Зареждам...
Ден на Рождеството, Представяне на книгата „Седемте Лъча на еволюцията“

Ден на Рождеството

Представяне на книгата „Седемте Лъча на еволюцията“

 

Жаклин Толева (Издателство „7 Лъча“):

 

  • Избродих пътища далечни,
    пих по пътя изворни води,
    сънувах сънища предвечни
    и разтълмях чуждите съдби.
  •  
  • Но мойта приказка остана
    неразтълмена в света
    и Любовта ми като рана
  • буди ме дори в съня:
    да тръгна – жертва пак обречен
    и с пророческий си дар,
    намерил своя храм отречен,
    жив да вдигна там олтар!


    Ваклуш Толев, „Разпилени бисери“.

 

Уважаеми дами и господа! За мен е изключителна чест, удоволствие и много голяма отговорност да ви поздравя с „добре дошли“ на днешния ден от името на издателство „7 Лъча“ и в лично качество. Днешният ден, в който отбелязваме 93 години от Рождението на Ваклуш Толев и също така представяме третото допълнено издание на Неговата книга „Седемте Лъча на еволюцията“.

За Човека, за Приятеля, за Мъдреца, за Философа, за Покровителя, за Учителя Ваклуш Толев днес ще си поговорим, ще си спомним не само с Неговите думи от Неговото творчество, но ще поговорим и с наши известни бележити личности като доц. Огнян Минчев, като доц. Кирил Коликов, като художника и скулптор г-н Жорж Трак и литературния критик Петко Атанасов.

Но преди всичко искам да ви поздравя с: „Честито Рождество!“. И искам да ви поздравя с думите на Ваклуш Толев – една характеристика какво е Рождеството. Той казва: Ражданията са благодатта, която Бог е вложил в човека. Тайната не е раждането, тайната е Рождеството. Раждането е трансформация на Космичната енергия в човека, а харизмата за Рождество е една безспорност, която християнството много добре мотивира – Рождество Христово, а не Иисусово. Защото Христос е Мирово съзнание, а Иисус е планетната личност. Харизматичният дар е сложен в Рождеството, не в раждането – раждането е на човека, а Рождеството е на Христос!

Честит празник!

А сега, преди да продължим, нека се насладим и на прекрасната българска музика на Марин Големинов, в изпълнение на струнен квартет Divine Enclosure – младите български таланти.

 

(Музикално изпълнение)

 

Петър Николов (Председател на Общество : Уважаеми госпожи и господа, уважаеми гости! Г-н Толев има една изключително дълбока и странна мисъл – че има една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа! Когато този Дух започне да се манифестира в човека, в социалността, в Мировостта, Седемте Лъча на еволюцията са онези, които поемат материята, за да я превърнат в култура. Така че книгата, която днес представяме пред вас, е една велика мистерия, за която бихме искали да си поговорим.

Надсловът на този труд на г-н Ваклуш Толев е: Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а Богове! Това е надсловът на книгата, който сам по себе си е едно голямо предизвикателство за света.

Битката между Дух и материя е еволюционната доктрина в тази книга. Но има нещо много по-същностно, което Ваклуш Толев извежда там, а именно единството между Седемте Лъча на еволюцията като основен принцип – че материята не бива да бъде отричана, а трябва да бъде одухотворявана! Тази книга изисква един нов морал, една нова преценка за човека. Защото не може Духът да се манифестира другаде освен в материята. А не може материята, ако не е одухотворена, да изрази Духа.

Тук бих искал да дам думата на г-н Петко Атанасов.

 

Петко Атанасов (литературен критик): Честит празник и за много години на всички!

Изключително много се радвам, че имам възможност да кажа няколко думи днес в памет на Ваклуш Толев.

Някога, преди години, когато се запознахме, най-силното впечатление, което ми направи, беше неговата синтетична мисъл. И в този синтез той вплиташе и носталгия, и алегория, и оптимизъм… И всичко, което ние всички познавахме у него като черти на характера.

Този негов житейски и професионален синтез, този негов приоритет, това негово постоянство през годините направиха така, щото той ни остави няколко текста, които наистина са жалонни, наистина са скрижални по отношение на епохата, в която живеем. Сега мога да ви кажа така, най-синтезирано, че е щастливо обществото, което притежава такива хора като Ваклуш Толев, защото те са неговите предводители, неговите духовни Учители, неговите водачи в пътя на изграждането, в пътя на еволюцията на всеки един от нас!

