Зареждам...
Принципи на Сътворението Правда, Любов, Мъдрост, Истина, Свобода

Принципи на Сътворението
Правда, Любов, Мъдрост, Истина, Свобода

Светът е сътворен от Любов, осветен от Мъдрост, изведен от Истина!

Ще спра вниманието ви върху Принципите на Сътворението. Принципите: Правда, Любов, Мъдрост, Истина, Свобода. Или това, което се манифестира като (както въведох новата терминология) Духовни вълни.

След като светът е бил сътворен – от елементите, които не са само материя, не са само понятия, а едновременно с това са и идеи, и енергии, и мистични сили – в цялост е един жив организъм. И в своето себеосъществяване той трябва да започне еволюцията си.

Принципите на Сътворението са действени, след като Космосът е изграден, след като човекът е роден и му е предоставено едно поле на живот. Трябва елементите на Битието да са направили това, което наричаме Мироздание. А всеки от тях поотделно е невъзможен без другия. Не може да има само вода и да кажем, че се създава Мироздание, нито само земя... (И за човека всички са работили.) Всички елементи, колкото и да са единични, толкова са и хетерогенни. И всеки от тях свидетелства за себе си, без да отрича другите, защото ги носи. (Кой кога е излязъл, е отделен въпрос.)

Ето как характеризирам Сътворението: Светът е сътворен от Любов, осветен от Мъдрост, изведен от Истина! И светът се живее в Свобода, защото само живот в Отца, или във Всемирния Сътворител (в Твореца, във Вечния... – както и да бъде наречен) може да бъде Живот, другото е развитие!

Вечният е създал човека по Свой образ и по Свое подобие (всички елементи са в него) като най-съвършеното, което може да свидетелства за Него. Оттогава ние можем да говорим и за принципите на Сътворението в еволюцията на човека, които създават в него вече поведение и го характеризират като син Божий. Поведението е страница от пътя на съвършенството и те създават моралния кодекс – създават таблиците, по които става нравственото му изграждане.

Кое е това, което може да доведе човека до преценка, след като знаем онзи велик инволюционен принцип; след като знаем онова велико битие на слизане, което се демонстрира в четвъртата ни планета в Периодите на еволюцията? В космогонията на розенкройцерите това е дадено – че развитието преди да започне, е имало излив, който е инволюционното слизане на Духа. Слизане от Онова, Което не може да бъде характеризирано, но в Своите висши вибрации е образувало Същества, които наричаме Богове; или както в нашето вероизповедание говорим за Бог Отец.

Когато се говори за невидимите сили в тяхната йерархия, в християнството се говори още за девет ангелски чина: серафими, херувими, престоли, господства, сили, власти, начала, архангели и ангели. А в окултното знание – за Тронове, Херувими, Серафими, от които идва събуждането на Духа в човека[1]. Като казвам „събуждане“, имам предвид изливане на Божествена енергия, която в своите последни пътища стига до това, което наричаме материя. И затова в различните Периоди на изграждането – като започнем от Сатурновия и стигнем сегашния, където сме в средораздел – Земята, ние имаме инволюционно слизане, а след това вече – еволюционното възземане.

Дали ще трябва да догоним същите тези Тронове, Херувими...; същите тези духовни сили, за да се наречем безсмъртни – това е една йерархия, която и розенкройцерите слагат. Йерархия, за която един Плотин още в III век сл. Хр. беше рекъл: Не е достатъчно да сте човеци – да сте добродетелни, да сте граждани, а трябва да бъдете синове божии; не е достатъчно да сте синове божии – трябва да бъдете богове; не е достатъчно да сте богове – трябва да бъдете Бащи на боговете! Това е голямото на Плотин! Това е великото, което след това и космогонията на розенкройцерите ще сложи в своите пазви. Но той го даде: не е достатъчно дори да сте богове – трябва да бъдете Бащи на боговете! Това е вече еволюционната система на изграждането на човека (което е и най-същественото).

В таблица на розенкройцерите[2] са дадени седемте дни на Сътворението (които не са дни, а еони – цели периоди). Светът започва от Това, Което не може да бъде наименувано; след това от т. нар. Тронове или Престоли в християнската религия (в посланията на ап. Павел[3]); или в кабалистичната таблица от онези девет сефироти с върха, които от Енсофа – Ненаименованото, образуват цялата гама на Сътворението. Троновете, според розенкройцерите, събуждат Божествения Дух. Те са духовната сила, която събужда Божествения Дух, който постепенно ще слиза в човека и ще му даде мисъл-форма за плътно тяло в Сатурновия период. Казвал съм, че там, в кристала, започва тази вибрация. Кристалът е първата материална форма на Троновете в своите ниспослания чрез Божествения Дух.

След това ще се премине в Слънчевия период, където вече ще работят Херувимите. Те ще събудят Духа на Живота. А той от своя страна ще създаде в човека зародиш на витално тяло. Онова, което е работило като Божествен Дух в кристала (затова някои на кристални топки гледат), ще създаде идея за плътно тяло и в Слънчевия период се събужда Духът на Живота, който в човека слага зародиша на мисъл-форма за виталното. Там изгражданите мисъл-форми са онова, което в бъднини ще стане, както ние го наричаме – ментално тяло, което ще храни след това нашия мозък.

Така ще се премине към работата на Серафимите в Третата епоха – Лунния период. Там се пробужда Човешкият Дух. А той ще работи и ще прибави към зародиша на нашето първично тяло – жизненото тяло, мисъл-форма за тялото на желанията – това, което наричаме астрално тяло.

Така влизаме в Четвъртия период – Земния, където Боговете на Формата ще изграждат човека. Чак в четвъртата идея – в Четвъртия период, когато става разделът и започва еволюционното ни възземание, имаме приложение на ума – на Адам (винаги съм казвал, че Адам е ум), който ще дадат т. нар. Боговете на Ума с мисъл-форма. Това е, с което сега работят в изобилие разни „гледащи“. Такива неща им се казват, такива „богатства“ им се дават, че да се учудите. Но те се дължат именно на Боговете на Ума. Затова намираме богове в такова изобилие в митологиите. Митологиите са реализирани мисъл-форми на боговете! Тогава защо да не се каже, че сме по образ и подобие Божие?! И ще извличаме записаните тайни на Духа. Вижте как ставаме Космична цялост, колко много се е работило! А влизат и принципите вече. Ще се извлича всичко това – на записаното от Духа (защото то не чезне), а умът е, който ще го демонстрира.

И така ще се стигне до плътното тяло, ще се стигне до кожените дрехи, които Господ Бог ушива на човека. Адаме, где си? Преди това Адам ще заспи, за да вземат от него Ева, защото Адам (както и онзи в предишните наши предсъществувания) е андрогин. На Адам ще му вземат едната страна, ще му вземат едно жизнено цяло, за да му създадат живот за кожени дрехи, за плът. В същото време тази Ева ще му донесе плода на знанието. Това е голямата раздяла! И ще разберете защо пея възхвална песен на дързостта Адам да яде ябълката, която му дава Ева. Имат ума, имат възможности да изчерпят записите на Духа, но нямат още това – да тръгнат нагоре, за да занесат онова, което е записано – оная вибрация, която още в Сатурновото време е дадена от тези Тронове, които са събудили Божествен Дух.

