСТВО

„Аз съм Алфа и Омега...“
(Откровение 1:8)

Йерархията е воля на Всемира, която нарушава покоя и като потреба на Великата тревога събужда пътника и посочва Пътя.

Този пътник трябва да чуе Проповедта на планината; да поиска жива вода, от която няма да ожаднее. И като влезе в градацията Деца на Деня, да вземе главнята на Мъдростта и да тръгне от дом на дом, защото Денят започна!

Така неуморният ще има неделима съдба с националния дух като предречен дар на всеслужението и ще рече: Господи, при Тебе има думи за вечност – къде да отида да ям хляба на Живота? На трапезата на Единството – защото Аз и Отец сме едно!

 

Аз и Отец едно сме е привършена йерархия – осъществено
Единство; в егото намираме хода на Йерархията,
в Алтер-егото – Единството!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 4/1994 за темата

ПРЕДАНОСТ И ОТГОВОРНОСТ

Предаността е поведение за сигурност,
отговорността е дълг към Бога!

Светът не може да се изживявя да еволюира чрез предаността като индивидуална, сборна, родова и всечовешка потреба пред царството Небесно. Това ражда молитва и олтар.

Земята учи човека на преданост, Небето обаче го приема в отговорността на осъщественото! Това е свобода от идеологията на малката мисъл, че е само земен жител.

Историческата преданост, която обвързва човечеството с миналото, е най-дълбокият коловоз на устойчивостта, но и най-тежката верига за волята на отговорността пред бъдещето – „И имаше голям ропот у народа за Него“ (Иоан 7:12).

Бремето на фактите пред стрелата на провиденцията може да ни остави без обиталище в отвъдността.

Приложената преданост и отговорност са белег вече на живеене, а не на вегетиране!

 

„Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми!“
(Лука 2:49)

(мото на темата)

 

 

Проглас

от Нур 1/1996 за темата

ЧОВЕКЪТ В РЕЛИГИИТЕ

Човек не определя битието на Бог, човекът определя себе си!

Едва ли когато Пилат е рекъл: Ессе hото! – Ето човека!, е искал да опровергае постулата на Римската империя „Човек за човека е вълк“. Но идеята „Ето човека“ разруши не само неговата империя, а и предишния човек, като го нарече храм Божий – даде му свобода от култа на миналото и прозрение за бъдеще!

Човек с тревожно безпокойство се търси в Създателя си – съзнава се като материя и Дух, хляб и молитва, гроб и Възкресение, и познава, че Бог в човека е борба за Истина! Човекът изживя „Теогонията“ на Хезиод и „Метаморфозите“ на Овидий като познание, но унижено бе градиран в девет кръга на Дантевия „Ад“ като нравствена погрома, макар че Христос му даде единство с Отца.

Кой човек е потребен днес? Този, който в бъдни времена ще чупи печатите на Книгата на Живота, където пише: Човекът е бог в развитие!

 

Теологичните идеи еволюират и йерархират човека!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 3/2000 за темата

БИТКАТА МЕЖДУ МИСЪЛ И ОТКРОВЕНИЕ

Дайте на света името на Богобьдното изповедание!

Зримият теогон – човекът бог в развитие, ще бъде тревогата на Третото хилядолетие. Започва битката между очовечването и обожествяването, между мисъл и откровение. Битка между Огъня Небесен и Огъня земен, между Боговластния и боголикия, между Дух и материя.

Адам е паметта на Природата, докато Богооткровението е Слово, изразено чрез устата на роденото творение – на Синовността като същност на Божията воля. Затова мисълта не бе освободена от културата на трудолюбието и обeзгрешена в потребата на познанието. С откровението обаче човекът е защитната мисъл на Бога в идеята му да се усвои като Сътворител.

Мисълта не може да се отрече, но трябва чрез прозрението и смирението да бъде осветена като идея за възкресение, което пази тайните на откровението. Мисълта нарича човека светец, откровението го прави свещен!

Богооткровението няма посредници, то е пряката среща човек – Бог, Бог – човек!

 

Битката между мисъл и откровение е битка
за очовечаване и за обожествяване!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 2/2001 за темата

БОГОУПОДОБЯВАНЕ, БОГОУСВОЯВАНЕ, БОГОПРИЛОЖЕНИЕ

Богоуподобяването е свобода;
Богоусвояването е жертва;
Богоприложението е Възкресение!

Богоуподобяването, Богоусвояването и Богоприложението са трите страни от триъгълника на Учението Път на Мъдростта. Змията – Мъдростта, е вече, която води!

Жертвата е платена дан от Мировите Учители и признание на изпълнен дълг, а Възкресението е харизма на приложено безсмъртие!

Да се търси човек у Бога е ограничение на Бог, но да се търси Бог в човека е потребната Му осезаемост!

Чрез човека Бог се осъществява и човекът чрез Бога се познава! Затова Единородието е Същност от Отца, а Първородието – присъствие на Божествеността.

 

Богоуподобяването, Богоусвояването, Богоприложението –
това е човекът бог в развитие!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 2/2002 за темата

БОЖЕСТВЕНОСТТА КАТО СОБСТВЕНОСТ

Да бъдеш, а не...!

