Зареждам...
Седемте Коренни раси

Седемте Коренни раси

Коренните раси са законите
на Бога в човека!

Проблемът за Коренните раси, който поставям на вашето внимание, е един от най-трудните и недостатъчно систематизираните, защото под различни разцветки, с различни фотоапарати (цветни или само черно-бели), от различни гледища е решаван този въпрос. Затова ще направя едно обзорно виждане, и то не толкова върху самите Коренни раси, колкото върху онази духовна струя в Универсума, която, вмествайки своите вибрации в пространство и време, е създала най-съвършеното свое творение – човека в нашето планетно развитие – на Земята. (Така е казано и в Библията.)

Имало е школи в световната история на философското мислене, на духовното знание, на религиозните и историческите изследвания, които са представяли свои космогонични тези. Една Александрийска школа, както цялата школа след това на неоплатониците, представя едно единение между наука, философия и религия – когато още не са били дефинирани с отделни свои схващания. Явно е, че с три уреда са измервали големия проблем за човечеството – космогонията. И бих казал, че в тази школа човешките раси се разглеждат по-скоро в идеята за Сътворението, отколкото в идеята за еволюционността, след като вече светът е сътворен.

Другата школа, която е по-ново явление, е на антиохийската културна общност. Антиохийската школа е рожба на християнската епоха и това вече дава съвършено друга разцветка на разглежданите проблеми. Там се поставя въпросът за вярата, религията, благовестието, посочват се подвизите, които ще дадат характеристика на личността. Тази школа действително поставя въпроса предимно от гледището на християнската доктрина, но в тълкуванията на юдейското изповедание, и то по-скоро в официалното, външното, отколкото в кабалистичното знание. Затова в нея ние няма да намерим изворното начало в идеите за Сътворението, посочено в други школи, а рационалност в тълкуването на Библията, като например тезата за падението (въпреки че правилно е падане, или слизане, и вие знаете, че аз отколе го наричам инволюция, а не грехопадение). Докато в Александрийската школа ще намерим алегоричността.

В Александрийската школа я няма идеята за спасението, а присъства идеята за развитие, за разлика от Антиохийската, която търси път за съвършенство като идея за спасение. Това са разнопосочия, но еволюцията безспорно ще си остане един от великите закони на живота.

Човекът, в такъв аспект, както го схващат и религията, и философията, и историята, ще е представен като официална храмова сграда от трите същности, които той има – Дух, душа и тяло. Но когато в космогонията на розенкройцерите (т. нар. мистично християнство) се разглеждат световете, ние виждаме една Космична Коренна субстанция (която освобождава от упрека, че Бог от нищо създава нещо). Тази Мирова Коренна субстанция е негативен полюс на Универсалния Абсолютен Дух, от който се създават полетата, или това, което наричаме пространственост. В него ще се манифестира след това другият полюс – позитивната Творческа сила, т.е. онова, което наричаме Бог.[1]

Но трябва да уточним нещо за понятието Бог. Бог в космогонията или в метафизиката на древногръцката митология е само Демиург, т.е. Творец, но не е Безпричинната и вечна Причина, както е при индуизма. И другаде Бог е Абсолютният –Той излъчва и Мировата Коренна субстанция с негативността, създаваща полетата, и позитивното Велико Творческо Същество. Така понякога идва разминаването между Бог като Творческа неизчерпаемост и Бог само като сътрудник на Абсолюта. В Космичния смисъл ние не трябва да разделяме двете понятия и може би християнството точно това направи, когато характеризира Абсолюта с Бог Отец. Характеризира Го и Го поставя начело като Първа ипостас, а слага Сина – Който също е Бог, като Втора ипостас.

За Абсолюта като Сила, разбира се, не може нищо да се каже – не можем да дадем ипостастност на Всемирността или на Абсолюта. Все пак с условност тук ще приемем, че Бог е и Абсолютът. Така че, когато говоря за Абсолютността, то в нейния положителен път – това е Бог Отец, Който слага ред, еволюция. След като създаде света, Той рече: Адаме, дай имена на всички живи същества, за да ги знаеш! Виждате как редът, който е дал Абсолютният, върви до най-конкретното – Адам да даде имена на всички сътворени. И след това: Адаме, иди и работи...

Историческото време е неизбродимо, а камо ли предисторическото, когато присъствието на един Универсален, пулсиращ Дух, разделен в негативността, създава пространство и време, в което Неговата позитивна част, наречена с името Бог, манифестира идеята за ред в онова, което се сътворява за развитие. Защото идеята за ред е идея на Еволюцията.

Така вече можем да кажем, че ще се предостави на Великата Творческа сила, или на Бога, както ние Го наричаме, правото на въвеждане на ред в тази Мирова Коренна субстанция, т.е. на развитие. И тогава чак ще разберем защо толкова загадъчно книга Битие започва с: „В начало Бог сътвори небето и земята“. (В други космогонии не е казано „в начало“, а че Силата в Космичността създава от Себе си светове.) След това Бог ще рече: Да бъде светлина – Fiat lux. В книга Битие едва в четвъртия ден е сътворено Слънцето, а преди това е казано, че има светлина. Значи „Fiat lux“ не е светлината на Слънцето, а това, което наричаме Живототворна вълна. И в Йоан, глава 1-ва, стих 1-ви, се казва: „В начало бе Словото, и Словото беше у Бога“. Словото: Fiat lux! Това е Вълната на Живота, която въвежда ред, или идеята за Еволюцията, когато почва манифестацията на Духа на живота.

Тази Вълна преминава през един първи – Сатурнов период. (Още в Сатурновия период започва зачатието на физическото ни тяло.) След това ще се мине през Слънчевия период, през Лунния период, за да се дойде до Земята, която е разделното чело на инволюционното ни слизане. Земята е именно Темидината везна – тук свършва една инволюция и започва един период на еволюцията, която в бъдеще ще премине през Юпитеров, Венерин и последният ще е Вулканов период.

