Зареждам...
Възкресението – път на Самокръщението

Възкресението – път на Самокръщението

Тайнството на Възкресението е пътят на Самокръщението!

Няма по-властна истина от това, което духовните реалности са оставяли на човечеството! Няма по-голяма духовна реалност от това, което планетата можа в своята аура да поеме – Сина на Твореца, Който даде една от най-богатите трапези, която йерархията на Духовните вълни с техните култури е предоставила в тази вечна тайна – човекът-Бог. Той направи възможен акта на Възкресението, който наричам път на Самокръщението.

Възкресението е Мирово тържество на Христовата Същност. И Учението Път на Мъдростта го е сложило в своето почитание, защото то е нова психология на света и Мировата култура на бъдещето. Възкресението е вътрешното Откровение, чрез което Самокръщаващият се в гроба Иисус в Христово служение направи Път за Единосъщие със Своя Отец!

Нека радостта ви да не замръква; нека Пътят ви да е различен от улицата; нека денят ви да няма вечерност, когато е в името на великото светителство – служение без Себе си! Честито ви голямата, неизменна радост на Мировото Съзнание, пратено ви чрез Логоса за Бдение и Път!

Някога казах, че радостта е усмивка на Мъдростта! И когато се ражда Иисус Христос, ангелски хор пее във висините, овчари отиват да Му се поклонят, мъдреци изминават хиляди километри, за да поднесат своите дарове. Но когато прави Своето велико тайнство – Възкресението, няма нито ангелска песен, нито овчари, нито пък човешки мъдреци до Него. Той е сам!

Не е ли странно? Странно е, но светът не е познавал същността на Възкресението, макар в митологичните религии то да стои. Защото там е като едноличен акт, а не като тържество на извървян път и на победена смърт.

Така че това голямо тайнство, което извърши Христос, в отделни личности е било, но като култура на Духовна вълна, като култура на човечеството никой не беше го правил. Той направи Мировото Възкресение – от мистичната духовност до реалната осезаемост. Дори съмнението на Тома беше освидетелствано – Иисус Христос Му рече: Дай си ръката и виж... но блажен е, който е повярвал, преди да види![1] Ето как се сменя психологията на човечеството в утвърдена реалност.

За да извърши това Велико тайнство, предреченият възлюбен Син направи Разпятието и се прости с всичко; влезе в Своята гробница и одухотвори материята! Винаги съм се учудвал как може да се отрича плътта, която е „пипана“ от ръцете на Сътворителя; как може една материя, направена от Творческата енергия на Мировото Съзнание, да не бъде духовна?! А че тя по-бавно еволюира – това е логиката на одухотворяването `и. И затова Бог праща Адам: Слез долу да обработваш земята, от която си взет.

Във всекиго стои Властникът на Възкресението! И когато Иисус Христос е вътре в гроба, Той във вътрешна молитва е сам. На другия ден край гроба ще отидат три жени, за да извършат това, което традицията прави – да поднесат своите благовония. Има и едно апостолство, но то, за съжаление, се крие, а един от апостолите дори Го бе предал. Така че само жени е имало, защото те раждат. Другите са изпълнявали...

Там през нощта е имало и бранници с оръжие – с меча на Рим. Защото Рим Го обяви за бунтовник, а Синедрионът пък, в своята подлост, Го обяви за богохулник. Но Той направи великото Си Самокръщение и излезе от Гробницата, а жените се питаха: „Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?“[2].

Камъкът е първият израз на енергията на Твореца – от кристала след това ще дойде растението... В камъка е сложена първата вибрация за формиране на човешката клетка. Логично е тогава да няма непреодолим камък за Божествеността, вложена в човека. Затова жените намериха камъка отвален. „И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи... и мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?“[3]

Той възкръсва, но след Възкресението няма голяма радост, именно защото радостта е усмивка на Мъдростта. А Духовната вълна на Мъдростта не бе още сложена в Път, макар че Христос рече: бъдете мъдри като змията и кротки като гълъба[4]. (Мъдри като змията, защото тя носи две качества – едното е да си сменя кожата, т.е. да се преражда, а другото е – в пътя да бъде гъвкава.)