Така първият принцип на Мирозданието, първата идея е идеята за сътворението на света и на човека! Когато в тази четвърта периодност ще се каже: Да се сътвори! – земята да произведе злак и плодове, водата да роди живот, да се създадат и животни... И накрая ще се вземе земна пръст и ще се сътвори човека. А какво беше в Сатурновия период, къде беше стигнала вибрацията? И носеше ли си Диханието, имаше ли си го; защо от земна пръст го направи, в която всичко има? Защото изначало още, когато е имало тъмнина и хаос, е казана една фраза, с която се решава светът: Fiat Lux!, а тази Светлина я има във всичко, що е сътворил Бог! Ето защо ще се извежда от Адам написаното в миналото, ще му се даде Диханието.

Вижте откъде започват принципите на Сътворението, включени в изграждането на обратния процес – да се търсите като богове, след като в средораздела – в Земния период, Боговете на Ума събуждат ума. И той е, който ще внесе знанието. А от него ще се мине нагоре – както розенкройцерите го казват като последни пристани: ще бъдем свръхчовеци в Юпитеровия период; и след като израснем и се усвоим и приложим като свръхчовеци, ще бъдем полубогове във Венериния период; и когато станем полубогове, ще бъдем Богочовеци във Вулкановия период. Това е великата тайна на голямото Сътворение!

И сега искам да сложа в принципите на Сътворението как Духовните вълни изграждат човека (а казвам, че човекът е един бог в развитие), как те изграждат еволюцията, за да се развива човекът първо към свръхчовек. Вижте колко усетно един Ницше дава идеята за свръхчовека. (А нека си го наричат луд – както иска може да го квалифицира официалната наука и медицината.) Блуждението, в което е влязъл, е велико тайнство – да може да роди една такава идея: свръхчовека! Между животното и свръхчовека има един мост и този мост се нарича човек.[4] Това е достатъчно, а нека е луд. Достатъчно е това, което този род хора могат да родят – като Плотин, като Ницше... Идеята за свръхчовека не е, за да се правят расови различия, Ницше я дава като прозрение на това, че човекът е един еволюиращ бог. (Има лудост, която е гениална необходимост, и има гениалност, която е глупава непотребност!)

Още от най-древно време хората са имали принципи, доктрини. Днес може да изглеждат хипотетични тези системи, но чрез тях будните души са вървели и осъществявали големите принципи, с които Сътворението трябва да ви доведе до Богове. А оттук ще разберете голямата мисъл: „Бог толкоз обикна света, че даде Своя Единороден Син“[5]. Значи няма съмнение, че този свят е еманация или е организирана хаотичност от Неговата мисъл. И той непрекъснато се разширява и още е обхванат от хаотичности. Може ли някой да каже спрял ли е Хаосът – всичкият Хаос ли е употребен в организация? Космосът се разгръща още.

Изначало в Хаоса една Велика воля е казала: Fiat Lux! От Хаоса идва Светлината, която в Евангелието на Йоан е казано, че в мрака свети и мракът я не обзе[6]. В идеята на Сътворението Хаосът още съществува, но Светлината се разширява и мракът не можа да я обземе. Различни са доктрините, чрез които ще идва Сътворението, но те винаги ще имат един Хаос, винаги ще имат една Воля – на Неопределеното, Божествено-Безименното. Ние си служим с понятия, но не знаем същността. Винаги ще има Онова, което ще ги ограничи, за да направи свидетелство, че е неограничимо. Свидетелството му е човекът, който не може да не свидетелства за Безграничния и за Ненаименования!

Тайнството да бъдем Богове стои в гръдта на Сътворителя! И Той праща Духовни вълни, праща принципи, раждат се идеи... А всяка една идея или принцип трябва да се въплъти в съответното време и в съответната йерархия на будността на материята. Защо не се дава Учението на Любовта на евреите, когато им се дава Учение за Правдата? Защо цяло хилядолетие и половина ги държат в друг свят? Защото тази будност не е била още налице.

Така трябва да улавяме тези големи неща, ако искаме наистина да се приближим до вътрешния ритъм на принципите, които ведно с елементите са у нас. Защото представете си, че имате един принцип – примерно казано на Истината, а нямате елемента Огън! Къде отивате? Никъде. Това е великата тайна – да ги съберете, да ги направите едно. Затова всяка Духовна вълна ще си ползва един приоритетен елемент, иначе – всички!

И така Първата Духовна вълна ще прилага принципа на Сътворението. Да сътворим човека по Наш образ и Наше подобие е първата голяма тайна, в която още не могат да дадат на човека добродетели, а го искат сътворен. И той трябва да предизвика нещо, за да му дават добродетели – трябва да предизвика жажда за знание, а тя да бъде утолена чрез това, което религиите ще нарекат грях. И като казват грях, фактически потвърждават първи принцип на разлъка между добро и зло – морален статут, закон за поведение.

След като се стига в инволюцията до слизането до Физическото поле, се открива принципът на доброто и злото. Тук ще разберете признанието ми на ръката на Ева: зло и добро, което Първата вълна на Духовните сили дава на човека. Но традицията и немислещото му предписаха, че е извършил грях. А вижте още в „Рамаяна“ какво е казано:

  • „Добро от зло делим, когато
    дарило ни е пребогато
    с висши знания небето
    ...

Значи Адам и Ева са дарени с висши знания. Първото нещо кое е – че има такова дърво, че има такъв процес у нас; че нашата душевност, която сътрудничи, за да бъдем богове, трябва да яде плодове от това Дърво на познанието и това трябва да дойде като вътрешно знание!

  • ...Но времето и битието,
    а с тях и кармата и нравът,
    способни са да ни отправят
    по лоши пътища, дори
    когато инак сме добри.“
    [7]

Вижте какво са писали хората! От най-прозаичното – добро и зло – да направят поема, да направят изкуство, да родят тайни. Прозрение?! Не, повече от прозрение! Това не е гениалност, това е Божественост! Вижте как в някакви осем реда древният мислител е могъл да каже в своята „Рамаяна“ тази велика тайна, това голямо знание. Когато се сътворява човека, той трябва да почне развитието си със закон за добродетели, със знание.

Какво значи „дори когато инак сме добри“? Значи една ясна концепция, че човекът е сътворен добър, божествен, но развитието – но „кармата и нравът способни са да ни отправят по лоши пътища ...“ Тогава смутеното божество, или божеството, което няма още ориентир за външния свят, няма още реалност, трябва с личната си воля да решава. Тук е и голямата идея за недетерминираните човешка воля и душевност. Човекът не е детерминиран – детерминирането (или кармичността) идва от лични деяния, които след това му правят веригата! Затова той е в състояние и да я махне.

В тази концепция от „Рамаяна“ липсва прераждането – кармата и нравът... – това също трябва да прави впечатление. Защото принципът на добро и зло (уловен от будността или повикан от будността ни за развитие) ни предоставя какво? Волята на свой живот, която ни налага не карма – кармата си е била – налага ни прераждане! Кармата съществува, тя е плод на развитието. А развитието е нужно, за да се разграничат и дефинират ценностите – потребни на душата, ума и тялото. Има ли противоречие? Не, има неизбежна необходимост между карма и прераждане!

