Зареждам...
Интервю 14 години Списание „Нур“

Интервю

14 години Списание „Нур“

 

Таня Иванова (тв „Канал 3“): Днес, 17 февруари – един ден преди деня за прошка, посрещам с добре дошъл Учителя Ваклуш Толев. Поводът е 14-ата годишнина на списание „Нур“.

Ваклуш Толев: Добър ден, г-жо Иванова! Трогателно е Вашето внимание към моята особа, особено към идеята на списанието и историческото признание в душевния ни път – идеята за прощението. Благодаря за това, благодаря на Вашите зрители, че са изправени пред олтара „човекът – бог“!

 

Таня Иванова: „Човекът – бог“ – всъщност това взаимоотношение като че ли съдържа любов и опрощение, не наказание?

Ваклуш Толев: Безспорно! И съвършено вярна е идеята за взаимност между любов и прощение. Тя според мен е граничната на добродетелите в човешката история. Не защото човекът ще отсъства в бъдеще, а защото трябва да знае. Както е казано в древния храм на Елада: „Познай себе си и ще познаеш света и боговете!“. Но за да познаете и да поемете тази отговорност, трябва да мотивирате устойчивост за поносимост. А тя е във взаимността – когато има признание за грешка, не на грях.

Грехът е изобретение на религиите, за да имат господство чрез института си над човека. А за мен безспорно най-голямата ценност в историческия път, бил той духовния или обществения, си остава човекът. Защото той носи тайната, изречена в древността и потвърдена в настоящето, че човекът е един бог в развитие!

 

Таня Иванова: Човекът, който е бог в развитие, също е орисан да дава прошка и на този, който му е причинил зло, на този, който го е обидил. Не се ли получава обаче с тази прошка едно несправедливо изравняване между разбойника и порядъчния, добрия човек?

Ваклуш Толев: Наказанието на несправедливостта е мярка на институт в човешката история, който иска да господства. Иначе, когато се признае законът за еволюцията или, както в индийската концепция – законът за прераждането, тогава се губи идеята за отмъщение, която създава и тревогата да направите искане за прощение.

Една от формите на прощението е било в древността всесъжението, т.е. принасяне нещо в жертва, което не трябва да бъде споделяно с този, който го прави, а да отиде изцяло към Господството. Тогава идеята за прощението по-скоро има санкцията на наказание, отколкото на опрощение, щом всесъжението като жертвопринос за опрощение на грях се взема само от божествата, а не се дава на човеците. Но Христос опроверга това с една Своя мисъл: Не жертви искам, а милост и динамизира жертвата в приложението – пасхален Агнец. Въпреки че сега празнуването е опошлено, пасхалният Агнец е жертва и свобода. Тогава можете недостатъчността на своята еволюция да я увенчаете с големия принос на жертвата...

Жертвоприносът в съответните религии е потреба на института, но не и на Бога. Ако Той по същност е Вселюбимостта, няма нужда да бъде съблазнен с признание. Защото Бог е Жертва за сътворените от Него, а не сътворените трябва да станат жертва на Божеството!

Богове, които искат признание, не създават култура, те създават институт, който за трагичност е това, което наблюдаваме или слушаме в християнските вероизповедания. Ето защо не може отмъщението, вложено в човека, да бъде невинност на неговия Бог! Затова човекът изкупва не толкова себе си, отколкото изкупва поведението на Божеството към него. Това е, което ме смущава. Затова разграничавам планетните богове от Абсолюта, когато искат да дадат прощението си. Разграничавам и Мировото съзнание от планетното знание, защото човекът още извършва пошлости... А той трябва да принася признание на своя събрат, когото аз съм нарекъл не „брат, сестра“, а събожник.

 

Таня Иванова: Събожници, които обаче си нанасят доста непочтени удари... и след това се завърта колелото на необходимостта от прошка или невъзможността да бъде простено...

Ваклуш Толев: Напълно съм съгласен, че човекът е събожник най-вече, когато има Божии дела. Ама непочтеният точно на своя Бог подражава – да прави зло на човека. Значи предпоставката не е в човека да бъде грешен – предпоставката е в ръководството, в института.

Христос е обявен за богохулник, когато рече: Не Зъб за зъб, око за око! – Обичайте врага си!

 

Таня Иванова: „Обичайте врага си“, като че ли това е най-висшата степен на освобождаване на човека?

Ваклуш Толев: Като нравствена градация – да, но като йерархия в знанието – не! Йерархията на знанието казва, че знаещият е повече дори от безгрешния! А „Обичай врага си“ е поведение, когато вие се насилвате да обичате. Ако се каже: „Обичай събожника си“, тогава равенството би дало основание почитта ви да бъде знак на достойнство вместо знак на унижение. Защото, когато имате опрощението, вие имате и унижението...