Никой не беше казал тогава и че човекът е един бог в развитие! Затова в Посланието за тази година Мировото Съзнание, чрез Планетния Логос, призова: „Деца на Деня, осъществете дадената ви Синовност!“[5]. Как ще се осъществи? Трябваше една Култура на Духовните вълни да изнесе на преден план Свободата – най-великото вътрешно тайнство, да я изведе като дадена възможност: човекът бог в развитие да тръгне в Пътя! Затова в Посланието на Бдението Учението Път на Мъдростта предостави на човечеството една от най-големите идеи на Мировото Съзнание – идеята за отробяване. А именно, че Денят на оробителя свърши! Защото преди да е махнат саванът на деня на оробителя над историята и личното битие на човека, той не може да има песен и за Възкресението.

Нито ангелите знаеха тази възкресенска песен, нито човешката мъдрост... Само жената – в знака на раждането – можеше да отиде да търси Възкръсналия, но за да извърши обред, да спази традиция. А Той беше отрекъл утвърденото битие, като рече: Аз и Отец сме едно! Тогава: Имаме закон – трябва да бъде убит с камъни за богохулство[6]. Никой не знаеше, че смъртта е енергия на Възкресението!

  • Без Самокръщение в гробницата не може да се направи Възкресение!

Когато кръщават Иисус, за да Му се даде Път на служение, извършва го пророк Йоан в реката Йордан – във вода се извърши Кръщението Му. Там над Него се вижда Духът Божий като гълъб; чува се гласът на Сътворителя да казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение!“[7]; и много други вземат участие. Но при Самокръщението сте в собствената си гробница, в която материята ви е вгърнала.

Умът си ражда своите спекулации, душата иска своето изходно място, но Духът ще направи власт над материята! Защото имаме пътуване – извървява се Голготският път, който аз наричам лично битие. След това идва Разпятието – социално битие. Разпятието е идея да се освободите от всичко, за да направите Възкресението – Мирово битие. Възкресението ви прави Единосъщ с вашия Отец!

Какво е тогава майката, която Иисус Христос дарява на Своя ученик? Преход! Сътворителят създава човека по Свой образ, но и по Свое подобие. Образът е бранен от родителя, а подобието – от Божеството! Именно тази социална даденост, това социално битие – великото Разпятие, в което се разделяте с всичко, е, което може да ви даде идея да извършите един от най-големите актове – Самокръщението! Тогава идва голямото тайнство – Възкресението, което е победата на Духа над материята!

Това е Пътят! Пътят е именно Самокръщението. То е проблем на вътрешната осветеност – не на благоволението на пророчески благослов, а на вашето лично Кръщение. Там няма нито ангели-вестители, нито благославящи ви пророци. Затова говоря за: „Възкресението – път на Самокръщението“. В този смисъл ние сложихме Послание на Бдението. Защото няма къде другаде освен в „гробницата“ си да направите бдение, което е вътрешна святост.

Тогава кой остава до гроба? Видимият образ на предназначеното поведение на тайнството на бдението. Мария Магдалина остава сама до гроба Му, защото тя е израз на бдение. Вижда Го, без да Го познае, но когато Иисус Христос я пита защо плаче, тя изрича: Равуни – Учителю! Тогава Той `и казва нещо странно: „Не се допирай до Мене, защото още не Съм възлезъл при Отца Си!“[8]. Докато гробът е дар да се качиш на Небето, утробата на жената е дар да се слиза от Небето!

Надгробната властност е големият урок, който Този Син Човечески и Син Божий даде. И това беше победа над Синедриона и над меча на Рим. Бъдността на настоящи институции e, че са обречени от Културата на бъдещи Духовни вълни да си отидат.

Но защо юдеите Го осъдиха? Защото не можеха да приемат, а и нямаха Учението, че човекът е бог в развитие – имаха Учението, че е един грешник. Затова се чудеха, казвайки: „Как Тоя знае книга, когато не се е учил?“[9]. Виждате ли колко далече стоят от прозрението? (И сега ги има същите – цели академии могат да се възправят срещу това, че някой не е учил книгите им, а ражда идеи за хилядолетия.) А Иисус ще им рече: „Словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил“[10].

Къде е това смирение сега? Сега всеки е склонен да казва, че знанието е негово; дори посредствен ученик казва, че е учител... А какво смирение на това Мирово Съзнание, на Този Човек, на Сина Божий, сравнено с онова апостолство, което след това ще се раздели на Петровци, на Павеловци... Представяте ли си колко вярно е писаното за Него: смири се до смърт! А какво е онова евтино тщеславие на апостол Петър, че е най-близкият Му, но от страх пред юдейската власт в примирението си ще отрече, че Го познава...