Човекът е част от Космоса и в същото време е Космосът – той е в Космоса и Космосът целият е в него. Затова няма да погине човекът. Има много тайни в неговото Сътворение и неговото участие в Сътворението на Космоса. Та той именно със своето утвърждаване е това, което наричам сътрудничество в Космичната цялост. Той е съработник! И точно това е идеята на Христос – Аз съм Алфа и Омега, начало и край[8]; Преди Авраам да е бил, Аз бях. А всеки е Христос, само че не е извървял още Пътя!

Това е Първата Духовна вълна.

  • В Сътворението е принципът на будността!

С него трябва хората да влязат в живот. С изтичащия от Тронове Духовен вятър, ако щете... Какво казва Христос на Никодим: Духът е като вятъра – никой не знае отде иде и накъде отива; ако някой не се роди от вода и Дух – не може да влезе в царството Божие[9].

Така влиза принципът на будността. Будност, която даде на човеците теза за грях – „грях“, който обаче им даде знание. И тъй като религиите не си позволяват повече от размера на своето мислене, току сложат на човека една верига и край – в ковчег. Да, човекът в Ноевия ковчег се спаси, даде след това една челяд, която всички пак считат, че е грешна. Но нали се спаси, нали той беше единственият от всички, на когото се каза: Направи кораб и влез вътре, защото ти си богоизбраният! Та кой не е богоизбран, след като е изтичала в него Божествена сила?! Само че не на всеки е дошло времето да му сложат трънения венец. Защото Ной свидетелства, че като избран е безгрешен, но след това всичко пак така си върви... Затова трябва да се освободите от страха, защото съществува велик закон – на инволюция и еволюция; закон, който е съчетал елементи да създаде Космос и който е извел принципи, за да може детето на Космоса да извърви Път и да се върне в Космоса.

Така принципът на будността ще извика силите за формирането на човека. Как ще бъде наречен Творецът? В различните религии различно. Едни ще кажат, че това е Бог Отец; други – че е Брахма със Сарасвати; трети ще ви кажат, че Космосът е изведен от Човек – че той е първият, а след това от него излиза Космосът. (Както някои концепции твърдят, че боговете са изведени от човеците, а не човеците – от боговете.) И всеки според своята йерархия в коя религия ще се роди – ще си я брани, ще води войни за нея, ще си намира лъжливи добродетели да върши злодеяния. Защото религиите не са извършили по-малко зло, макар и да се извиняват, че злото е родено изначало. (Поне персийската му беше дала ограничено време.) Като идеология злото свърши, но като живот още продължава. Един принцип може да свърши работата си, но той е жив в Космичната цялост, а разбира се, и в микрокосмичното същество, наречено човек.

Добродетелите се сменят. Всички религии казват: Не убивай!, но никоя до Христос не беше казала: Обичай врага си! Защо? Защото има йерархия, принципи. Това искам да се знае! Да внасяте понякога поне частица, която ви кара да се бунтувате, да ферментирате. А не както допреди години обикновеният католик е нямал право да чете самостоятелно Библията – да не я изкриви. А че Библията го изкривява, това не ги е грижа! Със същата тази Библия слагат Ян Хус и Джордано Бруно на кладата и ги изгарят – това не ги е грижа. Да бдим – над какво? Над непрохождащото... Не убивай! – а може да мразиш брат си. Но Христос вложи друг принцип, роди друго явление, смени пулса на човечеството и рече: Обичай врага си! „Ама не съм годен.“ Не е важно – имаш ли очи да видиш и уши да чуеш какво казвам? А кога ще станеш годен, е въпрос. Но – да Ме чуят и да видят! Оставям настрана, че целият Път на Христос е едно свидетелство на това, да освободи човека от злото. Може би точно на това благодаря с идеята: Няма зло, има нееволюирало добро! Тя е бунт, вулканическо изригване срещу принципиалното зло.

Обичай врага си – малцина са го направили, а малцина го и вършат (без да го манифестират), но този принцип влезе. За да бъде той, човечеството се е придвижило към нещо (отново принципа на будността) – след като е разграничен от Космоса човекът; след като от човека е разграничено желанието от ума и е създадена Правдата. Защото чрез принципа на Правдата той познава това – „Добро от зло делим, когато дарило ни е пребогато с висши знания небето“. Значи индийците са имали по-далечно прозрение – те наричат това познание за доброто и злото пребогат дар, който Небето им е дало. Не го правят грях (независимо че там има твърде много други объркани неща)! Моисей го направи, така че и досега стои. А за да ги разделиш, трябва да си дарен от висшето знание на Небето.

Преди принципа на Правдата имаме принципа на Митологията, която дава път на човека. Човекът и божествата – това са митологиите. Идея за бог е дадена и път на човека, с голямото различие, че боговете са безсмъртни, а хората – не. Казвам, че: боговете на митологиите слязоха да вършат човешки неща, а човеците – в лицето на Адам и Ева, които станаха родоначалниците, наречени от Сътворителя си: Те станаха като Нас да знаят що е добро и зло[10]слязоха да вършат Божии неща, за да се върнат при Отца си! Така че, когато митологичните богове вършат нещо, независимо от това, че са божества безсмъртни, нямат закона на представата за добро и зло. А човекът, който беше ял плода на знанието, си издейства правото да знае повече от боговете – тръгна да се връща при своя Сътворител. Затова тези олимпийски богове умряха, макар да носеха принцип на безсмъртие.

Така след принципа на будността – на Сътворението, идва принципът на Митологията, т.е. пътят на човека между Бог и боговете. Път на човека! Будност, познание, път – необходимост за съпоставка с безсмъртните грешници. Защото всички тези богове вършат съвсем човешки дела. Ето защо в Евангелието е казано за гнева на Господ Бог, защото взели Божиите синове да се женят за човешки дъщери[11]. И Той прави потоп. Ама потопът се върши с вода...

Този народ с устата си Ме почита, а в сърцето си Ме няма...[12] и недоволство, потопи, унищожения. Същото е и в митологиите. Във всички митологии стои въпросът за корекциите. А това какво е – стъпала на еволюцията. Стъпалата на еволюцията изискват промяна на принципа, който може вече да намери свое седалище – да има пристан в сърцето! Така потопите са, бих казал, необходимата лечебна температура. Понякога някакво заболяване е толкова потребно, че чрез изпотяването си – след висока температура – се освобождаваме от отровите си. И природата в Космичната си цялост има свои свръхтемператури и чрез своите потопи ги охлажда за живот.

Това ще видим още от най-древно време – библейският потоп не е първият, има десетки други. Вавилоно-шумерите имат хилядолетия преди това своя голям потоп и своите търсения за спасение (и свои нови деца).

И гръцки потоп има, за който един Есхил пише в „Прикованият Прометей“. Същото унищожение ще го намерим и в Египет, само че там бог Ра, след като иска да накаже хората, после обратно става – решава да ги спаси. Първо праща това, което се нарича „окото на Ра“ – дава го на богинята Хатхор, която приема формата на лъва Сехмет и той започва безпощадно да унищожава хората.

Окото на Ра е видяло, че всички са престъпници и почва да унищожава масово. (Така то играе ролята на онова, което сега чакат при новото пришествие: Страшният съд – окото да види и да отсъди.) Но бог Ра се натъжава и пожелава да спаси човечеството от собствената си представа. Тогава той решава да спре ненаситността на богинята Хатхор-Сехмет чрез упояване. Извиква богове, които разливат по земята червена смес от кръв и растението мандраг`ора, от която тя пие и опиянена спира възмездието си.[13] Така боговете са спрели унищожението на човечеството. (Как ще се спасят от Страшния съд християните, не се казва...) Вижте колко концепции, колко психологически травми е изживял човекът; колко духовни сили е изпилял да се брани от окото на Ра!

