Зареждам...
Прогласи за Човека – осъществен Бог

ПРОГЛАСИ
за Човека – осъществен Бог

 


 

Проглас

от Нур 2/1993 за темата

СЛОВО ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Живее само Бог!

Пред гробницата на Йосиф Ариматейски стояха и стоят жени и мъже, които свидетелстват за един Невечерен ден, за една Всемирна мистерия – Възкресението:

Възкресението като реалност на лична, социална и Мирова драма;

Възкресението като реалност на Духа за божествено присъствие в плътта;

Възкресението като реалност от историческия път на живяна и потребна лична Голгота;

Възкресението като реалност на душевно сродяване: ритуална психоза чрез взаимния поздрав „Христос Воскресе!“.

Възкресението освободи пазителите на Дървото на Живота! Едемът е отворен – Христос-роденият работи в Адам-сътворения, Христос – Логосът като хилядолетен Бог.

Затичани към гробницата нека от всеки гроб направим Възкресение!

Мъдростта победи страха от еретизма да се яде плода на знанието!

 

Христос воскресе из мертвих,
смертию смерт поправ и сущим
во гробех живот даровав!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 2/1994 за темата

СЛОВО ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Възкресението е нова душевност на света!

Ангелите рекоха на хората: Защо търсите Живия между мъртвите? – това е голямата тъга на човечеството като деградивен светоусет и воля безплодна!

Човек ще търси Живия между мъртвите поради живяна смърт, но неприложено лично възкресение!

Човек живее не заради смъртта, а за Възкресението – тайна, която всички мистерии знаеха, а Христос я откри на света.

В езотеричните учения няма място за охрана на Гроба. Отдавна Копието е кръст, Пътят – святост, Гробницата – посвещение!

За Възкресението не се дава милостиня от излишък, а се жертва всичко! На този олтар светителства само Синът.

Синът е живяно Човечество и въплътена Божественост! Той е, Който ни учи да възкръсваме.

 

Възкресението не е съчувствие към човека,
Възкресението е идея за Живот!
А живее само Бог!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 1/1995 за темата

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО – ДЕН НЕВЕЧЕРЕН

Научи ни да възкръсваме!

Без пространство и без време душата на всекиго чака волята на Синовност и гроб възкресен.

Пътят е посочен, делата са изпълними, еволюцията е неотстъпна! Кога и как – е проблем на Духовна вълна, обществен храм и личен олтар.

Човек възкръсва заради божеството в себе си – чрез просветлението се освобождава, а чрез свободата се обожествява!

До гроба на Възкръсналия бяха допуснати само верните, защото и ръката на изпровода трябваше да бъде като ръката на посрещането – несмутена.

Докато се осезаем като непреходност, Христос ще казва: Отец Ме е пратил и дойдох в света. Пак оставям света и отивам при Отца Си. Пак...

Възкресението не е повест, а мистична и реално живяна драма на душата в люлката на плътта и пулсациите на Духа!

 

Възкресението е идея за Свобода и право на безсмъртие!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 2/1998 за темата

ЧОВЕКЪТ – БЪДЕЩ БОГ И БЪДЕЩА ВСЕЛЕНА

Боговете са безсмъртни човеци;
човеците са смъртни богове!

Хермес

Житието на човека няма да затвори страницата си с битка за безсмъртието.

Ехото на Съдбата му позволи да изживее своя безбиографичен стадий и своя бездомен покров. Той можа да чуе песента на стихиите, които се самообладават в безсмъртието, но не в Адамовото начало, т.е. в знание и памет, та кога загубят името (званието) си, сами да го потърсят и овладеят. Затова стихийните богове станаха подвластни на човеците, които бяха смъртни богове. И започна най-големият двубой: двубоят между очевидността и Духа; между оракула и познай себе си.. между Ето човека и Този е Моят възлюбен Син – обещаното бъдеще. Така смъртта стана свидетел на безсмъртния.

За безсмъртието трябва върховна пригодност – Възкресението! То ражда човека Бог. И рече Христос: „Аз и Отец едно сме“ (Иоан 10:30); и Го замериха с камъни, за „дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог“ (Иоан 10:33).

Чу се гласът на Съдбата: Денят започна – човекът е бъдещ Бог и бъдеща Вселена!

 

Еволюцията няма за задача
да създава благоденствие, а да прави богове!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур сборник 2000 за темата

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО – НАДГРОБНА ВЛАСТНОСТ

О, смърт, къде е жилото ти?
(1 Кор. 15:55)>

Възкресението е най-великото Мирово тайнство, съхранило паметта на Откровението, че човекът е един зрим теогон.

Следгробната властност на Христос го освети като верова доктрина и реална даденост. Роди дързост и смирение, преобрази живота на човечеството и изведе нови добродетели – любов и жертва, свобода от смърт и безнадежност.