Личната собственост, най-вече правото на живот, е обявена за свещена и неприкосновена. Божествеността като собственост е сакрална азбука, с която е написана Книгата на Живота – съзнанието на Бога в човека!

Божествеността като собственост е културата на бъдещето на Третото хилядолетие. Тя е усвоена и приложена идея за безсмъртието, т.е. конституционен текст за непреходност. Синът човечески е син Божий, екзистенция на Сътворението, което дава и Дух, и плът.

Божеството не може да бъде оскърбено, че зачитаме творческата Му воля – сътвореното Му дете да стане Негов Единосъщ Син! Всеки притежава собствена божественост не като дар, а като еволюция на Божията човечност. Няма вечна собственост, защото всичко се освобождава от преходното, тъй като в Нищото няма времена!

Кое лично тайнство прави човека властник на божията си собственост? Тайната вечеря!

Кога настъпва свободата на Бога от човека? Когато човекът повече не умира – безсмъртен е вече.

Това е битка срещу касти, карма, предопределение, прераждане – битка на новия Олтарник!

 

Божествеността е неотменна даденост,
а не харизматична щедрост!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 4/2003 за темата

РАЗДЯЛАТА КАТО СРЕЩА

Не търсете спомен за човека!

Трябва да се разделим с човека – за да се срещнем с Бога! На човека могат да се приписват Божии качества – Божията човечност, но на Бога не могат да се приписват човешките недостатъци. Той не прави потопи от недоволство и отмъщение, нито от разкаяние, а за да се раздели от минало и да се срещне с нов човешки род.

В природата големият закон на еволюцията е безжалието: смърт – заради безсмъртие; гроб – заради възкресение. Но човечеството не можа да разбере тайнствата, затова остана при явленията.

Раздялата като среща е характеристика на Знанието в Учението Път на Мъдростта срещу отдавна потъналата в мъгла култура на Добродетелта. Никой не знаеше кога да направи раздяла и с кого да се срещне. Това роди ужаса на митологичните безсмъртни богове, защото нямаха живяна смърт. Раздялата като среща е най-мистериалният акт на тайнството Огън – Феникса.

Небето и земята са разделени (Дух и материя), за да се срещнат у човека – еволюиращ бог!

 

Раздялата като среща е път за обожествяване!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 2/2005 за темата

ЛИЧНОСТ, ИНДИВИДУАЛНОСТ, КОСМИЧНОСТ

„И казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци.“
(Матей 4:19)

Ecce homo! Няма по-цялостно същество от човека. На растителното и животинското царство не се дава религия!

Човекът е не само планетен или израз на един енергиен център – той е и Космичен, и Индивидуум, той е и съ-Сътворител. Затова древните са казвали: „Познай себе си и ще познаеш боговете.“ Не митологичните божества, а трябва да познаеш Бога, който еманира богове и според вибрациите на съответните полета изгражда ангели, архангели, серафими, херувими, власти, престоли... т.е. еманира одухотворена материя.

Човекът има сумирана еволюция и живени сакрални революции. Така Адам става човек-концепция и скрижала на паметта; той е микрокосмос и планетоносител. Затова Учението Път на Мъдростта казва, че човекът е един бог в развитие, т.е. сома и пневма.

Човекът е една идея за поносимост на Свободата и по скалата на йерархията на Духовните вълни неговият Дух става един персонален Бог. Божията човечност се извежда чрез Човешката божественост!

На Бог не се прави характеристика, нито пък хороскоп!

 

Индивидът е свързан с Космоса; Индивидуалността –
със Земята; Личността – с човека; Синовността –
с Божеството; Духът е свързан с Бога!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 2/2007 за темата

РАЗВИТИЕ И СПАСЕНИЕ

Реката на развитието е дело на Божията човечност и Човешката божественост!

Развитието е събудено прозрение, кръвообръщение за път, а спасението е молитвен пристан. Но те са временна утеха в идеята за предназначението. Защото, ако развитието не стане осъществена Божественост, никога спасението няма да ви направи Съсътворители! Тази ваша необходимост е Единосъщието!

Не е риторичен въпросът, че нито умирането, нито безсмъртието са опровергани. Бог търси човека в Себе Си, а човек – Бог в Себе си! Това е служението без Себе си, защото двамата са Себе Си!

Развитието е отречена статика на Сътворението. Сътворението е полярно – Дух и материя. Мъдростта обаче не е полярна! Учението Път на Мъдростта е свобода от натрапени богове – да не стоите вечно маловръстни, т.е. първородни грешници в услуга на институции! Да се кланяте, е минало; да жертвате, е изживяно; да властвате над човешката си власт, е Мъдрост! И тогава човек ще каже не Прости ми!, а Научи ме!

Всички отиват да съблазнят Пенелопа, но никой не може да владее лъка на господаря – Властта.

Има развитие! И само Всемирният Месия е мисия в историята на Духовните вълни и осмисля развитието!

 

Развитието е Път; спасението е Истина;
Себеосъществяването – Живот!

(мото на темата)

 

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993