Разбира се, че тая цялата работа мина през саможертвата и той я даде с радост, за да може неговото време, неговият потенциал, неговите възможности, неговата фантазия, неговият мироглед – всичко това да бъде синтезирано и да бъде доведено до тази мъдра перспектива, в която той постави всичките наши индивидуални съдби. Защото ние живеем в един многомерен Космос, който непрекъснато прозира от текстовете на Ваклуш Толев. А нашата земна тримерна обреченост ни кара да бъдем по-умни и по-настоятелни, и по-силни, за да можем да прозрем, да можем да разберем Всемира.

Може би главната, основната линия, основният път, основните послания в тези скрижали, които ни остави Ваклуш, са, за да бъдем по-добри.

Благодаря ви!

 

Петър Николов: Ваклуш Толев има една много силна, запомняща се теза. Че въпросът не е само да се качиш на върха на познанието в молението, в изкуството, в доктринерството или във висшите духовности – дори там, където Възкресението може да бъде посвещение, а Синовността – битие. Въпросът е да се върнеш, че да донесеш. Да донесеш от онази благодат от воля и знание, която може да направи нова планетна социология!

Убеден съм, че Седемте Лъча са една истина, която освобождава личността и социалността. И тази истина живее и е част от Пътя на Ваклуш Толев.

Бих искал да дам думата и на г-н Огнян Минчев – с няколко думи за Автора.

 

Огнян Минчев (политолог): Уважаеми дами и господа, честито Рождество, честита Нова година! Желая ви много радост и вдъхновение през тази година!

Драга Жаклин, уважаеми членове на Общество Път на Мъдростта! Имах големия житейски шанс да познавам Учителя Ваклуш Толев. И въпреки че не бях от близките му духовни съратници, бях и продължавам да съм изключително впечатлен от това, което той остави на всички ни със своя живот и със своето творчество. Бих искал само да ви попитам колко българи познавате, които са автори на цялостни философски системи или духовни системи?! Аз няма да дам отговор на този въпрос. Нека всеки от вас да го даде за себе си. Но мисля, че извън всяко съмнение е – Ваклуш Толев е един от тези много малко на брой българи, които ни оставиха една цялостна система на Духа, една цялостна пътна карта към Духа, от която не само ние и нашите поколения, представени в тази зала, но и тези, които ще дойдат след нас, ще черпят и знание, и сила, и вдъхновение в своя живот и в своето бъдеще.

Ние живеем в епоха, в която много се говори за глобализация, за световно съзнание, за световна общност и т. н., и т. н. Не познавам, аз лично в собствения си живот, друг човек, който да е имал по-дълбоко Мирово съзнание, по-дълбоко съзнание за същността на света от Учителя Ваклуш Толев!

А чудесното и парадоксалното в това, което той представляваше като личност и като Духовна сила, беше в обстоятелството, че той притежаваше и практикуваше това Мирово съзнание в качеството си на човек, чиято съдба се бе стекла така, че той не можеше през по-голямата част от живота си да напуска България. Нещо повече – нямаше достъп дори до тези източници на информация в България, които можеха да създадат предпоставките за едно подобно по-широко или глобално мислене.

Той беше човекът, който достигна до този изключително дълбок контекст, тази изключително дълбока степен на възприемане на света и на Вселената, именно обръщайки се към себе си, обръщайки се към Духа, обръщайки се към един Път, който е недостъпен за всички тези, които се бият по гърдите, включително големи анализатори, концептуализатори и т. н. – че са глобалисти, че са граждани на света, които обикалят навсякъде... А Учителя Ваклуш Толев беше човек наистина и си остава за нас човек, но и духовна сила, духовно могъщество, което имаше дара на това Мирово съзнание, поради което и той ни остави едно невероятно дълбоко наследство.

Книгата, по повод на която сме се събрали днес, е един от жалоните на това наследство и бих искал да изразя още веднъж благодарността си за това, че бях поканен да споделя този празник по повод изданието, новото издание на книгата „Седемте Лъча на еволюцията“.

Благодаря ви!