Върховното Същество в идеята за триъгълника, според космогонията на розенкройцерите, е: Сила, Слово и Движение. Това е в Първото Космично Ниво, в което са Седемте Велики Ложи, ръководещи Първо, Второ, Трето... Седмо Космично Ниво, от които изтичат енергии за развитието. В Седмото ниво ще е триъгълникът с Волята, Мъдростта и Активността и те ще влязат като Свят на Бога. Втори е Светът на Девствените Духове, както розенкройцерите ги разглеждат; после идва Светът на Божествения Дух; след това е Светът на Духа на Живота. И последните три свята са Светът на Мисълта, Светът на Желанието и Физическият Свят.[2]

Триъгълникът е влязъл и в християнското ни учение. Триъгълникът с окото на Бога лежи там като първоначална и вездесъща сила. Окото в триъгълника обаче не е третото око. Третото око не е още божествеността, макар че е шестото наше сетиво, което в Шестата подкоренна раса ще се събужда. Това не значи, че дори в Шестата Коренна раса, когато ще работят с третото око, то ще бъде в Триъгълника и ще са станали равни на Бога. Но идеята на инволюцията и след това идеята на еволюцията, т.е. на обратния път, безспорно е тази – към Твореца. И вие знаете дързостната ми мисъл, че човекът е един бог в развитие! Епигенезата е точно това. Инволюционността ни води до еволюция и чрез епигенезата – до Твореца. Но в никакъв случай събуждането на третото око в Шестата подкоренна раса не е Бог в човека, който още е в развитие, а не реализиран.

Бог е трябвало да се самосъкрати, за да се роди другият бог – човекът, който не го отрича, защото, вървейки в своя еволюционен план, след това се връща в Отца си. Но тази идея е много характерна – дали човекът е една творческа, епигенетична субстанция, която има право на своя воля. И ще дойдем до проблема: „Ти си, Адаме, който трябва да избереш, заедно с твоята Ева, ще ядеш ли плода на знанието, или не“. Те решават дали ще направят творчески акт, или само ще се подчинят на вибрациите на съответните пулсации на Божеството, на силите, които са предшествали еволюцията на човека. Този момент е най-велик в идеята на творческото в човека. (Защото онези, които не са проявявали творчество в развитието си, са останали назад в еволюцията.) И трябва да признаем, че човекът (в лицето на Адам) е наистина една от най-дързостните идеи в световното Богосътворение.

Много цялостно (но и законспирирано) са давани известни неща как човекът да се развива. Трябвало е външно насилие в нисшите полета след неговото инволюционно слизане, за да се усети в материална субстанция. Човекът започва една еволюция, но той още е вътре в себе си и не може да се осъзнае като материалност. Много трудно той се осъзнава като материя в Първата, Втората и Третата Коренни раси, когато няма нищо общо с нашия сегашен скелет. В Първата Коренна раса има един възприемателен орган – за слух, във Втората има и слух, и осезание, но чак в Третата Коренна раса има и органи на зрение – първо едно, а после и две очи. Представете си каква е била тогава системата за еволюцията, след като той външно не може да се осъзнае, така добре капсулиран в материята. Затова идва идеята за насилието и натиска. (Това не значи, че сега трябва да се прави същото!) Виждате колко властна е промяната, когато е трябвало, минавайки през планетните светове, да се дойде до разделната планета Земя, където в Третата и Четвърта Коренни раси човекът да осъзнае себе си вече. Той е духовност, която почва да има тяло, което е трябвало да бъде насилвано, трябвало е да бъде репресирано, за да събужда вибрации за усещане, отработвайки органи.

Една от най-великите идеи в сътворението на човека и обособяването на Коренните раси е идеята за половата енергия (която няма нищо общо със сегашните разюзданости). Тя има два лъча – лъчът, който формира мозъчно вещество за усвояване, и лъчът, който формира ларинкс за изговаряне. Много по-късно е било необходимо желанието, за да може да тръгне възпроизводството. Защото човекът не се е размножавал така както сега. Както след хилядилетия няма да се размножава по сегашния начин.

Преди да е съществувало познанието в човека за добро и зло, божествата постепенно са събудили в него процеса на разделянето чрез извикване на животворното желание и на проблясъка на ума. Разделянето на половете става в средата на Третата Коренна раса. И трябва да разберем защо може от Адам да се изведе Ева. Защото съществото носи съзнание и енергии за двуполовост до Третата Коренна раса, само че не още диференцирани и разпределени.

Най-голямата и най-ползотворната струя е ползването на енергията за разделянето и размножаването. В Първата Коренна раса то е било чрез деление или пъпкуване, във Втората вече започва и отделяне на по-твърди, обвити в по-плътна черупка телца, а в началото на Третата идва яйцето.[3] Чак след средата на Третата Коренна раса се формира полова разлика. И неслучайно в Библията е казано, че Адам заспива, за да се отдели Ева от негово ребро. Думата, която се превежда като „ребро“, има и друго значение – „страна“, женската страна като полова диференциация от хермафродитното начало. Тогава е отделена Ева. Много време е минало, за да може да се диференцират половете.

Две сили са играели решаваща роля в еволюцията на човешкия род: едната – на мъжкия принцип в идеята за воля, втората – на женския принцип в идеята за въображение.

  • Воля и въображение са основните сили, чрез които започва еволюцията на разделените полове!