Трагично е, че Христовите последователи изживяват Възкресението като връх на идеята за страданието, изкуплението и спасението, а не като победа на Духа над материята; не като изведена божественост до Втората ипостас в Единосъщието.

Синът Божий е ново служение и нов храм!

Възкресението в Духовната вълна на Мъдpocттa е надгробната властност на човека!

 

Възкресението съхранява паметта на Откровенията!

(мото на темата)

 

 

 

 

Проглас

от Нур 1/2000 за темата

ДОСТАТЪЧНИЯТ НА СЕБЕ СИ – ИЗРАЗ НА БОГОЛИЧИЕ И БОГОВЛАСТИЕ

Непобедимият!

Познанието роди мистерията човек, т.е. освети Боголичието!

Днес Учението на Мъдростта казва – ако нотираш Човешката божественост в Божията човечност, ти се изживяваш в мистерията Космос, т.е. в Боговластие, и ставаш достатъчен на Себе си!

Това е истинският Син Човечески, Който чрез Възкресението и Възнесението сяда отдясно на Отца като Син Божий, Който може да каже: „Аз съм достатъчен на Себе си“ – защото знае името на Богобъдното изповедание.

И Той прави съдба, а не съдбата Го определя. Това „посегателство“ върху Бога е най-великото тайнство в привидното мъченичество на човека като Божествена Себенеобходимост. И само тогава може да кажеш, че си достатъчен на Себе си, което е върховен израз на присъствието на Бога у човека, изведено в Няма Ме, защото бях – Възкресението!

 

Достатъчният на Себе си е непобедим!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 4/2002 за темата

БОГ В ЧОВЕКА – БОРБА ЗА ИСТИНА

„... истината ще ви направи свободни.“
(Иоан 8:32)

Всеки стои пред въпроса – защо се родих? За мисия или за развитие?

При Учението Път на Мъдростта мисията свързва човека с Бога чрез Знанието, а развитието го обучава в Човешката божественост, битка между Реалност и Иреалност.

Човек винаги изповядва някакво божество, но бяга от Бога, защото не Го познава като Истина, а само като чудодействие, и не Го живее като идея за свобода и отземяване. Само огънят на Истината изгаря съня на довчерашното битие, та да не остане Божията човечност заземена!

Истината отверижва волята и освобождава смълчаната мисъл във Възкресение за Единосъщие! Това е нейната борба – че Бог не като олтарен е Сътворител и мистична Реалност. Тъй като за Себе Си е винаги Реален!

Затова науката богознание (брахмавидия) е много стара. Но догмата не всякога е добронамерен и верен страж на знанието – тя често рони цвета на Истината от Дървото на Свободата. Тя краде бъдещето! Така хилядилетията държат Човешката божественост невъзкръснала за среща с Божията човечност!

 

В храма на Истината олтар е Бог в човека!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 2/2003 за темата

САМОКРЪЩЕНИЕ, ЕДИНОСЪЩИЕ, СЪСЪТВОРИТЕЛСТВО

Човекът – бъдещ Бог и бъдеща Вселена!

Кръст на отговорност е Пътят на човека бог в развитие от Самокръщението до Съсътворителството! Това е нова идея. Идея, която краде бъдеще – освобождава затворения от гробницата!

Тайната на смъртта, носителка на безсмъртието, е не само преселяването. Защото Самокръщението е тайнство за Богоживот!

Само чрез тайнството Самокръщение ние можем да разберем Изворното начало на творчеството в Хаоса и как се изкупва Мировото страдание!

Самокръщението е воля за Единосъщие, което те прави съпричастен в Сътворение и бъдно Съсътворителство. Затова Христос ще каже: Преди да бъде Авраам, бях Аз, и ще добави: Аз и Отец едно сме!, т.е. дава свобода от догма и скепсис.

Това вече е нова култура. Можем ли да оставим Твореца в гроб?! Единосъщието е твоето чакано утре!

Предназначеният като Единосъщ няма страх да носи отговорност за Съсътворителя!

 

Със Самокръщението правим Възкресение,
а с Единосъщието – Съсътворителство!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 4/2004 за темата

ГОЛГОТА – ГРАНИЦА НА ДУХОВНАТА ПАСИВНОСТ

Голгота е не проблем на карма, а на посветеност!

За всеки има Голгота, но не всеки я е изходил! Преломен момент за човечеството е Духовна вълна.

Срещата между черепа на сътворения Адам и Кръста на родения Христос е свобода от Адиса и живот в Небесните царства. Среща между смъртта (еволюцията) като път на знание и екзистенцията (Единосъщието) като наука на Живота.

Какво е Голгота? Феникс, а не парад за освобождаване на грешници...