 

Петър Николов: Историята е провиденция на Духа, където знанието е повече дори от безгрешието – това казва Мъдростта. А изкуството е едно доказателство именно за субстанциалността на душата.

Бих искал да дам думата на Жорж Трак.

 

Жорж Трак (художник и скулптор): Уважаеми приятели! Ще се обърна към вас така, както се обръщаше към всички нас човекът, който днес всички сме се събрали да почетем – Учителя Ваклуш Толев!

Скъпи събожници! Добре сме се събрали по повод преиздаването на една от фундаменталните книги на Ваклуш Толев – „Седемте Лъча на еволюцията“. Доскоро сред нас беше един чист и свят човек, отдал живота си на хората и обществото. Човек анализатор, ретранслатор и генератор на основни за съществуването теологични тези. Ваклуш през нелеки периоди на своя живот бе благословен да достигне до проникновени и дълбоки откровения, касаещи еволюцията на човечеството. Всичко това става възможно само благодарение на факта, че той дълбоко вярваше в хората, във всички нас. Тази вяра за него беше катализатор, тя го караше да снове между Духовността и материята, да търси и намира взаимно зависимите модулатори на човешката и Божествена същност. За да достигне до нямаща равна на себе си сентенция: няма зло, има нееволюирало добро! Теза, която сякаш веднъж завинаги и безапелационно широко отваря представата за човешките възможности, доближаващи го до Божествените, смъква от плещите му хилядолетно наслоения страх и предопределеност!

През последните десет години имах щастието да преживея радостта от приятелството с Ваклуш Толев. Той бе дългогодишен приятел и един от бележитите одухотворители на дейността на Културен център „Тракарт“. Неговите думи: „Тракия е светилище, а Пловдив е карма“ – теза, която ми позволява да си дам сметка защо този град ме е привлякъл така силно и с времето взаимозависимостите стават все по-силни. Този национален и регионален култ ми спомага по-добре да разбера и усетя дълбочината на проникновението в анализа на Ваклуш Толев върху общочовешките принципи.

Базирайки се на микроструктурни зависимости, той достига до окултни знания, оформящи битието на човечеството. Разширява до необятност простора на религии, философии и принципи. И всичко това е само за едно – да не се държи на верига повече битието на човечеството. Със своята Мъдрост Ваклуш вгражда в битието една нова дързост – човекът е бог в развитие! Дързост, която само преди няколко века щеше да ни изпрати всичките нас на кладата, сега се превръща в нов олтар вътре в нас – олтар за моление към отговорностите ни. Тези ни отговорности, трансформирани в Духовна вълна, трансформират страданието в развитие и дават на човека възможност да бъде, а не да има. Това е една тъй необходима за този век теза, алтернатива на консумативния ХХ век, търсеща Път на Сътворителство.

Седемте Лъча на еволюцията – Жизнелюбие, Моление, Проницание, Предсказание, Доктрина, Цялост, Делотворство – всичко това е необходимо за целостта ни, за да се извърви Голготският път не на страданието, а на осъществената Божественост – така ни споделя Ваклуш. Категоричните етапи на скалата за личностно развитие, духовна реализация и Единосъщие. За да ни доведе до мъдрото извисяване в идеята на събожника, търсещ в себе си Бог, изведен в лицето на другия.

Интерпретирам неговите думи и за пореден път вдъхновено изтръпвам от силата на словесно материализираната Духовност. Не познавам друга личност, която да умее да борави със словото по начин, по който словесно формообразуваше и материализираше видимия и невидимия свят – Ваклуш Толев! Той беше мост между три епохи – миналото с пълния анализ на религиите, настоящето със своята приложна духовност и бъдещето със Седемте Лъча на еволюцията! С тази книга той ни отвежда отвъд стената на видимата реалност и ни показва Пътя по категоричен за всички нас начин.

Не мога да не спомена и факта, че той е първият жител на планетата, който поставя пред ООН клауза за правата на душата към Хартата за правата на човека, т.е. в ход е процес, който със сигурност ще завърши с извеждането на общочовешката осъзната цялост – цялост между Дух и материя, водеща до пълна хармония.

Благодаря ви, уважаеми дами и господа, за това, че днес сме се събрали, за да може да почетем един велик и буден ум, и съм сигурен, че той с радост и най-добро присъствие на Духа е сред нас.