Ето защо пубертетната възраст е потребна – защото ражда въображение. Въображението е съхранителното, раждащото начало. Вземете един поет, въобще един творец на каквото и да е – ако няма въображение, какво ще роди?! Въображението е утробното, женското начало, с което започва да се отработва идеята за съвършенство и се отглежда еволюционното същество. Другата енергия – на мъжкото начало, ще бъде употребена във волята, за да овладява пространство и да работи в мозъка, улавящ умствените вълни. То прави откривателството, съхранява и връща опита.

Основното в еволюциите на Първа, Втора и Трета Коренна раса е опитът! А как ще дойде той, ако не е дадена идеята да се създаде вещество, което запаметява, за да връща спомен? (Говоря за тези неща, защото другото може да го прочетете; аз ви говоря за проблеми, които няма къде да ги прочетете.) Къде се явява идеята за спомена, нуждата от спомен? Върху стълбата на Якова[4]. Спомня си човекът, че е бил качен на първото стъпало, ще си спомни за второто, ще си спомни за отиване и връщане на ангели. Ангелите ще ги видите във Втората Коренна раса да играят роля на помощници на Боговете на Формата, а преди това те са били човечеството на Лунния период.[5] Те обаче никога не са имали мозък и много биха искали да имат нашата еволюция. Ангелите си останаха в горните полета, там си останаха и архангелите, които са човечеството на Слънчевия период. Затова и до днес ангелският и архангелският светове копнеят за нашата еволюция земна, защото в тях Космичният ум не работи! Да се остане само в съвършенството на сътрудника не е нищо в сравнение с това да бъдеш творец и да имаш опита на ума, а след това да приемаш излива на Божествения Дух. Това са големите пулсации на т. нар. Вълна на Живота, с която Великата Космична субстанция е започнала своя излив.

Коренните раси са законите на Бога в човека! И те не могат да бъдат разглеждани без идеята на Сътворението. Както ви казах, част от великата енергия на възпроизводството е играла роля за създаване на мозъчно вещество, а другата е играла роля за говора. Т. нар. хиперборианци – Втората Коренна раса, не са имали говор и се е работило върху ларинкса, за да може да се изразяват. Те са имали усета на викането, което създава поведение. Както птиците – достатъчно е някоя от тях да изчурулика и другите знаят, че се радва или има опасност, но това още не е говор. А другата част от тази енергия работи за мозъка, за да може той да улавя. Защото мисълта не идва от мозъка – той е само апарат, който приема мисълта. (И тогава можем да кажем за теориите на целомъдрието в нашата Коренна раса, че са възпитавали в човека въздържанието или са регулирали изразходването, за да съхраним тази велика висша енергия – половата, за да можем да я трансформираме в мисловна енергия.) Енергията на възпроизводството формира в мозъка свои клетки. Работило се е с хилядилетия не, а с милиони години за мозъчна клетъчност.

Така между опит и грешка започва развитието. До средата на Третата Коренна раса човечеството се е размножавало без болка и не се е схващало още в плътното си физическо тяло. Защото в Рая Адам и Ева са голи, но не се смущават. Чак когато ядат ябълката на познанието и инволюционно слизат като съзнание във физически тела, се виждат голи и са смутени. Друг принцип влиза, друга тайна научават – виждат се в плът. Достатъчно дълго са били съзерцателни в себе си, но вече се виждат познаващи Физическия свят. Виждат се голи и се засрамват – това е теза, която много лесно може да бъде обяснена. Неудобство е да се видиш такъв, какъвто не си се чакал. Човекът е бил скитаща сянка, етерна форма... и изведнъж се виждат в плът. А преди това са били диференцирани, били са разделени. Значи полът вече е съществувал, но не е бил упражнен. И тук е голямата грешка на някои мислители, които искат да изведат спекулативно тялото на Адама и на Ева основно в сексуалност. (Така както и Муун прави, което нищо общо няма с голямата истина, но на Муун толкова са му ясни нещата.)

Това е голямата тайна – слизат, виждат се и е трябвало да се отговори на гласа на Отца: Адаме, где си? „Ами, в Четвърта Коренна раса съм, Господи.“ Какво трябва да прави? „Ти осъзна земята, ти видя плътта – иди сега да направиш материята си съвършена!“ Болката, която преди са му причинявали насилията, за да се събужда за външна усетност, сега му е ясна и трябва да овладее тялото си. Ето ви процеса обратен – еволюционния процес, да улови тайната на тялото си.

  • Човекът трябва да овладее енергиите
    на четвъртата еволюционна планета
    и да изведе своята божественост!

Защото му се рече, че с мъка ще се храни от земята, за да живее, а на жена му, че с болка ще ражда[6] – не с пъпкуване, не с яйце, а вече с утроба. Това са съвършено различни неща, които носят различни възможности на човека.

Започва да се събужда и признанието към Великата сила. Виждаме как фрапиращо още стои в някои религии, особено в юдаизма, чувство на страх, което се изразява в идолопоклонство. След това ще дойде дарителството към Божеството с чувството на благодарност заради даровете, които се чакат от Него.

Много странни молитви хората имат: „Дай ми, Боже!“, не казват: „Вземи, Боже, от мене!“. Все „Дай ми!“. А идеята е за дарителство към Божеството, Което чака човечеството да Му даде!

Виждате етапи – периоди на идолопоклонство с чувство на страх пред Божеството и периоди на дарителство към Божеството. Защо? Защото човекът не е осъзнавал себе си като физика в по-предишните полета на своето живеене и е бил депресиран, за да може да събуди рефлекс, да създаде функции и органи на реакция. И така, от признанието чрез страхопочитание до дарителство, при което човекът знае, че ако даде едно зърно, както казва Христос, ще изчака тридесет, шейсет, сто.