Христос Го похулиха, а Той стана знамение – изповядват Го няколко милиарда. Къде е тогава градацията? Градацията е в Доктрината за йерархия на Духовните вълни, за да може по този начин една Духовна вълна да сложи граница на добродетелите, другата да изведе Знанието.

Няма грехове – има несъвършенство! Тук именно е и ролята на списание „Нур“, което 14 години носи една социална платформа: Няма зло, има нееволюирало добро!

Това е стъпалото, когато хората могат от нивото на нравственото си несъвършенство да си простят. А когато имат нравствено съвършенство, да го приложат за другите. Както Левски го каза: Освободим ли се, отивам да освобождавам и други народи! Това е религията му – жертвата; това е именно опрощението – не да опростите социалното неравенство, а да направите просветление във вътрешната си потреба. Тогава ще простите на вашия събожник това, което в него не е съвършено още.

В Третото хилядилетие ще се роди нов Път, или по-скоро някой е пратен да даде нов Път...

 

Таня Иванова: Новият Път го търси Обществото на Мъдростта и списание „Нур“ бележи последователните стъпки на тези търсения. Утре е празникът на списание „Нур“ – как ще бъде отбелязан?

Ваклуш Толев: Знаете ли как е отбелязан преди 7 години? Защото през 7 години има промяна на вътрешната ни същност и на това, което наричаме наши духовни тела. Преди 7 години бе отбелязан с един особен знак, от който съм изумен. С по една сълза от очите на един човек, който дойде да ми поднесе поздравления! А сълзата е кристалът на бъднината – тя измива онова, което една съвест не иска да приеме. Тя извинява една съвест, която е закъсняла да ознамени бъдеще.

Казвам, че бъдещето е временно и пространствено явление, но бъднината е, която пази в съкровеност това, което наричам Скрижали на Мъдростта. Бъднината! Тя не може да бъде изчерпана във време. Всяко време си има своето настояще, има своето бъдеще, има и свое минало. Но когато една доктрина не направи прощение с миналото... Ето тук е смисълът на празника – признание на бъдещето. Така преди 7 години ме поздравиха за празника – с по една сълза от очите си...

 

Таня Иванова: А утре как ще бъде?

Ваклуш Толев: Утре се надявам, че ще има присъствие от цяла България. И Главният редактор ще изнесе, така ако можем да кажем, сакралната страна на списанието. Как се е отработвало, как се дават новите идеи... Защото една от новите идеи не е само социалната програма, тук дадохме йерархия на Духовните вълни – нещо, което го нямаше в световната култура. Но има и друго – дадохме едно искане пред Организацията на обединените нации, да включат в охранителната сила за правата на човека защита правата на душата... На човечеството липсва защитата на една несубстанциална субстанция – душата. Защото не я и признават. А психе-то винаги присъства в културата на човечеството.

Така че списание „Нур“ е съдба!

 

Таня Иванова: Списание „Нур“ е съдба вече за много хора...

Ваклуш Толев: То не може да не бъде съдба. Защото по същност то отваря врати за олтар, който няма да бъде осквернен (както сега дори митрополити оскверняват олтари). Човечеството трябва да устои това, което „Нур“ казва: Божията човечност е извела Човешката божественост; или Човешката божественост изразява Божията човечност, защото Бог е дал на човека Диханието Си! Кого трябва да защитим? Човека, който носи Божественост, и Божията човечност в лицето на Твореца!

Коя е трагедията на нашето съвремие? Липсата на идеи и отстояването на идеологии, и то от пошли по-пошли, от смешни по-смешни. Има концепциалности, които са трагични, те са фанатизъм. Фанатизмът може да отстоява, но не може да прави култури! А отстояването е утвърждаване на традицията с хилядолетия. Фанатизмът не само е оскърбителен, той е издевателство, което, разбира се, вменява на човека вина. И тогава той трябва да отиде да направи жертвоприноси.

 

Таня Иванова: Утре, на празненството, Словото Ви за какво ще бъде?

Ваклуш Толев: Ще бъде, бих казал, корабът, който води в бъдещето. И безспорно – за свобода от това, което наричаме материя, т.е. одухотворяване на материята, за да не ви ограничава в онова, което са казали древните елини: „Познай себе си и ще познаеш света“. Това ще бъде Словото.

 

Таня Иванова: Благодаря Ви много за това гостуване и за най-новия брой на „Нур“, снощи излязъл...

Ваклуш Толев: Аз Ви благодаря от сърце и пожелавам на Вашите зрители леки пости!

 

Със съкращения, 17.02.2007 г.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993