 

Петър Николов: За Учителя Ваклуш Толев Небето беше винаги един символ на Мировото съзнание, за което г-н Огнян Минчев спомена. На 27 ноември – деня на този пагубен за България Ньойски договор, когато България беше разпокъсана и когато националният дух в лицето на нашите братя и сестри останаха вън от България, тогава си замина Учителя. Но не за да бъде далече от нас, а за да бъде заедно с това Мирово съзнание във всички ни и да бъде един Покровител – така, както нашите приятели от Западните покрайнини Го определят. Защото те Го възприемат като техен Покровител.

Бих искал да дам думата на г-н Валентин Янев.

 

Валентин Янев (общественик): Искам да кажа няколко думи за Учителя Ваклуш Толев, за една страна от неговото битие, която може би е малко позната.

Учителя Ваклуш Толев свърза своето битие и своя живот и с нашите сънародници в Западните покрайнини. Той посети два пъти Западните покрайнини. Единият път беше през 2006 година и втори път – през 2008 година в Босилеград. Срещна се там с босилеградските българи. И аз бях, слава Богу, свидетел на тези срещи. Учителя Ваклуш Толев отиде там с ясното съзнание къде отива – че отива хем извън България, хем в България. Извън, защото това вече е територия, откъсната от страната ни, но в България, защото там живеят наши сънародници. И съдбата или може би Бог го изпрати, за да хвърли един мост между техните души и Майка България, защото не е тайна, че животът на нашите сънародници там е труден. Освен всички икономически трудности, които имат, те преживяват и трудността да живеят в една враждебна среда – асимилационна, която непрекъснато се опитва да ги заличи като българи и да ги превърне в сърби.

Първия път – през 2006 година, той беше поканен за Деня на Будителите в Културно-информационния център на българите, за да изнесе едно слово. И Той наистина изнесе едно много силно, много емоционално слово пред хората, осмелили се да напълнят малката заличка на Културно-информационния център. Те го слушаха и се виждаше едновременно и страхът, който изпитваха, че са там, и интересът, уважението към всичко онова, което им казваше. След като приключи словото, започнаха да му задават най-различни въпроси. Някои и доста провокативни, но – въпроси от сърце. И няма да забравя как той ги погледа, погледа, замисли се и им каза: „Вижте, братя, взеха ви земицата, пазете си душицата!“. И те се разплакаха… Няма да забравя този ден.

Второто му посещение беше в 2008 година на 24 май, за празника на Кирил и Методий, за да изнесе слово в с. Извор в черквата „Св. Троица“. Черквата отново се напълни с местни хора – ученици, деца и с последователи на Учителя Ваклуш Толев, дошли специално от България за това. И изнесе едно невероятно слово, в което той не говори просто за учителите, за мисията на св. св. Кирил и Методий – да разпространят християнството в славянския свят чрез азбуката, той говори за България, за културата на България, за героите на България. И по този начин хвърли моста между тях и родината им. Той ги накара да се чувстват горди, че са българи. Това беше незабравимо!

И третата „среща“ беше задочна – когато душата му отлетя в небитието. Просто е невероятно това, че той почина точно на 27 ноември 2013 година – деня на подписването на Ньойския договор; деня, в който беше взета земицата на нашите хора там.

Поклон пред този Човек!

 

Жаклин Толева: Седемте Лъча ни развиват като духовност и социалност, като култура и цивилизация. Енергията на всеки от Седемте Лъча отработва не условна, а реална, пипаема възможност да се създава култура. И когато Учението на Мъдростта дава тези Лъчи, дава една друга разцветка. Това не е проблем вече на таблиците на Добродетелта, която е създавала културите на религиите – за първи път трябва да се отработи тайната на Знанието. Знанието, с което се прави нова култура!

Книгата „Седемте Лъча на еволюцията“ не е проблем само на тяхното представяне, тя е едно вътрешно задължение, за да се създадат стъпки, по които след това може да се направи пътека, а когато човечеството узрее – да положи Път към храма!

За книгата – доц. Кирил Коликов.