Другото стъпало, в което той минава – това е т. нар. моление – образът на вярата, чувството на признание и убеденост в искането. И ние ще го намерим в хилядилетията, само че в различни йерархии – от външните молитви до съзерцателните, които са един голям живот. В молитвата „Отче наш“ е казано: „Насъщния ни хляб дай ни днес...“[7]. За да не се къса връзката, дай ни го и днес!

Следващото стъпало, през което минава нашата еволюционност, това е вече идеята за справедливост. Идеята за правда, с която са изградени три от най-големите религии на човечеството – юдаизмът, будизмът и мохамеданството. Да се въведе идеята за справедливостта, това значи да се търси добър живот. Но тези религии не се освобождават от идеята на възмездието. Защо? Защото им липсва пулсацията на Любовта. Ето тук вече техните Учения не могат да продължат. Не може светът да завърши само с идеята за справедливостта, когато Христос дава другата идея – да простите.

Прощение или, както казвам, познавайки себе си в другия, взаимно да искате развитие. Виждайки другия като божество, сам трябва да се видите такъв и тогава да кажете: човекът е едно божество в развитие! А щом е в развитие, той и греши. Но трябва да се махне воденичният камък на първичното грехопадение с лъжливата теза за Сатаната! Не може да се приеме тезата за Луциферовите герои – тяхната присъственост е на полубогове, те не са специално явление. И тогава разбираме защо духовността, прониквайки надолу до идеята на ума и мъдростта, ще се яви чрез символите на змията и на светкавицата. От Змията-Огън Кундалини, през светкавицата на Зевс, до огнената кръв на бика на дуалистичната теза на Ахура Мазда се изгражда идея за живот!

Така че Правдата със справедливостта не е последното стъпало, както Любовта в идеята за прощението няма вечно да бъде. Прощението е част от развитието, но не е пълното усвояване (в присъствието ни тук) на висшите духовни сили, които работият. Те не могат да бъдат спрени. Но когато сме се осъзнавали само като физическо тяло, като сме привързали към него здраво духовността си, не сме могли да правим възземане нагоре. И Иисус Христос ни го показа: „Ето, вие в идеята за Правдата Ме приковахте; прикова Ме вашата традиция, която Ме лишава от най-важното – от това, че Аз съм Бог!“. Отнеха Му идеята да бъде Бог, но Той въстана; приковаха Го, но с приковаването на Неговата плът Го освободиха! Това е големият двубой между Дух и материя, който чрез Учителите във всяка подраса на Петата Коренна раса е донасян. А тя взема своето семе от Духовните вълни и така се мотивира за географско, за историческо и за духовно битие. Следователно в нейните поделения подкоренните раси ще почнат да създават цивилизации, култури, религии, философии – битиета. А безспорно всяка една от тях ще бъде водена от някой голям Учител, Който ще стане изходно начало.

В религиите и най-вече в митологиите, ведно с верското начало, в космогонията, която те дават, стои евристичното начало – не може то да бъде привилегия само на науката. И в Новия Завет ще се говори непрекъснато за вярата, но в посланията на апостол Павел (който безспорно ще си остане един старозаветен молител в своя мироглед) се говори и за дела...

В религиозните формации пък ще се явят съответни ревизии, които за съжаление не отидоха по-далече от практичния ум. Защото това, което направи Реформацията, е една приложна вяра в най-опростеното `и битие. Говорят за вярата чрез приложен ум. Но има разлика между приложния ум и неговите плодове чрез интуицията, чрез мъдростта... Затова епосът на Индия е едно, а Упанишадите, изведени от епоса – нещо съвършено друго. Има разлика между една религия на епичността, каквато е индийската като религия на изповеданието – с обредите, с гирляндите, с танците, с какви ли не щете моления – и Упанишадите. Упанишадите няма да ви кажат да отидете да се окъпете в Ганг, та да оздравеете...

Пазете се от илюзии! Това не значи да отричате вашите духовни сили, напротив, но трябва да знаете размерите им. Ние имаме седем полета, седем тела, но някои работят с три, други само с две. Тогава?! Тези, които имат прозрение, е необходимо да разберат защо трябват нови стъпала. След стъпалата на страха, на дарението, на молението, на справедливостта и на прощението с Любовта, дойде прозрението с Мъдростта, ще дойде и откровението с Истината! Тук е трагедията – да ви вковат в догмата за непроменяемост. А Христос променяше! Колко неудобно е сега на един теолог да признае развитието, защото е далеч от дълбоката тайна, която Сътворението дава...

Когато говорим за стъпалата на еволюцията на човешкия род – ето ви седем Коренни раси. Всяка една от тях в себе си има по седем чеда. Може би някой ще поразмисли – защо чак когато е трябвало Кронос да погълне шестото от седемте си чеда, му дават камък и Зевс остава? Вижте, тайни няма, стига да има човек око. Седем подраси има всяка Коренна раса (в различните книги ще ги намерите различно). И една Раса, преди да почне своята демонстрация за осъществяване на историческото поле, ще бъде заведена в онази свещена, неизменна земя, както някои наричат Шамбала.

Първата Коренна раса е Поларианската. През тази епоха Земята още не е била отделена от своята майка – Слънцето. (Говорим за нашата Слънчева система, а има милиарди такива системи.) Тя не е била отделена като субстанция и е била още в огнено състояние. Но духът ни не може да бъде изгорен и човешката еволюция е започнала още тогава.

В Първата Коренна раса ние не можем да видим в тогавашните хора нищо друго освен една отворена дихателност в тяло, което още те нито усещат, нито пък имат нещо общо с вибрацията, която съвременният човек носи със своята анатомия. Първото ни по-плътно тяло е било нещо като торба с един отвор (няма никакъв друг орган), който е служил само за ориентиране. Този орган е предшественикът на пинеалната жлеза[8], т.е. в наличие е това, което в бъдещето ще доведе човека до откровението.