Възмездност без мярка не е възмездност! Затуй се ражда принципът Правда, за да не е безразмерно отношението за възмездие. Вижте колко необходимости – не само социални, но и духовни, са изграждали принципите!

  • В Митологията е принципът път на човека!

Потопи, унищожения... От всичко това той е трябвало да научи едно – имам Бог, имам Сътворител! Този, който в Сатурновия период от излива на Божественото е вибрирал в какво? – в малки плътни телца. В ей тоя тънък, малък кристал – в чип... Тези, които са изучвали кристалография (наука за кристалите), знаят, че там има няколко системи. Специалистът, като го сложи, знае какви форми има вътре. Значи имало е нещичко...

И така човекът, от този път на съпоставяне Бог и себе си, ще дойде до Вълната на Правдата. Както казах, тя е дадена в нашите Свещени книги чрез грехопадението на Адам и Ева. А какво е било то? Един зов, едно велико търсене. Гласът остана: Адаме, где си? – Гол съм, Господи! Но той, за да знае какво крият тайните – за да знае, че е вече гол и в плът – е ял от плода на Дървото на познанието. А в него е имало какво? Вибрациите на знанието, имало е Божественост! Затова стават сътрудници Адам и Ева: като Нас богове – знаят що е добро и зло. Вижте какво признание Бог им дава, а какъв морален закон се извежда – знаят що е добро и зло. Слизайте долу на земята вече – вие сте земя. Ето ви едно рало – обработвайте се, култивирайте се, връщайте се! Адаме, Аз ти съших дрехи, а сега ще ти създам и олтар. Затова тръгвай в обратната посока – ти си свидетелят за земя, ти си на четвъртата планета, която е раздел!

Голият се облече и на облечения му се даде олтар и храна на ума. Умът започва да ражда. А кой е хранил ума, кой е образувал мозъка ни? Висшата полова енергия, която е образувала и ларинкса. Висшата полова енергия, когато е нямало диференциран пол. Сега е диференциран – там ще работи вече. Създаден ни е мозък да хващаме вълните от по-горните полета, където са мисъл-формите – имаме апарат да ги хващаме. Това е знание, другото е психология... И милиони години са били потребни, за да бъде обработван човекът. Преди пет хиляди години хората са градили пирамиди, а представете си, когато са ги учили, колко е било далече – само Атлантида съществува милион години преди нас.

Когато човекът е в контакт със света на развитието си, той регулира едно поведение като идея за живот. А по-късно влиза в него добродетелта като идея за йерархическо поведение. Човекът по-късно я получава, а и самото явление ни свидетелства, че е сътворен, че живее в Рая, че си има какви ли не радости. И след това идва йерархията на добродетелите. Това са много съществени неща. Значи човекът е трябвало да се ориентира, трябвало е да се самосъзнае, трябвало е да се индивидуализира. А това става с елемента огън. Само огънят е можел да индивидуализира човека. С познанието на огъня идва и индивидуализацията, влиза отношението с външния човек. Човекът трябва да регулира поведение на взаимно признание и тогава да му се дадат добродетелите – те влизат много по-късно.

Правдата влиза в живот, за да научи човека на нещо друго – не само да раздели богове от човеци и да ги познае, оставя му и моралния закон: да знае що е добро и що е лошо. Значи, трябва да прави съпоставка. Затова: Не кради! (ние не знаем кога е откраднал най-напред, ама Ева е откраднала...); Не убивай! Това го изсипаха първо на Каина! Да, но Ева казва: Придобих човек от Господа[14] – значи тоя Господ се самоубива?! Не, човекът ще умира, защото трябва да отива към Бога. Преходността на тялото ще си свърши работата и ще го освободи; ще дойде и астралното тяло. Но и то ще освободи човека... Ето ти умиране, но недей да убиваш, защото този, който и без това ще умре, ще трябва да поживее – за да се развива! На човека ще му се създават предпоставки, в ума му ще влизат законодателства. Недей да пожелаваш чуждото! Значи той трябва да отработи идея за притежание – да притежава нива, вол и пр., и пр., и който посегне, да се счита за виновник.

  • В Правдата е принципът на възмездието!

За Десетте Божии заповеди се казва, че са отвън – отгоре. Колкото и вдъхновено да пише в Свещеното Писание, че Моисей ги е получил на Синайската планина, преди това са дадени от Хамурапи (преди това сигурно и другаде). Нужно е да има божество, което за всичко да се е загрижило, но по този начин на човека пък не са му оставили и той да си изкове закони! Въпреки че всички закони изглеждат само човешки изковани, защото трябва да хармонират с човека. (Боговете, които са горе, нямат нужда от тях.) Затова различни са и началните пътища между старите религии и юдаизма – за съвършенство и единение с Бога, различни са културите на Азия и на Европа...

В теорията за приложената Правда, която Учението на Моисей дава, един преценява – бог Саваот. И недоволен от поведението на своите деца, намира греховете им за достатъчно натрупани и спрели развитието. Тогава избира един безгрешен и унищожава всичко друго. Еволюцията обаче не спира. Чрез безгрешния Ной; или чрез спасените от окото на Ра; или в индийската религия с потопите (във всеки един от четирите световни периода има потопи) – светът не е унищожен. Някъде, било в Ноевия ковчег, било в покритата земя с червено упойващо питие, било, че всяка Юга привършва и започва възродително друга, светът съществува. Защото може да има известни отклонения, но никога не бива да се позволи на окото на Ра или на ненаситния Саваот да свършат света. Той няма да свърши!

Затова Вечната Неограниченост роди идеята за Любовта. Изразът е толкова ясен: Бог възлюби света...[15] Та може ли да не възлюби света, който е сътворил!? Макар и във всички религии да изказват недоволство Боговете-творци от чадата си. Хем ги сътворяват, хем ги обичат, и в същото време негодуват и им пращат покушения... Това всъщност е и голямата борба в нашата душевност. В един миг сме лунни, в друг сме звездни; в един миг сме слънчеви, огнени, в друг сме земни...

След знанието, което едно Учение за Правдата беше извело като плод на виновност, идва Учението за Любовта. Това е другият принцип, който влиза в съучастие за бъдещия градеж на човечеството – принципът на Любовта. На Любовта – донася я Христос! Той е имал за задача да спре острието на отмъщението и възмездието (като не освободи никого от прегрешението и престъплението) и да внесе мекота в отношенията между човека и човека; да внесе разумност, която с топлината на прощението се облича в обич и любов – да разтопи непроходното между човека и човека. Онова, което е събирало човека, е бил тласъкът на половата необходимост – на събуденото желание; на изграждането на малката общност, наречена семейство; на поставянето на принципи за племе и на идеята за държава... Но между хората е оставала, все пак, ледена стена. Когато наруши закон, нарушителят жестоко се наказва. (Както мохамеданите още продължават.) Задачата на принципа на Любовта е именно да се мине този мост.

  • В Любовта е принципът на прощението!

Прощението като идея, която изгребва отрицанието на отмъщението като възмездие. А нарушението да бъде ясно и знайно: И Аз не те осъждам, но повече не греши![16], рече Христос на прелюбодейката.