 

Кирил Коликов (Главен редактор): Уважаеми гости на днешното тържество, скъпи събожници! Първо, както вече беше казано, да си честитим Новата 2016 година. Тя е една много специална година като духовност. Нумерологично тя прави 9, а 9-ката е изобилие на духовна енергия и, дай Боже, да усвоим колкото можем повече от нея! Впрочем, и неслучайно може би, започваме с една толкова висша духовна енергия, каквато излъчва книгата „Седемте Лъча на еволюцията“.

Разбира се, трябва да си честитим и Деня на Рождеството! Защото самото то дава предпоставките да се роди една Нова култура, а именно културата на Мъдростта.

Кой е Учителя Ваклуш Толев, беше казано вече. Разбира се, можем да споменем много елементи от Неговата биография, но Той Самият искаше не да има биография, а да бъде характеристика. И ние сме публикували на последната външна страница не толкова Негова биография, макар че има биографични данни, колкото сме Го характеризирали като творчество.

Като Творец може да дадем следната характеристика за Учителя Ваклуш Толев: Той даде Учение на Знанието, като не само роди идеи, не само изведе принципи, от които се раждат идеите, но и откри първопричини, от които се извеждат принципите! Така Той покри цялата система от висшето творчество, а именно: талант, гениалност, Божественост!

И от мотото на книгата много добре се вижда тази характеристика. Какво значи: Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а Богове? Това, че първопричината за принципа еволюция не е идеята за някакво благоденствие, а за създаването на Богове. Това не значи обаче, пояснява Ваклуш, да искаме да бъдем бедни – няма бедни Богове! Идеята е да използваме енергиите на еволюцията за обожествяването си. Това е непреходното богатство на човека. И на книгата „Седемте Лъча на еволюцията“ основната характеристика е Знание, което е съчетание на идеи, принципи и първопричини!

Като същност тази книга е духовност; като доктрина е еволюционен креационизъм; като философия е метафизика; като наука е езотеризъм.

В Предисловието, още в мотото, е посочено началото на еволюцията на човека. След яденето плода от Дървото на познанието, както в книга Битие е казано: „Бог го изпъди от Едемската градина“ и от този момент, казва Ваклуш, започва действието на Седемте Лъча на еволюцията за развитието на планетния поселник.

Във Въведението на книгата се формулират двете доктрини в акта на Сътворението: доктрината на образа, т.е. на екзотеричното, и доктрината на подобието, т.е. на езотеричното. Следователно ние се развиваме и външно – като образ в материята, от която сме сътворени, и вътрешно – като подобие чрез Диханието, вложено у нас.

Ето защо в края на Въведението Ваклуш казва как трябва да се себеоценяваме: като вътрешна потреба, а не като външна показност – защото сме вечност, макар и в дрехата на преходност!

Във Въведението освен анонсирането на Седемте Лъча на еволюцията Ваклуш Толев представя и Йерархията на Духовните вълни. Това е една много същностна доктрина, дадена от Него. Той разглежда Седемте Духовни вълни – на Сътворението, на Митологията, на Правдата, на Любовта, на Мъдростта, на Истината и на Свободата. Какво представляват те? В зависимост от степента на духовното развитие на човечеството, идват Учители, които приемат тези Вълни и дават съответни Учения, формиращи различните религии. Следователно съществуващите религии имат непреодолими различия помежду си – Ученията (които ги пораждат) като йерархически несъвместими.

Къде е тогава възможността да се реши проблемът с различните религиозни съзнания? Това е те да бъдат обединени в една нова духовна доктрина. Ето защо сега човечеството се нуждае от новата Духовна вълна на Мъдростта, носеща Учението Път на Мъдростта, дадено от Учителя Ваклуш.

Първият Лъч – Лъчът на Жизнелюбието, или на Волята, изгражда себесъзнанието на човека – от съзнанието, което е колективно, през самосъзнанието, което е индивидуално, към свръхсъзнанието, което е Мирово. Това са стъпалата, които Ваклуш посочи за развитието на себесъзнанието на човека: съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание. Волята формира още социалните организации и управленските институции.

Енергиите на Лъча на Жизнелюбието дават възможност да се Себеосъществяваме като богове в развитие!