Втората Коренна раса е Хиперборианската. Тогава Боговете на Формата, заедно с ангелите, облекли човешката форма с витално тяло. Земята в края на тази епоха е изхвърлена вече от Слънцето и започва тази втвърдяваща се огнена маса да обикаля около родителката си. В същата тази Земя е влизала и Луната. Тя още не е била отделена от Земята. И така Вълната на Живота започва да изгражда това, което сега ние наричаме човек. Представете си колко далечни са нашите дни и колко дълбоко ги държим в съзнанието си като плът, която е невъзможно да бъде диференцирана сега.

Третата Коренна раса е Лемурианската. Лемурианската епоха се ръководи от т. нар. архангели – човечеството на Слънчевия период, и Боговете на Ума – човечеството на Сатурновия период.[9] Тук вече Боговете на Формата започват да ни формират и да работят за Земния период, като разделят половете. В Лемурианската раса има признаци на диференцирана половост, но още хермафродитна. Егото е двуполюсно и затова в Третата Коренна раса Адам е освободен от своята хермафродитност. Човекът в предишните Раси не знае смърт. Затова Адам трябва да заспи. Преди да има смърт, Адам има сън, а сънят – Хипнос, и смъртта – Танатос, в митологиите са братя близнаци. Така двуполюсното его ще се раздели и ще се премине към човешкото царство, което ще започне с оня велик акт на Четвъртата Коренна раса, а именно падането, наречено от юдаизма и християнството „грехопадение“. А това, което наричат „паднали ангели“ или т. нар. „Луциферови духове“ – те са една междинна раса, изостанала от ангелското развитие и затова са едно междинно поколение между ангелите и човека – нещо като полубогове.[10] Не защото са искали измеримост с Бога и в тази горделивост биват обвинени – не.

В предишните периоди на развитието човекоподобие е имало, но когато е отработен мозък, тогава човекът чрез тази антена приема мисловността, после и идейността. Умът е, който ще създаде предпоставките да уловим вибрацията и на Мъдростта в по-висшата `и сфера – като интуиция, а в най-висшата `и – като откровение. Ще даде съвет т. нар. змия, т.е. онзи Божествен Дух, който е минавал през всички тези планетни развития и си е пробивал път от кристала, за да се извие като змия в Четвъртата Коренна раса. Ангелският и арахангелският свят имат това познание и те ще направят предложение на разгръщащия се Адам, т.е. на влизащия ум, да опита и знанието на Змията.

Говорил съм, че дързостта на Евината ръка е нещо велико. Да, тя е най-необходимото продължение на еволюцията, защото знанието на доброто и злото е идеята за развитието! Така Адам ще познае проявата на личността, която има право на избор, т.е. епигенетичното начало за първи път ще се яви на сцената.

Четвъртата Коренна раса е Атлантската. Тя е получила правото на еволюция. Човекът е освободен от тласъците надолу, той става равновесен и трябва да тръгне нагоре. А за да успее еволюцията му, която не може де бъде прекъсната до връщането му до своя Сътворител, ще трябва да има епигенетично начало. Защото Адам идва на света с остатъка, който ни е оставила Третата Коренна раса – с едното око (каквото имаме при циклопите), но и вече с действие на хипофизната жлеза[11]. Още от зачеващото ни начало пинеалът е в наличие, защото човекът трябва да познае Отца си, а хипофизата трябва да даде осезаемост за човек, който е божествен!

Атлантската раса ще почне да създава първите влакна на ума, а нашата, Арианската, вече излиза на сцената на живота с ум. Тук ще видим силата на религиите. В края на краищата религиите (религии има от Четвърта Коренна раса насам) имат една основна теза – „Вие сте синове Божии и пътят е съвършенство и единство“. Представете си какви тайни се влагат, за да може да събудим Бога у нас; какво име се слага върху вибрацията на това, което Бог ще нарече „човек“? (Казал съм, че буквите в името Адам символизират четирите посоки на света.)

Голяма е била трагедията на човека в Четвъртата Коренна раса, когато е трябвало да се види като форма. Защото Адам в Четвъртата раса повече е пребивавал в света на астралното и на умственото си тяло, а е трябвало да върши земни неща. Това е, което казвам: олимпийските богове са слезли на земята да вършат човешки неща, а човекът, наречен бог, слиза да върши Божии дела, та по пътя на съвършенството си да се върне при Своя Отец!

За Атлантската епоха се знаят много повече подробности. При атлантите се явява вече плодът от другата половина на половата енергия – гласът, изговорът. Едва в Четвъртата Коренна раса ние имаме говор и наименуване на нещата.[12] Много от тази възвишена енергия е била употребена, за да се направи вертикалният ларинкс – това, което сега е най-съществено за артикулационността на нашето слово.

Всяка Раса се разгръща в седем подраси, напоени от енергиите на духовното `и ядро! Атлантската Коренна раса, както всяка, има своите седем подкоренни раси: Ромоали, Тлаваци, Толтеки, Туранианци, Семити (семенната подраса за седемте подраси на следващата Пета Коренна раса), Акадианци и последната – Монголци.[13] Тогава сетивата, волята и въображението изграждат вече исторически живот, манифестиран с постижения. И оттук е може би началото на отклонението, когато историческият човек започва да забравя вътрешния. Както вътрешният, божественият пулсиращ живот и Дух, вглъбен вътре в себе си, не е можел преди това да усети бремето на материята, в която влиза, слизайки от висшите полета и стигайки до нисшия материален свят. Разбира се, историческият човек, съхранявайки се, нарушава закона на вечното добро, защото започва еволюция. Тя трябва да му даде това, което искаха да събудят в него – памет чрез опит, за да има действия за развитие. Щом има еволюция, тя трябва да има конфликт – човекът трябва да научи добро и зло!

