Зареждам...
Списание „Нур“ 16-годишнина

Списание „Нур“

16-годишнина

Взаимността е духовна потреба и има нужда от вживяване!

Ваклуш Толев: Добър ден, скъпи Деца на Деня! Честита ви радост! В Духовното г`умно не се влиза без Знанието, без посветеността. Така че добре дошли! От сърце се радвам, че ви виждам. Бъдете благословени! Амин!

 

Петър Николов (Председател на сдружение „Общество Път на Мъдростта“): Уважаеми Учителю, уважаеми гости, добре дошли на рождения ден на списание „Нур“!

Списание „Нур“ е авторово списание, в което Ваклуш Толев извежда едно ново Знание – като лични и социални ценности, като нова психология и мироглед, като идеи за бъдеще – Нова култура. 16 години списание „Нур“ разпространява Учението Път на Мъдростта. За 16 години израства едно ново поколение. Определено можем да кажем, че „Нур“ отгледа свое поколение. Това са Децата на Деня, както ни нарича Учителя.

 

(Петя Ковачева – музикално изпълнение на цигулка: „Зима“ от Вивалди)

 

Кирил Коликов (Главен редактор на списание „Нур“): Уважаеми Учителю, честит Ден на списание „Нур“! Скъпи събожници, честит празник! Фактът, че сме тук – дошли, за да бъдем заедно, означава, че празниците на Учението на Мъдростта имат особено значение в живота на Общество Път на Мъдростта. Именно затова този брой на списанието е конструиран изцяло върху седемте празника на Учението на Мъдростта.

Преди да пристъпим към представянето на празниците, което ще извършим съвместно с Националната школа – да характеризираме същността и да покажем ролята на всеки празник – поднасяме на Учителя най-новия брой, който е 63-ти, със следния надпис:

 

С благодарност към Автора Ваклуш Толев!

В Пътя на Учението на Мъдростта „Нур“ остави светлинни енергии и празници! Нека се отворят духовните ни очи, за да ни водят тези светлини в битката за одухотворяване на материята!

 

13.02.2009 г.                     От Редакцията

 

Заповядайте, Учителю!

 

Ваклуш Толев: Благодаря! Пожеланието е по-скоро Децата на Деня да имат всичката тази благодат! Не само бих я импулсирал, а бих я нотирал дори в съзнанието ви за служение пред това, за което сте извикани в Третото хилядолетие. Когато не се лишите от Себе Си като Божие предназначение, винаги ще бъдете мъдри и достойни за признание! Това ви желая.

 

Следват изложения върху празниците на Учението Път на Мъдростта от:

 

Марин МариновДен на Рождеството (7 януари);

Йордан ЕпитроповДен на списание „Нур“ (13 февруари);

Румен СейрековДен на Възкресението (8 април);

Ивайло СтефановДен на събожника (31 юли);

Кръстьо ЛамбевДен на Децата на Деня (13 октомври);

Пламен ПеевДен на Дома на Мъдростта (1 ноември);

Георги КючуковДен на Посланията (21 декември).

 

Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, не съм изживявал по-добра радост от тази, която ми предоставихте днес. Особено с идеята за учредяването на една потреба – йерархия на вътрешните възможности, вложени в човека като Богоосъзната необходимост, т.е. промяната. Вие я легализирахте. И безспорно сложихте своите параграфи или надглавия над онова, което ви определя като богове в развитие.

Ласката, с която много често човекът се изживява, при вас като потопени във водата на промяната, трябва да липсва като осъзната необходимост. Но ласката, която ви дава вроденото благополучие за определено битие, нека да бъде и отговорност, или огледалният образ на вашата необходимост. Много е важно! Защото всяка съблазън е раждала грешни пътища и, както виждате, религиозното съзнание на човечеството е изопачено дори с невежество, което не би могло и не би трябвало вече да бъде допуснато. (Няма да говоря за конфликта с науката, защото за мен тя е бедната сестра на истината, но и в никакъв случай главозамайването, което е доминирало като указно решение на религията над пътя на човечеството, не е оправдано.)

