Зареждам...
Възкресението – битие на зримия теогон

Възкресението – битие на зримия теогон

Слово

Зримият теогон е битие след Възкресението!

Евелина Николова – актриса: Скъпи гости, мили приятели! Душата ни тържествува. В света влезе един празник: Христос воскресе! Никой не може да бъде по-властен от своя Дух. Пътят на всекиго е този, който Възкръсналият посочи. Да живеем живия Христос в живата си душевност!

Възкресенското тържество се организира от Общинско предприятие „Детско и младежко творчество“ и Общество Път на Мъдростта.

 

Следват изпълнения на хор „Български певци“

 

Ваклуш Толев: Христос воскресе, уважаеми дами и господа! Воскресе из мертвих, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав! Христос победи смъртта, защото Животът от Гроба показа, че е непобедим.

Tържествувайте в това тържество, то е знак на служение и Божественост! Празнувайте, защото това е знакът на предназначението и знакът на принадлежността!

Възкресението като празненство е, към което са принадлежали и продължават да принадлежат хилядолетията. Хилядолетията това са показали – хората празнуват, защото принадлежат. Не може да не живеят и своето всекидневие, защото то е знакът на еволюцията. Но днес ние тържествуваме, така както е казано и в Посланието за тази година – 1999: Тя, Мъдростта, не повелява, тя ви жертва в потреба на Възкресение! Зримият теогон е битие след Възкресението! Ето защо в Исканията на Посланието е казано: „Дай ми прозрение да изходя пътя на Служението и да позная гроба на Възкресението!“[1]. Гробът на Възкресението е част от еволюцията на Мировото съзнание на човека, на дарението Божие за Път и Живот!

  • Възкресението е вече битие на зримия теогон, изведен в Учението Път на Мъдростта!

Човек с основание може да се запита: Възкресението само идея ли е Бог да има Свои Синове, или е вече едно свидетелство, че човекът е еволюиращ бог? Идеята боговете да имат свои деца отдавна мина. А това е било в съзнанието на прабългарина, защото неговият Танг Ра няма нито баща, нито майка, нито свои чеда. Даже няма това, което другите религии предоставят на човека – сатани и ангели.

Бог, когато влага Дихание в Своето сътворено, дава основание за тържеството на Вълната на Мъдростта да изведе Бог от човека! Така че стои проблемът: Възкресението само идея ли е на Бога да има Синове, или е свидетелство, оставено от същия Творец, в бъднината човекът да е един зрим бог? Ще умрете – бе речено в книга Битие, но мъдростта в лицето на змията тогава каза: Не, няма да умрете, но... ще ви се отворят очите[2]. Бих добавил – за знание, с което ще еволюирате, за да стигнете до празненство, а после и до това, което се нарича тържество.

Така че Възкресението трябва да го приемем не като умиране, а като феномен. С него се занимават и историята, и философията... но там дават или културни ценности, или пък някакви верски идеологии. Идеите са много по-богати от ограничението на това, което наричаме всекидневие или празник на принадлежност; дори на това, което наричаме сега върховната възможност човекът да изведе, да освободи заключения Бог в неговия лабиринт-тяло. Няма по-голяма духовна реалност от човека – сътворен от Бога и с вложено Дихание за подобие. Затова казвам, че: има една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа! Ето защо Иисус Христос рече чрез Своите ангели: „Защо търсите Живия между мъртвите?“[3].

Какво е потребно в идеята на Възкресението? Седемте лъча, скрити като Голготски път: един Син Човечески; един Кръст, който Иисус Христос освети; четири рани от гвоздеи, които представляват четирите минали Коренни раси, в които всеки гвоздей се е вбивал и е оставял своя кървав знак (защото е белязал част от кръвта, която е Азът на битието ни); и нужно е едно копие. Тези седем лъча са дали правото ни сега да тържествуваме за Възкресението като битие на зримия теогон. Ако те не бяха, ние щяхме да се лутаме още.

Какво е тогава Голгота? Едно връщане в дома, защото Голгота е черепът на Адам[4]. Да се върнеш в дома си. Именно тази Голгота бе осветена от един Кръст, като бе изходен един Път, който не е път на страданието, а Път на развитието. Но на човечеството още не му е дотегнало да плаче. Тази тегота отдавна пречи.

Условността да се правим на страдалци, вместо да сме развиващи се за съвършенство, не обслужва това, което се роди във Витлеем. Защото Витлеем стана по-голям от Йерусалим, а Голгота – по-висока от Синай. По-висока е от Десетте Божии заповеди на Синай, защото на Голгота една заповед остана, която създаде цяло Учение и едно бъдно развитие: Обичай врага си! (А аз смених термина враг със събожник, защото не може този Творец, който теб те е създал Божие подобие, да създаде другия Божие антиподие.)