Както са казали в древния епос:

  • „Премъдрите свещени веди от тая смесица велика
    за наша сладост отделиха и са написали с перо
    кое е зло, кое добро.
  • Творецът мъдро ни е предоставил
    сами доброто да открием ние –
    тъй лебедът от смес вода и мляко
    отделя млякото да го изпие.“
    [14]

И добро, и зло се раждат като необходимост на еволюцията, за да донесат осенение. А после, когато човекът стане още по-съвършен, ще разбере и това, което се казва едва сега, в Духовната Вълна на Мъдростта – няма зло, има нееволюирало добро!

Знае се за гибелта на Четвъртата Коренна раса, за която Платон научава от Солон; знае се, че в това време, когато потъва Атлантида, излизат нови земи. Това са неща, за които в книгите пише. Когато погива един континент, на друго място се явява друг – така в други земи отиват оцелели. И според някои твърдения, дълбоко в египетските пирамиди са скрити тайните знания, които атлантите са имали. Това жреците са знаели и когато Солон (VII век пр. Хр.) е в Египет, му се казва, че Атлантида е потънала преди 9 000 години[15]. (Това е окончателното `и потъване. Разбира се, с това светът не е свършил.)

Атлантите загиват, но там човекът получава вече осезаем физически свят за изявяване на вътрешната си духовност. А когато се осъзнае, че е продължение на своя Дух, той лесно може да си каже: „Какво трябва да направя, за да бъда в Духа?“. Тогава се ражда религията, която носи и морални ценности, както и това, което в общия смисъл се нарича „йога“, т.е. „слияние“. Защото в буквалния превод „йога“ значи „съединение“, а за мен по-точно е „сливане“. Да се съединиш, това значи да сте две различни тела, а да се слееш – няма друг, ти самият си! Ти си се отделил и ти ще се върнеш, както го направи Христос като Възкресение. Той се разпръсна и се събра. Това е сливане, не съединяване!

Петата Коренна раса е Арианската. Нейните седем подкоренни раси (според розенкройцерите) са: Арианската, Вавилоно-Асиро-Халдейската, Персийско-Гръко-Латинската, Келтската, Тевтоно-Англо-Саксонската и още две, които ще се развият след тях.[16]

Не е проблем да се изброят Коренните раси и подкоренните им раси – вие ще ги намерите в окултните книги дадени. Кои верни, кои неверни – няма значение, поне ще ги научите. Но можете ли да си представите какво нещо е човекът, колко антени има, колко царства носи... Съществена е тайната „човек“! Какъв е този избор на Твореца от неоформената торба само с един отвор да създаде това, в което се виждаме днес! А сега си представете овладяното у нас Божество или осъщественото Божество какво би ни направило! Не бихме ли се срамували и сега, когато се видим като това, което носим и за което сме предназначени?!

Развитието си има своята дълга, но нескъсана нишка на Раси, подраси, човешки общества и след това вече култури, които са мотивирани с една потребност за съвършенство. Макар че има и отклонения, макар че от всяка Коренна раса ще има отпаднали. Ще има цели народи, които ще закъсняват в развитието си, както ще има цели народи, които ще изпреварват. В нашата Коренна раса някои ще си връщат стария толтек, туранецът или семитът от подкоренните раси на Четвъртата Коренна раса, в която безспорно най-съществената корекция ще бъде да получи ум като идея да преобразява света. Ето така се явяват и се сменят културните раси…

Аз донякъде съм съгласен с Освалд Шпенглер, когато говори за културите в „Залезът на Запада“. Всички култури имат изгреви, имат пладнета. Имат и залези, но те не се дължат на това, че има един вегетативен процес, а на това, че има принципи, с които трябва да творят и от които след това трябва да се освободят. Така че, когато той говори за световните култури на нашата Пета Коренна раса, те не могат да бъдат мотивирани само с нейните настоящи култури. Те имат един хилядилетен минал свят, много наситен с принципи и идеи, от които някои не можаха да се откажат.

Големи култури на Арианската раса са: древноиндийската, древноперсийската, египетско-вавилонската. В тях трябва да сложим до известна степен и еврейската, въпреки че някои от историците и от окултистите не я включват. Трудно е наистина да се каже, но именно Семитската подкоренна раса в Четвъртата Коренна раса, т.е. нейната Пета подкоренна раса, е дала това, което наричаме вече единобожие. Аз винаги ще твърдя, че човекът никога не е бил многобожен – той винаги си е бил единобожен, защото в него само Един е имало, Който изсипва, Който го храни. И сме се усвоявали според степента на пробудността си физически и с Неговите енергии повече духовно. Както един Заратустра ще поиска: Дай ми безсмъртие, а Ахура Мазда ще му каже: Ученико мой, поискай смърт, за да имаш Възкресение. Колко тайни крият всички тези митологии! Всичко това са страници от голямата Божествена книга.

В еврейската култура ние трудно можем да намерим универсалност, каквато намираме в Индия, в Египет, във Вавилония... Ще кажат – там само магии са правили. Не, не са правили само магии. Там са създали наука, страшно голяма наука и в астрономията, и в астрологията, и в историческия си бит. Евреите останаха в идеята на чаканото дарение, в това стъпало останаха: „Дай ми, Боже – ето ти, Боже; Бог ни благослови да унищожим враговете си – Бог ни наказа!“, това знаят. И песнопенията им, и псалмите на един Давид какво са? Един, който плаче за греховете си, които върши. Бяха минали идолопоклонството, ама ония – митологиите, в идолопоклонство пък бяха създали култури... Вижте, ако ние се спрем на Олимп дори само на онзи мой любимец (най-грозния бог) Вулкан, че измисли меховете да ги движи със слово – достатъчно е. Докато евреите нищо подобно не измислиха. И може би затова някои от авторите не включват еврейската култура заедно с египетската, макар че Моисей взе знанията си от Египет...