Днес бях повече от радостен да чуя хронология на вложените възможности от досега разгръщащото се Учение – докъде е изградило човека бог в развитие. Но тази съблазън трябва да има измерение! Защото Крали Марко може да е скачал от една планина на друга, но нито един в духовния път досега не е скачал в развитието си, така че да не си счупи краката. Друг е въпросът йерархията на развитието какво му е позволявала. Но още по-друг е въпросът, когато е замъглена отговорността в знанието. Защото предварата на нравствените повеления върху събудената знайност, върху изграждане проницанието за знание, е налице. И досега религиите не искат да приемат еволюцията. С това те лишават човека, че в него е вложена Божественост, а я предоставят само на своето Божество. Човекът е с вложена Божественост и на него му е позволено да прави еволюция, с която изгражда човека-бог!

И точно това ме зарадва на представянето, което днес направихте с йерархиране на вложени възможности. Не се лишавайте от будност, но не я употребявайте за величието си! Защото това е една от болките, които много трудно посветените махат от себе си. Затова има много грешки и в духовното развитие на човека, и в нравствената таблица... Вземете първичното кредо на човечеството, пълно с онова, което дори го осветиха, наречено проституция – и в Рим, и в Гърция, и навсякъде. И в Библията ще намерите описана проституция, дори и в самите им домове. Тогава ласкателството на тази потреба е качено в трон-признание.

Разбирате ли, че натрапването на едно поведение е от онова, което има върховенство. А подобно върховенство всеки желае, без стадиите на своите посвещения – това, на което сме свидетели не само в социалната, но и в духовната сфера. Нека се лишим от съблазън! Не е важно коя – социална, морална, духовна – това няма никакво значение. Идеята за съблазънта, ако си е направила пътека, след това става пътища. Учението Път на Мъдростта внесе една голяма тайна: свобода от Себе си! А в Себе си сте сложили много неща, които нощем на възглавето или денем в „баровете“ събуждат съблазън, която ви свлича.

Аз се радвам, че загубихте деня си, за да имате присъствие на будност. От всички кр`аища сте дошли. Не е нужно човек да сложи скръбния знак, че тъжи, че има смърт, когато знае, че безсмъртието е налице. Но представете си колко властна е тази култура, та още хората носят скръбния знак. А човекът не е роден за скръб! Не е роден без болка да ражда. Защо? За да събуди в себе си жертвена готовност – това, което са правили посветените – а тя от своя страна е родила Възкресението.

Раждането на Възкресението е подчертаване на една истина – че човек и Бог никога не се разделят! Те не могат и да бъдат разделени. Зрението е планетно търсене, а взаимността е духовна потреба и тя няма нужда от зрение, а има нужда от вживяване! Вживяване – за да събуди човек в себе си предишния и бъдещия.

Учението Път на Мъдростта е вашето бъдеще, по-скоро то е вашата бъднина. Бъднина – за разлика от бъдещето, чиято преходност е доста обидна. Но еволюцията има свои етапи. Търсете се там, където промяната ще ви прави съвършени, а отговорността – жертвени!

Не искам нищо повече да ви кажа от това, което днес радостта ми изживя с вас. Благодаря ви от сърце, че от далечни краища и от личен дом сте дошли в духовния дом на бъднината! Вие сте първите, които ще носите приложна отговорност за осъществена съ-Божественост. Направете го! Намерете начин да ми простите за това, че призивът чрез една моя потреба заради вашата бъднина ви събра днес тук. Направете Себе си отговорни пред Онзи, Който още не е целият у вас!

Благодаря ви от сърце! Приветствайте своите дворове, където битувате, и сложете един нов потир за причастие в Учението Път на Мъдростта! Слава Богу, в зимната празничност слънцето не ви лиши от себе си.

Търсете се и никога не казвайте: „Загубих се“. Търсете се! А вие сте намерили Път – извървете го!

 

14.02.2009 г., София
Читалище „Акад. Андрей Стоянов“

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993