Така че Иисус ще рече: Това Учение не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил. Тогава какъв е смисълът на Самокръщението?

  • Самокръщението извежда Онзи, Който ни е пратил, а Той ни дава власт над материята, за да направим Възкресение!

Той е, Който чертае Пътя за Единосъщието! Единството на човека с Бога прераства след Възкресението в Единосъщие! Точно това направи Иисус, наречен Христос, със Своето Самокръщение, което е реално, защото и гробът Му е реален. Човекът трябва да мине през гроба на трансформацията, да победи материята чрез изнесения кръст и тогава да направи това Мирово тайнство. Това е Великото тайнство на Възкресението, а не да се плаче; не писма в Стената на плача! Христос събуди цялата святост на природата, а хората плачат, плачат...

Странното е, че тази голяма идея на Самокръщението е изпусната от религиите. Тогава в пътеката на еволюцията, която безспорно е конфликт между Дух и материя, страданието стана възхвалната песен вместо радостта, която ни остави Христос: Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на Небесата![11] Къде е тази тайна?!

За съжаление, както казвам, религиите най-бавно стареят и за ужас най-дълго стоят стари! И с това легитимират консерватизъм, а с хилядолетното си присъствие – капсулация. Казах, че религията е духовна потреба, нравствена градация и социална сила! Социалните общности са приспособявали културите им. Така се ражда Инквизицията като социална сила, която дори и сега съществува. Не е важно реалност ли е институцията – като психоза съществува. Инквизиция – на интелекта-спекулант, интелекта-лицемер...

Инквизицията e прилагала един закон: да не прати горе грешник – „по-добре е да го изгорим на клада“... Това е малкият ум в съпоставка с прозрението на Духа и душата. А мисълта ми е: Личността е свещена, не институцията!

Ще се водят битки! И затова Учението Път на Мъдросттта предоставя йерархията на Духовните вълни – една от най-големите идеи за свобода. Когато има Знанието, че и след вас – след Учението на Правдата ще дойде Учението на Любовта, че след Учението на Любовта ще дойде Учението на Мъдростта, след него ще дойде Истината, после ще дойде Свободата, която е Живот в Бога, няма да се водят битки за консервираната остатъчност от оглозгани култури!

Светът е разслоен на Доктрината на Митологията, Доктрината на Правдата и на Доктрината на Любовта, но най-после дойде Доктрината на Мъдростта, която е идея не да изведете човека, а да го обожествите. Това е смисълът на Възкресението – да ви покаже, че човекът е божествен! И какво рече Христос на учениците Си при раздялата: Вие ще вършите по-големи дела от тези, които Аз върша...[12]

  • Тайнството Възкресение е, че човекът може да бъде обожествен!

И тогава нашата мисъл, че човекът е един бог в развитие, не е срещу традицията, а е срещу цялата култура. Защото традицията е дреха, която е овехтяла от култура изгребана. Никой не дръзна да каже, че Денят на оробителя свърши; нито, че не блудник се връща, а синът намира Бащата! Това е отробяване, тайната, когато казах, че Пътят е един, улиците са много! Улиците са забавление. Не съм против телевизиите, но да развратиш неизработеното поведение за преценка на ценностите, това е не да обвиниш човека, че е грешен, а да му внушиш собствената си негодност за морал! Толкова много са забавленията и детските игри като мисловна проява, която е разврат. Не разврат само като морал – разврат и като знание е напълнил света. Този бит е да се открадне дори онова малко, което се беше дало на ecce homo, камо ли сега да се даде на ecce deus!

Имали сме боговете стихии, но те нямат гробове. Как тогава да искате Възкресение за тях – откъде да дойде?! Човекът бог в развитие трябва да мине през гроб. Наистина, велик е Хермес: Боговете са безсмъртни човеци, но човеците са смъртни богове! (Този бог, кореспондент на Елада, е Тот – богът на мъдростта в Египет.) Стихийните богове нямат гробове, а човекът има гроб като предназначение да възкръсва. И в гроб човекът Иисус направи Самокръщението – отгроби се и възкръсна. Значи, без гроб Възкресение няма! Тази тайна трябва да научите. И тогава гробът няма да е страх от смъртта, а врата за живот!