Това е Голгота: черепът на Адам, но и Кръстът на Христос – двубоят между Дух и материя. Затова Иисус Христос след Своето Възкресение освободи от Адеса – от преизподнята, това човечество, което хилядолетия плащаше дан на пророчески и в същото време расови тенденции. А Той се беше възкачил на планина, за да каже Своите Блаженства, които са по-велики от всички заповеди, които са давани до Негово време. С това надкрачи цялото Боговдъхновение, което създаде епоси и школи на възпитанието. Той се изведе в служение и можеше да си позволи да каже: Аз съм Възкресението и Животът!; Аз съм Пътят, Истината и Животът![5] Този, който иска да върви след Мене, трябва да си вземе кръста и да се отрече от себе си.[6] Да се отрече и на Голгота да позволи на Адам (който е милионен в години на следвана еволюция) да бъде осветен от Единородния Син на Отца. Онзи, от раната на Който може да изтече вода и кръв[7], т.е. астралния образ на Светлината и Азовото начало, за да няма смут, когато сложи Себе си в гробницата, че може да възкръсне.

Този, който има смут, че може да възкръсне, той ще чака Изида – тя да упражни енергия, за да го възкреси както нейния Озирис. Христос показа друга идея за Възкресението. Възкресение за битие, а не акт на демонстрирана възможност, обслужена отвън, неродена отвътре.

Това е голямото, което Христос остави на човечеството! Остави раждането след смъртта. То е опровержението на това, с което човечеството си служеше – със стихийни богове безсмъртни, а човекът – смъртен. Не, човекът е безсмъртен! Бе му освободено место – место не в йерархията на историческото битие и не в благоволението, а в идеята на Възкресението като идея на Богооткровение.

  • Само Богооткровението може да сложи идеята за Възкресение!

Затова само Той, Възкръсналият, можеше да счупи печатите на Книгата на Живота! И когато човек има тази дързост, тогава той ще прочете един или два реда, една или две страници от собствената си Книга на Живота, за да няма в него ужаса на зловещата картина, която религиите са оставили на човечеството. Оставили са дните на родения, дните на съдения, дните на мъченичеството.

Религиите са оставили мъченичеството като идея за святост, а не еволюцията като идея за съвършенство! Съвършенство, което също тъй не е достатъчно, защото Христос, Който изходи пътя на съвършенството и даде свобода от грехове, предостави една друга тайна възможност, която крие Възкресение – Божествеността. Предостави правото на осветена материя – да можете да я възкресявате, позволи на всеки, който се е освободил от еволюцията, да стигне до великото тайнство на Възкресението и да тържествува: „Дерзайте: Аз победих света“[8] – т.е. победих смъртта. Това е тържество! И затова християнството е единствената религия, която е религия на Възкресението!

Потребността е да се научат хората да възкръсват – т.е. да изведат от себе си Бога, а не човека, за когото вече се води хилядилетна битка. Да изведат Бог като зрими теогони (но не още овладени)! Зримият теогон още не е овладял всичко, но е теогон, но е божественост, с която му е предоставено правото на свобода. А свободата няма измеримости, защото само свободата може да ражда богове! Свободата трябва да покажем дали можем да я понасяме, но не и да я измерваме. Тя не е измерима, а е възможно поносима!

И тук не мога да не правя вътрешно признание и поклонение пред прозрението на Плотин. На този белязан от боговете (макар и леко отклонил се от пътя на християнството) Плотин, който рече, че много добре е да бъдете добродетелен гражданин, голямо достойнство е да бъдете син Божий, велико почитание е да бъдете бог, но неизмеримо признание е да бъдете Баща на боговете!

Учудвам се на злодействието и зломислието, което се манифестира в човешката история. Как няма този голям мотив да влезе в битието – кого убиват? Богове – в развитие! (И все пак ще остане Бог.) Кого искаха да убият? Грешницата. С какво? С енергията на боговете, вложена в кристала, в камъка. Защото камъкът е свещеното начало, чрез което започва пулсацията на Сътворението; камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана ъглов камък на бъдния храм; камъкът стана възглаве на Иаков и роди великия сън за Иаковата стълбица – битка между човека и Бога. Между човека и оня Бог, който е у него, за да може от Иаков да станете Израил. Говорят за това, а не могат да разберат, че се промени името на Иаков – стана Израил... Това е битка, защото е външната форма на Самокръщението, с което се въвежда човечеството в неговата история.