След това ще дойде гръко-римската култура. Аз не бих приел тази формация, защото тя е много подражателска. Особено римската култура е напълно подражателска. Те не си родиха нито едно свое божество – родиха си римски имена на божествата. Това е истината! Но имаха една идея, която не оспорвам и винаги съм казвал, че е най-великото в Рим – идеята за държава. Гърците си създадоха полиси. Полисите са градове-държави, а Рим имаше идея за универсална империя, универсална държава, която, слава Богу, послужи като образец за християнството. Отделен е въпросът дали гръко-римската култура не е копие на това, което ни казват и индийците, и другите стари народи. Един Неру в своя труд „Откриването на Индия“ казва доста смели неща, особено що се касае за т. нар. трагедии на Гърция. Той ги съпоставя с индийските епоси, с техните трагични пения. Разбира се, в Индия епичната трагедия е повече разказна. Въпреки че носят мъдростта на Упанишадите, не са могли да я вложат в своето драматично произведение. А гърците от игривостта на мисълта правят една концепция за трагедията с много вложени тайни. (Особено Едиповата.)

След това ще дойде вече западноевропейската култура, която за мен е не толкова култура, колкото цивилизация. Защото и Западът не роди нищо същностно, но направи цивилизация. Упражни ума си в практични стойности с великите открития, които, безспорно, бяха загатнати от митологиите – идея за вълшебно килимче имаше, само трябваше ум да го приложи; идея за робот имаше, само трябваше някой да го направи...

Така че за мен Западът не можа да създаде култура в този смисъл, каквато намираме в миналите митологични култури. Създаде култура на християнството, но така я създаде, че прилича на митологиите. И затова никак не е странно, когато практичният ум на Европа можа да каже, че Иисус Христос е една легенда.

Културата на Европа е християнска култура, но повече с легендарности: изгубеният рай, страшният ад... Къде можа да ги види Данте Алигиери тези девет кръга? В себе си, разбира се. Никой не извежда друго освен това, което има в себе си! То и няма откъде другаде да дойде. Да се видят девет кръга с мъчения, и то отмъстителни!? Вижте, да съзрете отрицанието е най-немислящото. Всеки може да констатира недостатък – като си сложи огледалото и ще го види. Въпросът е да намери Дух и мисъл, с които трябва да го освободи.

А голямата психология на Шестата подкоренна раса в нашата Коренна раса някои искат да я припишат на славяните. Това е една голяма заблуда – както на Дъновото общество, така и на другите. Отгръщайте културните паметници, с които се хвалят народите, и вижте гениите им какво са дали. „Престъпление и наказание“, „Мъртви души“, „Живият труп“... това е ужасът, в който се изживява руската действителност. Не ги оскърбявам – скърбя, боли ме. Но и друг път съм характеризирал славянството – с една широка, наистина богата душа, но и с необюздена психология. Те могат добре да се напиват, но мина времето на Ной, който се напи, за да създаде ново поколение. Еволюцията е много темпована с тези седем Коренни раси, които са изграждани от онзи велик Космичен Коренен субстрат, действал милиарди години, за да може и сега да се манифестира в образ и да създаде и култура, и бъдеще. И бъдеще – това е важно! Така че славянинът – няма да е той. Ако сложим българите за славяни – да.

  • Шестата подкоренна раса е
    олтарният път на българския народ!

Но има нещо друго – когато характеризират българите, нашите историци ни слагат три етнически субстрата – траки, славяни, прабългари.[17] Да, ние можем да носим три духовни пласта, но нямаме три ръце. В митологията има четириръки божества, има и херувими с по четири крила и серафими с по шест крила, но хора с три ръце – не...

И така, Петата Коренна раса, извървяла пет подраси, сега е в гнездото, където е снесла и измътила великото яйце на Шестата подкоренна раса, от чийто живот започва Шестата Коренна раса. Пилето на Шестата подкоренна раса вече е пробило с човката си черупката на живота. То ще има живот, то ще даде нова песен, то ще снася нови култури!

Днес светът е тревожен дали наистина влиза в нов цикъл на развитие, дали се формира Шестата подкоренна раса на Петата Коренна раса, която трябва да създаде нова култура, с която да бъде отведена на едно велико посвещение, за да стане майка на Шестата Коренна раса. За нея безспорно ще трябва един нов континент и един нов свят! Разбира се, никой не смее да говори за Седмата Коренна раса, защото първо трябва да се изживеят подкоренните раси на Шестата Коренна раса.

Естествено, нова Галилея и нов Йерусалим (както обича теологията да се изразява) ще дойдат и нови звезди ще има на небесата. Победата, която Христос направи чрез Разпятието Си, не бива да остане на пустош в колебания – трябва да знаем, че сме го изживели – Духът победи материята! Трябва да направим своя лична Голгота и свое лично Разпятие. Трябва да направим лично Самокръщение и Възкресение за освобождение на себе си, а оттук и за сътрудничество на света.

Пътят не е вече Голготски, а Божествен – дори като мисъл-форма да сложите тази фраза в душите си, това е Път, който е приложена Мъдрост!

 

Въпрос: Как ще се съвместят Вълните на Мъдростта и Истината с Петата и с Шеста раса?

В Шестата подкоренна раса на Петата Коренна раса доминанта ще бъде Мъдростта! Упражнената Мъдрост ще има за свое сетиво третото око. Знанието не е от ясновидството – дайте да се разберем. Някои с нетърпение чакат да имат ясновидство, т.е. отворено трето око... Не това е, което ще ви направи мъдри, а цялата същност на човека като един рефлекс на голямата тайна – на Истината! Както виждате, и сега има доста ясновидци, но от най-нисши слоеве – никак не са мъдри и няма да станат мъдри с ясновидство.