Принципът на Любовта издига няколко съществени идеи в основаването на Космичната ни цялост.

Първата е, както съм казал, свобода от кръвната връзка.

Втората е свобода от омразата към отсрещния. Не само да простиш – това е недостатъчно, а да обичаш – Обичай врага си! Това значи да се внесе една нова подкваса в душата на онзи, който е студен; на онзи, който не е извикал на живот друго освен омразата. Той с нищо не може да бъде лишен от това, че е човек, но не може да бъде още божество. Ето защо законът за Любовта освобождава човека от личната му ненавист. Защото, когато мразите другия, вие ненавиждате себе си! Вие сте той, само че в друг образ (както показва цялата схема на слизането).

И третата е свобода от страха от Бога. Христос извърши най-големия подвиг. Особено в средата, която нямаше куража да произнесе името на Яхве. Той рече: Аз и Отец едно сме! Това е невъобразимо като Вълна, невъобразимо като Живот! Може да е трудно като приложение и изпълнение – в съвършенство да бъдете единство, но е велико – да можете да уловите цялата тази тайна и да освободите милиони. Той и ти сте едно!

Това са големите идеи, които този принцип вгради във вибрацията на Космичната ни цялост. И Любовта там в някое животинче ще пробуди милост към пътника, а плодът ще му даде сладост, да му събуди благодарност... И няма да изживее онзи конфликт и оная спазма, когато, искайки от смокинята плодове – тя да няма, и дори да чуем от един Иисус да я проклина.[17] Това е изопачение, казано за един човек, който носи Духовната вълна на Любовта, който знае, че се чака вибрацията дори на най-малката обич, дарена в Космичната цялост, която ще даде на всяко дърво трептение! Затова, когато ядете един плод, кажете: „Благодаря!“. Ама бил много отдалече донесен?! Няма значение – нито за мисълта, нито за Духа има граници. Ще отиде до онова дърво, от което ви е пратено! Когато благодарите – облагородявате!

Христос каза пред юдейския свят: Не око за око... – това беше велика доблест и голяма истина. (Човек, когато има доблест, винаги може да каже една истина.) Разпнаха Го – добре дошло. Нищо страшно няма в това – и преди е имало разпятия, и след това има разпятия. Важното е да бъдете доблестен (ако ще и един път на две хиляди години да се прераждате). Това е принцип в развитието на Космоса – защото сме вибрационна нотка от Космичното сътворение и обратното ни връщане към съвършенство! И никой не може да избегне отговорността си. (Казват: „Ама, страх ме е!“. Като те е страх, другия път ще те сложат на такова место, че да чакаш, докато узрееш, докато Огънят не дойде в тебе и не те направи личност.)

Така Любовта ще изгражда човека в един друг свят, а в наличност ще е онова, което Сътворението е дало. Значи вие сте Онзи, който Е – вечно Съществуващият (както го казва юдаизмът) и в същото време вие сте този, който още не може да Е. Вие сте осъзнатата същност, че трябва да се върнете при Отца си, но още не сте покорили света около вас, с който трябва да си послужите, за да дадете обратно онова, което сте получили. Тогава трябва да се роди идеята да обичате другия, който е материя, но и Дух. Вие трябва да обичате Космоса, чието дете сте и в чието сътрудничество сте го изграждали.

В тази взаимност ние трябва да гледаме принципите – те сами за себе си не съществуват. Човек може да си направи и най-съвършената таблица на принципи, ако щете и на молитви, и на какво ли не. Но ако не им направи реципрочност – взаимност между себе си и света, ще са само една празна фикция, едно блудство на ума. Не може да сте вън от света!

Ето защо Кабалата, когато иска да йерархира живота на Адам, ще говори за четири различни Адамовци[18]. Единият Адам е Божественият и обитава висшата сфера, която те наричат Ацилут, или Безграничния свят на Божествените Имена. Това е Божественият Адам! Значи онзи Адам, когото сътвориха от пръст, е ослънчен с Диханието на Безграничния свят, на Божествената Безименност, и притежава в себе си всички висши духовни и материални сили!

Вторият Адам е, който обитава онова, което сме навикнали да наричаме Архангелски свят – света на висшата будност. Този свят в Кабалата го наричат Бриах – Архангелския Свят на Творенията. (Защото не може да се диференцира Троновата сила, ако тя не слезе в един физиогномичен образ – архангелът е вече образ, а Тронът е без`образен, име на Божественост!) В Кабалата, вече се говори за Андрогинен Адам (двуполовия).

Третият Адам е също андрогин. Той има тяло от светлина и обитава в света Йецира – Йерархичния Свят на Създанията.

Четвъртият Адам е вече паднал в Ассиах – Стихийния свят на Субстанциите, в Материалното поле. Това е нашият Адам. Той беше ли андрогин? Беше. Кога се диференцира? Когато го приспаха, за да изведат от него Ева. (Ева е не само „ребро“, Ева значи и „страна“.) Това е Адам, падналият в материалното, в животинското; в дрехата, която му ушива Господ – кожени дрехи[19]. Вече в последната инволюционна вибрация на Безименния – в Света на Субстанциите (земя, вода и пр.). В предишния Адам е сложена идеята за знанието. Тогава няма защо да се чудим, че се е събудил – когато се усвоява, когато се надмогва като материалност – че се е събудил у него миналият Адам, който иска знание.

Тези Светове изграждат Сътворението. (И можем да го видим в оная голяма схема с Десетте Сефироти, които съставят Твореца.) Но кое е най-съвършено от сътвореното? Човекът! Затова се спирам на него. Разбира се, животинският свят е в наличие, растителният също – какво ли няма още. Да, те имат своето, но най-съвършеното е човекът! Защото от всичко сътворено единственият най-голям свидетел за Сътворителя (без да може да свидетелства за всичко) е човекът. За мен той е не само най-милото дете на Сътворителя, а безспорно и на Логоса, защото на човека всичко е дадено.

Наистина няма по-обично дете за Господа от човека! За него Той е отделил всичко (дори когато му се „сърди“). И ако погледнем този Адам в Коренните раси – Първа, Втора, Трета, Четвърта... ще видим какво е направил не само за себе си, а за цялата Космична същност, към която принадлежи като субстанциалност – духовна и материална.

Св. Августин е изследвал чрез кабалистичен метод различните букви на името Адам. (Това отдавна се прави и тази наука са я наричали „Нотарикон“ – да се изследват думите чрез буквите.) Той намира, че четирите букви означават четирите посоки на света. Св. Августин вижда в Адам прототип на Христос: „Адам заспива, за да бъде направена Ева (но не само е създадена Ева, а е цяла епоха от андрогина към диференцирания); Христос умира, за да може да бъде създадена Църквата... Адам е точно Онзи, Комуто е съдено да дойде“[20]. Така казва св. Августин, един от азовите хора на Католическата църква (който минава през манихейството и неоплатонизма, и мога да кажа, че неговите окултни знания са му дали възможност за доста дълбоки изследвания, оставени в Църквата).

Идеята за Сътворението стои и в другите религии. Но в тях Космосът под различни форми е излизал на живот – с Волята на Отца в юдаизма и християнството; в индийската концепция ще излезе от Брахма и Сарасвати; с благодатта на т. нар. свещен брак между Небето – Уран, и Земята – Гея, в старогръцката митология... (Това е познатата теза за т. нар. Хаос, който се персонализира.)