Човекът е един бог, само че властникът и жрецът не искат да му признаят това. Защото насладата да имат подчинени е първият грях, който са направили божествата по отношение на хората. Такава е идеята и на митологиите... Там божествата им метаморфозират и с това изграждат добродетели. Те показват лица на стихиите, които трябва да се сумират в една единствена Божественост, която за нещастие Нейните служители я направиха по-страшна от стотиците божества.

Ние искаме да свалим вече дрехата на голямото Мирово съскърбие – това, което в социалната история и култура нарекоха „мирова скръб“. Утехата на човечеството е да се живее в тази самозабрава като удобство – „страдание имаме, кармата ни е такава“... Мирова скръб! Въпреки всичко, празничността е давала основание на всекидневието да тика еволюцията малко по малко напред, за да слязат от социалната сцена илюзиите на скръбните заслони и мировата скръб. Свобода! И тогава ще разберете защо съм казал: свобода от Себе си; защо съм казал: нека чуем гласа на съдбата. Никога повече да не се връщаме към ехото на съдбата – отминалото. Затова казвам, че когато човек иска да направи своето Възкресение, той трябва да знае какво от него Бог иска, Човечеството чака и Съдбата позволява[9].

Свалете дрехата на вековното съскърбие и махнете тази тревожна, неповторима, страдна сцена на жестокостите, които Христос е понесъл. Та нали затова го направи – бъдното човечество да няма тези болежки. Защото Той можеше да ги понесе, без да оскърби врага си: „Отче! Прости им, те не знаят що вършат!“[10]. Никой не го е казвал дотогава. И виждате сега битките – без прощение, без възхита, а с позор, с цинизъм...

Учението за Мъдростта, като бъдна тайна, дава на човечеството свобода от Каиафа, който рече: По-добре да умре един, отколкото всички![11] Този Един умря и Го последваха няколко милиарда, а тези, които пожелаха да умре Един, отколкото те всички, си останаха там. Останаха с камък в ръката, с желанието да убият грешницата, защото грешницата е удобство да демонстрират жестокостта си, вместо да я приложат към себе си, като премахнат зломислието и си вържат ръцете за злодействието. Удобство – да сложат първороден грях, за да станат трижди по-зловещи в бъдното битие на човечеството. И първосвещениците и пр. бяха иронизирани от Христос с една само фраза, която срина цялата същност на тяхната култура: варосани гробници.

Само Мъдростта дава прозрение! И аз съм избрал да празнувам за Ден на Възкресението 8 април. Празнувам го повече от петдесет години, защото това е истинската дата. Не може да е истината в един ден някои да Го възкресяват, а примерно след десет дена други да Го „разпват“. В „Хронологичната енциклопедия на света“, в том трети, вече е съобщено, че 8 април е истинската дата на Възкресението[12].

Тази доктрина, Голготска наречена, има три тайни. Едната е юдейската, която сложи тежката верига на грехопадението, за да продължава човечеството вече 3500 години да бъде малтретирано, че е грешно и да не може да метаморфозира в просветност. Другата е доктрината на римляните, които приложиха закона. И третата е доктрината на Христос, който даде Любовта чрез идеята на прощението. Тя прави метаморфоза: от правнонаказателната форма – в идеята за прощение, без да освободи човека от това, че е извършил нещо нередно. В Христовата доктрина е и Кръстът, от който сега ние вземаме неговата горна част като победа на Духа над материята и влагаме Змията, за която Христос рече: Бъдете мъдри като змията и кротки като гълъба.[13]

Така че в идеята на Голгота черепът на Адам е Сътворението, а Кръстът на Христос е идеята на въззетото човечество – чрез прощение да стигне до Възкресението, т.е. до Единство с Бога. Така ние ще намерим една от най-великите тайни, които ни е оставило в бъдното знанието за Отца. Филип пита Христос, Който казва, че ще си замине: Господи, покажи ни Отца, а Той отговаря: Толкова време съм с вас, а не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца?[14] Това не ми служи за доказателство, когато твърдя, че човекът е един бог в развитие, защото и преди това пак Христос рече: Аз и Отец сме едно!