 

Въпрос: Може ли да кажете от коя Раса са Мировите Учители?

Мировите Учители, както и Великите посветени, могат да бъдат от всяка Раса, стига този, който е, да се отдаде на онова служение, което се изисква от Учител. Един Питагор безспорно от Четвъртата Коренна раса е дошъл в Петата Коренна раса и създава култура. Дори един прероден бог от олимпийците може да бъде някой от Учителите, защото всички митически божества са били същества живи като нас. Пътят, по който тръгва и се осъществява личността, определя мисията!

Има твърдения, че непременно Мировите Учители идват от други еволюционни вълни. Това не е вярно. Иисус си е човек, а си свършва служението; Буда си е човек, и си свършва делото; Хермес си е човек, и той си свършва чудесно работата; Орфей си е човек, и е извел вътре от себе си своята Евридика – душата си... Непременно да има някаква мистификация, че дошъл от някъде някой – не! Те са вашите душевни и духовни братя, които още в началните стадии на вибрациите на това, което нарекох Мирова вълна, са правили битие.

 

Въпрос: Всички ли Божествени йерархии са следвали плана на Твореца, или някои от тях също имат дързостни актове, подобно на Адам?

Безспорно, че всички са го следвали. Дързостта на Адам не е неследване, а е евристично начало – след което влизаме в еволюцията, без да отпадаме от Божествения план. Така трябва да се разбира.

Онова обаче, което е закъснявало в царството на инволюцията, то се е нихилирало; а онова, което в пътя на еволюцията ще закъснее, ще отиде в друга еволюционна Вълна!

 

Въпрос: Каква е разликата между понятията култура и цивилизация?

Разликата между култура и цивилизация е от небето до земята. Наистина на земята има цветя, но на небето има звезди.

Културата включва в себе си и постиженията на цивилизацията! Цивилизацията е един упражнен и осъществен ум във всичките му негови деяния; културата е абсорбация на всичко, което може да постигне един Дух, който осенява и ума, и чувствата и т.н. Разликата е наистина много голяма, така че в една култура ще влезе и религията, но в една цивилизация трудно се казва, че свещникът е принос. За иконата – да.

 

Въпрос: Ошо твърди, че гневът може да се трансформира със състрадание. Бихте ли разяснили това?

Ошо може да си казва каквото иска. Но в противоречие на цялата констатация за гнева на юдейската религия, твърдяща, че „гневът и разумни погубва“[18], Христос казва: Който безпричинно се гневи, е виновен…[19] А когато имате явна причина, разбира се, че ще се разгневите, ще хванете побойника, ще го отстраните. Дори да състрадавате на побойника не върви. Така не може!

Много пъти съм казвал и че можете на някого да състрадавате 24 часа, но ако не отидете на помощ, не сте извършили милосърдие. Разликата между състрадание и милосърдие е тази, че състраданието е пасивност, милосърдието е действеност в страданието! Това трябва да се разбере.

 

Въпрос: Какво представлява седмото сетиво?

Когато осъществите шестото, ще може да определите и седмото. Така бих ви отговорил.

Казано е – тогава ще бъдете богове. Хилядолистникът ви (не шестото ви сетиво, или третото ви око) няма да представлява тревога. Ще го имате, щом е дадено, щом е генетично сложено, щом е работено, щом от тази енергия на великата полова сила е отделяно, за да направи човека божество!

 

Из Слова на Ваклуш, 1994 г.
в Пловдив и София

 

[1] Вж. Хандл, М. Космогонията на розенкройцерите или мистично християнство. Част II. Космогенезис и антропогенезис. Варна, Алфиола, 1993, с. 15.

[2] Хандл, М. Космогонията на розенкройцерите или мистично християнство. Част II. Космогенезис и антропогенезис. Варна, Алфиола, 1993, с. 6.

[3] Вж. Безант, А. Родословието на човека. София, Мъдроструй, 1998, с. 102, 106, 112.

[4] Вж. Битие 28:12.

[5] Вж. Хандл, М. Космогонията на розенкройцерите или мистично християнство. Част III. Бъдещото развитие на човека и Посвещение. Варна, Алфиола, 1992, с. 17.

[6] Вж. Битие 3:16-17.

[7] Матей 6:11.

[8] Пинеал (или епифиза) – жлеза, горен придатък на мозъка, физическото проявление на седма чакра. (Бел. ред.)

[9] Вж. Хандл, М. Космогонията на розенкройцерите или мистично християнство. Част II. Космогенезис и антропогенезис. Варна, Алфиола, 1993, с. 94.

[10] Пак там.

[11] Хипофиза – най-малката жлеза с вътрешна секреция, свързана с диенцефалната област на главния мозък, физическото проявление на шеста чакра. (Бел. ред.)

[12] Вж. Хандл, М. Космогонията на розенкройцерите или мистично християнство. Част II. Космогенезис и антропогенезис. Варна, Алфиола, 1993, с. 124.

[13] Пак там, с. 123-124.

[14] Махабхарата. Рамаяна. Из „За единството на доброто и злото“ (Морално-философски фрагменти). София, Народна култура, 1981, с. 461-462.

[15] Вж. Блаватска, Е. Тайната доктрина. Т. 2. Антропогенезис. София, Астрала, 2014, с. 507-508.

[16] Хайндл, М. Космогонията на розенкройцерите или мистично християнство. Част II. Космогенезис и антропогенезис. Варна, Алфиола, 1993, с. 133.

[17] Вж. Ангелов, Д. Образуване на българската народност. София, Наука и изкуство, 1981, с. 5.

[18] Притчи 15:1.

[19] Матей 5:22.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993