Отец, Син, Свети Дух! Това е Голгота – граница на духовната пасивност. Такава е превенцията на Духовната вълна на Мъдростта, която обяви Книгата на Живота за олтар на бъдещето и парадигмата – да бъдеш, а не да имаш!

Ще има ли Голготи? Да! Защото безсмъртието е властност – смъртта е услуга.

Човекът (Синът) не е само съ-Божествен, а и Единосъщ!

 

Голгота е сумираната тайна на Духовните вълни!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 2/2008 за темата

ЗРИМИЯТ ТЕОГОН – РЕАЛНОСТ И
МИРОВА ДАДЕНОСТ

Аз не се страхувам, че съмва!

Има една осъществима даденост. Не да си пришиете, а да си родите, да си йерархирате криле – не лъв, не теле, не човек дори, а орел, т.е. зримия теогон. Служение без Себе си, свобода от Себе си дори! Минали цялата скàла на одухотворяваща се материя в надгробна властност – Възкресението, защото имате ново обиталище: царство Небесно! Не само съзнание за други полета, а присъствена битнина.

Орелът не е неудобство, както ангелските и херувимските крила, защото тези йерархии не са извървели, а са преселници в нашата планетна еволюция.

Човекът не е даденост, той е постижение! Както зримият теогон е поносима божественост на Единосъщието. Неговият тотемен образ се губи; неговият дуалистичен брат се взриви (Махни се от Мен, сатана!); неговата Синовност е сделена взаимност (Аз и Отец едно сме!).

Зримият теогон няма нищо – защото е всичко!

 

Зримият теогон е скрижала на нова богонаука!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 1/2010 за темата

ПЪТЯТ НА БОГОТЪРСЕНЕТО

„(Адаме), где си?“
(Битие 3:9)

Дефинираното тайнство Боготърсене е надмогната преходност и съзнание за другия. Пътят на търсене на Бог е човекът в планетния процес: от очовечаването до обожествяването – стадии на Коренните раси. При този процес всекидневна нагледност и неопровержимост е смъртта, а тя е идея за безсмъртие. Именно битката, или преходът между смърт и възкресение е пътят на Боготърсенето!

Безверие няма – има безбожие (Себеотричане). А Бог не е догма – Животът може ли да бъде догма?! Вярата в Бога е станала догма – не Той. Само неусвоимостта Го прави догма. Неусвоимостта йерархира търсенето, а еволюцията го градира.

Еволюцията извежда тотема, т.е. бога извън човека; тя извежда и легитимира индивида – Зевс и хероичните образци на митологията. Но и митологичните богове са отживели и още отживяват себе си... Затова Иисус рече: Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци. Това вършат доктрините на очите, на сърцето и на Духа!

Така еволюцията продължава. Водата като астрален образ на Светлина дава своите образци. Следва Огънят като вибрация на мисълта: Прометей краде огън – мисълта, а тя дава личността! Тук е и Богоборецът Иаков, който става Израил. След това Боготърсенето, като осъзнато битие, е изразено от Пилат: Ето човека!, а Христос казва: Аз и Отец едно сме! Следователно човекът тръгва към Бога, защото в човека е Бог!

Тук е идеята за събожника. Очите на Бога са нашата съвест – човекът събожник!

Боготърсенето има един апогей – Бог се търси чрез Бога у нас! При тези човешки пътувания Теренций ще съзре еволюцията: Нищо човешко не ми е чуждо... Но човекът не е еволюцията – тя само го обслужва, тя побеждава Антей. И само човек може да търси Бог! Затова Голгота е сумиран образ: Черепът на Адам и Кръстът на Христос!

Но безбожието загуби идеята човекът бог в развитие. Тогава Боготърсенето изведе Знанието – новата Голгота, доктрината на Учението Път на Мъдростта!

Боготърсенето е йерархия – харизма на посветения!

 

Бог се търси чрез Бога у нас,
събуденият Бог у нас се търси в своя Творец!

(мото на темата)

 

 

 

Проглас

от Нур 2/2012 за темата

МИРОВИЯТ ПЪТ

Мировият път е Себевселена!

Мировият път е статично-констативен и динамично-творчески; демонстрация като материя и като духовност; планетна и Космична съвест!

Животът е вегетативен израз на Битието и образна осезаема енергия във видима и невидима субстанция в степени и йерархии.

С тайните на Мировия път – от познай себе си и ще познаеш света, през Аз и Той (Мировоосъзнатия), до Той и Аз (Абсолюта) – се усвояваме до Сътворителство!

Мировият път е олтар – не само на изповедание, но и на служение. Затова там Безмълвието е дълг.

Мировият път осъществява Единосъщието!

 

Аз и Той сме едно е съпътничеството!

(мото на темата)

 

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993