Човекът е смъртен бог и той извежда безсмъртието си – това е голямата тайна на Възкресението. Затова казвам, че Възкръсналият има надгробна властност: О, смърт, къде ти е жилото?[13] Каква власт! Но защо? Защото Иисус се смири до смърт. Той не е искал награди, не е търсил признание. Няма по-върховно богослужение в Човешката божественост от Свободата! Не каноните и не законодателството! Те са помощните ръце на еволюцията, но не са прозрението. Никой не разбра, че властта е идея за бъдеще, а не за властване! И затова властта на Христос Му е дадена от Отца.

Отколе човекът можеше да изяви вложената божественост в него, както казвам – Човешката божественост. Тази странност бе надмогната от психологията на Възкресението, но тя остана заключена от страна на институтите. И досега наблюдаваме на Деня на Възкресението как здравеняци са натоварени с кръстове, а отзад вървят бичебийци... Каква ирония! Като че ли същината на Богоприсъствието е побоят, мъченичеството!?

Странното е, че тази култура на Възкресението я имат само като факт, а не като призвание. Но преди да има факти, трябва да има прозрение! Затова понякога с елементаризми искат да се гради бъдеще...

Какво е доказателството? Защо трябва да давам доказателства какво са научили очите ми, когато ви давам какво знае Духът ми? Фактът е: ето ви сътворен Боголикия, но прозрението е сложено в Богоподобния. Изнесете го, разпнете го, ако искате – той има гроб, от който ще възкръсне! Разпятието не е толкова външен акт, колкото всекидневно поведение – ако можете да го правите. Това е великото тайнство – Боговластието е от Бога, а Боголичието е от родителите. Нека казват: това дете прилича на дядо си, на баба си... – на когото и да прилича, не е Боговластие – Боговластието трябва да го търсите в Бога! То е, което ви дава възможност да възкръсвате. И трябва да се научи един голям закон – ако нямаш йерархията да дадеш енергия за чуждото възкресение, то можеш да възкръснеш сам! А когато си възкръснал сам, ти вече си Властник и Разпятието няма друга сила, освен да те освободи.

Възкресни себе си, ако не можеш да възкресяваш други. Когато възкресиш себе си, ти носиш пример – като Христос. Светът да те изповядва не само като формула на изкупление на греха, а именно като надвластие над гроба, като идея всеки да извърши своето Самокръщение. Защото най-властно ще си остане Самокръщението. Научи се да извършваш Самокръщение и сам възкръсни! Тайнството на Възкресението е именно пътят на Самокръщението!

Ето защо Възкресението е една нова психология! То е стратегия – новата стратегия на битието. Възкресението е бъдният път – дадено е като повествование, за да създаде опорност на човека. Но защо основатели на религии и пророци не са дали идеята за свободния, а за грешника? Заради социална реалност – род, племе, държава... Доктрината на греха обаче мина, доктрините на добродетелите минаха. Досега в културата на човечеството са работили добродетели, за да го пригодят към знание. Но когато Адам поиска знание, беше покосен...

Време е човечеството да разбере онзи вътрешен копнеж, да разбере, че плодът на знанието не е плод на грях, а плод на обожествяване. Защото когато Сътворителят гони Адам и Ева, казва, че те са станали като боговете да знаят що е добро и зло! И този Адам възкръснал стана Син Божий, Единосъщ на Своя Отец!

Така на Голгота се срещнаха Кръстът на Христос и черепът на Адама, на Адам – сътворения, и на Христос – Единородния! Тази голяма среща открива възможността, че Този, Който е Единороден, може да изведе сътворения, който се връща от онова велико пратеничество: слез и се обработвай! Той се връща, намерил Своя Отец! И затова тази среща не е на реката – не е нужен Йоан, не е нужна астралната светлина на водата. Сътворен си така, че можеш сам. Затова Учението Път на Мъдростта ви казва: Служение без Себе си! В гроба вашият образ, наречен Божий, трябва да се срещне с Божието подобие, което е Божията властност, или трябва да се срещнат Човешката божественост и Божията човечност! И тогава надкрачваш гроба и разбираш, че смъртта е добродетел. Институцията е употребила смъртта за възпитание, за страх, за покорност, за грешност... но без нея не може да се направи безсмъртие!