Защо нямаха куража, защо нямаха тази дързост, която Той ни завеща след Възкресението: Дерзайте, аз победих света! Да победиш света – възможности има! Едната е тъй да обградиш своята нееволюирала душевност, че да направиш този лабиринт, който цар Минос пожела Дедал да му изгради, за да затвори вътре своя минотавър – човека-звяр, звяра-човек. (Затова често казвам какво неудобство сме изживели, когато са ни нарекли човек, и с какво неудобство сега човекът се изживява, когато му казваме, че той е един бог в развитие.) Този минотавър е у нас – този еволюиращ минотавър, за да стане човек, го вградиха в безизходния лабиринт. И какво измисли Дедал, защото Минос не го пускаше да си отиде? Криле. Криле, за да може да отлети! И той го направи. Ето това е, което ни остави митологията – йерархията на овладения минотавър и обожествения – крилатия Дедал, с който можем да стигнем великата тайна – не идеята на очовечаването, а обожествяването е формулата!

  • Обожествяването е знакът на Възкресението!

Свобода и от зловещата картина на Голгота. Там, като религиозно съзнание и като утвърдена историческа даденост, стояха три кръста – Кръстът на Христос, Който, положен в Гробницата, възкръсна; кръстът на добрия разбойник, комуто Той каза: „Днес ще бъдеш с Мене в рая“[15], и кръстът на лошия разбойник, който остана там. От дървото на мъченичеството се роди плодът на доброто. И аз казах: Няма зло, има нееволюирало добро – най-добрият знак да изведете разбойника в идея на еволюиращо добро, на свобода от зло! Но за нещастие смелостта на човечеството, ограничението в познанието на еволюиращото зло в добро не стигна, за да се свали кръстът на злото от Голгота. И служителите на Бога и на осветените олтари, независимо дали имат стотици божества или едно, трябва да се качат там и да свалят този кръст, за да можем наистина да видим и да изживеем битието на зримия теогон. Тази е нашата бъдна задача, това е отговорността на Децата на Деня! Една битка (която е хилядолетна), за да изведете сътворения към този, който вече е посочен: Ecce Homo! Кои са белезите на този Ето Човека? Не само добродетелите, но и покровителствената ръка: Този е Моят възлюбен Син!

Трябва да се изведе зримия теогон. Това е, което имат да вършат Децата на Деня в своята бъдност, за да създадат не само културни ценности, с които се удовлетворява умът, и не само идеологии, с които се оправдава безсилието да бъдат хората добродетелни, а да утвърдят идеята, че Бог наистина има нужда от Синове. Децата на Деня ще трябва да осъществят тези Синове. Едно смирено служение в тази повеля, за да имате победата на Иисус Христос над изкушенията – свобода от хляб, от чудо и от власт. Не може да ги отречете, но може да ги осветите. И тогава наистина смиреното служение и победените изкушения ще ви сложат както личен, така и социален и Миров кръст в съкровеността на тази възможност да бъдете зрими теогони. Тогава гробницата – тази Мирова идея, ще отвали камъка си. Защото няма по-властна сила от тази, която Бог е вложил в човека. Не е нужна Изида, нужен е вашият Бог, който Сътворителят е вложил у вас.

  • Човекът е един осъществяващ се бог, а човечеството е един зрим Христос!

Възкресението е едно тайнство Всемирно и светът го е нарекъл безспорно Невечерен ден. Честито ви този Невечерен ден, честито ви това Възкресение!

Благодаря на хористите, които с толкова топлота и отговорност към Мировото служение ни дадоха своята благодатна радост в тревога и тревога в радостта! Защото тревогата е знак на еволюцията, но отговорността е знак на запалената свещ на съвестта! С нея вие носете своя Нур, своята светлина на Възкръсналия, Когото не бива повече да държите в своята гробница.

Честито ви Празника на зримия теогон! Честито! Живейте го като Възкресение. Осъществявайте го като пратеници и поселници на тази земя, защото не можете да отречете себе си, като се опитате да отричате Него!

Бъдете отговорни пред себе си в служение!

 

08.04.1999 г., Пловдив
Младежки дом „Спектър“

 

[1] Послание на Служението. Нур 3/1998, с. 11.

[2] Битие 3:4-5.

[3] Лука 24:5.

[4] Голгота от еврейски значи „местност на черепа“, череп, който се счита, че е на Адам. (Бел. ред.)

[5] Иоан 11:25; 14:6.

[6] Матей 16:24.

[7] Вж. Иоан 19:34.

[8] Иоан 16:33.

[9] Послание на Изобилието. Нур, 3/1997, с. 13.

[10] Лука 23:34.

[11] Иоан 11:50.

[12] Вж. Хронологична енциклопедия на света. Т. 3. София, Елпис, 1994. с. 24.

[13] Матей 10:16.

[14] Иоан 14:8-9.

[15] Лука 23:43.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993