В Лъча на Молението, или на Религията, се разглежда необходимостта от възникване на религиите. При инволюцията на човека в материята, той губи присъствието си в Бога и се нуждае от поддържане на връзка с Него – чрез вяра и молитва. За разлика обаче от молитвата, която е външно поведение, молението, посочва Ваклуш, е вътрешно състояние. Ето защо Той смени и олтара – не олтара вече вън от нас, на трансцедентния Бог, а олтара вътре у нас – на иманентния Бог!

Енергиите на Лъча на Молението дават възможност да се Себетърсим като единство в Бога!

С Лъча на Проницанието, или на Философията, можем да надмогнем предопределението. То, казва Ваклуш, като власт на доктрината на образа, е преодолимо, а предназначението, като сила на доктрината на подобието, е непреодолимо! Така, изглеждащи нерешими кармични проблеми, често се решават с един акт на проницанието – като се стигне и се открие причината за проблема.

Енергиите на Лъча на Проницанието дават възможност да се Себепознаваме в Пътя към съвършенството!

В Лъча на Предсказанието, т.е. на Изкуството, тайната е да видим Бога в човека, учи Ваклуш. Така че във всяка форма на изкуството трябва да се опитваме да виждаме изведената Божественост от човека. По това се отличава изкуството като отражение и изкуството като предсказание. Оттук е мисълта на Ваклуш, че творците не следват еволюцията, а я пулсират!

Енергиите на Лъча на Предсказанието дават възможност да се Себеизвеждаме като Божественост!

Чрез Лъча на Доктрината, или на Науката, в пътя на познанието към себе си човекът има три различни доктрини. Доктрината на очите, т.е. на видимостта, с която той възприема света и прави понятия; Доктрината на сърцето, т.е. на усета, която го брани в тезата на съхранението и му носи пулсации за промени; Доктрината на Духа, т.е. на Богознанието, която му дава интуитивни познания и Пътя на Богоживот. Ето защо Учителя Ваклуш казва: Знанието е йерархия на посвещението!

Енергиите на Лъча на Доктрината дават възможност да се Себепосвещаваме за духовен живот!

Лъчът на Целостта, или на Предаността, Ваклуш определя и като Лъч, освободен от съзнание, защото съзнанието може да поражда съображения. А когато има съображение, няма цялостна всеотдайност.

Жертвата е цялостна, когато в другия виждаме себе си, т.е. виждаме събожник. А всеки човек е наш събожник, защото носим едно и също Дихание на Бога. Това е най-значимата идея на Учителя Ваклуш Толев – да се изгради планетното общество от събожници!

Енергиите на Лъча на Целостта дават възможност да се Себежертваме за другите като събожници!

С Лъча на Делотворството, или на Дейността, започва светът и с него човечеството се осъществява.

Делотворството обуславя кармата на човека. Защото „карма“ значи „дело, действие“. Следователно не съдбата ни твори, а ние творим съдба. Щом можем с делата си да си направим верига, то с делата си можем и да я строшим. Делотворството, казва Ваклуш, осъществява двубоя между Дух и материя!

Енергиите на Лъча на Делотворството дават възможност да се Себетворим като съ-Сътворители на Сътворителя си!

Като микрокосмос всичко, което вършим – в себе си и в макрокосмоса – в края на краищата влияе върху нас. Така със Седемте Лъча на еволюцията ние се Себеобожествяваме, защото, както Ваклуш е написал в Послесловието, човекът е една Всемирност и той е повече от всички Лъчи, с които на тази планета си служи!

В книгата има още две части:

Схема, в която е дадено развитието на човека в Духовните вълни чрез взаимното действие на Седемте Лъча на еволюцията.

Тълковен речник на специфичните термини, тъй като всички основни термини, които се ползват от Автор от такъв мащаб като Ваклуш Толев, придобиват съвършено друг смисъл.

Благодаря ви! И се надявам, че с прочитането на тази книга човек ще усети вътрешната духовна вибрация, а не толкова думите, чрез които е написана, макар че те я отразяват.

Благодаря на всички!

 

Петър Николов: Нека да завършим с онази мисъл на Учителя, че за обикновеното се работи, за достойното се страда, за великото се жертва, за Божественото се възкръсва!

Благодарим ви за присъствието!

Благодарим на домакините на Центъра на книгата за тяхното гостоприемство!

 

Със съкращения

09.01.2016 г., София, НДК, Литературен клуб „Перото“

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993