Човекът трябва да се разграничи от колективния ум на „Синедриона“ и от битката срещу бъдещето, което те направиха. Защото Синедрионът извърши най-страшния акт в историята на човечеството – срещу бъдещето. Затова още плачат край Стената. Но ние сменихме олтара вън от нас с олтара вътре у нас – Книгата на Живота, която нарекох съзнание на Бога. И когато четете редове от тази Книга, можете да вземете енергия за Самокръщение и за Самовъзкресение.

Понякога наистина се чудя – голяма благодат Христос е оставил на света, а с каква бедност са Го облекли като култура, ако щете и като изповедание – да пеят възхвала на страданията. А химнът на Възкресението е химнът на тържеството на Бога в Път и Живот!

Затова в Евангелието е казана една странна мисъл, която включих в Посланието на Бдението, защото Бдението е същността. Там е казано така: „Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и да погреба баща си. Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци“[14].

Кой баща искате да погребете, когато сте на брега на раздялата? Родителят ли, който е Боголичие, или стария бог юдейски у вас? Защото, ако вървиш с Мене, ти погребваш стария бог, а ако останеш да погребеш родителите, оставаш си там – в миналото. Колко странно богатство! Ако тръгнеш с Мен, ще имаш нов Бог; ако останеш там, ти няма да погребеш стария си бог. Затова: остави мъртвите! – те наистина са мъртви, дори и сега...

И така, върви с Мене и новият ти Бог ще ти даде онова, което те нямаха – Възкресение. Най-хубавият ни празник, защото той е Миров! Другите празници са лични, но Възкресението е Миров празник!

Другото голямо тайнство, което Христос остави, е: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал... – Огънят е, който ще изгори всичко – ...и колко бих желал вече да е пламнал! С кръщение трябва да се кръстя (ето го – само слагам отпред едно „само“ – Самокръщение); и колко Ми е мъка, докато свърши това“[15]. Цели три века имаше мъка – мъка на чаканата радост, която хранеше битката за утвърждаването и за пламването на този Огън – колко бих желал да беше вече пламнал! Да, той пламна. Разбира се, не можа да изгори всичко, което е овехтяло, но даде урок, че природата е безжалостна. Няма място за жал, когато искате да възкръсвате! Жал от това, че нейната сила е това, което пак Той беше казал: Небесното царство насила се взема[16]. (Не с насилие, както сега всяка власт искат да я вземат с насилие.)

В параграф 211 на „Агни йога“, който сложих в Послание на Бдението, е казано:

  • „Майката на друидите е пазила знанието от извратяване, също така майката на Агни Йога пази Учението от неправилни тълкувания”[17].

Както и сега някои си позволяват да разнасят – облечени в чужда дреха, без да видят духовната си и мисловна дрипавост. Затова тази година Посланието е на Бдението. За да се огледат в огледалото и да видят дали те самите са се отробили от себичността и евтиното тщеславие – да обикалят и да минават за посветени...

Трябва да се разбере, че бъдността е свобода от съдба, а ехото на съдбата е, което прави човека себичен и неотговорен. Христос рече на един от учениците Си: махни се от мен, сатана; друг прати да стане предател... Защото духовната власт Му даваше неоспорното право, че Той и Отец са едно. И Отец, отвалил камъка от гробницата, ще каже: седни отдясно на Божията Ми сила. А апостолите сядаха от лявата страна още... Защото цяла нощ искат да уловят риба, но хвърлят от лявата страна – отляво още, в миналото учение. А Христос им рече: „Хвърлете мрежата отдясно... и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба“[18]. Дясното е Пътят, то е настоящето в идея на Възкресението!

Огънят, който е вложен в човека, ще пламне и това ще стане в пътя на Самокръщението! Живейте Живия чрез Възкресението!

 

Из Слова на Ваклуш, 2003 г.,
в Пловдив и Пазарджик

 

[1] Иоан 20:27-29.

[2] Марко 16:3.

[3] Лука 24:4-5.

[4] Матей 10:16.

[5] Послание на Бдението. Нур 1/2003, с. 21.

[6] Иоан 10:30-33.

[7] Матей 3:17.

[8] Иоан 20:16-17.

[9] Иоан 7:15.

[10] Иоан 14:24.

[11] Матей 5:12.

[12] Иоан 14:12.

[13] 1 Коринтяни 15:55.

[14] Матей 8:21-22.

[15] Лука 12:49-50.

[16] Матей 11:12.

[17] Агни Йога. Севлиево, Печатница “Братство“, 1935. с. 119.

[18] Иоан 21:6.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993