Разбира се, различни ще бъдат оценките за Сътворението. Някои, като Платон, ще пишат, че целият Космос е подобен на Твореца, че той е един образец за човека, или че човекът, както е казано в гръцката философия, е един микрокосмос. Платон ще нарече Света едно идеално творение на Демиурга. На Света той дава, бих казал, артериална кръв, за да го физиономира като индивид.[21] И тъй като Светът е разумност, логично е тогава идеалното общество да бъде толкова разумно, че Платон в своята идея за държавата стига до констатацията, че тя трябва да се управлява само от философи.[22] Безспорно, това не само не стана, но и няма да стане. Ако само един Лъч имаше в Сътворението на света, за да го изгради в неговата еволюция и съвършенство – от инволюционност до еволюционното отиване до Отца му – да. Но не е само философията, не е само изкуството, не е само религията... Така че на Платон не му е стигнало нещо, но той е голяма личност и дори да се опитаме да кажем нещо неловко за него, той ще намери сили да ни прости. Това, че може да греши, няма защо да ни спира да го констатираме.

Софокъл е казал: „Много велики неща има на света, но няма нищо по-велико от човека“[23]. Представете си в какви дълбочини са поглеждали тези хора с будно око! Във всичките страдания, в целия гърч на човешкото битие да прозрете онова, което казва Христос: Аз съм хлябът на живота. Това е да отнемете унинието на хората и да им дадете път. Не химера – път! Да им изведете един химн или да ги изведете от една безбрежна необходимост – карма и прераждане, защото им обещавате да бъдат Бащи на боговете! Това е неизбежната необходимост да победите униние и страдание. А още по-великото – за тези, които ви го причиняват, да поискате да им бъде простено: Прости им! И не се обръща Иисус към тях, не казва: „Прощавам ви!“ – защото те нямат знание, а моли Онзи, от Чието име е тук и Чието дело върши, да им прости! Ето ви голямата идея – че сте сътрудници на принципите на Сътворението. Себе си слагате в основата на жертвеността и молите Оня, Който е признат за Баща на световете – Той да им прости. Така сте градивна частица във Всемирното живеене!

Любовта не може да бъде изразена само с думи – тя се осъществява и с дело, за да бъде изведена до Голготска търпимост и Възкресенско погребение! Това е Възкресенското погребение – да ви погребат, но да носите идеята за Възкресението и да го осъществите. А Голготското страдание е път за еволюция! Затова казва: „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“[24]. Защо? Не само защото може да акумулирате отрицателните вибрации в изграждането на Космичната цялост – на обществения ви живот, на личната ви хармония, които безспорно те ще разрушават – а и защото сте в състояние да ги нихилирате. Иначе те, колкото и малки да са, ще внесат дисхармония в социалния живот, в народната воля на търпимост. Трябва някой да поглъща – това го даде голямото Учение на Христос.

Затова казвам, че светът е сътворен от Любов (и оцелява от Любов), но безспорно той трябва да бъде осветен от Мъдрост.

  • В света на битието си Мъдростта е Отец, Любовта е Синът, Правдата е Светият Дух!

Една институция се е хранила от Светия Дух (тя се нарича „пророчество“), Синовността е хранила Любовта, Мъдростта ще се храни от Бащата! Така ще се махне и „табелата“: Дом на гнева. Стига са стояли табелите на старозаветието и на излишните формули. Дом на гнева няма да има!

Разбира се, когато искат да разтълмят Учението на Любовта, т.е. онова, което беше Синът, някои окултисти започват да пишат вариации. И този надпис, който има на кръста на Христос: Iesus Nazarenus Rex Iudaerum – Иисус Назорей, Цар Иудейски, го превеждат и характеризират в свои потреби. Какво значат началните букви INRI? От иврит „I“ е „Иам“ – Вода (един от елементите, където се раждат живи души); „N“ е „Ноур“ – Огън (чрез който се индивидуализира общият Адам в личен Адам); „R“ е „Руах“ – Въздух (Дух-символ на човека); и пак „I“, което е „Иабеша“ – Земя.[25] Ето как една Личност – Син Човеческий и Син Божий, донася и четирите елемента – които са една цялост, събрани. Всеки за себе си е бил, но никой без другия не може да живее. Ето ги събрани тук: огън, въздух, вода, земя (които в същото време се символизират от сярата, азота, живака и солта). Този Иисус Христос Самият е принцип на Любовта и Го виждаме и жив, и разпнат, и възкръснал. С един Път: да седне отдясно на Отца. Дясно – развитието...

Така Всемирът е изпълнен с Вълната на Любовта, но чака и се храни от идеята за друг живот. Защото в пазвата на тази единна и в същото време хетерогенна същност стои бъдната Мъдрост, стои Бащата, стои Животът. Това е другата Вълна, която влиза в живот – Вълната на Мъдростта. Тя се носи от Децата на Деня (една нова категория). Нейната велика тайна вече не е прощението, което е свобода.

  • В Мъдростта принципът е Светлината на Знанието!

Светлината е повече и от знание, защото Христос беше Светлина и мракът искаше да Го обхване, но не можа. А знанието може да бъде затъмнено, когато е храна на ума. Мъдростта не е ум – Мъдростта е вътрешно откровение и интуитивна знайност!

Тази Вълна разрушава, колкото и скръбно да изглежда в очите на някого; а ние сме колкото пясъка, както се казва, защото всяко наше Слово отива навсякъде в Космоса. Тази тайна: Няма зло, има нееволюирало добро! е големият взрив! Да, имаше един храм, той се наричаше Аполонов (в Делфи) и там имаше един надпис: „Познай себе си и ще познаеш боговете!“. После Орфей рече: Аз умирам, но боговете остават! Аз пък казвам: Само Бог ще остане! Няма нужда да познавате себе си вече, достатъчно се лутахте. Няма зло – приложете еволюиращото в добро! Приложете принципите на Сътворението!

Първата Духовна вълна аз наричам Вълна на Сътворението! Сътворение на света и човека: Fiat lux! – Да бъде светлина! И биде... Светлина, която след това за Христос ще я намерим.

Втората Духовна вълна е Вълната на Митологията! Това е Вълната на митологичните стихийни божества, където се дава път на човека в съпоставка с божествата.

Третата Духовна вълна е Вълната на Правдата! Правдата, която дава принципа добро и зло, измеримата възмездност, за да роди необходимостта от прощение в следващата Вълна, без да отрече възмездието.

Четвъртата Духовна вълна е Вълната на Любовта! Тя е Вълна на единството, свидетелствано в Иисус Назорей, Цар Иудейски – единство в многообразието, което всичко носи.

Петата Духовна вълна е Вълната на Мъдростта! Тя носи Знанието, интуицията, Откровението; носи не прости им, а научи ги!

А бъдещите Вълни ще ви разкрият други тайни.

Шестата Духовна вълна, която ще има свой живот, ще бъде Вълната на Истината! Христос не я характеризира, защото човечеството не можеше да я познае, а рече само, че тя ще ви направи свободни[26].

Последното стъпало е Вълната на Свободата! Тя е Духовната вълна на живот в Бога. Тя е, която ви сродява с Него! Тя е Живот, а Животът е Бог! Казвам, че Бог не се доказва, а се живее! Това е една от големите истини, които трябва да знаем за бъдещите Вълни!

Всички Духовни вълни като принципи са хранили Сътворението. А Сътворението не е вън от нас и ние не сме вън от него!

Светлините са вътрешната храна на принципите! Пробуждащата се светлина, връщащата се светлина от Fiat Lux започва с борба за човека. Затова наричам Прометеевата светлина борба за човека – такава светлина се „краде“. Таворската светлина наричам борба за безсмъртие – когато се демонстрира нетление. А Възкресенската светлина наричам борба за Божественост. Това са йерархии, които всеки може да осъществи – йерархии не необходими, а налагащи се.

Светлината е видимият образ на Огъня! Огънят е Баща на света, а Светлината е майка, която ражда мъдрост! Така ще се освободим.

В основата на земното ни съществувание лежи идеята за цивилизацията като индивидуализираност на Огъня. Но тя трябва да прерасне в Небесно прозрение като приложена Мъдрост. Така ние ще имаме достойнството си, че макар и в различните религии човекът по различни пътища да е довеждан до съществувание, той винаги ще има едно – образ и подобие Божии. Пътищата са различни, но във всички едно е безспорно: голямото знание идва само от един Извор, а приложното му усвояване – в различни разслоения на ум и на зрения. Но голямото е, че човекът е образ и подобие Божии!

Бог в Неговите дела е сътворил свят, който трябва да бъде божествен, а Неговата воля е искала да създаде човек, който да е достоен за Отца си. Човек, който да е, както казахме, еволюиращ бог. Принципът на Истината и принципът на Свободата са бъдните Духовни вълни, когато Шестата Коренна раса усвои и приложи Мъдростта като Вълна на света, че човекът е един бог в развитие!

 

Въпрос: Плотин е казал: „Баща на боговете“. Има ли връзка и ако има, обяснете с окултно мнение: Кронос – баща на боговете?

Кронос е баща на богове, а Плотин говори за човека, който трябва да стане Баща на боговете – разликата е голяма. Плотин счита, че не е достатъчно човекът да бъде само добродетелен гражданин – той трябва да стане син Божий, бог, дори Баща на боговете! А Кронос си създава божии синове, той е баща на митологични богове.

Разбира се, че ако ние отгърнем тази страница и знаем, че тези стихийни божества са били велики сили, които са учили себе си и света, безспорно, тогава бихме казали нещо повече. Но разликата е тази – Плотин на самия човек открива път да стане Баща на боговете, а Кронос е баща на божества в религия, както след това Зевс е баща.

 

Въпрос: Какво точно значи „Иисус“ като значение?

Иисус, както е и „Иешуа“, значи „светлина“, значи и „спасение“. Затова и в Евангелието е казано: Ще зачне и ще роди Син, Който ще бъде наречен Емануил, т.е. „с нам е Бог“[27]. Ето защо това име, което на староеврейски е „Иешуа“, буквално значи „Божие спасение“. Докато Христос значи „Помазаник“, благословен Помазаник – йерархия на Духовна вълна.

 

Въпрос: Рудолф Щайнер в книгата си „Духовно ръководство на човека и човечеството“ пише за две различни деца Иисус, които са поели последователно Духа Божий. Едното – до дванайсетгодишна възраст, другото – след това. Според него Иисус се е родил при определена астрологична картина и тя никога повече няма да се повтори, а това значи ли, че Христос никога повече не може да се роди в тяло на Земята?

Сега, какво си пише Рудолф Щайнер... Всеки си казва най-различни неща. Защо да е било необходимо до дванадесет години да има едно дете Иисус, а след това – друго? Няма такива неща. А щом е дадена една астрологическа картина на Неговото раждане, логично е тя да не се повтори. Защото и обстоятелствата, и необходимите условия за една нова Духовна вълна няма да са онези преди две хиляди години. Това дори като казус на обикновено размисляне да го поставим, няма съвместимости. Как може да искаме адекватни обстоятелства за ново раждане в същата астрологическа картина като тези преди две хиляди години, когато Христос дава Духовната вълна на Любовта!?

Има нещо друго. Наистина ли на дванадесет години това дете Иисус, което още не е наречено Христос – но по силата на признание, че е с предназначение, носи мъдрост, носи вътрешно знание? Хайде да кажем, че те не са приемали прераждането. Но за тези, които познават този закон – може ли някакво дете на определени години да има повече от съответните знания? Може, защото ги носи! Блестящ пример е вечно цитираният Моцарт, който едва на 5 години композира и още като дете пише симфонии и опери. Има ли логика? Има. Защото си носи знанието. Баща му не го е научил как да пише нотите още, а той композира. Тогава има ли нещо странно в това, че дванадесетгодишният Иисус е мъдър?! Вижте, мъдростта не идва от знание, а от прозрение на това, което някога сте знаели. Трябва някога да сте знаели, за да имате прозрение сега. Иначе – чоплят. Така че няма нищо странно... И няма нужда да има две Иисусчета – един е! А Рудолф Щайнер, ако иска, да си ги направи пет. (Той беше поклонник на Гьотевия дуализъм, много ми е ясен...)

Кога Иисус става Христос като Помазаник с идея на универсалност и с месианска роля? Когато на двадесет и осмата си година отива в реката Йордан да бъде кръстен. Манифестираност! Може нищо вярно да няма в това, самият акт не е важен дали е исторически – важен е духовният, който е верен. Мен не ме интересува историческата даденост (въпреки че в Евангелието го пише), а душевната акция на посветения! И тогава Той става Христос. Това, от което не могат да лишат човечеството: Отец – в глас, и Светият Дух – във форма на гълъб, идват като свидетелство и Бог казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“[28]. Това е голямото! Духът на Иисус е в състояние да понесе помазаничеството на Христос, т.е. Духовната сила на Логоса, за да стане съставка на Логоса. Това е голямата подготовка! И вижте, после е дадена една малка част от цялата повест – епизодът с изкушението в пустинята – срещу хляба, чудото и властта[29]. Какво показва това? Показва реалност. Но Той отива там, за да изживее всичко и да хвърли от Себе Си онова, което е само човекът, за да стане Божественият, Синовният.

Така че тялото винаги ще се губи, но Духът никога. Иисус като индивидуалност, т.е. като брат на Огъня, няма да бъде загубен. Затова, ако реши да дойде, нищо не Му пречи да не иска същите астрологически данни, да си свърши работата както трябва...

А г-н Щайнер, който се откъсна от Теософското общество, беше решил да си прави европейски величия...

 

Въпрос: Аз съм много благодарна за всичко, което сте направили за духовното ми развитие, но окончателно съм се убедила, за мое най-голямо съжаление, че не мога да бъда само ваша ученичка. Кога бих могла да срещна своя друг Учител и кой е Вашият Учител?

Аз съм благодарен, че имате доблест, че не искате да бъдете моя ученичка. Но аз никога не съм Ви правил мой ученик. Значи – грешно сте носили гердан! Сменете му бисерите и там, където намерите стойност – на Вашите бисери или на Вашия учител, носете го. Ако трябва да е онзи, който прави лотос, идете. Има много школи на йогите – те може би ще отговарят най-добре на Вашата вибрация, защото тази вибрация, която аз давам, е Вълната на Мъдростта!

Ако обаче още се лутате в огньовете на Правдата или в Любовта, която искате да приложите (защото не може да обичате още хората), постойте в Учението на Любовта. Но това, което не спъва човека, че още не е изпълнил една предишна Духовна вълна, е дързостта му, защото никоя Вълна не може да бъде изцяло изпълнена. Ще има хора за Правдата, за Любовта, ще има апостоли за Мъдрост, богове за Истина, ще има божества за Живот! Това е, което мога с благодарност да Ви кажа. А ако Ви обременяват нещата, които научавате, освободете се от тях, за да не се взривите.

Къде да намерите своя учител? Пътят е един – в себе си. Учителят си го търсете в себе си! Аз за себе си нищо не мога да кажа. Не мога да кажа кой е моят Учител, защото Христос беше казал: Не се наричайте Учители![30]

 

Въпрос: Когато човек започне своето търсене и навлизане в Себе си, започва загубването на малкото „аз“, започва да губи някак си социалния пласт, губи се и тенденцията в Мъдростта като изява. Във всяка религия е имало монашески институти, но когато Мъдростта става трапезен хляб на човечеството, ще мога ли аз да остана удовлетворен от търсенето?

Личността се храни от индивида. А индивидът в цялата Космичност е част от нея и е целият Космос. Затова човек е микрокосмос – и той е вътре, и цялата Космичност е в него, и в същото време всеки за себе си е частица.

Индивидуализацията става с елемента Огън. Точно тази тайна е вложена в нас с Кундалини – Змията-Огън! И когато преминете едно от полетата, когато почти се освободите от по-нисшите астрали (ако може така да се каже) – виждате Светлината и живеете в нея. Свобода от всички тези полета е много възможна, но индивидуалността, макар и в тези полета да се губи...

Човек първото си съзнание загубва, когато загуби тялото си. След това, безспорно, ще загуби и етерния си двойник, после астралната си субстанция... Но Вечният е оставил нещичко, което още в Сатурн стои (и сега ние го разчитаме) – то няма да изчезне. Облеклата, които ни се дават, те ще изчезнат. И точно тук понякога идва заблудата, че с изчезването се губи това, което ние наричаме лично, а то е само легитимация. Но в един Причинен свят индивидуалност не може да бъде загубена!

Кога можем да загубим индивидуалността, за да се слеем с Духа? Той пак е нещо, което свидетелства за даденото. Защото Духът на Иисус свидетелства за възможността да приеме Христос. Къде е правил Своите молитви, в кои пещери е влизал – това е отделен въпрос. Говорим за йерархията, по която се върви – съблича всичко, но Неговият Дух е Личност, която може Иисус да носи, за да Му сложат дрехата на Христос. След това вече, когато се стигне до великата тайна: Аз Съм Пътят, Истината и Животът!, тази Свобода, която можеш – от личност, от индивидуалност, ако щеш, от дух, който е много велик – да направиш. (Това са махатмите, което в превод значи „велика душа“[31], велики духове). И Духът си може да загуби човек. Но никога не може да загуби първичната вибрация, докато не изживее идеята за Свободата, която е единство с Твореца.

Пътищата, в които човек изживява тревогата, тревога в добрия смисъл на думата, т.е. страхът дали като съм само „аз“, далеч от обстоятелствения свят като историческо приложение... Защото в края на краищата човекът е социално приложима историчност и религиите се създават за човека. Няма религия за животните! Има религии за човека, но те йерархират. Човекът ще се освобождава от една религия и ще отива в друга до момента, когато стигне – вижте колко хубаво са го казали тези, които имат прозрение – „Няма религия по-горе от Истината!“. Но Истината не е краят на еволюцията ни – затова соча Живота. Тя е свобода, но все пак като религиозно приложение – Истината ви освобождава, но е религия! А в Свободата нямаме вече личност – Духът ни е присъственост във всичко!

Страхът, че човек се е откъснал от „zoon politicon“, което един Аристотел дава, е основателен. И тогава се поставя въпросът дали едно монашество на душата е една беда за социалната действителност? Но когато годността на един Дух е в състояние да понесе всичко, което може да го направи зрял, тогава едно бъдещо идване или едно моментално отсъствие и след това идване – за да приложи всичката своя анахронетност, както го казват, пустинност – е добре дошло!

Така че, когато можете в тази своя цялост да узреете за това познание, което сега тревожи – защото още човекът се бунтува, тогава с пълната си зрялост на едно велико знание... Да вземем дори пътя на един ап. Павел – виждате колебанията му от едно в друго. Но когато узрява за Христовото дело, безусловно дава всичко. И св. Иоан Рилски тогава, когато държавата ни пострада, този човек правеше своите мистични съзерцания, той узряваше в Духа си. Какво той направи, когато цар Петър му праща богатствата? Връща му парите и си взема само плодовете: „На теб ти трябват пари да направиш мощна войска, да браниш държава. На мене ми са достатъчни плодовете.“ Когато държавата ни по силата на съдби, за които малцина знаят, трябваше да робува, той беше единственият покровител. И сега, когато я няма Византия, св. Иоан Рилски го има!

Така че след една такава пустиня (в добрия смисъл на думата), която ражда духовна цялост, присъствието след това на едно такова дело е добре дошло!

Нека молитвата за храма и за Космоса е отговорна!

 

Из Слова на Ваклуш, 1995 г.,
в Пловдив и София

 

[1] Вж. Хайндл, М. Космогония на Розенкройцерите. Варна, Алфиола, 1992-93, с. 362.

[2] Пак там.

[3] Вж. Колосяни 1:16.

[4] Ницше, Ф. Тъй рече Заратустра. Т. 4. София, Христо Ботев, 1990, с. 30.

[5] Иоан 3:16.

[6]Иоан 1:5.

[7] Махабхарата. Рамаяна. София, Народна култура, 1981, с. 462.

[8] Откровение 1:8.

[9] Иоан 3:5,8.

[10] Битие 3:22.

[11] Вж. Битие 6:1-7.

[12] Исая 23:13.

[13] Вж. Барет, Клайв. Египетски богове и богини. Митология и религия на древен Египет. София, Мария Арабаджиева, 2006, с. 138 – 141. (Бел. ред.)

[14] Вж. Битие 4:1.

[15] Иоан 3:16.

[16] Иоан 8:11.

[17] Вж. Матей 21:19.

[18] Вж. Хол, М. П. Тайните Учения на всички времена. Т. IV. От Кабалистичната космогония до древната алхимия. София, Мириам Пъблишинг, 2013, с. 92–93. (Бел. ред.)

[19] Битие 3:21.

[20] Хол, М. П. Тайните Учения на всички времена. Т. IV. От кабалистичната космогония до древната алхимия. София, Мириам Пъблишинг, 2013, с. 126. (Бел. ред.)

[21] Вж. Платон. Диалози. Т. IV. София, Наука и изкуство, 1990, с. 480-481. (Бел. ред.)

[22] Вж. Платон. Държавата. София, Наука и изкуство, 1981, с. 216-217.

[23] Мъдростта на вековете. София, Наука и изкуство, 1979, с. 81.

[24] Матей 5:44.

[25] Блаватска, Е. Тайната доктрина. Т. 3. Езотерика. София, Астрала, 2005, с. 210. (Бел. ред.)

[26] Иоан 8:32.

[27] Матей 1:23.

[28] Матей 3:17.

[29] Вж. Матей 4:1-10.

[30] Вж. Матей 23:8.

[31] Вж. Блаватска, Е. Езотеричен речник. София, Астрала, 2002, с. 421.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993